Към Присъда №191/20. 09. 2012 г., постановена по нохд №184/2012 г по описа на Районен съд гр. Средец

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск /след направено в с. з. на 20.09.2012 г. уточнение на размера/ от пострадалото лице Т Н К против подсъдимия – за сумата 693,46 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане – кражба на 1 бр. цветна водоустойчива камера DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ, 1 бр. цветна камера DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor, 1 бр. TV приемник, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20/21.11.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. Тъй като претенцията е заявена своевременно /преди даване ход на съдебното следствие/ и касае сума, включена в обвинителния акт, съдът счете, че така предявена същата е допустима и я прие за съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалото лице бе конституирано в качеството на граждански ищец.

Предвид наличието на искане от защитника на подсъдимия и основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като с оглед процедурата по проведеното съкратено съдебно следствие и след приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК да му се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да се намали с една трета – на две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Изразява становище по отношение на съдбата на приобщените по делото веществени доказателства. Счита гражданската претенция за основателна във вида, в който е приета за съвместно разглеждане.

Гражданският ищец К моли съдът да уважи гражданската претенция в предявения размер.

Подсъдимият участва в съдебното заседание, признава се за виновен и признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти и при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице. Изразява съжаление за извършеното престъпление и моли за по-малко наказание.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че са налице условия за приложение на чл. 55 от НК предвид добросъвестното процесуално поведение и моли за налагане на наказание под предвидения за престъплението минимум. Предоставя на съда преценката за основателността на предявения гражданския иск.

На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Вечерта на 20.11.2011 г., около 23,00 часа, подсъдимият Й решил да отиде до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в гр. Средец, стопанисван от св. Т Н К и да открадне някакви вещи. Тъй като знаел, че пунктът е обезопасен с желязна врата, взел железен лост. Отишъл до пункта и забелязал, че отвън, в близост до входа, има поставени две камери за наблюдение, които изкъртил от поставките и свалил. След това с помощта на железния лост изкъртил желязната врата на помещението /заедно с касата/ и я подпрял отстрани. Влязъл вътре в помещението. Намерил голям електрожен, от който отрязал: два броя кабели, захванати неподвижно един за друг с болт, с дължина 6 метра и 8 метра /общо 14 метра/ и двата с диаметър Ф 1х66 мм.; един кабел ШКГД 1х10 с дължина 7,60 метра; захранващ кабел ШКГПТ 2х4 с дължина 8 метра. Всички кабели подсъдимият събрал в празен чувал и взел. Намерил и 20 килограма медни отпадъци, които също поставил в чувала и взел. Намерил също меден бакър с вместимост 10 литра, като взел и него. Тръгнал да излиза навън с така приготвените вещи, когато забелязал, че на една от стените в пункта има монтирана записваща камера, при което взел и нея. Излязъл отвън и оставил подготвените за отнемане вещи, след което се върнал в помещението с намерение да отнеме още вещи. Влизайки вътре, забелязал, че на насрещната стена има още една монтирана записваща камера. Свалил и взел и нея, след което потърсил записващо устройство. Намерил ТV приемник – устройство за Булсатком и го взел. Прибирайки се у дома, намачкал медния бакър и обгорил кабелите от електрожена.

Установява се от назначената по делото оценъчна експертиза, че общата стойност на отнетите вещи е 1 439,19 лева, в т. ч.: 1 бр. меден бакър с вместимост 10 литра – 44 лева, 2 бр. кабели за електрожен Ф 1х6,5 с обща дължина 14 м. – 9,80 лева, 1 бр. кабел за електрожен ШКГД 1х10 с дължина 7,60 м. – 8,47 лева, 1 бр. захранващ кабел за електрожен ШКПТ 2х4 с дължина 8 м. – 10 лева, 20 кг. медни отпадъци – 200 лева, 2 бр. цветни водоустойчиви камери DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ – на обща стойност 501,36 лева, 2 бр. цветни камери DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor – на обща стойност 405,56 лева, 1 бр. TV приемник – 240 лева.

С Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2011 г. е иззет железният лост.

С Протокол за доброволно предаване на 21.11.2011 г. подсъдимият е предал медния бакър, кабелите от електрожена и медните отпадъци. Не са възстановени следните отнети вещи – 2 бр. цветни водоустойчиви камери DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ, 2 бр. цветни камери DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor и 1 бр. TV приемник, за които подсъдимият твърди в обясненията си на досъдебното производство, че са взети от негов съучастник в отнемането им, като тезата за съизвършителство не се подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство. Съобразявайки се с доказателствения материал по делото /в т. ч. протокол за разпит на св. М К А , протокол за очна ставка, протокол за претърсване и изземване, 2 бр. справки от “Мобилтел”/, съдът констатира, че след изчерпване на всички процесуални способи за събиране и проверка на доказателствата, по делото не са налични такива, подкрепящи обвинението досежно поведение на подсъдимия, сочещо на механизъм на извършване на деянието след предварителен сговор и в съучастие с друго лице.

Подсъдимият М Г Й е осъждан многократно за престъпления против собствеността, като първите шест осъждания са за деяния, извършени от него като непълнолетен. След това е осъждан още два пъти: по НОХД № 8/2006 г. по описа на РС – Средец за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 19.05.2006 г.; по НОХД № 71/2007 г. по описа на РС – Средец за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 03.12.2010 г. Тъй като от изтърпяване на наказанието по последното посочено осъждане не е изтекъл период, по-дълъг от пет години, подсъдимият е подведен под наказателна отговорност при условията на опасен рецидив по буква А на чл. 29, ал. 1 от НК.

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След преценка на всички доказателства, които са непротиворечиви по отношение на фактите, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние /с изключение на чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК/, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно обстоятелствата, относими и значими за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, съдът намира, че направените от последния самопризнания в досъдебното производство се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели Т К , Н К , от заключението по съдебно-оценъчната експертиза от 17.02.2012 г., от протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, така както са описани в обвинителния акт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият М Г Й е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, тъй като при условията на опасен рецидив, на 20/21.11.2011 г., в гр. Средец, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство – железен лост, отнел от владението на Т Н К чужди движими вещи – 1 бр. меден бакър с вместимост 10 литра, 2 бр. кабели за електрожен Ф 1х6,5 с обща дължина 14 м., 1 бр. кабел за електрожен ШКГД 1х10 с дължина 7,60 м., 1 бр. захранващ кабел за електрожен ШКПТ 2х4 с дължина 8 м., 20 кг. медни отпадъци, 2 бр. цветни водоустойчиви камери DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ, 2 бр. цветни камери DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor, 1 бр. TV приемник, всички вещи на обща стойност 1 439,19 лева, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението на Т Н К /изкупчик в процесния пункт за изкупуване на метали/ върху отнетите вещи и установяване на свое такова с отнасянето им от мястото, където са били поставени, при липсата на съгласие за това от страна на владелеца. Подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел е вещите, поставяйки ги в чувал и ги е изнесъл от помещението на пункта, с което е прекъснал владението на владелеца, а с напускане мястото на престъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото.

За част от вещите – медния бакър, кабелите от електрожена, медните отпадъци, 1 бр. цветна водоустойчива камера DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ, 1 бр. цветна камера DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor и 1 бр. TV приемник, се установява от гласните доказателства, че са собственост на К , а за останалата част – 1 бр. цветна водоустойчива камера DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ и 1 бр. цветна камера DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor, се установява от Фактура № 199/10.11.2011 г., че са собственост на “ ” АД – гр.

Обективно при осъществяване на деянието подсъдимият е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртил е нацяло желязната врата на помещението заедно с касата, като по този начин е осъществил квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Използвал е техническо средство – железен лост, с помощта на който е изкъртил защитната преграда на имота, като по този начин е осъществил квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

Вмененото на подсъдимия деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б А от НК, тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждан преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК с Присъда по НОХД № 71/2007 г. по описа на РС – Средец, влязла в сила на 25.04.2008 г., на лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца /изтърпяно на 03.12.2010 г./ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като изпълнението на наказанието не е било отлагано на основание чл. 66 от НК, което води до квалификация на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и че лишава от фактическа власт върху вещите техния владелец, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Съзнавал е, че използва техническо средство, както и че разрушава преграда, предназначена за защита на имот. Действал е и с намерението противозаконно да присвои чуждите вещи. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но въпреки това е целял противоправното си облагодетелстване. Субективната страна на деянието се обективира в действията на подсъдимия по отнемане на горивото, предмет на инкриминираното деяние и се доказва изцяло от събраните доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от РП – Средец обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.

Тезата в самопризнанието на Й и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, че след предварителен сговор в изпълнителното деяние е участвало и друго лице, не се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи обвинението. Липсата на категорични доказателства в този смисъл логично формира правните изводи на съда, че деянието не е извършено след предварителен сговор и в съучастие /съизвършителство/ с друго лице и го мотивира да постанови оправдателна присъда по повдигнатото обвинение във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Относно наложеното на подсъдимия наказание:

За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Съдът отчете високата стойност на предмета на престъплението, както и че подсъдимият е извършил деянието след като е осъждан многократно за престъпления против собствеността, т. е. у него са създадени трайни престъпни навици, поради което същият е личност с немалка обществена опасност и с висок риск от последващо престъпно поведение. Тези отегчаващи обстоятелства заемат превес над смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – самопризнанията, оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за извършеното посегателство, които смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни с оглед на казаното относно индивидуалните особености на личността на дееца. Явно е, че наложеното на Йорданов наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода по предходното осъждане, изтърпяно една година преди настоящата деятелност, не го е поправило и превъзпитало да спазва закона и да не върши други престъпления.

Съдът отчете добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия при определяне на размера на наказанието, поради което прояви снизходителност към него и ръководейки се от чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК определи минималното предвидено наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с една трета – на две години лишаване от свобода. Така определеният размер отговаря в пълен обем на необходимостта да се постигнат всички цели, посочени в чл. 36 от НК. Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение с предмет 1 бр. цветна водоустойчива камера DAY/NIGHT с инфрачервено осветление, 1/3 “Sony Super” HAD ІІ, 1 бр. цветна камера DAY/NIGHT Sony 1/3 ULTRA High Res Super HAD ІІ CCD sensor и 1 бр. TV приемник, чиято равностойност се претендира от ищцата, съдът намери предявения срещу него граждански иск за имуществени вреди за основателен и доказан от събраните по делото доказателства и го уважи в пълния претендиран размер – 693,46 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съдът постанови на основание чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК отнемане в полза на Държавата на вещта, послужила за извършване на престъплението – железен лост, иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2011 г. и унищожаването й след влизане на присъдата в сила. Произнесе се досежно 1 бр. снимка, предадена с Протокол за доброволно предаване от 17.04.2012 г., която след влизане на присъдата в сила да се унищожи като вещ без стойност. Постанови 1 бр. меден бакър с вместимост 10 литра, 2 бр. кабели за електрожен Ф 1х6,5 с обща дължина 14 м., 1 бр. кабел за електрожен ШКГД 1х10 с дължина 7,60 м., 1 бр. захранващ кабел за електрожен ШКПТ 2х4 с дължина 8 м., 20 кг. медни отпадъци, на обща стойност 292,27 лева, иззети с Протокол за доброволно предаване от 21.11.2011 г., да се върнат на собственика им Т Н К .

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице. Беше осъден да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск.