Клуб "5 сутринта"



Pdf просмотр
страница8/82
Дата19.03.2023
Размер2.29 Mb.
#116952
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   82
Клуб \'5 сутринта\' - Робин Шарма - 4eti.me
– „Това е истинската радост в живота, да бъдеш използван за цел, която смяташ за могъща:
да бъдеш природна сила вместо трескаво малко кълбо от болести и неправди, като все се
оплакваш, че светът не иска да се посвети на щастието ти.
Аз съм на мнение, че животът ми принадлежи на цялата общност и докато съм жив, за мен
е чест да правя каквото мога за общността.
Искам да бъда използван докрай, когато умра. Защото колкото повече работя, толкова по-
вече живея. Животът за мен не е бързо угасваща свещ. Той е нещо като прекрасен факел,
който в момента държа. И искам да го разпаля колкото мога по-ярко, преди да го предам на
следващото поколение.“
После бездомникът падна на колене. Целуна свещените си мъниста. И продължи да плаче.


29
Глава 5.
Странното приключение за
овладяване на утрото
Всеки държи съдбата си в собствените си ръце така,
както скулпторът държи суровия материал, от който ще
извае фигура... Изкуството да оформим материала в това,
което искаме, трябва да бъде научено и грижливо изграж-
дано.
— Йохан Волфганг фон Гьоте
– Ако вие двамата проявявате интерес – каза бездомникът, – е удоволствие ще отделя няколко сутрини, за да ви обуча в моето имение край океана. Ще ви покажа личния си сутрешен режим и ще ви обясня защо да настроите в най-висока степен начина, по който прекарвате първия си час през деня, е от основно значение за постигане на лично съвър- шенство и изключително представяне в бизнеса. Нека направя това за вас, приятели.
Животът ви ще започне да изглежда славен – след много кратко време. А изживяването с мен ще бъде забавно. Не винаги е лесно, както чухме от стария човек на сцената. Но ценно, плодотворно и красиво. Може би дори прекрасно като тавана на Сикстинската капела.
– Когато го видях за пръв път, плаках – каза художникът, като поглади козята си бра- дичка.
– Микеланджело е бил опасен човек. Имам предвид в добрия смисъл – каза бездом- никът, като и той поглади брадата си, която беше мръсна. После вдигна ризата си и показа коремни мускули като на гръцки бог. Прокара дългия пръст на мръсната си ръка по очертанията им така, както дъждовната капка пробягва по стеблото на роза след майски дъжд.
– Това не е за вярване! – изкрещя художникът с ентусиазма на котка, пусната на сво- бода в магазин за папагали. – Как по дяволите си направил тези мускули?
– Не е от машина за пластмасови плочки, която съм си купил от реклама в среднощно предаване по телевизията – това е сигурно. Отслабнах и оформих тялото си по този на- чин само с труд. Много лицеви опори, набирания, дъска, коремни преси и кардио тре- нировки, предизвикващи сериозно изпотяване, често на моя частен плаж. – Бездомни- кът измъкна един очевидно скъп портфейл, а после внимателно извади от него пластма- сова картичка с рисунка на нея. Ето как изглеждаше, за да видите и вие точно това, което в този момент гледаха предприемачката и художникът:
Без да дочака реакцията на слушателите си, разрошеният скитник продължи да го- вори:
– Упоритост, дисциплина, търпение и труд. Ценности, в които малцина вярват днес, когато толкова много имат нагласата, че всички са им длъжни, като очакват някакъв богат, продуктивен и удовлетворителен живот просто да се появи един ден като лясто- вичка в началото на пролетта. И очакват за тази цел всички около тях да вложат усили- ята, които са тяхно задължение. Къде е лидерството в този начин на поведение?


30
Общество от възрастни, държащи се като разглезени малки деца, е начинът, по който понякога виждам нашия свят. Не осъждам никого, само казвам. Не се оплаквам, само съобщавам. Хей, хора, ето какво искам да ви кажа, като ви давам да зърнете коремните ми мускули: нищо не работи за онези, които не искат да свършат работата. По-малко приказки и повече труд, казвам аз. О, вижте и това.
Скитникът се обърна и разкопча осеяната си с дупки риза. На здравия му, добре офор- мен гръб имаше татуировка с думите: „Жертвите обичат развлечения. Победителите обожават образованието“.
– Елате ми на гости в моя дом на един вълшебен малък остров насред фантастичния океан, на пет часа от крайбрежието на Кейп Таун. – Той подаде на предприемачката пластмасовата картичка с кокосовата палма, нарисувана на нея. – А ето и моите дел- фини – добави той, като радостно посочи зле направената рисунка.
– Пътуването си заслужава – продължи той. – Със сигурност, ще е приключение за цял живот. Там ще преживеете някои от най-ценните си и сензационни моменти. Трябва да поемете риска да ми се доверите, хора. Ще ви науча на всичко, което знам за утрин- ния ритуал на световно ниво. Ще ви помогна и двамата да станете членове на Клуб „5 сутринта“. Ще се научите редовно да ставате рано – така че до обед да направите повече, отколкото другите правят за седмица и по този начин ще оптимизирате здравето, щас- тието и вътрешния си мир. Има причина, поради която ние, хората постигнали най- много на този свят, ставаме преди изгрев-слънце – това е най-специалната част от деня.
Ще ви обясня как използвах този революционен метод, за да изградя моята империя. И нека да е ясно, има различни видове империи – икономическата е само една от тях.
Може също да създадете империи на изкуството, продуктивността, хуманността, фи- лантропията, личната свобода и дори на духовността. Ще ви предам почти всичко, което съм имал щастието да науча от един ментор, който преобрази живота ми. Ще откриете толкова много неща. Ще бъдете дълбоко развълнувани. Ще видите света по съвсем нов начин. А също ще ядете най-хубавата храна и ще наблюдавате най-красивите залези.
Вие двамата може да плувате, да се гмуркате със шнорхел и маска с делфините и да


31 летите над захарната тръстика, която танцува във вятъра под хеликоптера, който прите- жавам. А ако двамата решите да приемете сърдечната ми покана да ми дойдете на гости, настоявам да отседнете в моя дом.
– Господи, майтапиш се, нали? – гръмогласно попита художникът. Ставаше все по- очевидно, че като много свои колеги и той беше силно емоционален, безкрайно наблю- дателен и носеше една чувствителност, породена от скрита болка. Онези, които усещат повече от другите хора, понякога си мислят, че са прокълнат. Всъщност на тях им е даден дар: дар, който им позволява да усещат онова, което другите пропускат, да пре- живяват удоволствия, на които повечето хора не обръщат внимание и да забелязват ве- личието на обикновените моменти. Да, такива хора се нараняват по-лесно, но те са и хората, които пишат велики симфонии, строят изумителни сгради и откриват лечение за болестите. На едно място Толстой отбелязва: „Само хората, способни на голяма лю- бов, могат да понесат голяма мъка“. Художникът като че ли олицетворяваше тези проз- рения.
– Не. Съвсем сериозен съм, хора – каза ентусиазирано бездомникът. – Къщата ми е недалеч от едно селце, което се казва Самота. И повярвайте ми, дали са му точното име.
Само когато се откъснете от шума и досадата и сте на тишина и спокойствие, си при- помняте какви наистина би трябвало да бъдете. Хайде да го направим! Както каза гуруто от подиума, колкото повече използвате страхотните възможности, които се явяват по пътя ви, толкова повече магия ще срещате на пръв поглед случайно. Не може да спече- лите игра, ако не участвате в нея, нали? Истината е, че животът винаги ви пази гърба, дори и когато ви се струва, че не е така. Но и вие трябва да направите всичко, което зависи от вас, и да се впуснете напред, когато се явят прозорците на възможността. О- о – и ако дойдете в дома ми на острова, единственото, което ще искам от вас, е да оста- нете достатъчно дълго, за да ви предам философията и методите, на които ме е научил моят таен съветник. За да станете членове на Клуб „5 сутринта“, е нужно малко време.
Бездомникът направи пауза и после добави:
– Също така ще се погрижа за разноските ви. Ще покрия всичко. Дори ще пратя час- тния си самолет да ви вземе, ако това ви харесва.
Предприемачката и художникът се спогледаха развеселени, объркани и напълно не- сигурни.
– Имаш ли нещо против да ни оставиш сами за малко двамата с приятелката ми, братко? – помоли художникът, като продължаваше да държи бележника в ръка.
– Нямаме бърза работа. Разбира се. Помислете си, колкото искате. Аз ще се върна там на мястото си и ще проведа няколко разговора с изпълнителния си екип – каза бездом- никът и се отдалечи.
– Това е абсурдно. Направо глупаво – каза художникът на предприемачката. – Опре- делено съм съгласен с теб, че в него има нещо специално. Може би дори някаква магия.
Знам колко откачено звучи това. Аз съм запленен от този ментор, за който непрекъснато говори, учителят, който звучи нещо като съвременен мъдрец. А и със сигурност той има някои забележителни прозрения. И очевидно има много опит. Но само го погледни!
Боже, този човек изглежда напълно изпаднал – жалка картина. Според мен не се е къпал от седмици. Дрехите му са изпокъсани. Пълна откачалка. И понякога говори съвсем на- лудничави неща. Нямаме представа кой е. Това може да е опасно. Възможно е да е опа- сен.
– Да. Определено е суперстранен. Всичко, което се случи тук днес, е суперстранно – потвърди предприемачката. После слабото ѝ лице омекна, но очите ѝ бяха все така


32 тъжни. – Намирам се в такъв момент от живота си, където ми е нужно да направя някои големи промени – сподели тя. – Просто не мога да продължавам по този начин. Разби- рам какво ми казваш. Подозрителна съм към почти всички и всичко, откакто загубих баща си – бях единайсетгодишна. Да си дъщеря, която расте без баща, е невероятно страшно. Честно казано, все още нося емоционалната травма в себе си. Мисля за него всеки ден. Минах през някои неприятни интимни връзки. Борих се много с ниското си самочувствие и взех някои ужасни решения във връзките, които имах.
Преди година започнах да ходя на психотерапия и терапевтът ме накара да осъзная защо се държа по този начин – продължи предприемачката. – Психолозите го наричат
„синдром на дъщерята без баща“. Дълбоко в себе си изпитвам огромен страх да не бъда изоставена и дълбока несигурност, които произтичат от тази травма. Да, външно това ме направи изключително силна. И безмилостна в някои отношения. Озлоблението от загубата на баща ми ми даде хъс и амбиция. Но загубата остави и празнота в мен. Сега разбирам, че съм се мъчила да запълня празнотата, която той остави, като се насилвам да работя до пълно изтощение с убеждението, че когато постигна още по-голям успех, ще получа любовта, която съм загубила. Опитвах се да запълня емоционалните травми, като преследвах парите така, както наркоманът търси следващата си доза. Жадувах за социално положение и одобрение от моя бранш – като се спасявах с бягство в интернет за бързи развлечения, а в това време можех да правя важни неща. Както ти казах, осъз- нах, че до голяма степен поведението ми се дължеше на трудностите, които преживях в ранна възраст. Получих вдъхновение, когато Магьосникът говореше, че никога не трябва да правиш нещо само заради парите, а вместо това трябва да се стремиш да бъ- деш от световна класа като лидер и човек, заради смисъла, който това ти дава, заради възможността да израстваш, която провокира, и за да се опиташ да промениш света.
Думите му ми вдъхнаха надежда. Искам да живея по начина, за който той говореше, но в момента съм много далече от него. И напоследък в моята компания се случи нещо, което ме тласна към ръба на пропастта. Точно сега наистина не живея добре. Дойдох на тази лекция единствено защото майка ми даде безплатен билет. И отчаяно се нуждая от промяна.
Предприемачката пое дълбоко дъх.
– Съжалявам – извини се смутено тя. – Едва се познаваме и не съм сигурна защо спо- делям с теб всички тези неща. Сигурно просто се чувствам в безопасност с теб. Не знам защо. Много се извинявам, че изливам върху теб всичко това.
– Няма проблем – каза художникът. Езикът на тялото му подсказваше, че е развълну- ван. Вече не подръпваше нервно козята си брадичка и плитките.
– Ние сме толкова откровени, когато си бъбрим с шофьорите на такси и други хора, които всъщност не познаваме, нали така? – продължи предприемачката. – Всичко, което искам да кажа, е, че съм готова за промяна. И вътрешният глас ми казва, че този изпад- нал човек, който иска да ни научи как отличните утринни навици могат да изградят империя на креативността, продуктивността, богатството и щастието, наистина може да ми помогне.
Да помогне на нас двамата. Освен това, спомни си часовника му.
– Симпатичен ми е – каза художникът. – Голям образ. Харесва ми как в един момент се изразява толкова поетично, а в следващия с толкова страст. Мисли толкова живо- писно и цитира Джордж Бърнард Шоу така, сякаш животът му зависи от това. Наистина е гот. Но все пак не му вярвам напълно – каза художникът и пак сви юмрук и го удари в дланта си. – Вероятно е откраднал часовника от някой богат идиот.


33
– Виж, разбирам как се чувстваш – отговори предприемачката. – До голяма степен и аз си мисля същото. А и ние двамата току-що се запознахме. Не съм сигурна какво би станало, ако тръгна на пътуване с теб. Надявам се не сърдиш, че го казвам. Виждаш ми се толкова приятен човек. Може би имаш някои недостатъци. Струва ми се, че разбирам на какво се дължат. Но дълбоко в себе си си добър. Знам го.
Художникът остана умерено доволен. Той погледна бездомника, който ядеше резени авокадо от найлонов плик.
– Трябва да видя дали мога да организирам графика си така, че да отсъствам от офиса, за да прекарам известно време с него – каза предприемачката и посочи бездомника. До- като похапваше закуската си, той говореше по един древен мобилен телефон и гледаше в тавана. – Започва да ми харесва идеята да прекарам известно време край селце, наре- чено Самота, на някакъв малък остров, да ям приказна храна и да плувам с диви дел- фини. Започвам да усещам, че това ще е изключително приключение. Започвам пак да усещам, че живея.
– Е, така, както го каза, и на мен започва да ми харесва – отговори художникът. –
Мисля си, че в цялото това нещо има приятна лудост. Специална възможност да видиш цяла една нова вселена. Това може да е най-доброто нещо за изкуството ми. По този повод се сещам за думите на писателя Чарлс Буковски: „Някои хора никога не полудя- ват. Какъв ли наистина ужасен живот водят“. А Магьосникът ни насърчаваше да прек- рачим границите на нормалния си живот, за да усъвършенстваме дарбите, талантите и силните си страни. Някакъв инстинкт също ми подсказва, че трябва да го направя. Ако ти ще ходиш, и аз ще дойда.
– Знаеш ли какво? Ще се реша на този скок. Аз съм изцяло „за“. Нека да отидем! – заяви предприемачката.
– Изцяло „за“ – съгласи се художникът.
Двамата станаха и се приближиха към бездомника, който сега седеше със затворени очи.
– Какво правиш? – учуди се художникът.
– Интензивна визуализация на всичко, което искам да бъда и на живота от по-висш порядък, който искам да създам. Един турски летец-изтребител веднъж ми разказа как преди всеки полет „лети преди да излети“. Имаше предвид, че внимателно разиграва във въображението си начина, по който той и екипажът му искат да протече мисията им и така се подготвя да осъществи безпогрешно майсторския полет в действителност. Ва- шата Умствена нагласа е изключително мощно средство за лично величие, изумителна продуктивност и творческа победа – наред със Сърдечната нагласа, Здравната нагласа и Душевната нагласа. Ще ви запозная с всички тези забележителни идеи, ако приемете поканата ми. Но да се върна на това защо седях със затворени очи. Почти всяка сутрин си представям как да прекарам перфектно деня, който ме очаква. Също така се потапям дълбоко в емоциите си, за да усетя как ще се чувствам, когато постигна победите, които планирам. Заключвам се в едно крайно уверено състояние, където всяка форма на неус- пех не е в кръга на възможностите. После тръгвам и давам най-доброто от себе си, за да изживея този перфектен ден.
– Интересно. – Предприемачката изглеждаше запленена.
– Това е само един от СОП-овете, които изпълнявам всеки ден, за да запазвам вър- ховна форма. Добрата наука потвърждава, че тази практика ми помага да регулирам генома си, като включвам гени, които преди са били заспали. Трябва да знаете, че ва- шата ДНК не е неизменна съдба. Не се тревожете, хора. Ще научите за тази съвсем нова


34 област – епигенетика – когато сте на острова. Ще научите и някои красиви неща от нев- ронауката – как да умножавате успеха си в тази епоха на разхвърляно внимание, така че оръжията за масово отвличане на вниманието да не унищожават чудесната ви същност.
Ще разкрия всичко, което знам за създаването на проекти, толкова майсторски изпъл- нени, че да издържат проверката на времето. Ще научите за приказните начини да бро- нирате менталния си фокус и да гарантирате физическата си енергия. Ще откриете как най-добрите хора на бизнеса в света изграждат доминантни предприятия и ще научите една система за калибриране, която най-щастливите хора на планетата използват всяка сутрин, за да създадат живот, граничещ с магията. О, и в случай, че се чудите, СОП означава стандартна оперативна процедура. Това е терминът, който моят учител изпол- зваше, когато говореше за ежедневните структури, нужни, за да триумфираш в житейс- ката игра. Предполагам, че вие двамата ще дойдете?
– Да. Ще дойдем – потвърди предприемачката с приповдигнат тон. – Благодаря ти за поканата.
– Да, благодаря, приятел – добави художникът, който сега изглеждаше по-спокоен.
– Моля те, научи ни на всичко, което знаеш за изграждането на утринните навици на високо ефективните лидери и най-успелите хора на бизнеса – каза сериозно предприе- мачката. – Имам отчаяна нужда да подобря ежедневната работа и продуктивността си.
Нужна ми е помощта ти и за да преустроя живота си. Честно казано, днес за пръв път от дълго време насам изпитвам повече надежда. Но това не е най-добрият ми момент.
– Да, братко – каза художникът. – Разкрий ни тайните си за тези епични утринни на- вици, които ще ми помогнат да стана най-добрият художник – и човек – който мога да бъда. – При тези думи той размаха бележника си във въздуха. – Изпрати ни самолета си.
Заведи ни в твоето селце. Почерпи ни с кокосови орехи. Пусни ни да плуваме с делфи- ните. И направи живота ни по-хубав. Изцяло сме „за“.
– Нищо от това, което ще откриете, няма да е мотивация – отбеляза дрипавият мъж с една сериозност, която не беше показал до този момент. – Всичко ще е определено за


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница