Киното и дълбините на човешкото съществуване”



Дата12.03.2018
Размер54.2 Kb.
КИНОТО И ДЪЛБИНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ” - това ще бъде постоянната тема на нашите филмотечни семинари през тази учебна година. С тях продължаваме и развиваме нататък обичайните дискусии преди и след всеки филмотечен филм, които станаха традиция за последните две години. В последния четвъртък на месец октомври, след прожекцията на филма „Есенна соната”, се състоя първият ни семинар - в памет на Ингмар Бергман.

По време на интензивното, продължило повече от три астрономически часа, общуване с Бергман, ние се опитахме да се гмурнем максимално дълбоко в безкрайните въртопи на неговия свят. Лекторът Ангелина Василева разчупи традиционните рамки на класическото изложение и с провокативните си въпроси въвлече аудиторията в един изключително интересен и емоционален диалог. Тя постави на обсъждане един неочаквано „ожесточен” прочит на „Есенна соната”, по-конкретно на героинята на Лив Улман – дъщерята. Чрез вечните бергманови въпроси - за неспособността да обичаме, за разминаването на душите, за невъзможността да се чуем и разберем, да простим и да получим прошка, за силата и слабостта, за жестокостта и ранимостта, за творчеството и за изплъзващия се живец на живота... Опитвахме се да следваме екзистенциалните въпроси на героите му, затворени в своята самота и изолация, в повтарящите се и непреодолими сякаш страсти. От живата реакция и силния интерес на аудиторията се роди един истински диалог, в който винаги имахме повече от един отговор – особено по отношение на вътрешната перспектива на героите и на смисловите нива на разказа. Тъй като амбицията ни беше да пропътуваме из целия бергманов свят, препратките и паралелите с другите му филми бяха особено плодотворни.

Ето и някои от общите посоки и спирки в това наше пътуване на споделените смисли:


  • чрез бергмановите мълчания – през нашите собствени мълчания; през ужаса от мълчанието на Бога до внезапното проговаряне – оголване...

  • през сегашната невъзможност на майката и дъщерята да останат заедно в реалния живот – към далечната възможност да се срещнат / както става с Мариане и Юхан трийсет години след „Сцени от един семеен живот” в последния филм на Бергман „Сарабанда”/... Какви огромни времеви пластове и пространства – в цялостната тъкан на неговото творчество. Едно неспирно препускане - през улеите на душата и сънищата. Все след това отчаяно, страстно търсене на смисъла и топлината...

Защото в трагичния самотен път на човека потребността от жива топлина белязва дните му до самия край. Улавянето на това бергманово чувство е и нашето мигновено просветление... Аз винаги ще го свързвам с промяната на стария професор Борг във финала на „Поляната с дивите ягоди” : там той носи толкова нежност и такова желание да разбере младите и света...

Вероятно така се е случило и със самия него, ако съдим от разказа на дъщеря му. На 30 юли 89 годишният Ингмар Бергман е заспал спокойно - все там, на своя почти митичен остров сред фиордите на северното море... И тихо, безболезнено, в абсолютната си готовност, е прекрачил в отвъдното. Като в пореден сън или картина от детството.

Поклон...
Ингмар Бергман (на шведски: Ingmar Bergman, произнася се най-близко до Иньмар Берьман) е шведски режисьор, сценарист и киноартист, един от най-емблематичните световни автори на 20 век.

Роден е на 14 юли 1918 г. в Упсала, Швеция, в семейството на лутерански свещеник. Следва в Стокхолмския университет и започва да се интересува от театър, а по-късно и от кино. Филмите му обикновено се занимават с екзистенциални въпроси, свързани със смъртта, самотата и съдбата. Починал на 30 юли 2007 г. в дома си на о-в Форьо, Швеция.


Частична филмография

Режисьор

Сарабанда (Saraband, 2003)


  • След репетицията (Efter repetitionen, 1984)

  • Фани и Александър (Fanny och Alexander, 1982)

  • От живота на марионетките (Aus dem Leben der Marionetten, 1980)

  • Есенна соната (Höstsonaten, 1978)

  • Вълшебната флейта (Trollflöjten, 1975)

  • Сцени от един семеен живот (Scener ur ett äktenskap, 1973)

  • Шепот и викове (Viskningar och rop, 1972)

  • Една страст (En Passion, 1969)

  • Обредът (Riten, 1969)

  • Срамът (Skammen, 1968)

  • Часът на вълците (Vargtimmen, 1968)

  • Персона (Persona, 1966)

  • Мълчанието (Tystnaden, 1963)

  • Изворът на девственицата (Jungfrukällan, 1960)

  • Лицето (Ansiktet, 1958)

  • Поляната с дивите ягоди (Smultronstället, 1957)

  • Седмият печат (Det Sjunde inseglet, 1957)

  • Усмивки от една лятна нощ (Sommarnattens leende, 1955)

  • Вечерта на комедиантите (Gycklarnas afton, 1953)

  • Лято с Моника (Sommaren med Monika, 1953)

Сценарист [редактиране]


  • Сарабанда (Saraband, 2003)

  • След репетицията (Efter repetitionen, 1984)

  • Фани и Александър (Fanny och Alexander, 1982)

  • Есенна соната (Höstsonaten, 1978)

  • Сцени от един семеен живот (Scener ur ett äktenskap, 1973)

  • Шепот и викове (Viskningar och rop, 1972)

  • Една страст (En Passion, 1969)

  • Обредът (Riten, 1969)

  • Срамът (Skammen, 1968)

  • Часът на вълците (Vargtimmen, 1968)

  • Персона (Persona, 1966)

  • Мълчанието (Tystnaden, 1963)

  • Лицето (Ansiktet, 1958)

  • Поляната с дивите ягоди (Smultronstället, 1957)

  • Седмият печат (Det Sjunde inseglet, 1957)

  • Усмивки от една лятна нощ (Sommarnattens leende, 1955)

  • Вечерта на комедиантите (Gycklarnas afton, 1953)

  • Лято с Моника (Sommaren med Monika, 1953)

Актьор


  • Една страст (En Passion, 1969)

  • Обредът (Riten, 1969)

Продуцент Персона (Persona, 1966)


  • Изворът на девственицата (Jungfrukällan, 1960)



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница