Кирил и: Методий юq въпросник по нотариално право
Изтегляне 391.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Библиография
HOTAPI'lAT Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и: Методий" - ЮQ)
г.Понятие за нотариално право. Предмет, метод и система на българското нотариално право. 2.Възникване на нотариалното право. 3.Източници и развитие на българското нотариално право. 4. Нотариалното право и неговите съотношения с гражданския процес, административното право и вещното право.
9. Загубване и възстановяване правоспособността па нотариус. 10. Помощник-нотариус и помощник-нотариус по заместване- правно положение и правоспособност. 11.Заместване на нотариус. 12.0рганизация на работата в нотариалната кангора. Служебен архив
15.Нотариална камара- създаване и функции. Регистър на нотариалната камара. )'(' Органи на нотариалната камара-състав и правомощия 17.Съдии по вписванията- статут и компетентност. 18.Нотариална компетентност на органите на местната администрация и на българските дипломатически и консулски представители.
23. Нотариален акт за сделки с вещни права върху недвижими имоти. 24.I-Iотариален акт, удостовсряващ право на собственост върху недвижим имот. 25.Нотариално удостоверяване на дата, съдържание и подпис върху частен документ. Удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи. 26.Нотариални покани и протести. Други нотариални действия. ~писвания, отбелязвания и заличавания. 28.Нотариално завещание. Съхраняване и обявяване на саморъчно завещание. 29.Нищожни и неистински нотариални удостоверявания . .:щПоправка и обезсилване на нотариално удостоверявапе. '.3-(Нотариални такси. Понятие и видове. Библиография: 1 .Ж. Сталев и колектив- Българско гражданско процесуално право- VПI ИЗД., изд. Сиела, 2004; 2.Кр. Димитров- Нотариално право, Обща част, Сиела, 2009г.
6. Нотариалното производство в светлината на новата съдебна практика, съставител Весела Ивчева, Сиела, 2008г. 7. Л. Тенева, Актуални ВЪПрОСИ в нотариалната дейност или поглед от другата страна, Сиела, 2009г. 8. Нотариален бюлетин, изд. на Нотариалната камара на РБ, 6 кн. годишно 2
3. Нашето право предвижда твърде много удостоверявания, върше- ни от държавни органи (протоколи, ревизвовни актове, актове за граж- данско състояние, удостоверения и т. н.). Всред тях само тези са НУ, кои- то изхождат от нотариални органи. Нотариален е този орган, който раз- полага с компетентността, очертана в чл. 465. Това е нотариалната ком- петентност или властта да се удостоверяват официално обстоятелствата, посочени. в 'Ш. 465. Нотариалните органи се делят на: а) органи с обща нотариална компетентност; и б) органи с особена нотариална компетен- тцост, Органи с обща нотариална компетентност са преди всичко нота- риусите. Техният статут е уреден в ЗННД (вж. ГЛ. II, раздел 1-3). Те раз- полагат с компетентността да удостоверяват всяко от обстоятелствата по чл. 465.' С обща компетентност разполагат помошннк-ногариусиге. Те могат да извършват всички действия от компетентността на нотариуса по указание на последния, при условията и ограниченията, предвидени в закона (вж. ГЛ. II, раздел 4 ЗННД). Други органи с обща ногариалиа компетентпост са съдиите по вписванията при районните съдилища. Те извършват нотариални удостоверявания при условията, предвидени в чл. 48: чл. 82 3НI-IД. Според общото правило на чл. 81 3НI-IД други ли- ца, lCоит,О не са нотариуси, могат да изпълняват нотариални функции са- мо доколкото това е предвидено в закон. Такива органи с особена нота- риалпа компетентиост са кметовете на населените места, които не са об- щински център, а когато са такъв център - кметовете, техните заместни- ци и секретарите на общини, както и кметските наместници (чл. 83 ЗНI-IД). Те могат да удостоверяват подписите на частни документи, кои- то са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извпсчении от документи и книжа. С особена нотариална компетентност разполагат и българските дипломатически или консулски представители u чужбина. Тяхпата компетентност включва освен изброе- ните по-горе удосговерявания, още и удосговеряване на съдържанието на частни документи, които не подлежат на вписване, както и съставянето на "- нотариални завещания на български граждани (чл. 843ВНД). \ 4. Съобразно със своя вид всяко НУ се издава по реда на нотари-
5. Специфичната правна последица на НУ е тяхната обвързваща (законна, формална) доказаmелствена сила. До доказване на неавтен- личността на нотариaJПШЛ документ или на неверността на НУ (вж. § 59 N) то задължава съда и другите държавни органи да приемат, че удостове- реното обстоятелство се е осъществило така, както свидетелства нота- риалннят орган. Незачитането на доказателствената сила на ВУ е нару- шение на чл. 143, обосновавещо отмяна на решението. Доказателствената сила на НУ трябва да се различава от доказа- телствената сила на нотариалния документ. Тя доказва фаюnа на ну, материализирано в нотариалния документ, и не се различава от доказа- телствената сила на всеки друг документ (§ 59 ш 1). Като възпроизвеж- да веществено НУ, нотариалният документ косвено - чрез НУ _ доказ- ва обстоятелството, за което НУ свидетелства. В доказването на това обстоятелство се състои обществената и правната функция на НУ. III. Различаваме НЯКолко вида НУ. 1. От гледна точка ца предмета ва удостоверлването разлачаваме: а) удостоверл- ване ва праШlOрелеванпш. факти; и 6) УДостовеРlJване на право на собственост ВЪрХУ исдвижим имот ('!Л. 465, 6. ,,6"). От Своя страна НУ на правнорелевантни факти се де- лят: а) на удостоверяване на правни сделки (чл. 465, б. "а"); 6) удостоверяваНJlЯ на до- кументи (на дата, подпис, съдържание на документ, верноспа на преписи и извлечения _ чл. 465, б ... 6"); и в) удостовеРJШане на други факти (явяване пред нотариуса, покани, протести - чл. 465, 6 ... г"). 2. От гледна точка на способа (формата) на НУ различаваме: а) вотарвалеи акт, протоколиращ извършени пред нотариашшя орган правни сделки (чл. 474-482; § 201); 6) нотариалеп акт, Удостоверяnащ право на со6ственост (чл. 483-484; § 203); в) УДОСТО- церяване чрез надпис върху документ ('Ш. 485-488); г) Dписuuнията, отбеЛJ!ЗlJuвията и ТЯХНОТО заличаване в случаите, предвидени от закона (чл. 465, 6. "в"). . Удостоверяuаюшта чрез надпис върху документ от своя стрпип се делят НЦ: а) удоетоuсряuuне !Щ цатц па документ; б) УДОСТОDерJIDUIIе на НОДПНС върху документ; Н) удостоnеряваIIе на съдържание на документ; г) удостоверяване верността на преписи от документи; и д) УДОСТОDеряване на връчване на покани и на.други съ06щения на граж- 'цански нзявления При реформата на ГШ< от 1996 г. към нотариашште производства бяха включени приемането и връщането на предадени за съхранение документи и книжа ('!Л. 465, 6 ... д"). Нотариапнз, са и ПРОИЗВОдствата за даване на справки по нотарнащште книги, както и извършванм-, на нотариални действия, предвидени в други закони (чл, 465, б. "е"). 922 иотхгихлни мдостоввв явхция § 199. Същност и видове нотариални удОСll10аерлваlll/Л 923 '1 ;1
11 :1
'11 .1
'1 1'1
:1 :1 ,]
" , {;
!i 1 •
1I I~ I ~ fj
! i ~
11 1) : ~
~~ ·1
! 1I
'! \1 ~I
f
I ~ ~ .~ '! {
1"
, ;'; 1; i',
1': ~ : 920 НОТАРИЛШШ УДОСТОВЕРЯВАНИЯ § 199. Сьщност и видове нотариални удостоверявания 921 : и в двата случая издаденият акт се отменя с обратна сила или пък се изменя съ- образно с 'действителното правио положение (например изменение иа нотариален акт, когато прехвърлящият нс е бил пълен собственик - 133-85-П, Б lX 41). Във всички случаи, когато охраиителният акт е постановен в нарушение на дакона, прокурорът е пегитимиран да предяви иск за неговата отмяна (чл. 431, ал. З; вж. опр. 632-02-П, Б 02 V 14). IX. Когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да бъде издаден охранигелен акт, може да се премине от исково кьм ОП (например от иск за развод или за отмяна на осиновяване към развод по взаимно съгласие или към отмяна на осиновяване по взаимно съгласие -1900-84-П, Сб. 102: даже въпреки разликата в подсъдността на исковото и ОП за отмяна на осиновяването, арт, чл. 94; вж. също § 123 ХХ). Преминаването обаче от ОП към исково В рамките на самото ОП е недопустимо. Възникне ли между молителя и трето лице спор, подле- жащ па разрешаване по исков ред, молителяттрябва да предяви срещу третото лице иск вън от ОП, което се прекратява (вж. по-горе VI 2). Х. По ОП се прилагат съответно и всички правила на общата част на ГПК (например чл. 3, чл. 4, чл. 12-14, чл. 16-18, чл. 20-25, чл. 27-52) по въпросите, които те уреждат и които могат да възникнат и по ОП. ЩО се касае до раэноските по ОП, те са за сметкана молителя (чл. 435). Поради липса на противна страна проблемът за отговорност за разноски по ОП не може да съществува. Молителят трябва да внесе държавната такса за ОП и разноските за събиране на доказателствата. Глава LII НОТАРИАЛНИ УДОСТОВЕРЯВАНИЯ § 199. същност И ВИДОВЕ НОТАРИАЛНИ УДОСТОПЕРЯВЛJШЯ 1. Централното понятие на нотариалните производства са вотари- алпите удостоверявапия (НУ). Само тези охранителни производства са нотариални, по реда па които се издават НУ. НУ са предизвикани от същите нужди, които пораждат необходи- мостта от форма на юридическите действия и служат на целите, на КОИ- то тя служи. Измежду тях най-важна е доказателствената функция. Тя предотвратява споровете относно' нотариално удостоверените обстоя- телства, а при възникнал спор обезпечава правилното му разрешаване. НУ съдействат да се развият гражданските отношения безконфликтно и спонтанно, Спрямо ископия процес те изпълняват функцията на превен- ция, когато го правят ненужен. Същевременно те са предварително подготвени, висококачествени доказателства; обезпечаващи диренето на истината в исковия процес, когато не са могли да го предотвратят. В настоящия етап на развитие на формата на юридическите действия НУ са нейно връхно постижение в областта на гражданските отношения, до които НУ се отнасят. П. НУ са писмени, свидетелстващи изявления на нарочни нота- риални органи, издадени в пределите на тяхната компетентност и по реда, предписан от закона, които установяват с обвързваща до- казателствена сила удостоверените обстоятелства. 1. Писмената форма на НУ е условие за тяхната валидност и съ- ществуване. Без нея няма НУ. Затова да се извърши НУ, означава вина- ги да се състави документ. Всяко НУ има за необходима своя последи- ца нотариален документ. Наричаме нотариален този документ, КОЙТО материализира НУ, т. е. удостоверително изявление на нотариален ор- ган. По естеството си нотариалните документи са официапни, свиде- телстващи документи (§ 59 II 1). '~: 2. Всред голямата маса на изявленията НУ спадат към категорията на изявленията за знание, а не към волеизявленията. Те свидетелстват за факти, възприети или осъществени от нотариалния орган. По изклю- чение те могат да удостоверяват и граждански права (нотариален акт за собственост върху недвижим имот - § 203). В такъв случай НУ възпро- извежда не възприятия на нотвриалния орган, а негови правни изводи и затова се приближава до съдебното решение. От него обаче НУ на су- бективни права основно се различава по своята сила. То се ползва само с доказателствена. но не и със сила на пресъдено нещо (§ 203 III). Понеже са изявление за знание, НУ поставят не само проблема за тяхната нищожност, когато са порочни, но и за тяхната неистинност. когато не отговарят на действителното положение (§ 205). 926 НОТАРИАЛНИ УДОСТОВЕР ЯDАНИЯ § 201. Ноmариален акт за правни сделки 927 :1 (чл. 466, ал, 2). Целта е да се улеснят максимално гражданите, търсещи съдействието на нотариалвите органи. Ето защо всеки нотариус, всеки негов помощнuк, секретар на община, кмет, зиместник-кмст, както н кметски наместник, всеки дипломатически или консулски пред- ставител на РБ II чужбина може например да завери поднис или дата на документ, как- то 11 всрността папрепис от документ. Всеки нотариус или дипломатвчески или консул- ски представител на РБ IJ чужбина може например да състави нотариално завещание. Има обаче НУ, които могат да се извършват валидно само от мест- но компетентния нотариус. Такива са: цотариалните актове за прехвьр- ляпе или учредяване на вещно право върху недвижим имот, уцостоверя- ването на правото на собственост върху такъв имот. Що се касае до вписвацията, отбелязванията и заличавацията относно недвижими имо- ти, те се извършват от съдията по вписвавията, в чийто район се нами- ра имотът. Този район е от значение и за другите посочени нотариални актове за недвижвм имот. Правилата за местната вотараалва компетен- тност важат и когато като нотариален орган действа съдията по вписванията. Ако НУ бъде извършепо от истариален орган, КОЙТО не е бил мате- риално или местно компетентен, то е нищожно (ЧЛ. 472). Такова ще бъде например НУ, изцьршепо от друг служител на общипата извън ли- цата, изброени в чл. 83 ЗННД, респ. от нотариус, в чийто район недвижимият имот не се намира, ИЛИ от съдията, КОЙТО няма прапомощието да извършва нотариалци цсйст- вия (6-85-1, Б 85 IV 22; 786-92-П, Б 93 V 15). Обяснението за тази строгост се крие в га- ранционната функция на нотарналната компетентност спрямо истинността на НУ, на която се основава присъщият на НУ правен ефект - неговата законна доказателствеца сила, v. НУ на нотариални актове, които подлежат на вписване, се извър- шва само в канцеларията на нотариуса, и то в работно време. Целта с да се осигури такава поредност на вписванията на Т1Ш сделки, която да ОТ- говвря на действителната тяхца поредност във времето, 1-ЬЙ като от реда на вписвания- та зависи предимството при конкуренция между приобретатели на права от същия пра- водател върху същия имот. Що се касае до мястото и времето на другите НУ, то те могат да се ИЗВършват и пън от канцеларията на uотариуса, и в неработно време, когато уважителпи причини пречат да се яви ЛИЧНО пред нотариуса в не- говата канцелария лицето, което участва в НУ (по-горе т. I 2), или нала- гат НУ да се извърши uезабавпо. Такъв е например случаят с телскобол- но лице, намиращо се в своя дом или в болница, което иска да направи завещание или да завери подпис на съставен от него документ и т. н. (чл. 469, ал. 3). Но и n такава случаи' нотариусът не може да извърши НУ пъп от своя район, а само в пределите на своя район (чл. 469, ал. 1). НУ, 113- вършено вън от района па потариалния орган, е нищолсно (чл. 472). Ст. 6 на Т. р. NQ 1 от 2001 г. ВКС прие, че отказът на ОКрЪЖНИЯ съд да постанови да бъде извърщено исканото НУ подлежи на хасацион- но обжалване VI. НУ пе подлежат на обжалване (чл. 431, ал. 1). При противоза- конни НУ се прилагат ал. 2-3 на чл. 431 (обратно: 491-62-I, Сб. 53; 1254-63-I, Сб. 74). Отказът на нотариуса или на съдията по вписваниятя да извърши цотариалното действие може да се обжалва пред окръжния съд, в ра- йона на който те действат, в седемдневен срок от деня на отказа (чл. 473; т. р. 94-87-0СГК, Сб. 23). Окръжният съд разглежда жалбата по реда па чл. 217. Това значи, че молителят може да се позовава и на нови факти и да представя нови ДОЮlзателстпа (арг. чл. 432, ал. 2). Но окръжният съд не може да издаде НУ, ако установи, че са налице усло- вията за исканото НУ. Той ще се ограничи да задължи нотариуса да из- върши НУ. § 201. Н0ТАР}ШlЕН АКТ ЗА ПРA.llНИ СДЕЛКИ I. Нотариалният акт (НА) за правни сделки е най-важното нотари-
Предмет на удостоперяване с НА за сделки (чл. 465, б. .в") могат да бъдат всякакап правни сделки, т. е. граждански волеизявпения неза- l' 1:
11 ~ ',! j·.1 , р il ~ij !] \}! ~!
; ~ ~I
\.\ "1
1, ':1
~ '1 " . i ,',I! " ~!
р '1
. \ ~ ,
924 НОТАР~IУДОСТОВЕРЯВAfiliЯ § 200. Общи правила за нотариалните производства 925 § 2IJIJ. ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА НОТАРИAJIНИТЕ ПРОИЗВОДСТnА I. Характерна за нотариалните производства е разликата между страна в нотариално производство и лице, участващо в нотариално производство (чл. 468). 1. Страна в нотариално производство е лицето, от чието име се ис- ка нотариалиото удостовериване (НУ). За него ще настъпят изгодните последици от НУ: доказателствена сила на НУ; валидност па сделката по чл. 18 ЗЗД; изпълнителна сила на нотариалния акт и т. н. Лицето, което е страна в нотариално производство, може да не участва лично в него. 2. Участващо в нотариално производство лице е това лице, чието лично изявление или друго действие се удостоверява нотариално. Ето защо лицето, което участва в нотариално производство, трябва винаги да се яви лично пред нотариалния орган. Такова лице е представителят, който сключва нотариално удосговерената сделка (чл. 465, б. "а"); лицето, чийто подпис върху частния документ нотариусът удостоверя- ва. Нотариусът проверява самоличността 11 дееспособността на това лице, а не на стра- ната по нотариалио производство. Страната по нотариално производство може да бъде eДHo~peMeH- но и участващо лице в нотариално производство, ако иска да бъде удос- товерено нейното лично изявление или друго действие. П. Доказателствената функция на НУ изисква те да бъдат в макси- мална степен достоверни. За да обезпечи достоверността на НУ, зако- нът изисква НУ да се върши от трето лице (нотариалния орган), което при това трябва да бъде безпристрастно (незаинтересувано), когато из- вършва конкретното НУ. Затова чл. 471 забранява на нотариалния орган да участва в нотариално произвол- ство, по което страна или участващо лице е: самият той, неговият съпруг, родниинге му по възходяща и нпзхоляща линия, тия по съребрена линия до четвърта степен, сватовст- ВО до първа степен, а така също и лицата, спрямо които потарвапният орган е настой- ник, осиновен ми осиновител. Забраната важи и когато в удостоверяваната сделка или документ се съдържа изявление, пораждащо материалноправни или доказателствени последици, ползващи някое от лицата, посочени в ал. I на чл. 471 ('!Л. 471, ал. 2). Ето за- що нотариусът не може да удостовери завещание, с което се прави завет в полза на же- на му, или да запери подпис върху разписка, че тя е извършила плащане. Налице ли е някоя от пречките по чл. 471, нотариалният орган е дльжен да се самоотстрани. Ако извърши НУ в противоречие с чл. 471, то ще бъде нищожно (чл. 472). Наред с това иотариалният орган отго- варя дисциплинарно .. III. Охранителното съдействие под форма на НУ не може да бъде давано и не се дължи, когато обстоятелството, чието удостоверяване се иска (сделка, документ или друго действие), противоречи на закона или на добрите нрави. НУ па такива обстоятелства е забранено (чл. 470). Нотариалният. орган е длъжен да откаже НУ. Ето защо, преди да извърши НУ, той трябва да провери эаконосъобразността на удостоверяваното обстоятелство. При проверката той изхожда от текста на изявление- то или на документа. Така например нотариусът трябва да откаже да съставн нотариа- лен акт за продажба на мапомерен парцел или в полза на лице по чл. 185 ззд. респ. от името на ненавършил пьлнояетие, когато продажбата не е разрешена от съда съобраз- но с чл. 73, ал .. 2 СК и т. п. Отказът на НУ е средство да се осуети предприемането на порочната правна сделка. Той допринася за профилактиката на правния живот. Затова чл. 470 важи не само когато се касае за порок, който прави сделката нищожна (чл. 26 ззД), но и когато порокът води до унищожаемост на сделката (например липса на раз- решение по чл. 73, ал. 2 СК; данни, че изявлението се прави под натиска на заплаха). Член 472 обявява за нищожно НУ, извършено в нарушение на забраната на чл. 470. Та- зи последица очевидно не ще важи, когато удостоверената сделка е унищожаема. Но 11 при нищожност на сделката тя е нецелесъобразна, защото затруднява доказването на нищожната сделка, което може да бъде в интерес на трети лица, а не на страната по НУ. ;~,
IY. Нотариалните производства започват по молба на лицето, заин- тересувано ОТ НУ, т. е. на страната в ип (по-горе т. 1 1). Молбата може да бъде подадена и от представител. По правило молбата е устна (чл. 467): например молба за заверка на дата, на подпнс, на съдържание на документ \1 т. н. Само при някои по-важни НУ чл. 467 изисква молбата да е писмена, а именно при нотариални актове за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот, за собственост върху такъв имот и за вписвания, отбелязвания 11 тяхното заличаване. Молбата за НУ маже да бъде подадена до КОЙТО и да било от НО- тариалните органи, стига той да е овластен да удостоверява съответния факт, без да има значение дали съществува някаква териториална връз- ка между неговия район и исканото удостоверяване по местожителство на молителя, по местон'ахождепие на имота или по някакъв друг белег Изтегляне 391.84 Kb. Сподели с приятели:
|
