Кметство бяла черква кметство михалци кметство мусина туристическо дружество „бачо киро“ дряново

Н А Р Е Д Б А

Националният пешеходен поход „По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро““се провежда традиционно за 66 път в чест на Априлското въстание и битката на четата в Дряновския манастир.

През настоящата година походът ще се проведе при следния график на движение и програма:

Собствения транспорт се предвижва от с.Пейна до Дряновски манастир.

Вечерята включва:

1. Салата шопска 2. Кебапче 3. Кюфте 4. Пилешко или свинско шишче по избор 5. Гарнитура - пържени картофи 6. Хляб 7.Безалкохолно 9. Ракия- 50 мл. Цена 12 лв.

Нощувки:

При нужда организатрите може да осигурят нощувки в други бази в района на Дряновски манастир/ПО ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАЯВКА !!!!!!/

- разглеждане на забележителностите на Дряновски манастир, посещение на пещера „Бачо Киро“ и еко-пътеките в района/ по желание може да се заяви водач

Туристически дружества от страната, индивидуални туристи- жени и мъже.

Участниците в похода да представят на ръководството на похода следните документи:

1 .Декларация за участие в проявата на собствена отговорност, която се попълва на място.

2.Заявка за участие в похода /по образец/- трябва да се подаде до 30 април 2018 година , като се укаже броя на участниците и къде желаят да нощуват на e-mail: bacho_kiro2@abv.bg, както и на GSM 0887099114 /Милко Илиев/ ТД”Бачо Киро”.

Моля да се обадите на посочените имейл или телефон с предварителна информация за участие – до 30.04.2018 г.!!!!!!!!

ІV. ЕКИПИРОВКА И СЪОРАЖЕНИЕ

Всеки участник в похода трябва да бъде снабден със стандартна пролетна екипировка, храна за обяд и вода. В района на Дряновския манастир има заведения в които се предлага скара, супи, салати и аламинути.

Община Дряново и ТД ”Бачо Киро” поемат организационните разходи за подготовката и провеждането на проявата. Всички останали разходи за транспорт, храна и нощувка са за сметка на самите участници.

Заявител : …………………………………………………………………..

/ТД- име, град или индивидуален участник- имена/
Телефон за връзка: …………………………………
Електронна поща: …………………………………..
Брой участници общо: …….. души, от тях да нощуват в :

• 
  хижа „Бачо Киро” …………. д.
  

• 
  Къмпинг „Стринава” …………. д.
  

• 
  Други бази …………. д.
  

• 
  Без ползване на нощувка- …………. д.
  

Участници в тържествена вечеря в ресторанта и столовата към хижа „Бачо Киро” : ………. д.

При повече от капацитета желаещи за настаняване на определено място ще се отчита реда за подаване на заявките.
Забележка / нещо по ваше желание/:

………………………………………….......................................................

ПОДПИС : ………………… / ……………………. /

Историята е основен стожер, около който се гради националната идентичност и чувството за принадлежност на един народ. Древна и богата на възходи и падения, българската история винаги е била любима тема и повод българите да се гордеят със своята малка, но достолепна страна. Въпреки това, има много места в България, знанията за които си остават само в научните среди и специализираните исторически издания.

Находките, открити в района на манастирската клисураса, са над 6000 и свидетелстват, че по тези места е имало живот още през праисторическата епоха. Двете пещери, разположени в скалите над манастира, са били дом и убежище за хора, живели преди десетки хиляди години. По време на разкопките в пещерите, правени неколкократно от различни експедиции, са открити глинени фрагменти и съдове, шила от кости, предмети, изработени от рога на добитък, първобитни огнища. Фактът, че не са открити никакви метални предмети и допълнително направените проучвания, карат учените да смятат, че тук е имало хора още през епохата на Палеолита.

Според археолозите, обитателите на пещерите при Дряновския манастир от преди 50 хиляди години са едни от първите заселници в Европа и най-ранни представители на човешката раса. Подобни останки са открити в общо 5 пещери в България. В голямата пещера, наречена „Андъка", са намерени много следи и останки на животни – пещерен елен, див кон, носорог, хиена и пещерна мечка с размери над 3 метра, чиито челюсти днес са изложени в музей в Англия. 

Следи от древни култури по този край има и от медно-каменната и бронзовата епоха, както и от Античността, когато тези поселения са били тракийски. На хълма над Дряновския манастир лежат останки на тракийска крепост, известна с името „Града", която, според някои историци, била най-голямата на Балканския полуостров и служила като главен опорен пункт срещу нашествия от варварски племена. След траките, крепостта остава наследство на римляни, византийци, славяни и българи. Данните сочат, че за последно е разрушавана от византийците, когато цар на българите бил Петър, син на Симеон Велики. Но веднага след победата на търновските братя Асеневци, крепостта е възстановена и става важен център за Второто българско царство.

Тезата, че тази местност е била болярско владение, има и своите противници, тъй като конкретни доказателства не са останали. Други пък поставят въпроса случайни ли са наименуванията на околните селища, известни от стари времена – Царовището, Калето, Царева Ливада. Голяма част от махалите и селцата наоколо носят имена с кумански произход – Саласука, Балалея, Каломен, Илинеци, Шушня, Кумановци, Куманите, Кашенци и др. Известен факт е близостта на царете Асен и Калоян с куманите, които били верни слуги на царското семейство, а и жената на Калоян също била куманка.

Създаването на Дряновския манастир също е дело, което се приписва на Асеневци. Най-почитаният от тях светец бил Архангел Михаил, чието име носи и светата обител.

През бурните времена на войни и битки манастирът е опожаряван и разрушаван неколкократно. За първи път това става през 1393 година, когато турските отряди обсаждат и разгромяват столицата Търново. Освен свободата, османските поробители отнемат и духовните светилища на българите. През XVI век обителта е изградена и действаща за кратко, след което е разрушена отново. В края на XVII век с общи усилия упоритите дряновци успяват да издигнат Дряновския манастир за трети път. За дейността му се споменава в поменик на Хилендарския манастир в Света гора. В него са описани имената и работата на монасите, служили в манастира. Според ръкописа монашеските скитове, които били 7 на брой, биват унищожени от турците и разпръснати по скалите в околността.

Има твърдения, че някои от ценностите на обителта и днес стоят скрити в близките покрайнини. От години манастирската клисура представлява интерес за иманяри и търсачи на силни усещания, които смятат, че около Дряновския манастир има подземни скривалища и тунели. Посветени в тайната за тяхното съществуване били само неколцина монаси, които трябвало да пазят скритото съкровище. Дали наистина тези хранилища съществуват, или са плод на нечия фантазия остава загадка.

Манастирът е разрушаван още два пъти по времето на кърджалиите и през Априлското въстание. Тук през 1876 година е обсадена четата на поп Харитон и Бачо Киро. След тежка битка българският отряд е победен, църквите разграбени и опожарени, а земята на това свято място – пропита с кръвта на четниците. До днес този разгром над смелите ни предци се помни и се отбелязва тържествено всяка година в средата на месец май. Представители на артистични групи от цялата страна пресъздават паметната битка, след което армията отдава чест с тържествен митинг-заря.

Крепител на духовността и традициите, през Османското робство Дряновският манастир е голям книжовен център с богата библиотека. През 1876 година целият набор от книги е опожарен. От книгохранилището, което, според тогавашния игумен Пахомий, притежавало "четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис" не останало нищо, освен единичнични издания, които служителите държали в себе си. Ценно библиографско издание е "дряновският препис" на Паисиевата История славянобългарска. Намерен в Дряновския манастир, днес този препис се съхранява в московската Държавната библиотека "В. И. Ленин", известен като "Венелинов препис". Той бил преписан по препоръка на будния възрожденски деец Васил Априлов от друг препис, за да се изпрати в Москва на Юрий Венелин.

Изграден за последен път след Освобождението, манастирът добива сегашния си вид. Светата обител е вече не само място за молитва и опрощение, а символ на епичното минало на българите. В памет на загиналите въстаници е издигнат мавзолей - костница, който днес представлява интерес за стотици туристи.

С името на един от водачите на въстанието пък е назована пещерата "Бачо Киро". Това е първата благоустроена пещера в България, която през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Отворена за посещения целогодишно, тя предлага на своите "гости" красиви гледки и причудливи форми на сталактити, сталагмити и сталактони. Придружени от квалифицираните екскурзоводи на пещерата, посетителите могат да избират между къс и дълъг маршрут. Освен "Бачо Киро", почитателите на спелеотуризма могат да посетят и неосветените пещери "Андъка" и "Извора".