Кислородолечение

Хипоксия се наблюдава при редица белодробни заболявания като: пневмония, хронична обструктивна белодробна болест, белодробен оток, анемия, отравяне с СО и др.

Според механизма на възникване се разграничават следните видове хипоксия:

• 
  Хипоксична хипоксия – дължи се на недостатъчно окисляване на кръвта в белите дробове, наблюдава се при тежки белодробни заболявания и вродени сърдечни пороци
  
• 
  Циркулаторна хипоксия – явява се в резултат на недостатъчност на кръвообращението, най вече при сърдечно-съдови заболявания
  
• 
  Анемична хипоксия – възниква в резултат на намаленото количество хемоглобин в червените кръвни клетки и се среща при заболявания на кръвта
  
• 
  Тъканна хипоксия – при невъзможност на клетките в организма да приемат кислорода от кръвта, в резултат на интоксикация или дълбока наркоза.
  
• 
  Хиперкислородна хипоксия – наблюдава се при висока телесна температура, тиреотоксикоза и др.
  

1. 
   Да бъде показано
   
2. 
   Да се започне колкото се може по-рано
   
3. 
   Болният да получи достатъчно кислород (6-8 л в 1 секунда)
   
4. 
   Да продължи колкото е необходимо
   
5. 
   Да се владее техниката на терапията, за да се получи терапевтичен ефект
   

За регулиране на кислородни бутилки към края на бутилката се поставя вентил. Налягането в бутилките се понижават пропорционално на намаляаване на кослород в тях. В болнични условия най-често има централна кислородна инсталация, която завършва с шланг до всяко болнично легло.

1. 
   Кислородните бутилки да се съхраняват в отделни затворени помещения при температура маx 30^о
   
2. 
   Съхраняват се в сухи помещения отдалечени от топлинен източник
   
3. 
   Да бъдат изправени, добре фиксирани и ако липсва централа – да е в количка
   
4. 
   За отваряне на вентила да не се използват мазила, бензинови препарати, етер
   
5. 
   На болните да не се правят процедури със спирт или маслени разтвори
   
6. 
   При висока концентрация на кислород в помещението се забранява използването на огън
   
7. 
   Пускането и спирането на кислородната система се извършва в строго определен ред и се спазва стриктно
   
8. 
   Забранява се използването на неизправни бутилки, такива с изтекъл срок на годност
   
9. 
   Дозите на кислород и подаването към болния да се осъществява чрез ротаметър.
   
10. 
    Строго да се отчита количеството на подадения кислород за 1 минута
    
11. 
    Кислородът да бъде овлажнен
    

1. 
   Ороназално (кислородна маска) – херметически да затвори устата и носа. Позволява да се вдишва цялото количество подадена кислород с регулирано налягане и количество от 6-10 л в 1 мин.
   
2. 
   Ендоназален катетър – силиконов катетър с два наконечника, които се поставят на двата носни хода. Чрез този метод не се усвоява целия подаден кислород
   
3. 
   Назо-фарингеален катетър – катетърът се поставя в едната ноздра и чрез плъзгане се стига до назо-ларинкса. Трябва да се редуват ноздрите и да се наблюдава болния за сухота в гърлото, както и болка в гърлото в резултат на притискане
   
4. 
   Пластмасов шлем – използва се при новородени и деца. Покрива се само главичката на детето. Шлема има два отвора – единия за приемане на кислород, другия за освобождаване на издишания въздух.
   
5. 
   Кислородна палатка – покрива се цялото тяло на болния; депата на кислород е до 10л/мин и съществува опасност от претопляне на кислород в резултат на по-високата влажност
   
6. 
   Кувьоз
   
7. 
   Хипербарна кислородна камера – подаването на кислород е под налягане. Най-удачен вариант при газгангрена, тетания
   
8. 
   Портативни кислородни бутилки – при спешна помощ
   

• 
  кислороден източник – централна кислородна инсталация, кислородна бутилка, кислородна възглавница
  
• 
  дезинфекциран небулайзер / ротаметър/ с манометър за отчитане на количеството кислород в литри за минута
  
• 
  пластмасов прозрачен съд включен към ротаметъра
  
• 
  дестилирана вода или 2% р-р на натриев бикарбонат
  
• 
  стерилен, мек, назален катетър със заоблен връх с 3-4 отвора, кислородна маска, кислородна палатка
  
• 
  немаслен /анестезионен/ крем за катетъра
  
• 
  средство за фиксиране на катетъра/ маската/
  
• 
  еднократни медицински ръкавици
  

1. 
   МС обяснява същността на процедурата на пациента
   
2. 
   При контактен болен извършва психическа подготовка с цел намаляване страха и напрежението, вдъхване на увереност в благоприятния изход от лечението
   
3. 
   Настанява болния в леглото в удобно и щадящо положение в близост до кислородния източник
   
4. 
   Измива и дезинфекцира ръцете си, поставя си ръкавиците
   
5. 
   Проверява устната и носната кухина на пациента за наличие на секрети и ги отстранява
   
6. 
   Налива вода в пластмасовия прозрачен съд, включен към дозиметъра до средата на съда. Водата служи за овлажняване на подавания кислород
   
7. 
   Подготвя назалния катетър като се измерва разстоянието от върха на носа на пациента до ухото му, за да се определи неговата дължина
   
8. 
   Омазнява катетъра и с въртеливи движения го вкарва бавно през едната ноздра на носа до предварително определения размер
   
9. 
   Когато се използва кислородна маска МС я поставя върху лицето на пациента така, че да покрие плътно устата и носа му
   
10. 
    Сестрата фиксира кислородния източник / С ластик, вързалки, левкопласт/ за главата на болния
    
11. 
    При позиви за гадене и повръщане катетърът се изтегля леко навън
    
12. 
    Медицинската сестра регулира подаваната кислородна струя чрез небулайзерния манометър според назначението на лекаря
    
13. 
    Количеството кислород не бива да надвишава 4-6 литра в минута, а съотношението инхалиране – почивка да е 15:45 / 15 мин. инхалиране – 45 мин. почивка/
    
14. 
    Кислородолечението се извършва според назначението на лекар и може да продължи и няколко денонощия
    
15. 
    При продължително инхалиране сестрата трябва да подмени назалния катетър / на 4-5 часа/ и следи състоянието на носната лигавица, поради опасност от разраняване
    
16. 
    Дестилираната вода в пластмасовия съд се подменя от МС на 24 часа
    
17. 
    Кислородолечението се вписва от сестрата в реанимационен лист или сестринско досие като отбелязва начало и края на кислородолечението
    
18. 
    Пациентът се наблюдава по време на лечението и оплакванията се отразяват в документацията и се предават на лекаря
    
19. 
    След приключване на кислородолечението , медицинската сестра спира подаването на кислород и сваля катетъра или маската от пациента
    

Когато кислорода се подава във високи концентрации и продължително време то може да бъде токсичен за организма. Усложненията застрашават живота на болния и могат да предизвикават трайна инвалидизация. Отнася се най-вече за новородените, недоносените деца. Най-чести и сложни са:

• 
  Ретролентална фиброплазия – разрастване на влакнестата съединителна тъкан поради незрялост на ретината. Това състояние завършва с ослепяване. За да се избегне, върху очите се слага марля с физологичен разтвор или с унгвент и се покриват с марли
  
• 
  Изсушване (изгаряне на лигавица) на носа, устата. За да се избегне е необходиумо кислородът да бъде овлажнен, да се следи количеството и концентрацията на подавания кислород, стойностите на прациалното налягане на кислорода в артериалната кръв и стриктно да се спазват назначенията на лекаря за продълбителността на кислородотерапията.