Клео Протохристова Просвещенската „носология смях и подривност



Дата28.10.2018
Размер25 Kb.
#103586
Клео Протохристова

Просвещенската „носология“ — смях и подривност (2004)
Този малък текст на Клео Протохристова показва как четенето на литература може да послужи за добра ориентация в заплетената проблематика на „диалектиката на Просвещението” (Хоркхаймер/Адорно) и „патогенезата на буржоазния свят” (Райнхарт Козелек) – проблематиката на модерността, в която живеем. Ако теоретичните и жизненосветови интуиции за тоталните претенции на просветения разум и просветената критика не ни лъжат напълно, векът на Просвещението повече от всеки друг се нуждае от „литературна носология” – литературната наука за носовете.

Литературната носология е преди всичко генеалогическо проследяване на недостатъчностите и непълноценностите на една „неизтощима, агресивна и самодостатъчна умозрителност”, оплитаща и обезсилваща жизненото начало. Литературното родословие на носа има за цел да реабилитира карнавалната виталност на „всяка хипербола на телесните издатини”, напомняща на официалната мисловна нагласа на Просвещението за еднозначно материалното, конфузно в своята голота. „В този смисъл своеобразната „носология“, конституирана в литературата на ХVІІІ в., се оказва в напрежение спрямо високата просветителска идеология.”

По този начин литературният нос е видян като виталния социалноисторически контрадискурс на доминиращи идеологически ориентации. Именно максималното втвърдяване на рационализма като официална идеология предизвиква „интензифициране на назалната образност” през ХVІІІ в.

Генеалогическото изследване на диалектиката на Просвещението, въплътена в носа, разкрива филтриращия характер на „просвещенската носология” по отношение на карнавалната стихия на носовете в народната смехова култура на средновековието и неговата есен. Макар и голям, просветеният нос има афинитет към плоскорационалистично фриволно двусмислие. „В полето на веднъж отменената карнавална амбивалентност започва да работи принципът на плоската двусмисленост.” Филтърът на Просвещението не само интензифицира, но и „пречупва” носа на предмодерната смехова култура. В това счупване на носа ще вземат участие – „с единодушен фанатизъм” – и редица феминистични текстове.



В този смисъл Просвещенската „носология“ — смях и подривност (2004) демонстрира как четенето на литературни текстове може да школува и укрепи онази способност за съждение, водена от такта на едно свободно чувство на удоволствие и неудоволствие – с една дума: нюха, необходим за ориентация сред радикалните модерни практики на чупене на носа.
Владимир Сабоурин
Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница