Синдромът на Kleefstra е заболяване, което включва много части на тялото. Характерните черти на синдрома на Kleefstra включват забавяне на развитието и интелектуални затруднения, силно ограничена или липсваща реч и слаб мускулен тонус (хипотония). Засегнатите индивиди също имат необичайно малък размер на главата (микроцефалия) и широк, къс череп (брахицефалия). Отличителните черти на лицето включват вежди, които растат заедно в средата (синофрис), широко раздалечени очи (хипертелоризъм), хлътнал вид на средата на лицето (хипоплазия на средната част на лицето), ноздри, които се отварят отпред, а не надолу (антевертирани ноздри), изпъкнала челюст (прогнатизъм), извити (извърнати) устни и голям език (макроглосия). Засегнатите индивиди може да имат високо тегло при раждане и затлъстяване в детска възраст.
Брахицефалия
Синофрис
Антивертирани ноздри
Макроглосия
Хората със синдром на Kleefstra също могат да имат структурни аномалии на мозъка, вродени сърдечни дефекти, аномалии на пикочно-половата система, гърчове и склонност към развитие на тежки респираторни инфекции. По време на детството те могат да проявяват характеристики на аутизъм или свързани с него нарушения в развитието, засягащи комуникацията и социалното взаимодействие. В юношеска възраст те могат да развият обща загуба на интерес и ентусиазъм (апатия) или липса на реакция (кататония).
Честота
Разпространението на синдрома на Kleefstra не е известно. Едва наскоро става достъпно тестване за разграничаване от други заболявания с подобни характеристики.
Причини
Синдромът на Kleefstra се причинява от загуба на гена EHMT1 или от мутации, нарушаващи неговата функция. Генът EHMT1 предоставя инструкции за създаване на ензим, наречен еухроматична хистон метилтрансфераза 1. Хистоновите метилтрансферази са ензими, които модифицират протеини, наречени хистони. Хистоните са структурни протеини, които се прикрепят (свързват) към ДНК и придават на хромозомите тяхната форма. Чрез добавяне на молекула, наречена метилова група към хистоните, хистон метилтрансферазите могат да потиснат активността на определени гени, което е от съществено значение за нормалното развитие и функциониране.
Заболяването го свързваме с едно копие на 9-та хромозома (състояща се от 141 милиона базови ДНК двойки), или по- точно нейното дълго рамо, с обозначаващо се място като 9q34, което може да е и другото име на синдрома. При засегнати индивиди липсват около 1 милион базови ДНК двойки. Или делеция, или мутация, засягаща гена EHMT1, води до липса на функционален ензим еухроматична хистон метилтрансфераза 1. Липсата на този ензим нарушава правилния контрол на активността на определени гени в много от органите и тъканите на тялото, което води до аномалии в развитието и функцията, характерни за синдрома на Kleefstra.
Наследяване
Автозомно доминантно заболяване, но в повечето случаи не се наследява, симптомите се проявяват към четвъртата седмица при новороденото.
В редки случаи синдромът на Kleefstra може да бъде причинен от балансирано хромозомно пренареждане, което нарушава експресията на EHMT1 . Ако се подозира това, може да се обмисли анализ на кариотипа и FISH за региона 9q34.3. Типичната делеция на 9q34.3 обаче не може да бъде идентифицирана чрез рутинен хромозомен анализ.
Може да се установи с анализ (Мултигенен панел) на дупликации, делеции в целия геном, които не могат да бъдат открити чрез типичен анализ на последователности.
Използвани източници
Iwakoshi M, Okamoto N, Harada N, Nakamura T, Yamamori S, Fujita H, Niikawa N, Matsumoto N. 9q34.3 deletion syndrome in three unrelated children. Am J Med Genet A. 2004 Apr 30;126A(3):278-83.
Kleefstra T, de Leeuw N. Kleefstra Syndrome. 2010 Oct 5 [updated 2022 Oct 13]. In: Adam MP, Everman DB, Mirzaa GM, Pagon RA, Wallace SE, Bean LJH, Gripp KW, Amemiya A, editors. GeneReviews® [Internet]. Seattle (WA): University of Washington, Seattle; 1993-2022.
