ПРОЕКТ
Към 25.02.2014
В проекта са добавени предложения от читатели на Eurochicago.com обобщени от П.Стаматов:
С червен цвят е това, което е необходимо да отпадне от текста на Стратегията.
Със зелен цвят са отбелязани текстовете, които е необходимо да бъдат добавени.
След някои от добавените (зелените) текстове има доуточняващи наклонени текстове в сив цвят, които вървят като обяснение (най-добре е да се поставят "под черта", номерирани)
Повече информация и мнения може да намерите на сайта Еврочикаго с адрес:
http://www.eurochicago.com/2014/03/tchitatelite-za-natsionalna-strategiya/
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
И
ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА
СЪДЪРЖАНИЕ
-
Общи положения
-
Обща цел
-
Целеви групи и подгрупи
-
Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи
-
Инструменти за осъществяване на националната стратегия
-
Приоритети
-
Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина
2.1. „Национално представителство”
2.1.1. Национален съвет
2.1.2. Обществени съвети
-
„Образователна политика”
-
„Културна политика”
-
„Млада българска емиграция”
-
„Исторически български общности”
-
„Информационно обслужване”
-
Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
-
Финансиране на изпълнение на стратегията
-
Механизъм за отчет и оценка за изпълнение на Националната стратегията
-
Механизъм за отчет
-
Механизъм за оценка
-
Очаквани резултати
Приложения
-
Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията
-
Нормативна уредба
-
Институционална система
-
Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.
-
Общи положения
Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България образуващи една нееднородна диаспора.(1).
(1.Диаспора (от гръцки: διασπορά, «разселение») Според политическите научни трудове диаспора се нарича тази част от народа/етноса, която живее извън страната си и образува сплотени и устойчиви етнически групи, които имат социални институти за поддържане и развитие на своята индентичност. Връзките с диаспората се разглеждат като важна насока на външната политика в много страни. За някои страни, като Израел, Армения и др., диаспората предоставя изключителна икономическа и политическа подкрепа на историческата родина. Българската диаспора, в последните години, също оказва много значителна икономическа подкрепа. Според учените диаспората може да играе и значителна роля в опазването на националната култура и формирането на националната идентичност. Българското възраждане в 19 век е един добър пример.)
Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на отделните общности и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.
Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини, цели, потребности и стремежи, които са характерни за всяка една общност. Разселването на славяните от българската група през V-VI век по целия Балкански полуостров, емиграцията по политически причини на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско насаление след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1914 - 1918 г., образуват историческите български общности. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Македония, Турция, Гърция, Албания /Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни.
По политически и икономически причини преди и след Втората световна война се формират български общности в страните от Централна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка. В огромната си част българите от тази „стара” емиграция са със запазен статут на българско гражданство.
Демократичните промени през 1989 г. внасят коренни изменения в миграционната обстановка в България и формиране на нов тип български общности зад граница. Включването на страната в миграционните процеси на европейско и световно ниво довежда до нарастващата мобилност на населението. Това дава възможност на български граждани, главно в млада и трудоспособна възраст, за обучение и постоянна или временна професионална реализация зад граница. Налице е дълбока промяна в същността на тези „нови” български общности, които все повече губят своята характеристика на емигрантски общности в чужбина.
Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях пет са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова и Украйна.
Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой - с цялата условност на едно такова твърдение - може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и около един милион българи – граждани на Македония.
Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.
В същото време, само след 20-30 години в държави като САЩ, където отношението към мигрантите е значително по-добро от други части на света положението на българските граждани и техните наследници може коренно да се промени и те да надминат по стандарт на живот местните. (2).
(2. Статистическият институт на САЩ твърди в свое изследване от 2009 година, че българите спечелили "Зелена карта" и преселили се в Америка са с по-високо образование от граждните на всички други държави участници в лотарията Green card. Според други научни изследвания, децата на емигрантите, така нареченото Поколение 1 и 1/2 (поколение едно и половина) са сред на-успешните в САЩ и заплатите им са с 20% по-високи от средните.)
Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, демографски, културен план.
Политиката към българите в чужбина се обуславя от:
-
държавните интереси на страната;
-
интересите на българите в чужбина;
-
високата степен и желание за съхраняване на българския език, култура и национално съзнание сред българите в чужбина;
-
изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
-
тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
-
ползата за България от българските лобита в чужбина;
-
потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения;
-
демографската криза на българската нация и необходимостта от регулиране на миграционните процеси.
-
Обща цел
Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина
Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита и подкрепа на всички български граждани и исторически общности и насърчаване на тяхното участие и принос в развитието на българската нация, общество и държава.
-
Целеви групи и подгрупи
1. Български граждани - временно или постоянно пребиваващи в чужбина:
- Съвременна „млада” българска емиграция;
- „Стара” българска емиграция.
2. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход, с българско национално самосъзнание с чуждо или с чуждо и с българско гражданство:
- Българи в Македония;
- Българи в Русия;
- Българи в Молдова и Украйна, вкл. българи-гагаузи;
- Българи в Румъния;
- Българи в Гърция;
- Българи в Турция;
- Българи в Сърбия;
- Българи в Западните Балкани.
- Българи в други части на света и континенти.(3). ( 3. Имаме, макар и неголеми, исторически общности в Аржентина, Бразилия и др. страни в Латинска Америка, а също и в Австралия)
-
Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи
Държавната политика е ориентирана към постигането на следните стратегически цели:
-
приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница - към държавния и обществено-политическия живот в България;
-
съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница;
-
подобряване на миграционния баланс на страната;
-
разпространение на положителния образ на България по света;
-
изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.
Държавната политика е ориентирана към постигането на следните оперативни цели:
-
съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина;
-
създаване на подходящи условия за мотивиране към професионална реализация в България на български граждани - временно или постоянно пребиваващи зад граница;
-
използване на възможностите на българските граждани в контекста на мобилността и свободното движение на хора;
-
контрол на миграционните процеси и недопускане на действия, насочени срещу националната сигурност на Република България;
-
интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;
-
създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприети български граждани;
-
стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония, и др.
-
Инструменти за осъществяване на националната стратегия
-
Приоритети
- Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани - временно или постоянно пребиваващи зад граница - и българите от историческите български общности по света;
- Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница - и българите от историческите български общности от чужбина в България;
- Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина;
-
Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина и подпомагане на техните структури - организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;
-
Разработване на цялостен механизъм за подпомагане на българските религиозни храмове и свещенослужители зад граница;
- Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина.
-
Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина
Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати
Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и историческите български общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките. Те са свързани и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.
Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.
-
„Национално представителство”
Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.
2.1.0. Парламентарно представителство
Български депутати избрани в МИР "Чужбина" .(4). - (4.Въпрос само на време е, приемането на нов Избирателен кодекс, който ще предвижда такъв МИР).
-
Национален съвет
-
Създаване на Национален съвет на българите извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Президента на Република България или Народното събрание;
-
Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции (за предпочитане- съвместно с президентските избори);
-
Изборите за Национален съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
-
Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.
-
Съставът на съвета се избира от представители на български граждани, живеещи зад граница – 4/5 от състава, а останалата 1/5 част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президентството и Министерски съвет. Към
-
Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;
-
Основни оперативни функции на Националния съвет:
-
да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
-
да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
-
да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
-
да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
-
да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.
-
Обществени съвети
-
Създаване на Обществени съвет на българите, живеещи извън Република България като независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
-
Изборите за Обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на Република България в чужбина, съгласно по Правилник, утвърден от Министерството на външните работи след обсъждане с представители на диспората;
-
Съставът на Обществените съвети се избира от български граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг;
-
Държавни служители от дипломатическите и консулски представителства участват по право в работата на Обществените съвети и имат съвещателен глас;
-
Изборите за Обществени съвети се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
-
Основните оперативни функции на Обществените съвета са:
-
да подпомагат дейността на дипломатическите и консулските представителства по отношение на българските граждани в съответната държава;
-
Обществените съвети защитават интересите на българите в чужбина по места и представят интересите на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница пред Националния съвет, защитаващ техните интереси пред българските държавни органи и институции;
-
да подпомагат дейността на обществените сдружения на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – за съхраняване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура сред българите.
-
„Образователна политика”
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.
Основни направления за работа:
-
Актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;
-
Разработване на нов модел за образователна политика зад граница, чрез която да се обхванат по възможност всички български деца в системата на неделните училища;
-
Разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;
-
Финансиране на българските училища в чужбина, както и подпомагане изучаването на български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор, в чуждестранни държавни училища в системата на светското образование;
-
Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;
-
Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;
-
Проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;
-
Създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности;
-
Уреждане на условията и реда български и чужди граждани от български произход, завършили средно образование в чужбина, да могат да продължат образованието си в български учебни заведения, без да полагат изпит по български език, ако имат официален документ , удостоверяващ владеенето на езика и е признат от Министерството на образованието и науката в България.
-
„Културна политика”
Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.
Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:
-
Създаване на Национална програма за разпространение на българската култура по света;
-
Утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;
-
Утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;
-
Създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-приемник в областта на култура;
-
Активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;
-
Създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;
-
Българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.
-
„Млада българска емиграция”
През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.
Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите по света, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:
-
Поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българските граждани зад граница;
-
Актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности по света;
-
Изготвяне на анализи за състоянието на младата българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изправена;
-
Анализ на нагласите на младата емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;
-
Проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емигарция;
-
Организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;
-
Организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции;
-
Привличане към консултантски и преки бизнес отношения с български партньори на българските младежки и бизнес организации зад граница;
-
Иницииране на трудови борси за пряко договаряне между специалисти от средите на младата българска емиграция и представители на частната инициатива и на чуждестлранния бизнес в България.
-
Подобряване на държавната нормативна база и практиките по прилагането й съгласно Българската конституция. (5). (5. Съгласно конституцията на РБ непълнолетният български гражданин (където и да се намира той) има право на безплатно образование до определено образовтелно ниво. Средствата, които се отпускат за обучение трябва да са съобразени и с децата, които са извън България (по наши ориентировъчни данни сумата отпускана днес е малко над 1000 лв./годишно на дете или около 50 евро на месец). Семействата с български деца израснали в чужбина не получават и полагащите им се по Конституция детски надбавки за издръжка. Възможно е бъдеще да се създадат фондове, в който да се съхраняват парите до завръщането на тези деца и да им се предоставят при изпълнението на определени условия.
-
“Исторически български общности”
Българският национален интерес налага грижата за историческите български общности като важен компонент от държавната политика на България. Този интерес е определящ по отношение на съхраняването на българско национално самосъзнание, езикова, културна и религиозна идентичност на българските исторически общности в страните от Балканския полуостров, в Молдова, Украйна и Русия. В това отношение основните направления се очертават по посока на:
- Включване на историческите български общности като елемент в развитието на двустранните отношения на България със страни, където има компактен български елемент. Това би гарантирало съхраняването и укрепването на етнокултурната им идентичност;
- Защита на индивидуалните права, включително и за изучаване на български език, на лицата от български произход с оглед правото им на изява на българска национална идентичност посредством инструментите за международна закрила на правата на човека;
- Противодействие на всички форми на антибългарска идеология и пропаганда, целящи откъсването на цели общности от българския етнос, както и на провеждането на асимилаторска политика по отношение на отделни части на историческите български общности;
- Оптимизиране на координацията между държавните институции при провеждането на кампаниите по набиране и прием на студенти от български произход за висши училища в България по ПМС 103/1993 г.;
- Съдействие от страна на българската държава за възстановяване на собствеността върху имоти и паметници на българската култура и войнска слава зад граница;
- Активизиране на контактите с организационните структури на историческите български общности с цел подпомагане на дейността им – методически, институционално, експертно;
- Разширяващата се мрежа от работещи дружества, асоциации, клубове и др. аргументират активното съдействие за създаване на централизирани организационни структури от федеративен и конфедеративен тип Обществени съвети на българските исторически общности;
- Привличане на академичните и научни звена за изследване на проблемите и перспективите на българските исторически общности зад граница.
-
„Информационно обслужване“
Информационното обслужване на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи, както и на историческите български общности, зад граница, е задължителен елемент от националната стратегия. Съчетаването на традиционни подходи с използване на съвременните комуникационни средства е важно условие за осъществяване на политиката на държавата. Конкретните стъпки в това отношение са по посока на:
- Създаване на Културно-информационни центрове сред големите български общности зад граница;
- Българско национално радио и Българска национална телевизия създават и разпространяват специални програми, предназначени за българите извън Република България;
- Посредством спътници българска държава създава условия като финансира излъчването на програмите на Българско национално радио и Българска национална телевизия зад граница;
- Българската държава финансира създаването на специализирани електронни сайтове на Национален съвет на българите извън Република България и на Съвета по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница;
- Българската държава финансира създаването на специализиран електронен сайт за онлайн – дистанционно обучение на деца и възрастни по български език и литература, история, география, етнология и култура.
-
Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.
Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.
В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.
Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.
Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.
Съветът, в който задължително са включени представители и на Националния съвет на българите в чужбина, предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.
Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.
Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:
-
постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;
-
подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;
-
изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;
-
предлага обучителни крусове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.
-
Финансиране на изпълнение на стратегията
Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.
-
Механизъм за отчет и оценка на изпълнението на националната стратегия
По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.
Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.
Съветът по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности в чужбина изготвя доклад да Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации зад граница и средствата за масово осведомяване, по актуални проблеми, свързани със състоянието и перспективите на българските общности по света са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобрение.
Изработване на система от индикатори за измерване степента на постигане на стратегическите цели и осъществяване на Националната стратегия.
VIII. Очаквани резултати
- чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
- постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
- подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
- съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
- укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
- информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
- подобряване на емиграционния баланс на страната.
Приложения
-
Сподели с приятели: |