Клъстерите в селското стопанство – възможности за постигане на конкурентно предимство


Развитие на агроклъстерите в България



Pdf просмотр
страница9/11
Дата23.04.2022
Размер0.57 Mb.
#114159
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ЦВЕТЕЛИНА-Кабакчиева-август-2019
Свързани:
3.06.T.Atanassova
Развитие на агроклъстерите в България
За създаването на регионални агроклъстери местните власти следва да предприемат следните конкретни стъпки: (Бенчева, Н., 2010)
 иницииране на проучване, с цел идентифициране на създадените в общината или региона клъстери и да анализира ефектите от създаването и дейността им;
 стартиране на програма за включване на конкретни продуктови и секторни мрежи в местни или регионални клъстери;
 информиране на заинтересованите страни за възможните финансови източници за реализиране на подобни проекти.
4
Дания е успяла благодарение на клъстерите, Агроновини, http://fermera.bg/component/k2/item/2890-
%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-
%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%83%D1%81%D0%BF%D1%8F%D0%BB%D0%B0,-
%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%
B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-
%D0%BA%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80.html


Добър пример в тази насока е създаденият през 2013 година от лозаро-винари от Северозападна България клъстер „Дунавски вина” Той е първият по рода си
България и е отворен за български и чуждестранни фирми и институции. Клъстерът
„Дунавски вина” е организация с нестопанска цел и осъществява дейността си в обществена полза. Още при създаването му са заявени амбициозни цели да се работи в сътрудничество със сродни български и чуждестранни организации, с български държавни органи и институции, органите на местно самоуправление, с представители на бизнеса и неправителствени организации. Клъстерът охваща териториално Северозападна и България и Югозападна Румъния, като не се предвижда промяна в определения ареал, за да може всички членове на клъстера да се отговарят на понятието „Дунавски вина”. Амбицията на клъстера е партньорите в него да търсят и разширяват пазарите си в посока Европа. Проучванията им показват, че перспективната посока е Скандинавските страни, тъй като там производството на вина е изключително ограничено и тези страни почти изцяло са нетни вносители на вина.
Част от стратегията на клъстера е изграждане на Музей на виното – отначало като българо-румънски, а впоследствие и като Балкански. Клъстерът „Дунавски вина” ще следва стратегията на трансграничен проект „Пътят на виното”, чиито акцент е именно изграждане на Музей на виното. Плановете са съвместно да се работи за системно събиране, обработване и актуализиране на база данни в сферата на пазара на вино, което в бъдеще ще даде възможност и за успешно развитие на туристически маршрут „Пътят на виното”. Клъстерът обединява малки и средни винопроизводители, повечето от които са и лозари. Те произвеждат качествени вина, без влагане на захар или други добавки и са обединени от целта да произвеждат не количества, а вина с отлично качество.
Според производителите – членове на клъстера, френските вина са с качество, сходно на произвежданите от тях вина, но два пъти по-скъпи.
5
Според тях, засиленото участие на българските винари на международните специализирани изложения се свързва с популяризиране на качествата на българските вина. Със създаването на клъстер „Дунавски вина” с обединени усилия българските производители от Северозападен район могат успешно да се позиционират на европейските винени пазари.
5
https://fermer.bg/novini/lozaro-vinari-ot-severozapadna-balgariya-sazdadoha-klaster-dunavski-vina




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница