Обн. ДВ. бр.68 от 31 Август 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 8 Април 2014г.
Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Клинична алергология" съгласно приложението.
(2) С медицинския стандарт се определят:
1. основните характеристики на специалността "Клинична алергология" и изискванията към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност;
2. изискванията към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност "Клинична алергология" - материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси, апаратура, минимален обем дейност;
3. нива на компетентност на клиниките и отделенията, осъществяващи дейност по специалността "Клинична алергология";
4. професионални взаимоотношения между лекаря, специалист по алергология и общопрактикуващ лекар;
5. интердисциплинарните консултации и дейности при лечение на пациенти с алергично заболяване;
6. правата и задълженията на пациента с алергично заболяване.
Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по клинична алергология от установеното с изискванията на тази наредба. Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.
§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.
§ 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 80 от Закона за здравето и отменя Наредба № 8 от 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Алергология и клинична имунология".
§ 5. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
§ 6. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) (1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична алергология.
(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" (ДВ, бр. 66 от 2010 г.). Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 2 ОТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КАРДИОЛОГИЯ"
(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.) § 25. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2014 г.
Приложение към чл. 1 (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА АЛЕРГОЛОГИЯ" Раздел I
Общи положения
1. Дефиниция на специалността: Медицинската специалност "Клиничната алергология" изучава етиологията, патогенезата, клиничната изява на алергичните реакции и болести и разработва методи за тяхната диагноза, лечение и профилактика.
2. Професионална квалификация. Лечебна дейност по отношение на пациенти с алергични реакции и заболявания се осъществява от лекари със следната професионална квалификация:
2.1. лекар, специализиращ "Клинична алергология";
2.2. лекар с призната специалност по "Клинична алергология";
2.3. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
3. Медицинската специалност "Клинична алергология" се придобива от специалисти с висше образование "Медицина" (магистърска образователна степен) съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Повишаване на квалификацията (допълнителна квалификация) се осъществява чрез формите на продължаващото медицинско обучение - участия в курсове, индивидуално обучение, участие в национални и международни научни прояви и др., чрез придобиване на втора специалност от посочените по т. 2.3 или чрез придобиване на научна степен в областта на клиничната алергология. Раздел II
Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология" от лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ
1.1. Кабинет по алергология е самостоятелно звено или част от структурата на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ.
1.2. Кабинетът по алергология се състои от две функционално обособени работни помещения: кабинет за прегледи и манипулационна.
1.2.1. Кабинетът се използва за преглед на пациента - снемане на анамнеза, физикален статус, издаване на медицинските документи и провеждане на обучението на болния.
1.2.2. Манипулационната служи за извършване на специфичните диагностични дейности - кожно-алергични проби, функционално изследване на дишането, и за провеждане на кардиопулмоналната ресусцитация. Манипулационната може да се обособи като функционална част от кабинета или да се помещава в отделна стая.
1.3. Оборудване на кабинет по алергология.
1.3.1. Кабинет: лекарско бюро, стол, шкаф за документи, медицинска кушетка, мивка с течаща топла и студена вода, минимум два ел. контакта тип "шуко", телефон, компютър и принтер, медицинска документация: рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и рентгенови изследвания, бланки за извършване на кожно-алергични проби.
1.3.2. Манипулационна: хладилник за съхранение на алергени, масичка за извършване на кожно-алергичните проби, стол за извършващия пробите, стол за пациента, масичка за апарата за изследване на дишането, спешен шкаф с медикаменти, кислородна бутилка, АМБУ, есмарх, ластични бинтове, масичка за поставяне на спринцовки с алергени, шкаф, мивка с течаща топла и студена вода, медицинска кушетка.
2. Основни изисквания към дейността.
2.1. Медицински дейности, които се осъществяват в кабинета по алергология на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ:
2.1.1. Прегледи:
2.1.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и статус и изработване на индивидуална лечебна схема;
2.1.1.2. Вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;
2.1.1.3. Консултация с друг специалист в амбулаторни условия;
2.1.1.4. Експертиза на временна неработоспособност;
2.1.1.5. Консултация при експертиза на трайна неработоспособност;
2.1.2. Общомедицински дейности:
2.1.2.1. Инжекции;
2.1.2.2. Парентерални инфузии;
2.1.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации).
2.1.3. Специфични дейности:
2.1.3.1. Извършване на функционално изследване на дишането и ЕКГ;
2.1.3.7. Обучение на пациента и близките му, включително тренировка за използване на инхалаторно устройство;
2.1.3.8. Обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия;
2.1.3.9. Предоперативна подготовка на рискови пациенти;
2.1.3.10. Подготовка за специализирани изследвания - йод-контрастни вещества;
2.1.3.11. Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ);
2.1.3.12. Консултация за имунизации при алергично болни деца;
2.1.3.13. Обучение за самопомощ при анафилаксия.
2.2. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност "Клинична алергология" от кабинета по алергология на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ.
2.2.1. Анамнеза съгласно специфичните за специалността изисквания (приложения № 1 и 2);
2.2.2. Обстоен физикален статус (преглед по системи);
2.2.3. Кожно-алергично тестуване - извършване, отчитане и интерпретация;
2.2.4. Инструментални изследвания - спирометрия със съответна интерпретация, бронходилататорен тест;
2.2.5. Назначаване на допълнителни изследвания - кръв, урина, рентгенови изследвания, ЕКГ и др. и тяхната интерпретация;
2.2.6. Поставяне на вероятна диагноза;
2.2.7. Изграждане на диференциално-диагностичен план;
2.2.8. Интерпретация на инструментални специализирани изследвания - метахолинов тест, кашличен праг, клетъчен състав в храчка, назален провокационен тест с алергени;
2.2.9. Интерпретация на лабораторни специализирани изследвания - общи и специфични: Иг E, фракции на комплемента, антинуклеарни антитела, анти-ДНК антитела, антитела срещу екстрахируеми ядрени антигени, АНЦА и др. имунологични изследвания;
2.2.10. Поставяне на диагноза като резултат от проведената диференциална диагноза;
2.2.11. Изготвяне на индивидуален лечебен план и обучение на болния и членовете на семейството му;
2.2.12. Назначаване, започване и контролиране на провежданата алерген-специфична имунотерапия (АСИТ) при подходящи болни;
2.2.13. Изготвяне на индивидуален профилактичен план и обучение на болния и членовете на семейството му;
2.2.14. Периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечебния план;
2.2.15. Оказване на спешна медицинска помощ при необходимост;
2.2.16. Преценка за диспансерно наблюдение по нозологични единици на пациенти, които имат нужда и желаят да продължат лечението си в кабинета;
2.2.17. Извършване на експертна дейност и освидетелстване на деца и възрастни с алергични проблеми;
2.2.18. Консултиране на пациентите при необходимост с необходимите профилни специалисти.
3. Основни изисквания към персонала.
3.1. Минимална кадрова обезпеченост на кабинета по алергология - минимум един лекар - специалист по клинична алергология; препоръчително - медицинска сестра; по преценка - санитар.
3.2. Компетентност на лекаря-специалист. Специалистът-алерголог носи пълна отговорност за пациента от момента на първия преглед, като провежда изследванията, поставя диагнозата, изготвя лечението и следи ефекта му чрез контролни прегледи до момента, в който лечението на пациента се продължи от общопрактикуващия лекар или пациентът бъде хоспитализиран.
3.3. Компетентност на медицинската сестра. Медицинската сестра работи под контрола на специалиста-алерголог и извършва следните дейности: води медицинска документация, регулира потока от пациенти и следи за консумативите (памук, спирт, спринцовки и игли, алергени и т.н.). Тя извършва кожно-алергични проби и спирометрия само ако е обучена да прави това. Раздел III
Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология" от лечебни заведения за болнична помощ
1. Лечебната дейност по алергология в лечебни заведения за болнична помощ се осъществява от клиники/отделения по клинична алергология от III ниво, които отговорят на следните изисквания:
1.1. В отделение/клиника по клинична алергология от III ниво се осъществява лечение на всички остри, обострени и хронични алергични заболявания, с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури. Лечебно-диагностична дейност се извършва в максимален размер, съобразен с актуалните световни достижения в алергологичната наука.
1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката по клинична алергология III ниво извършва и:
1.2.1. учебно-преподавателска дейност на студенти и стажант-лекари и обучение на специализиращи лекари, докторанти и медицински сестри в рамките на следдипломното обучение;
1.2.2. научно-изследователска работа в областта на нови диагностични и терапевтични методи и на предстоящи за регистриране медикаменти от фаза ІІ, ІІІ и ІV;
1.3. минимален брой лекари в клиниката/отделението - шест, от които поне двама със специалност по клинична алергология;
1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 380 преминали пациенти годишно на 10 легла;
1.5. материално-техническа база и инсталационни съоръжения на клиника/отделение от ниво III:
1.5.1. Болнични стаи - с мивка, кислородна инсталация на всяко легло, естествено осветление, общо и локално изкуствено осветление, 3 - 5 легла в стая с тристранен достъп, нощно шкафче за всяко легло, спешен шкаф, бюро (масичка) за лекаря и сестрата при визитация;
1.5.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Стаи с легла за интензивно наблюдение и лечение - препоръчително - 2 - 4 легла;
1.5.3. Стая за функционална диагностика на дишането и електрокардиография (ЕКГ);
1.5.4. Стая за провеждане на бронхопровокационни проби;
1.5.5. Стая за диагностика на алергията на горните дихателни пътища (ГДП) и провеждане на назални провокационни тестове;
1.5.6. Препоръчва се обособяването на лабораторно звено.
1.5.7. Кабинети и манипулационни (диагностични лаборатории) за диагностика и консултации на лежащо болни: за възрастни пациенти, за пациенти в детско-юношеска възраст и пациенти с ушно-носно-гърлени заболявания;
1.5.9. Лекарски кабинети в съотношение един лекар/кабинет;
1.5.10. Кабинет за началника на клиниката (отделението) - базов кабинет и приемна със секретар;
1.5.11. Кабинет на дежурния лекар с легло, бюро, телефон и мивка;
1.5.12. Сестринска стая, която се използва и за стая на дежурната сестра;
1.5.13. Манипулационна за стационара с работни плотове, шкафове, централен спешен шкаф и хладилник;
1.5.14. Столова;
1.5.15. Кухненски бокс;
1.5.16. Склад;
1.5.17. Помещение за свиждане на болните с техни близки;
1.5.18. Гардероб за болни;
1.5.19. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) За обучение на студенти и специализанти трябва да има и:
1.5.19.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Учебна зала (минимум една) със седящи места, маса, екран и учебна дъска;
1.5.19.2. Гардероб за студенти и за обучаващи се лекари и сестри;
1.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура и оборудване на лечебно заведение, в което има клиника/отделение по клинична алергология от III ниво, използвана за нуждите на лечебно-диагностичния процес:
1.6.1. Кислородна инсталация, електроинсталация;
1.6.2. Общо луминесцентно осветление със 150 Вт източници и индивидуално (за легло) нелуминесцентно осветление - 60 - 75 вата;
1.6.3. Минимум 2 апарата за функционално изследване на дишането (ФИД);
1.6.4. Апарат за ЕКГ;
1.6.5. Небулизатори за бронхопровокационни тестове;
1.6.6. Небулизатори за терапевтични цели;
1.6.7. Апарат за ултразвукова диагностика на околоносните кухини;
1.6.10. Кислородни бутилки в манипулационните и стационара;
1.6.11. АМБУ;
1.6.12. Носилка;
1.6.13. Седяща инвалидна количка;
1.6.14. Персонални компютри, свързани в мрежа;
1.6.15. Хладилници - минимум по 1 във всяка манипулационна, в стационара и лабораторията.
1.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага със:
1.7.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II или III ниво (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) на територията на лечебното заведение;
1.7.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г. (*), изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Микробиологична лаборатория като част от структурата си или осигурена по договор;
1.7.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Рентгенов апарат за скопия и графия;
1.7.4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
1.8. Медицински дейности, които се осъществяват в отделение/клиника по клинична алергология.
1.8.1. Прегледи:
1.8.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне на писмен индивидуален лечебен план;
1.8.1.2. Вторичен преглед;
1.8.1.3. Консултация с друг специалист в стационарни условия;
1.8.1.4. Експертиза на временна неработоспособност;
1.8.1.5. Консултация при експертиза за трайно намалена неработоспособност.
1.8.2. Общомедицински дейности:
1.8.2.1. Инжекция - подкожна, мускулна, венозна;
1.8.2.2. Парентерални инфузии;
1.8.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации);