Казус по основи на правото дисциплина ‘’Основи на правото-Частно и Публично право”, факултет Обществени науки

‘’Проф. д-р Асен Златаров”

фак.н : 3MM137,

студентка първи курс

задочно обучение

На 12.05.2010 г, по повод на внезапни, силни болки в областта на корема , гражданина Константин Димитров - 13 г, съпроводен от своите родители търси медицинска помощ . Насочен от личният си лекар, постъпва в МБАЛ Бургас- Хирургично Отделение. От направените преглед и и изследвания се поставя диагноза – Перфорирана язва. По спешност е направена операция. Поради голямата кръвозагуба, се налага да му се направи кръвопреливане. За тази цел е са необходими кръводарители. В случая по спешност се изисква кръв от ‘’Кръвен център’’ МБАЛ Бургас,/ като възстановяването на кръвта става от негови близки, в последствие/. Състоянието на пациента Димитров е увладяно. След проведена терапия и видимо подобряване на пациента, той е изписан от Хирургично Отделение, за продължаване на лечението в домашни условия.

Седмица след това, състоянието на Димитров започва да се влошава . Обезпокоени родителите на Константин го водят на консултация при Хирург. След направеният преглед /и предоставената епикриза от родителите, с която той се информира за извършената операция / , заключението е : няма място за тревоги, състоянието на Константин постепенно ще се подобрява и възстановява .

Разбира се вместо това, се случва най лошото Константин умира.

Направена е аутопсия за установявяне причините за настъпване на смъртта. Заключението е : Хепатит Ц

Според родителите на починалото дете, вируса на хепатит е резултат от кръвопреливането което е направено в Х.О на МБАЛ - Бургас .

Водени от тази мисъл, те подават Искова молба до Районен съд Бургас, срещу МБАЛ – Бургас, с Изпълнителен Директор Д-р Стефан Станчев . Иска ,който отправят законите представителите/в случая неговите родители, поради факта, че синът им е малолетен/ на пострадалия е право на всеки , в случаите, когато има да се уреждат граждански правоотношения.

Съдът е инстанция , която урежда производството по граждански дела/Съгласно Гражданско Процесуалния Кодекс/.

Чл. 45 от Закона за Задълженията и Договорите/ обща правна уредба/гласи: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Деликтната отговорност е призвана да обезщетява най-вече негативния кредиторов интерес, свързан с това да няма нови, пречещи им неща, да има неизменност и сигурност в една обстановка, т.е. тя влиза в действие, когато нещо ново, нещо нежелано за кредитора на отговорността е станало. Отговорността има за цел да постави увредения, кредитора на отговорността в положение, максимално близко до това, което би съществувало, ако не беше отреченото с отговорността положение . Гражданската отговорност за вреди бе правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят причинените от едно правонарушение вреди. Правонарушението е договорното неизпълнение, неосъществяването на престацията - това е противоправният резултат; вредите са последица на този резултат. Договорната отговорност е задължението за обезщетяване на тези вреди, които са последица от това правонарушение.

Деликтната отговорност е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия, по силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта вреди.

Гражданската отговорност (и договорната и деликтната) има за цел да поправя вредите, репарационна цел, при това да ги поправи с потребителната стойност на обезщетението, да освободи от вредните последици имуществено увреденото лице, дори когато вредите му са неимуществени (чрез удоволствието от имане на пари да се притъпи болката и страданието), но не и да поправя вредите чрез емоционалната стойност на възмездието. В този смисъл гражданската отговорност, за разлика от наказателната няма репресивни функции - тя има за цел да поправя вредите, да се облекчи увредения имуществено, а не да наказва отговорното лице, не да го порицава морално, не да иска нему да е по-зле. Наказателното право има за цел да репресира, като по този начин въздава възмездие. Гражданската отговорност се съразмерява не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите. Оттук и гражданската отговорност излиза много повече от разбиранията за икономическа целесъобразност и социална справедливост, отколкото от разбиранията за една етична справедливост (НП). Трябва да бъдат поправени причинените вреди, а не да бъде наказан виновния. Ако гражданската отговорност създава тежести за увреденото лице, това, че ще ви бръкнат в джоба, за да обезщетите е само обратната страна на обстоятелството, че тези пари ще трябва да отидат като обезщетение на увредения, т.е. целта не е вашият джоб да стане по-празен и оттам вие емоционално да се чувствате по-зле, напротив - целта е да не остане празен джоба на увредения. Т.е. отговорността следва вредите, а не дълбочината на вашия джоб или укоримостта на постъпката ви. Това създава възможност (в НП е невъзможно) да може да възникват задължения за обезщетение и без вина, почиващи на принципа на социалната справедливост и икономическата целесъобразност, а не на репресията, на възмездието, което цели НП.

В почти всички правни системи гражданската отговорност е разделена на:

- договорна;

- деликтна.

Разликите:

- в интереса;

- в това дали съществува предшестващо отношение или тепърва ще възникват правоотношения.

ДЕЛИКТИТЕ

Когато правонарушението, което е източник на отговорността, което причинява вреди се състои в неизпълнението на едно предшестващо отношение говорим за договорна отговорност, макар това предшестващо задължение да има извъндоговорен източник (гесцията напр.).

Когато правонарушението не се състои в неизпълнение на предшестващо облигационно отношение, в неосъществяването на една дължима престация говорим за деликтна отговорност, отговорност за непозволено увреждане.

Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност, отговорността за непозволено увреждане.

Delictum – от глаголно съществително от delinquere (греша, провинявам се, върша нещо непозволено). Torqueo - "нарушавам".

Лицето, което е отговорно за деликта, което е извършило забраненото нещо, авторът на правонарушението е деликвент (delinquentus) или "увреждащ", "отговорен субект" и т.н.

"Увреден", "пострадал" е кредиторът на обезщетението.

Деликтът е онова причиняващо вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва задължението да бъдат обезщетени тези вреди.

Законът определя фактическите състави, от които следват извъндоговорните задължения, вкл. и деликтната отговорност за вреди.

Според Общата Правната уредба на ЗЗД, непозволено увреждане -:

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.

Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

Какво означава „Вина”-: