Класически автомобили от 1945 до днес

ОТ 1945 ДО ДНЕС

Графичен дизайн Мария Кучи

Редактор Валерия Манферто де Фабианис,

Лаура Акомацо

Всички права запазени. Никаква част от този текст не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в системи за достъп до информация или разпространявана под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, електронно, механично, чрез фотокопиране, записване или другояче, без писменото съгласие на издателя. White Star Publishers® 

© Владимир Маринов, Христо Димитров, Атанас Марков, превод

ISBN 978-954-733-548-6

УВОД страница 6

ГЛАВА 1

От 1946 до 1950 страница 16

От 1951 до 1960 страница 52

и Spider страница 80

ГЛАВА 3

От 1971 до 1980 страница 176

От 1981 до 1990 страница 206

и Volante Zagato страница 228

От 1991 до 2001 и след това страница 246

РЕЧНИК страница 298

ИНДЕКС страница 300
-----

6–7
Въведение в света на класическите автомобили
6–7 горе Изключително редкият Aston Martin DB1 (1950) – един от едва 13-те произведени кабриолета

6–7 долу Най-красивият модел от Т-серията е TF, а на снимката е TF-1250 (1953)
Какво е определението за класически автомобил? Трябва ли да бъде ретро и рядък? Красив и скъп? Или просто кола със стил? Терминът „класически“ в света на изкуството е залог за изключително качество, но при колите класиката е въпрос на лично възприятие. За мнозина всички стари модели на Ferrari са класика. За някои класически е Vauxhall Victor, но не всеки е на това мнение, защото докато е била в производство, тази кола е била най-обикновена. Не би трябвало годините да променят възприятията за нея само защото до днес са оцелели единични бройки. Явно терминът „класически автомобил“ не е еднозначен и не зависи от възрастта, цената или стила на колата.

Общо казано, за класически се смята автомобил, произведен преди 1945 г., който се отличава от другите коли от съответната епоха, тоест не е важно само кога е произведен. Например първото поколение Ford Cortina не се смята за класика, докато Cortina GT се харесва не само на собствениците на стари модели Cortina и вдъхновява появата на още по-спортната Lotus Cortina. Във всеки фенклуб има ентусиасти, за които дори базов модел може да стане класически.

Наред с това има и примери за коли в масово производство, които са изключение от правилото. Volkswagen Beetle, Morris Minor, Citroen 2CV и FIAT 500 са интересни в техническо отношение култови модели, които дори собствениците на Ferrari биха приели за „класически“.
-----

8-9

Въведение в света на класическите автомобили

История на класическите автомобили

САЩ

В САЩ се гледа на колите по различен начин. Клубът на класическите автомобили в Америка (CCАА) има своя дефиниция за класически модел: „Изящна или необикновена кола, произведена между 1925 и 1948 г., която се отличава с впечатляващ дизайн, високотехнологични решения и изключително качество на производството.“ ССАА имат списък с класически автомобили от цял свят, които не са в масово производство, обикновено са доста скъпи и носят марката Full Classic.

Този клуб е основан през 1951 г. от притежатели на Full Classic модели, отделили се от Клуба за стари автомобили в Америка (ААСА), създаден още през 1935 г., който приема за класическа всяка кола над 25 години. В AACA членуват над 50 000 души, докато в CCCA са едва 5600. В Америка има и Клуб на каретите без кон (HCC), създаден в края на ХІХ в., когато двигателят заменя животинската тяга. Но той съществува до 1916 г., така че остава извън нашия интерес.

Далеч по-любопитен за ценителите е американският „Майлстоун Кар Съсайъти“, основан „с цел да стимулира реставрирането и запазването на местни и чужди автомобили, произвеждани между 1945 и края на 1964 г., които впечатляват с изящен дизайн, характеристики, нововъведения и/или качество в сравнение с останалите автомобили от съответната епоха“. Специална комисия подбира моделите с най-голям принос в историята на автомобила. Като включват модели от следвоенния период, „Майлстоун Кар Съсайъти“ продължават почти хронологично списъка на СССА, с тази разлика, че техният избор не се влияе от цената и елитарността на съответния модел. Макар опитът им да отсеят наистина стойностни коли да е похвален, те се изгубват сред нароилите се клубове, като остава да се помни единствено името „Майлстоун“. Например „Майлстоун Кар Съсайъти ъв Калифорния“ няма никаква връзка с първоначалния клуб освен близостта на имената.

Имената на автомобилите извън Америка, произведени преди Втората световна война, отпращат към конкретни исторически периоди. Този принцип на наименоване се среща за пръв път в Клуба на автомобилите ветерани (VCC), основан през 1930 г. и съсредоточил интереса си върху коли отпреди 1905 г. Техните „ветерани“ участват в парада „Лондон–Брайтън“. После се появява Клубът на ретро автомобилите (VSCC), сформиран през 1934 г. около коли от периода 1905–1930 г. Границата 1930 бележи Голямата депресия, когато повечето производители на бутикови автомобили спират работа. През 30-те започва масово серийно производство.

С течение на времето и двата клуба разширяват интересите си. VCC включват коли, произведени до 1918 г., и наричат моделите от 1905–1918 г. „едуардианци“, което е подвеждащо, тъй като английският крал Едуард VII умира през 1910 г. VSCC изместват границата до 1940 г., но приемат само спортни автомобили от 30-те, като ги наричат „чистокръвни ретро автомобили“ – това са спортен тип автомобили, но в тях не са включени масови спортни модели като MG Midgets. Колите на VSCC от 30-те трябва да са сглобени ръчно; напоследък се допускат и някои състезателни модели, произведени до 1960 г. Въпреки че двата английски клуба за стари автомобили разширяват доста критериите, някои по-стари модели остават извън списъка. През 30-те се появяват и клубовете на Bugatti, Aston Martin и MG. Англичаните първи превръщат старите коли в хоби; пак те въвеждат терминологията и хронологията. Увлечението по старите коли обхваща и други страни и създаването на международна организация става неизбежно. През 1966 г. е основана Международната федерация на ретро автомобилите (FIVA) - разширение на съществуващата дотогава европейска асоциация. FIVA използва цялата налична база данни и запазва установените периоди, но не и всички наименования. Те приемат всички коли от определен период независимо от качеството им.

FIVA наричат автомобилите от преди 1905 г. „предшественици“, а произведените между 1905 и 1918 г. – „ветерани“. По отношение на термина „ретро“ различие с VSCC няма – ретро са произведените между 1919 и 1930 г. коли. Отначало FIVA нарича класически автомобилите от 30-те, но по-късно са включени и колите над 20-годишна възраст. С времето федерацията търси нови дефиниции. Колите, произведени между 1945 и 1960 г. са „следвоенни“. Следващите наименования са опростени – колите от 60-те са „Група F“, от 70-те – „Група G“. Британското списание „Класик Карс“ поема под крилото си цялото движение за стари автомобили. Неговият критерий за „класически“ е дали около даден автомобил е сформиран клуб.

Докато при FIVA и Клуба за стари автомобили в Америка изискването за членство е колата да е поне на 20–25 години, специализираните издания са по-либерални – те приемат за класически всеки автомобил, който вече не се произвежда. Една нова кола обаче не може да се нарече класическа. Дори да е с класически силует – често наричан ретро, – тя е просто „бъдеща класика“. Историята показва, че спортните коли влизат в графата „класически“ много по-бързо от седаните. По принцип това не са коли за всеки ден. Седаните се задържат на пазара по-дълго, поевтиняват с времето и свършват в автоморгата, тоест постепенно губят класата си. Спортните автомобили са по-скъпи, с по-малък пробег и по-добре поддържани. Според някои един автомобил става класика, когато цената му започне да се вдига. Добре поддържаната спортна кола поскъпва по-рано. В тази книга е обърнато внимание и на някои от тези бъдещи класики. И за да звучи още по-объркано, понякога се случва един автомобил да бъде приет за класически в чужбина, но не и в родината си. Това важи най-вече за САЩ, където коли като Ford Mustang и Chevrolet Camaro са се произвеждали в огромни количества, докато в Европа те винаги са привличали погледите и съответно са признати за класически доста по-рано. За французите Citroen 2CV е просто стара семейна кола, но другаде се смята за класически автомобил, понеже е рядкост. Това важи и за Mini, но там поне има спортна версия Cooper S, която дори в Англия е призната за класическа.
10–11 горе Jaguar E-type (1961) се харесва в цял свят

10–11 долу До 1986 г., откогато е този Chevrolet Corvette, моделът успява да си върне динамиката, позагубена през 70-те
----

12-13
Въведение в света на класическите автомобили

Салони, конкурси за красота и състезания

Част от удоволствието да притежавате класически автомобил е участието в конкурс за красота или друг форум. Както и при съвременните автомобили, при класическите има много форми на надпревара. Собствениците на класики могат да избират между изложения, ралита, квалификации, изкачвания и гонки, организирани от клубове и различни компании. Конкурсите за красота напомнят за някогашните изложения, правени след големи ралита, където специално жури избира най-красивата кола. През 30-те това е шанс за производителите на шасита да покажат специалните си постижения. Днес оценката зависи от това колко близко е една кола до състоянието, в което е излязла от фабриката. Най-популярното събитие от този род е международният ежегоден конкурс за красота в Пебъл Бийч, Калифорния. Там се въвежда практиката колите да се оценяват във всичките им аспекти, която вече се използва по цял свят. Автомобил, получил 100 точки, е перфектен. Днес тази скала на оценяване се използва в рекламата на много търговци на класически автомобили, въпреки че критериите за висока оценка не са толкова строги. През последните 20 години се провеждат много състезания за издръжливост, където надеждността на колата и качествата на шофьора са по-важен фактор от скоростта. Обикновено това са ретро варианти на прочути ралита като „Монте Карло“, „Лондон–Сидни“, „Пекин–Париж“ и „Миле Миля“, като обаче съответната отсечка се изминава за повече време. Класическият вариант на тези състезания е за автомобили, създадени специално за участието си в тях или поне модифицирани в някаква степен за него. Но по света се организират и редица надпревари за онези, които искат да карат оригиналните си коли през красиви местности, в компанията на съмишленици и без напрежението от състезанието. Ако пък някой собственик на класически автомобил все пак желае да се състезава, за него има ралита, планински изкачвания и шосейни състезания, организирани от Международната автомобилна федерация (ФИА). Комисията за исторически автомобили към нея е създадена през 1974 г. Неин президент е граф Джони Лурани – известен италиански състезател от 30-те до 50-те. Комисията е съставена от членове на FIVA и националните клубове. Всички състезателни коли са обвързани с правила, определящи оригиналността на модела за времето му и продължителността на историята му. Контролът върху модификациите се определя според датата на производство на колата. Всеки състезаващ се автомобил има паспорт, в който е отразено, че колата е минала преглед и правилата са спазени. Повечето европейски страни, плюс Австралия и Америка, организират редица състезания, които привличат участници от цял свят. Макар VSCC да са първите, организирали състезание за стари автомобили през 1937, първото голямо международно рали от подобен род е през 1973 в Нюрбургринг, Германия. Тази книга не може да покрие всички състезателни коли, но затова пък представя доста спортни модели и седани.