„КИНОТО И ДЪЛБИНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ” - това ще бъде постоянната тема на нашите филмотечни семинари през тази учебна година. С тях продължаваме и развиваме нататък обичайните дискусии преди и след всеки филмотечен филм, които станаха традиция за последните две години. В последния четвъртък на месец октомври, след прожекцията на филма „Есенна соната”, се състоя първият ни семинар - в памет на Ингмар Бергман.
По време на интензивното, продължило повече от три астрономически часа, общуване с Бергман, ние се опитахме да се гмурнем максимално дълбоко в безкрайните въртопи на неговия свят. Лекторът Ангелина Василева разчупи традиционните рамки на класическото изложение и с провокативните си въпроси въвлече аудиторията в един изключително интересен и емоционален диалог. Тя постави на обсъждане един неочаквано „ожесточен” прочит на „Есенна соната”, по-конкретно на героинята на Лив Улман – дъщерята. Чрез вечните бергманови въпроси - за неспособността да обичаме, за разминаването на душите, за невъзможността да се чуем и разберем, да простим и да получим прошка, за силата и слабостта, за жестокостта и ранимостта, за творчеството и за изплъзващия се живец на живота... Опитвахме се да следваме екзистенциалните въпроси на героите му, затворени в своята самота и изолация, в повтарящите се и непреодолими сякаш страсти. От живата реакция и силния интерес на аудиторията се роди един истински диалог, в който винаги имахме повече от един отговор – особено по отношение на вътрешната перспектива на героите и на смисловите нива на разказа. Тъй като амбицията ни беше да пропътуваме из целия бергманов свят, препратките и паралелите с другите му филми бяха особено плодотворни.
Ето и някои от общите посоки и спирки в това наше пътуване на споделените смисли:
-
чрез бергмановите мълчания – през нашите собствени мълчания; през ужаса от мълчанието на Бога до внезапното проговаряне – оголване...
-
през сегашната невъзможност на майката и дъщерята да останат заедно в реалния живот – към далечната възможност да се срещнат / както става с Мариане и Юхан трийсет години след „Сцени от един семеен живот” в последния филм на Бергман „Сарабанда”/... Какви огромни времеви пластове и пространства – в цялостната тъкан на неговото творчество. Едно неспирно препускане - през улеите на душата и сънищата. Все след това отчаяно, страстно търсене на смисъла и топлината...
Защото в трагичния самотен път на човека потребността от жива топлина белязва дните му до самия край. Улавянето на това бергманово чувство е и нашето мигновено просветление... Аз винаги ще го свързвам с промяната на стария професор Борг във финала на „Поляната с дивите ягоди” : там той носи толкова нежност и такова желание да разбере младите и света...
Вероятно така се е случило и със самия него, ако съдим от разказа на дъщеря му. На 30 юли 89 годишният Ингмар Бергман е заспал спокойно - все там, на своя почти митичен остров сред фиордите на северното море... И тихо, безболезнено, в абсолютната си готовност, е прекрачил в отвъдното. Като в пореден сън или картина от детството.
Поклон...
Ингмар Бергман (на шведски: Ingmar Bergman, произнася се най-близко до Иньмар Берьман) е шведски режисьор, сценарист и киноартист, един от най-емблематичните световни автори на 20 век.
Роден е на 14 юли 1918 г. в Упсала, Швеция, в семейството на лутерански свещеник. Следва в Стокхолмския университет и започва да се интересува от театър, а по-късно и от кино. Филмите му обикновено се занимават с екзистенциални въпроси, свързани със смъртта, самотата и съдбата. Починал на 30 юли 2007 г. в дома си на о-в Форьо, Швеция.
Частична филмография Режисьор Сарабанда (Saraband, 2003) -
След репетицията (Efter repetitionen, 1984)
-
Фани и Александър (Fanny och Alexander, 1982)
-
От живота на марионетките (Aus dem Leben der Marionetten, 1980)
-
Есенна соната (Höstsonaten, 1978)
-
Вълшебната флейта (Trollflöjten, 1975)
-
Сцени от един семеен живот (Scener ur ett äktenskap, 1973)
-
Шепот и викове (Viskningar och rop, 1972)
-
Една страст (En Passion, 1969)
-
Обредът (Riten, 1969)
-
Срамът (Skammen, 1968)
-
Часът на вълците (Vargtimmen, 1968)
-
Персона (Persona, 1966)
-
Мълчанието (Tystnaden, 1963)
-
Изворът на девственицата (Jungfrukällan, 1960)
-
Лицето (Ansiktet, 1958)
-
Поляната с дивите ягоди (Smultronstället, 1957)
-
Седмият печат (Det Sjunde inseglet, 1957)
-
Усмивки от една лятна нощ (Sommarnattens leende, 1955)
-
Вечерта на комедиантите (Gycklarnas afton, 1953)
-
Лято с Моника (Sommaren med Monika, 1953)
Сценарист [редактиране] -
Сарабанда (Saraband, 2003)
-
След репетицията (Efter repetitionen, 1984)
-
Фани и Александър (Fanny och Alexander, 1982)
-
Есенна соната (Höstsonaten, 1978)
-
Сцени от един семеен живот (Scener ur ett äktenskap, 1973)
-
Шепот и викове (Viskningar och rop, 1972)
-
Една страст (En Passion, 1969)
-
Обредът (Riten, 1969)
-
Срамът (Skammen, 1968)
-
Часът на вълците (Vargtimmen, 1968)
-
Персона (Persona, 1966)
-
Мълчанието (Tystnaden, 1963)
-
Лицето (Ansiktet, 1958)
-
Поляната с дивите ягоди (Smultronstället, 1957)
-
Седмият печат (Det Sjunde inseglet, 1957)
-
Усмивки от една лятна нощ (Sommarnattens leende, 1955)
-
Вечерта на комедиантите (Gycklarnas afton, 1953)
-
Лято с Моника (Sommaren med Monika, 1953)
Актьор -
Една страст (En Passion, 1969)
-
Обредът (Riten, 1969)
Продуцент Персона (Persona, 1966) -
Изворът на девственицата (Jungfrukällan, 1960)
Сподели с приятели: |