Книга да е била създадена точно за тебе. Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че


И че бълването на всякакъв род замърсители в ат-



страница5/17
Дата25.09.2017
Размер2.45 Mb.
#31003
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

И че бълването на всякакъв род замърсители в ат-


мосферата, за да не се промени обичайният начин на

живот, няма на окаже отрицателно влияние върху Ця-

лото.

И че употребата на гориво от природни изкопаеми



вместо на слънчева енергия, няма да окаже отрицател-

но влияние върху Цялото.

Пушенето на цигари, яденето на месо при всяко

хранене, употребата на голямо количество алкохол

няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото,

твърдят те и са уморени от онези, които им казват

противното.

Всичко това няма да окаже отрицателно влия-



ние, твърдят те и са уморени от онези, които им казват

противното.

Поведението на отделния човек, твърдят те, не мо-

же да окаже толкова силно влияние върху Цялото,

да има толкова отрицателни последици, че Цялото да

бъде унищожено. Това би било възможно само ако

не би имало разделение, ако в действителност Цяло-

то би си причинило всичко това — само на себе си.

А това изглежда глупаво. Третата Илюзия е вярна.

Ние сме отделени.

Все пак отделните действия на всички тези, отде-

лени едно от друго същества, които не са едно цяло —

нито помежду си, нито с Живота, всъщност изглеж-

да имат съвсем реално влияние, реални последици за

самия Живот. И сега, накрая, все повече и повече хо-

ра започват да признават това в хода на развитието

си от примитивно културно мислене към по-развито

общество.

Това става благодарение на работата, която вър-

шите вие и други като вас. Защото надигате глас. Би-

ете тревога. Обединили сте се в стремежа си да пробу-

дите всеки друг по негов собствен начин, някого —

тихо и индивидуално, друг — в група с околните.

В отминалите дни далеч нямаше толкова много ка-

то вас — готови и способни да пробудят другите. И

тъй масата хора живееше дълбоко потопена в илюзи-

ите и беше озадачена. Защо фактът, че всички те са

отделени един от друг, би трябвало да създаде проб-

леми? Как тъй всичко освен съвместният живот —

един за всички, всички за един — не би могло да се

осъществява без сблъсъци и борба?

Хората започнаха да си задават подобни въпроси.

Очевидно, Третата Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Разединението е невярна,

погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хо-

рата са знаели, че не могат да се откажат от Илюзи-

ята, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запелият

нейната пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Третата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Четвъртата Илюзия.



Илюзията за Недостига

Това е Четвъртата Илюзия: НЕДОСТИГЪТ СЪЩЕСТВУВА

Тя произтича от Третата Илюзия, защото без пред-

ставата за Разединението представата за Недостига не

може да има никакво основание. Ако съществува само

Едно Нещо и това Едно Нещо Сме Всички Ние, не би

могло да има никакъв вид недостиг, защото това Едно

Нещо е всичко и тогава...



То е достатъчно за Самото Себе Си.

Това е твърдение, изразяващо природата на Бога.

То обаче не е преживяването, жизненият опит на

хората, защото те, хората, си въобразяват, че са отде-



лени от Бога, както и един от друг. Но човекът не е

отделен от Бога, щом като Бог е Всичко, което същест-

вува. Затова хората нито са, нито могат да бъдат от-

делени един от друг.

Това е твърдение, изразяващо природата на хора-

та.


Би било неточно да заключим, че идеята за Разеди-

нението е била „лоша идея", че не е служила на своето

предназначение. В действителност тя била благослове-

на идея, позволяваща на Цялото да разбере, че е сбор

от своите части, при това — по-голямо от този сбор.

Илюзията великолепно служи на своето предназначе-

ние, когато я използваш като средство за създаване



на преживявания и жизнен опит.

Когато забравиш, че разделението е илюзия, си

въобразяваш, че тя е действителното състояние на

нещата. Тогава тя, илюзията, престава да създава

преживявания, а сама се превръща в преживяване и

жизнен опит.

Все едно да се преструваш на ядосан, за да на-

караш някого да стане по-внимателен и грижлив, а

после наистина да се ядосаш. Или да се престру-

ваш, че проявяваш интерес към някого, за да накараш

някой трети да ревнува, само за да откриеш, че илю-

зията за интереса ти се е превърнала в нещо истинско,

действително...

Средството се превръща в преживяване.

В хода на този процес ти наистина си повярвал, че

си отделен; че Разединението е възможно в обединения

свят, който наричате Вселена.

Тъй че Аз описах Третата Илюзия като най-могъ-

ща и това е вярно. Тя има огромно влияние върху

ежедневните ви преживявания и опит. А най-важното,

вярването ви в разделението е довело до представата

ви, че „няма достатъчно".

Когато съществуваше само Едно Нещо и вие знае-

хте, че сте Едно Нещо, никога не се поставяше въ-

просът, че може да няма достатъчно. Винаги имаше

достатъчно от вас и достатъчно за вас. Но когато ре-

шихте, че съществува нещо повече от Едно Нещо, то-

гава (само тогава) вече можеше да изглежда, че няма

достатъчно от другото нещо.

Това „друго нещо", което мислите, че съществува,

е материята на Живота. Но вие сте Животът, а онова,

което е Животът — е Самият Бог.

Но докато си въобразявате, че сте отделени от Бо-

га, ще си въобразявате и че сте нещо друго, различно

от онова, което е Бог — а той е самият Живот. Можете

да си мислите, че сте онова, което живее, но не можете

да си представите, че сте Самият Живот.

Това отделяне ма Самия Себе Си от Самия Себе Си

е онова, което сте нарекли изгонване от Райската Гра-

дина. Внезапно там, където е имало вечен живот, вече

има смърт. Внезапно там, където е имало изобилие,

вече няма достатъчно.

Внезапно изглежда като че ли много страни на

Живота си съперничат за Самия Живот. Нещо невъз-

можно в Основната Действителност, но възможно във

вашето въображение. Можете да си въобразите дори,

че сте в състезание — с птиците, с пчелите, с всяко

друго живо същество и с всяко друго човешко същест-

во.

Можете да сътворите кошмар, където всичко, кое-



то подкрепя живота ви, изглежда като че ли го огра-

ничава. И тъй наистина ще се опитате да потиснете

силата на всичко, което ви подкрепя.

Казано ви е било, че имате владения, доминион,

а вие сте решили, че имате господство, власт.* Тъй

всъщност сте започнали война с природата, както и с

естествения ред на нещата.

Използвали сте науката и технологиите, за да из-

кривите, манипулирате, пречупите природата, тъй че

да я подчините на волята си. Бавно разрушавате

нейния естествен вид в опита си да изживеете себе си

такива, каквито вече сте по природа.

А вече сте такива, каквито искате да бъдете — ве-

чни, неограничени и слети в едно цяло с всичко дру-

го — само че още не си спомняте това. И тъй вие се

опитвате да потискате Живота в стремежа си да имате

по-богат и охолен Живот. И дори не виждате какво

правите.


Животът се превръща в единствения общ знаме-

нател, единственото, което ви разделя. Всеки иска

Живота и нещата, които го поддържат. И тъй като

си мислите, че сте повече от един, боите се, че може

наоколо да няма достатъчно Живот за всички ви.

Този страх поражда и следващата ви въображаема

действителност — смъртта.

Животът, който сте смятали за вечен (преди да си

въобразите, че сте разделени, никога и през ум не ви

е минавало, че би могло не винаги да „бъдете"), сега

вече ви сте струва ограничен между своето начало и

своя край.



Това е Илюзията за Недостига, изиграна докрай на

най-високо равнище.

Преживяването за началото и края на живота ви

всъщност не е нищо друго освен появата и изчезване-

то на представата ви, че сте „отделени". Може да не

знаете това на съзнателно равнище. Но на по-високо

равнище то винаги е ясно.

Именно на това по-високо равнище вие се стремите

да прекратите преживяването си за отделеност, да си

спомните, че то е илюзия, която сами сте създали.

Но вече многократно съм ви казвал, че сега му е

времето още веднъж да обсъдим защо сте я създали.

Създали сте Илюзията за Разединението, за да

изживеете действителността на Единението. Можете

да преживеете тази действителност само когато сте

извън нея. Когато сте част от Цялото, не можете да

изживеете себе си като Цялото, защото освен него не

съществува нищо друго. А в отсъствието на онова,

което не сте, не съществува и онова, което сте.

В отсъствието на студеното няма горещо. В от-

съствието на високото, няма ниско. Ако всички са

ниски, никой не е нисък, защото „нисък" не съществу-

ва като нещо, което може да бъде познато. То може да

съществува като понятие, но понятие, което не можете

пряко да опознаете и преживеете. То може да бъде

само абстрактна идея, но никога и ваша преживяна

действителност.

В този контекст никога не ще можете истинс-

ки да познаете себе си, да узнаете Кои Сте Вие в

Действителност.

Но нашето желание е да познаем истински себе си,

да узнаем Кои Сме Ние в Действителност. Затуй тряб-

ва да създадем най-напред преживяването за това Кои

Не Сме. И щом не можем да го създадем в Основната

Действителност, трябва да го сторим чрез илюзия.

По този начин можем да се насладим на това, кое-

то е в действителност, и да го познаем. По този начин

можем да преживеем Кои Сме Ние в Действителност.

Цялото.


Единственото.

Ние сме Колективната, Единствената Действител-

ност в Многообразни Форми — приемайки Многоо-

бразни Форми, за да можем да забележим и преживеем

великолепието и славата на нашата Единствена Дейст-

вителност.

Това е просто обяснение за предназначението на

относителността. Давал съм ви го вече многократно в

нашия диалог. Повтарям го и тук, за да успеете да го

разберете напълно и тъй да се събудите от своя сън.

Докато се събудите от съня си, Илюзията за Раз-

единение от Живота ще създава привидната нужда от

оцеляване. Преди отделянето никога не сте поставяли

под въпрос оцеляването си. Едва когато направихте

крачка встрани от Живота (от Мене) и си въобразихте,

че сте отделени, Животът се превърна в нещо, от което

„няма достатъчно". Започнахте да вземате решения за

онова, което чувствахте, че трябва да направите, за да

оцелеете — за да имате повече живот.

Това се превърна в първата ви цел, в новия ви ос-

новен инстинкт. Дори започнахте да мислите, че ос-

нованието да се съединявате по двойки е осигуряване-

то на оцеляването ви като човешки род. Изгубихте из

поглед факта, че се съединявате в отговор на единстве-

ния истински инстинкт, любовта.

Нарекохте новия си основен инстинкт Инстинкт

за Оцеляване, основавайки се на идеята си, че може да

не оцелеете. Тази идея е невярна, защото оцеляването

ви е осигурено завинаги, за вечни времена. Но не си

спомняте това и тъй си мислите, че няма достатъчно

Живот, като се има предвид колко части на живота

си съперничат за него.

И всъщност го виждате точно така. Въобразя-

вате си, че се състезавате с цялата останала „материя

на Живота" заради самия Живот. Състезавате се със

своето истинско аз за повече от това истинско аз. Вяр-

ването ви в Недостига ви доведе дори до заключението,

че няма достатъчно Бог.

Не само че няма достатъчно Живот (което превеж-

дате като вяра в смъртта), не само няма достатъчно от

„материята на Живота" (което превеждате като вяра

в оскъдицата), а няма и достатъчно от Онова, Което Е

Създало Живота (което превеждате като вяра в един

ограничен Бог).

Тъй като всички тези неща са ограничени, трябва

да се състезавате за тях. И това вярване ви тласна към

разрушаване на планетата ви и на самите себе си.

Разрушавате себе си дори и в съперничеството си

за Бога, което наричате религии. Убивали сте се вза-

имно, стремейки се понякога да унищожите цели ци-

вилизации в това ваше болно съперничество за Бога.

Не си признавате, че сте вършили всичко това, за-

щото тъй бихте признали, че има нещо неточно във

възгледите ви за живота и света, а особено — във въз-

гледите ви за Бога, нещо, което никога не бихте били

способни да сторите.

Подобно признание би изисквало огромно смире-

ние, а в днешни дни смирението не заема съществено

място във философията и теологията на вашата пла-

нета.

Особено надменни са геологиите ви, които твър-


дят и заявяват, че имат отговор за всичко — без да

оставят нерешен въпрос или да изпитват съмнение в

нещо.

Но нещо в тези вярвания не е наред, нещо не върши



работа. Идеята, че няма достатъчно — нито от Бога,

нито от „материята на живота", нито от самия Жи-

вот — е довела до нещо повече от просто състезание.

Довела е до брутални репресии, до потисничество и

до всеобща депресия. Религиите явно и откровено са

потиснали изследванията, държавните власти са по-

тиснали несъгласните с политиката им и в резултат

от това милиони хора живеят в икономическа и пси-

хична депресия. Всичко това произлиза от идеята,

че Недостигът Съществува — защото достатъчното

количество и задоволеността биха разрешили всички

тези проблеми.

Ако мислехте, че всичко около вас е достатъчно,

нямаше да има повече самоунищожителни действия,

борба и войни за ресурси, кавги за Бога.

Но то не е достатъчно. Това ви е ясно.

Все пак, щом няма достатъчно, как може някой

да получи достатъчно? Как оцеляването може да бъде

осигурено без караници и убийства?

Очевидно, Четвъртата Илюзия е имала сериозен

недостатък, значителна пукнатина. Това би трябва-

ло да разкрие, че представата за Недостига е невярна,

погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хор-

ата са знаели, че не могат да се откажат от илюзията,

защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят

нейната пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Четвъртата

Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са съз-

дали Петата Илюзия.



Илюзията за Изискването

Това е Петата Илюзия: ИЗИСКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА

Съществуването на Недостига бързо и неизбежно

е довело до идеята за следващата Илюзия.

Ако има достатъчно, няма нужда да правите ни-

що, за да получите онова, което желаете или от което

имате нужда. Само да протегнете ръка — и то вече

е при вас. Но хората не са решили, че нещата стоят

така. Казали са, че няма достатъчно. И тогава са се

изправили пред въпроса: как може някой да получи

достатъчно? Как може някой да отговори на изисква-

нията за това7

Въобразили сте си, че трябва да правите нещо, за

да получите от онова, от което няма достатъчно —

нещо, което би ви позволило да предявите върху него

претенции, без те да бъдат оспорвани. Представяте си,

че само по този начин можете да получите каквото и

да било — включително и Бога — при делба във ваша

полза, без караници и убийства.

Въобразявате си, че това е Изискването.

Казали сте си, че изпълнението му — каквото и

да било то — е „онова, което е нужно". Тази пред-

става е останала у вас устойчива и непоклатима до

ден днешен. Дори е ставала все по-силна. Вярвате, че

ако направите онова, което е необходимо да направите,

можете да бъдете онова, което искате да бъдете.

Ако искате да бъдете щастливи, ако искате да се

чувствате сигурни, ако искате да бъдете обичани, има

неща, които трябва да направите, за да постигнете

тази цел. Не можете да бъдете всичко това, ако ня-

мате достатъчно. А не можете да имате достатъчно,

ако не направите онова, което трябва, за да получите

достатъчно — да отговаряте на изискванията за това.

Ето в какво вярвате. И понеже вярвате в него,

сте издигнали правенето на най-високо място в своята

космология.

Дори Бог казва, че има неща, които трябва да

правите, за да отидете на небето.

Ето как сте изградили възгледите си.

Това е Изискването.

Сега обърнете внимание как всичко това е осно-

вано на Третата Илюзия — че сте отделени. Ако бяхте

само Един, Едно цяло, винаги щеше да има достатъчно

и тъй нямаше защо да правите нещо, за да бъдете

каквото и да било.

А тази представа за отделянето, на свой ред, е била

основана на Втората Илюзия — че Неуспехът Същест-

вува. Тъй като не успял да получи онова, което искал,

Бог отделил хората от Себе Си.

А Неуспехът, на свой ред, е основан на Първата

Илюзия — че Нуждата съществува. Бог не би могъл

да претърпи неуспех, ако не искаше нищо, а Бог не би

искал нищо, ако нямаше нужда от нищо.

В действителност има само една Илюзия, а всич-

ки други са нейни видоизменения. Всичко друго е

разширяване на тази единствена Илюзия с различен

нюанс.


Тъй Илюзията за Изискването не е нищо друго

освен различно подемане на Илюзията за Нуждата,

каквито са и Илюзията за Неуспеха и тъй нататък,

като се мине през всички Илюзии на Хората. Ще го

видите ясно, ако изследвате всяка илюзия като издън-

ка на предходните илюзии. То изглежда като наблю-

даване на балон, който се пука.

Твърдението, че съществува Изискване, което

трябва да бъде изпълнено, за да се придобие нещо, кое-

то не достига — включително и Божията любов — се

е оказало едно от най-важните решения, взети няко-

га от човешкия род. Последвали са го цели поредици

и списъци от правила и регулаторни механизми, от

ръководни принципи и процедури, Божи и човешки

закони, в съответствие с които сте си въобразявали,

че трябва да живеете живота си.

Ето малка част от нещата, които сте решили, че

трябва да правите, за да живеете добре на земята.

Бъди добро момче или момиче.

Не отговаряй дръзко.

Получавай добри бележки и постъпи в универ-

ситета или колежа.

Дипломирай се с получаване на магистърска

степен или докторат и си намери добра работа.

Ожени се и имай деца.

Бъди добър родител и дай на децата си повече,

отколкото ти е било дадено.

Запазвай спокойствие и самообладание.

Прави, каквото ти е казано.

Не върши лоши неща или — поне не се оставяй

да те хванат.

Следвай водача.

Не задавай много въпроси и не задавай нито

един погрешен.Грижи се всеки да бъде щастлив.

Не се включвай в група, за чието щастие се

грижиш, ако заради тебе друг ще бъде изключен.

Не се натрапвай никому, особено когато остарееш.

А ето малка част от нещата, които сте решили,

че трябва да правите, за да се харесате на Бога и да

отидете в рая.

Не прави нищо лошо — и забрави, че не тряб-

ва да бъдеш хванат, защото тъй или иначе ще те

хванат.

Ако наистина направиш нещо лошо, за Бога,



моли се за прошка и обещай никога повече да не

го правиш.

Бъди добро момче или момиче.

Не си играй със себе си.

Не си играй и с никой друг. Не по този на-

чин...


Всъщност, въобще не си играй много. Опитай

се да разбереш, че удоволствията на тялото в най-

добрия случай те отвличат от онова, което наисти-

на си дошъл да правиш на земята, а в най-лошия

случай са абсолютен грях спрямо Бога.

Ако трябва да имаш удоволствия, не им се

наслаждавай.

Не се наслаждавай на парите.

Не се наслаждавай на секса.

Преди всичко — не се наслаждавай на секса.

Никога, за нищо на света, нямай сексуална

връзка извън брака и никога, за нищо на света —

повече от един човек, близък „по този начин".

Ако трябва да правиш секс по друга причина,

освен за продължаване на рода, прегръщай се, но

не се наслаждавай свободно и без задръжки.

Не вземай пари за нещо, което наистина ти

прави удоволствие и ако спечелиш много пари,

непременно раздай по-голямата част от тях.

Вярвай в истинския, правия Бог.

За Бога, вярвай в истинския, правия Бог.

Моли се за прошка и Божия милост затова,

че си роден несъвършен, както — и Бог да ти

помогне успешно да изпълниш условията, за да

бъдеш обичан отново.

Хората вярват и в много други неща. Тук бяха

изброени само няколко примера. Ето какво трябва

да правиш. Ето го Изискването и ще е добре да го

разбереш.



Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница