Книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията



страница1/10
Дата08.02.2017
Размер1.84 Mb.
#14476
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Игрите, които хората играят”

Психология на човешките взаимоотношения
Ерик Бърн
Предговор

Тази книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията"1, но я изградих така, че да се чете и да се разбира самостоятелно. Теорията, необходима за анализа и за ясното разбиране на игрите, е обобщена в Първа част. Втора част включва описание на отделните игри. Трета част съдържа нова клинична и теоретична информация, която заедно с предишната помага до известна степен да се разбере какво означава да си свободен от необходимостта да играеш. Който се нуждае от допълнителна информация, може да прочете първия том. Който прочете и двете книги, ще забележи, че освен развитието в теоретичен план има някои незначителни промени в терминологията и гледището, резултат на допълнително обмисляне и четене на нови данни от клинични изследвания.

За потребността от тази книга говорят молбите на заинтригувани студенти и слушатели на лекции да получат списъци с игри или по-подробна информация за игрите, маркирани като примери в общо представяне на принципите на транзакционния анализ. Благодарен съм на тези студенти и слушатели и особено на многобройните пациенти, които разкриха, забелязаха или дадоха име на нови игри; специална благодарност дължа на г-ца Барбара Розънфелд за многобройните й идеи за изкуството и смисъла на слушането; на г-н Мелвин Бойс, г-н Джоузеф

Конканън, д-р Франклин Ърнст, д-р Кенет Евъртс, д-р Гордън Гритър, г-жа Франсес Матсън, д-р Рей Пойндекстър и на мнозина други за това, че самостоятелно откриха или потвърдиха значението на голям брой игри.

Името на г-н Клод Стайнър, бивш научен директор на семинарите по социална психиатрия в Сан Франциско, понастоящем (1962 г.) преподавател във Факултета по психология на Мичиганския университет, заслужава специално внимание по две причини. Той проведе първите експерименти, които потвърдиха голям брой от обсъжданите в книгата теоретични въпроси и значително помогнаха да се изясни същността на личната свобода и близостта. Изказвам благодарност и на г-ца Виола Лит, секретар-касиер на семинарите, и на личната ми секретарка г-жа Мери Н. Уилямс за постоянството, с което ми помагаха, както и на Ан Гарет за помощта й при четенето на коректурите.

СЕМАНТИКА

За по-голяма сбитост игрите се описват главно от мъжка гледна точка, освен ако не са подчертано женски. Главният играч обикновено се именува той, но без някакво предубеждение. При липса на други указания същата ситуация може е лекота да се означи с тя, като се направят съответните промени. Ако женската роля се различава значително от мъжката, разглежда се отделно. Терапевтът също се означава с той - пак без никакво предубеждение. Терминологията и гледната точка са ориентирани предимно към практикуващия клиницист, но книгата може да се окаже интересна и полезна и за хора от други професии.

Транзакционният анализ на игрите би трябвало ясно да се разграничи от сродната с него наука за метематическия анализ на игрите, макар че някои от използваните в книгата термини, като отплата, сега са общоприети математически термини. Подробен преглед на математическата теория на игрите ще намерите в „Игри и решения" от Р Д. Лус и X. Рейфа2.

Кармъл, Калифорния, май 1962 г.
Увод


  1. СОЦИАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Теорията на социалните взаимоотношения, доста подробно очертана в книгата „Транзакционният анализ", може да бъде резюмирана по следния начин.

Спиц е установил3, че пеленачетата, които продължително време не са били докосвани, могат да получат необратими увреждания на здравето и впоследствие да развият предразположение към съпътстващо заболяване. В действителност това означава, че наричаната от него емоционална депривация може да има фатални последици. Тези наблюдения пораждат идеята за глад за дразнители и сочат, че най-предпочитаните форми на дразнители са тези, които предоставя физическата близост - извод, лесен за възприемане, като се изхожда от всекидневния опит.

Сходно явление се наблюдава при зрели хора, които са изложени на сетивна депривация. В експериментите тази депривация може да причини краткотрайна психоза или най-малкото да породи временни психични смущения. Отбелязва се, че в миналото социалната и сетивната депривация е имала подобно въздействие върху лица, живели продължително време в условията на строг тъмничен затвор. Лишаването от свобода, съчетано с изолация, е едно от наказанията, от които се ужасяват най-много дори затворници, привикнали към физическа бруталност4, а сега е общоизвестен начин за постигане на политическа отстъпчивост. (Обратно, социалната организация е най-.ефикасното сред известните оръжия срещу политическото подчинение)5.

От биологична гледна точка напълно вероятно е емоционалната и сетивната депривация да предизвикват или да подхранват органични промени. Когато ретикуларната активираща система6 на мозъчния ствол не се дразни достатъчно, в нервните клетки могат да настъпят - поне косвено - дегенеративни изменения. Това може да е вторичен ефект, дължащ се на лошо хранене, но самото недохранване може да е следствие от апатия - както при деца, страдащи от маразъм. Следователно може да се допусне, че съществува биологична верига, която тръгва от емоционалната и сетивната депривация, минава през апатията и води до дегенеративни изменения и смърт. В този смисъл гладът за дразнители се намира в същата зависимост с оцеляването на човешкия организъм, в каквато е и гладът за храна.

Наистина, гладът за дразнители съответства на глада за храна не само в биологично, но и в психологично и социално отношение. Термини като недохранване, пресищане, гастроном, чревоугодник, чудак, аскет, кулинарно изкуство и добър готвач лесно могат да се пренесат от диетологията в областта на усещанията. Тъпченето с храна съответства на свръхстимулацията. При нормални условия - когато има предостатъчни запаси и е възможно да се осигури разнообразно меню - изборът и в двете сфери до голяма степен ще се влияе от индивидуалните особености на лицето. Някои или много от тези идиосинкразии може да са конституционално обусловени, макар че това няма отношение към обсъжданите въпроси.

Проблемът, който представлява интерес за социалния психиатър в случая, е какво става, след като пеленачето се отдели от майката в процеса на нормалното развитие. Досегашните мнения могат да се обобщят със следната разговорна фраза7: „Ако не те галят, гръбначният ти мозък се сбръчква." Следователно, след като отмине периодът на тясна близост с майката, до края на живота си индивидът ще е изправен пред дилема, върху чиито „рога" непрекъснато са подхвърляни съдбата и оцеляването му. Единият „рог" са социалните, психологичните и биологичните сили, които се изпречват на пътя на продължената от периода на детството физическа близост; другият е вечният стремеж на индивида за постигане на такава близост. В повечето случаи той прави компромис. Научава се да живее с по-неуловими, дори символични форми на милувка, докато накрая и обикновеното кимване за поздрав до известна степен може да започне да изпълнява ролята на такава близост, въпреки че първоначалният му копнеж за физически контакт може да остане неутрален.

Това допускане на компромис може да получи различни наименования, например сублимация: каквото и да е названието обаче, резултатът е частична трансформация на детинския глад за дразнители в нещо, което може да се нарече глад за внимание. Пред растящите усложнения, свързани с допускането на компромис, всеки човек започва да проявява все по-подчертан индивидуализъм в търсенето на внимание. Тези различия придават разнообразие на социалните взаимоотношения и определят съдбата на личността. На един киноактьор седмично може да са необходими стотици погалвания от анонимни и недиференцирани почитатели, за да не се сбръчка гръбначният му мозък, докато един учен може да бъде физически и душевно здрав само с едно погалване годишно, ако идва от уважаван учител.

Погалването може да си използва като обобщаващ термин за интимен физически контакт; на практика то може да приема различни форми. Някои хора буквално милват децата; други ги прегръщат и потупват, трети ги пощипват закачливо по бузките или ги перват с пръст по нослето. Тези действия имат свои аналози в разговора, така че по начина, по който един човек говори, може да се предвиди как ще се отнася към децата. Ако значението на думата погалване се, разшири, в разговорния език с нея може да се означи всяко действие, включващо отбелязването на нечие присъствие. Следователно едно погалване може да се употребява като основна единица за социално действие. Размяната на милувки съставлява своеобразна транзакция, която е единицата за социални взаимоотношения.

Що се отнася до теорията на игрите, налага се принципът, че всяко социално взаимоотношение, каквото и да е то, има биологично предимство пред липсата на взаимоотношение. Това е експериментално доказано с плъхове в забележителни опити, проведени от С. Ливайн8, в които физическата близост влияе благотворно не само върху физическото, умственото и емоционалното развитие, но и върху биохимичните процеси в мозъка и дори върху устойчивостта към левкемия. Важната особеност на тези експерименти е, че нежното докосване и болезнените електрически шокове еднакво успешно са подобрявали здравословното състояние на животните.

Това потвърждаване на казаното по-горе ни насърчава по-уверено да преминем към следващия раздел.


2. СТРУКТУРИРАНЕ НА ВРЕМЕТО

От само себе си се разбира, че докосването на децата и символичният му еквивалент при възрастните - вниманието - са важни за оцеляването. Въпросът е: „Какво следва от това?" Казано по-просто, какво друго могат да напра вят хората, след като са се поздравили - независимо дали с приятелско „здрасти" или по някакъв ориенталски ритуал, продължаващ с часове? След глада за дразнители и глада за внимание идва гладът за структура. Вечният въпрос на юношите е: „А ти какво й/му каза тогава?" За юношите, а и за мнозина други хора няма нищо по-неловко от социалната пауза, от периода от безмълвно, неструктурирано време, през който нито един от присъстващите не може да измисли нещо по-интересно от: „Не смяташ ли, че тази вечер стените са перпендикулярни?" Вечният проблем на човека е как да структурира времето, през което е буден. В този екзистенциален смисъл функцията на всички форми на социален живот е оказването на взаимопомощ при решаването на този проблем.

Операционната страна на структурирането на времето може да се нарече програмиране. То има три аспекта: материален, социален и индивидуален. Най-разпространеният, най-уместният, най-удобният и най-полезният метод за структуриране на времето е чрез схема, предназначена да борави с материала на външната реалност, най-често наричана работа. Техническото наименование на тази схема е активност. Терминът „работа" не е подходящ, тъй като според обща теория на социалната психиатрия социалните взаимоотношения също са форма на работа.

Материалното програмиране произлиза от превратностите, явяващи се при третирането на външната реалност. Тук то представлява интерес дотолкова, доколкото дейностите предлагат матрица за погалването, проявата на внимание и други по-сложни форми на социални взаимоотношения. Материалното програмиране само по себе си не е социален проблем, а се основава върху преработването на данни. Дейността построяване на лодка зависи от дълга поредица измервания и вероятностни преценки и за да върви строителството, всяка форма на социален обмен, която се осъществява, трябва да е подчинена на тези измервания и преценки.

Социалното програмиране води до традиционен ритуален или полуритуален взаимен обмен. Главният критерий при това програмиране е локалната приемливост, известна като „добро държане". Всички родители учат децата си на добри маниери, което означава, че те трябва да владеят ритуалите на поздравяване, хранене, ходене по нужда, ухажване и оплакване на покойници, както и да умеят да водят разговор на злободневни теми, като прилагат съответни санкции и подкрепления. Санкциите и подкрепленията съставляват тактичността или дипломатичността, които са или универсални, или локални. Оригването по време на ядене или проявата на интерес към съпругата на друг мъж се насърчават или забраняват от местната вековна традиция и действително между тези две транзакции има висока обратна корелация. В районите, където е прието хората да се оригват по време на ядене, обикновено е неуместно да се проявява интерес към жените; а там, където е прието да се проявява интерес към жените, не се препоръчва човек да се оригва по време на ядене. Официалните ритуали обикновено предшестват полуритуалните злободневни разговори, които могат да бъдат разграничени, като се назоват развлечения.

В процеса на опознаването между хората все по-често се стига до индивидуално програмиране и тогава започват да стават инциденти. На повърхността те като че ли са случайни и засегнатите страни може да ги описват като случайни. Внимателният анализ показва обаче, че те следват определени модели, които се поддават на сортиране и класификация, и че поредицата се дефинира от неписани правила и разпоредби. Те остават латентни дотогава, докато разбирателството или враждебността се разгръщат според модела на Хойл, но започват открито да се проявяват, щом бъде направен незаконен ход, пораждащ символичен, словесен или правен вик: „Фал!" Такива поредици, които - за разлика от развлеченията - се основават по-скоро на индивидуалното, отколкото на социалното програмиране, могат да бъдат наречени игри. Семейният и брачният живот и животът в различни видове организации може от година на година да се основава върху вариации на една и съща игра.

Твърдението, че по-голямата част от социалната активност се състои в играенето на игри, не означава непременно, че това е много забавно или че играещите не са сериозно ангажирани във взаимоотношението. От една страна, да се играе футбол или други спортни игри може изобщо да не е удоволствие и играчите може да се много сериозни; освен това тези игри, също както и хазартът и други форми на игра, в крайна сметка могат да се окажат твърде сериозни, понякога дори фатални. От друга страна, някои автори като Хьойзинха9, в понятието игра включват такива сериозни неща като пировете на човекоядците. Следователно да се наричат играене на игра такива трагични форми на поведение като самоубийството, алкохолизма и наркоманията, престъпността или шизофренията не е безотговорно, шеговито или варварско. Основната особеност на човешката игра не е, че емоциите са фалшиви, а че са направлявани. Това се разкрива в случаите, когато се налагат санкции върху нелегитимната проява на емоции. Играта може да е ужасно, дори фатално сериозна, но социалните санкции са сериозни само ако правилата бъдат нарушени.

Развлеченията и игрите заместват реалното изживяване на реална близост и поради това могат да се разглеждат по-скоро като предварителни ангажименти,отколкото като съюзи и да се определят като мъчителни форми на игра. Близостта се появява, когато индивидуалното (най-често инстинктивно) програмиране се .засили, а социалното моделиране и последвалите ограничения и мотиви започнат да отстъпват. Тя е единственият напълно засищащ отговор на глада за дразнители, за внимание и за структура. Прототипът й е актът на любещо насищане.

Гладът за структура има същата стойност за оцеляването, както и гладът за дразнители. Гладът за дразнители и гладът за внимание изразяват потребността да се избягват сетивният и емоционалният глад, които водят до биологичен упадък. Гладът за структура изразява потребността да се избягва скуката, а Киркегор10 посочва злините, произтичащи от неструктурираното време. Ако се задържи по-дълго, скуката се превръща в синоним на емоционален глад и може да има същите последствия.

Самотният индивид може да подреди времето по два начина: с активност и с фантазия. Той може да бъде самотен и в присъствието на други хора, както добре знае всеки учител. Когато човек е член на социална група от двама или повече индивиди, възможностите за структуриране на времето са няколко. По реда на сложността си те са следните: (1) Ритуали; (2) Развлечения; (3) Игри; (4) Близост и (5) Активност, която може да служи за матрица на всяка от другите възможности. Целта на всеки член на групата е да извлече максимален брой удоволствия от транзакциите си с другите членове. Колкото по-достъпен е самият той, толкова повече удоволствия може да получи. По-голямата част от програмирането на социалните му операции е автоматично. Тъй като някои от удоволствията, получавани при това програмиране (например саморазрушителните), трудно могат да попаднат в обичайния смислов обсег на думата удоволствия, по-добре ще е да се въведе някой по-неутрален термин, като печалби или изгоди.

Изгодите от социалния контакт се въртят около соматичното и психичното равновесие и са свързани със следните фактори:

(1) освобождаването от напрежение;

(2) избягването на неприятни ситуации;

(3) осигуряването на погалване и

(4) поддържането на вече установено равновесие.

Всички изброени фактори са подробно изследвани и обсъждани от физиолози, психолози и психоаналитици. Преведени на езика на социалната психиатрия, могат да бъдат определени като:

(1) главни вътрешни печалби;

(2) главни външни печалби;

(3) второстепенни печалби и

(4) екзистенциални печалби.

Първите три вида съответстват на печалбите от болест, описвани от Фройд: вътрешната параносична печалба, външната параносична и епиносична печалба съответно11. Опитът показва, че по-полезно и по-поучително е социалните транзакции да се анализират от гледна точка на извличаните изгоди, а не да се разглеждат като отбранителни операции. Първо, най-добрата отбрана е изобщо да не се участва в никакви транзакции; второ, при тази гледна точка понятието отбрана включва само част от първите два вида печалби, а останалите, заедно с третия и четвъртия вид, не се вземат предвид.

Формите на социален контакт, носещи най-голямо удовлетворение - независимо дали влизат или не в матрица на активност, - са игрите и близостта. Продължителната интимна близост е рядкост и най-често личен въпрос; значимите социални взаимоотношения обикновено приемат формата на игри и именно това е темата, която представлява интерес за нас в случая. По-големи подробности за структурирането на времето можете да намерите в книгата ми за динамиката на групите12.


ПЪРВА ЧАСТ

Анализ на игрите
1. СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ

Наблюдението на спонтанната социална активност, осъществявано най-успешно в някои видове групи за психотерапия, показва, че от време на време хората проявяват забележими промени в позата, гледната точка, гласа, речта и в други аспекти на поведението си. Тези поведенски промени често се придружават с промени в чувството. Определен набор от поведенски модели у даден индивид съответства на едно душевно състояние, докато друг набор се свързва с различна психична нагласа, често несъвместима с първата. Тези промени и различия пораждат идеята за състоянията на Егото.

На специализиран език състоянието на Егото от феноменологична гледна точка може да се опише като свързана система от чувства, а от операционна гледна точка -като набор от свързани поведенски модели. На практика това е система от чувства, съпътствани от съответен набор от поведенски модели. Изглежда, че всеки индивид разполага с ограничен репертоар от такива състояния на Егото, които не са роли, а психични реалности. Репертоарът може да се раздели на следните категории: (1)състояния на Егото, които наподобяват тези на родители;

(2)състояния на Егото, които са насочени самостоятелно към обективна оценка на действителността, и

(З)такива, които представят архаични остатъци, все още действащи състояния на Егото, които са били закрепени в ранното детство.

Технически тези състояния на Егото се наричат екстеро-психични, неопсихични и археопсихични съответно.



На разговорен език проявите им се наричат

Родител,

Възрастен и

Дете,

като тези прости термини се използват във всички освен в най-формалните анализи.

Следователно в даден момент всеки индивид, принадлежащ към социална група, ще проявява състояние на Егото на Родител, Възрастен или Дете и индивидите ще могат с различна лекота да преминават от едно състояние на Егото в друго. Тези забележки пораждат някои диагностични твърдения. „Това е твоят Родител" означава: „Сега ти си в същото душевно състояние, в което обикновено е бил единият от родителите ти (или някой твой настойник), и реагираш така, както би реагирал той - със същата поза, жестове, речник, чувства и така нататък." „Това е твоят Възрастен" означава: „Ти току-що си направил самостоятелна, обективна оценка на положението и неп-редубедено изразяваш мисловните процеси, проблемите, които долавяш, или заключенията, до които си достигнал." „Това е твоето Дете" означава: „Характерът и целта на реакцията ти са същите, както когато беше малко момче или момиче."

Следствията са:

1. Че всеки индивид има родители (или настойници) и носи у себе си набор от състояния на Егото, възпроизвеждащи състоянията на Егото на тези родители (така, както той ги е възприемал), и че в дадени обстоятелства родителските състояния, на Егото могат да се активизират (ек-стеропсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки носи в себе си своите родители."

2. Че всеки индивид (включително и децата, лицата със забавено умствено развитие и шизофрениците) е в състояние обективно да преработва данни, ако съответното състояние на Егото му може да бъде активизирано (неопсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки има Възрастен в себе си."

3. Че всеки индивид някога е бил по млад, отколкото е в момента, и че носи в себе си закрепени остатъци от младите си години. При определени обстоятелства тези остатъци ще се активизират (археопсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки носи в себе си едно малко момченце или момиченце."

На този етап е уместно да разгледаме фиг. 1 А, която се нарича структурна диаграма. Ако изхождаме от споменатата гледна точка, това е диаграма на цялостната личност на всеки индивид. Включва състоянията на Егото му на Родител, Възрастен и Дете. Те са строго отделени едно от друго, тъй като са твърде различни и често несъвместими. На пръв поглед за неопитния наблюдател различията може да не са видими, но скоро започват да правят впечатление и стават интересни на всеки, който си направи труда да изучи структурната диагноза. Отсега нататък за удобство ще наричаме конкретните хора родители, възрастни или деца с малка буква; главната буква - Родител, Възрастен и Дете - ще използваме, когато става въпрос за състояния на Егото. Фиг. 1Б представя структурната диаграма в удобна и опростена форма.

Преди да завършим разглеждането на структурния анализ, ще споменем някои особености:

1. Думата детински никога не се използва в структурния анализ, тъй като е получила значения на нежелателност и на нещо, което незабавно трябва да бъде преустановено или изкоренено. Терминът детски се използва, когато се описва Детето (архаично състояние на Егото), защото е в по-висока степен биологичен и е непредубеден. Всъщност в редица отношения Детето е най-ценната част на личността и може да внесе в живота на индивида това,

което детето внася в семейния живот: очарование, удоволствие и творчество. Ако Детето в индивида е объркано и нездраво, последствията може да са тежки, но все пак нещо може и трябва да се направи, за да се поправи положението.


  1. Същото се отнася за думите зрял и незрял. В тази система понятието незрял човек не съществува. Има само хора, у които Детето надделява неуместно или неконструктивно, но те имат цялостен и добре структуриран Възрастен, който чака да бъде открит или активизиран.


Фиг. 1. Структурна диаграма

(А) (Б)


Структурна Опростена

диаграма форма


И, обратно, т. нар. зрели хора са индивиди, които през по-голямата част от времето умеят да държат под контрол Възрастния, но при удобен случай Детето в тях взема връх като всяко друго дете, често с неприятни резултати.

3. Трябва да се отбележи, че Родителят се проявява в две форми, пряка и непряка: като активното състояние на Егото и като влияние. Когато състоянието на Егото е пряко активно, индивидът реагира така, както е реагирал баща му (или майка му): „Прави каквото правя аз." Когато родителят се проявява като непряко влияние, индивидът реагира така, както родителите му са желали да реагира: „Не прави каквото правя аз, прави каквото ти казвам." В първия случай индивидът се превръща в единия от тях, а във втория се приспособява към техните изисквания.

4. Следователно Детето също се проявява в две форми: като приспособеното Дете и като естественото Дете. Приспособеното Дете изменя поведението си под влияние на Родителя и се държи така, както татко му или майка му са искали от него да се държи: като послушно или като по-зряло за възрастта си например. То може да се приспособи и като се затвори в себе си или като хленчи. Следователно влиянието на Родителя е причина, а приспособеното Дете - следствие. Естественото Дете е спонтанна изява: бунт или творчество например. Потвърждение на структурния анализ се открива в резултатите от алкохолното опиянение. Обикновено то най-напред изважда. Родителя от употреба, така че приспособеното Дете се освобождава от Родителското влияние и това го превръща в естественото Дете.

Що се отнася до структурата на личността, казаното досега обикновено е достатъчно за целите на ефективния анализ на игрите.

Състоянията на Егото са нормални физиологични явления. Човешкия мозък е органът или организаторът на психичния живот, а продуктите му се организират и съхраняват под формата на състояния на Егото. Конкретни доказателства за това се съдържат в някои резултати от изследванията на Пенфийлд и колегите му13. Съществуват и други системи за категоризация на различни равнища като фактологичната памет, но естествената форма на опита като такъв е в променящите се душевни състояния. Всеки тип състояние на Егото притежава специфична жизненоважна стойност за човешкия организъм.

У детето има интуиция14, творчество и спонтанна импулсивност и удоволствие.

Възрастният е необходим за оцеляването. Преработва данните и изчислява вероятностите, които са от съществено значение, за да се поддържат ефективни взаимоотношения с външния свят. Също притежава свои неудовлетворения и радости. Например, за да се прекоси едно шосе, по което непрекъснато се движат коли, трябва да се преработи сложна редица от данни за скоростта; действието се отлага, докато изчисленията покажат, че съществува висока степен на вероятност безопасно да се премине на отсрещната страна. Радостите, които успешните изчисления от този род носят, са характерни и при удоволствието от каране на ски, летене, плаване и други спортове, свързани с движение. Възрастният има също задачата да направлява дейностите на Родителя и на Детето и да бъде обективен посредник между тях.

Родителят има две основни функции. Първо, позволява на индивида да действа ефективно като родител на реални деца и по този начин способства за оцеляването на човешкия род. Ценността му в случая се доказва с факта, че когато отглеждат децата си, хората, които в ранно детство са били лишени от родител, се справят по-трудно от онези, които в периода на пубертета са живели с родителите си. Второ, той реагира автоматично, което пести време и енергия. Редица действия се извършват, защото „това се прави така". По този начин Възрастният се освобождава от необходимостта да взима безброй банални решения и може да се посвети на по-важни проблеми, като остави нещата от всекидневието на Родителя.

Следователно и трите страни на личността имат голямо значение за оцеляването и за качеството на живота. Само когато някоя от тях наруши здравословното равновесие, се налага да се извърши анализ и преустройство. В нормални условия всяка от трите страни -Родител, Възрастен и Дете - заслужава еднакво внимание и заема законното си място в един пълноценен и продуктивен живот.
2. ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ

Единицата мярка за социално взаимоотношение се нарича транзакция. Ако двама или повече индивиди се срещнат в социална група, рано или късно един от тях ще заговори останалите или ще даде някакъв друг знак, че забелязва присъствието им. Това се нарича транзакционен дразнител. После някой друг ще се обади или ще направи нещо, което по някакъв начин е свързано с този дразнител. Това се нарича транзакционен отговор. Простият транзакционен анализ се свежда до това да се определи кое състояние на Егото е приложило транзакционния дразнител и кое е дало транзакционния отговор. Най-прости са транзакциите, в които и дразнителят, и отговорът произтичат от Възрастните участници в общуването. От данните пред себе си агентът преценява, че в момента предпочитаният инструмент е скалпел, и протяга ръка. Отговарящият разбира правилно жеста, преценява съответните сили и разстояния и поставя дръжката на скалпела точно там, където я очаква хирургът. По-сложни са транзакциите Дете-Родител. Трескаво дете иска чаша вода и грижовната майка я донася.

Тези два вида транзакции с комплементарни, т.е. взаимодопълващи се - с други думи, отговорът е уместен и очакван и следва естествената логика на здравите човешки взаимоотношения.

Първият вид, комплементарна транзакция от първи тип, е представен на фиг. 2А.

Вторият -комплементарна транзакция от втори тип - е показан на фиг. 2Б.



Фиг. 2. Комплементарни транзакции
Очевидно е обаче, че транзакциите се разгръщат верижно, така че всеки отговор на свой ред става дразнител.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница