BG
Брюксел, 4.4.2007
COM(2007) 161 окончателен
ЗЕЛЕНА КНИГА
Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи
{SEC(2007) 412}
ЗЕЛЕНА КНИГА
Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи
(Текст от значение за ЕИП)
Резюме
С наближаването на прегледа на първия тригодишен цикъл от подновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост и предвид предстоящото започване на втория цикъл през 2008 година, времето е подходящо да се оцени постигнатият напредък и да се обсъдят бъдещите насоки за развитието на един от нейните основни компоненти – Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). В изменящия се свят, характеризиращ се с ускорена глобализация на изследванията и технологиите и появата на нови научни и технологически сили – особено Китай и Индия, – Европейското научноизследователско пространство повече от всякога се превръща в крайъгълен камък за едно европейско общество, основано на знанието. Това е общество, в което научните изследвания, образованието, професионалното обучение и иновацията са напълно мобилизирани за осъществяване на икономическите, социалните и екологични амбиции на ЕС, както и на очакванията на неговите граждани.
Концепцията за ЕНП обединява в себе си следните компоненти: европейски „вътрешен пазар“ на научните изследвания, където изследователите, технологиите и знанията се движат свободно; ефективна координация на Европейско равнище на национални и регионални научноизследователски дейности, програми и политики; и инициативи, изпълнявани и финансирани на европейско равнище. В периода след одобрението на концепцията по време на Европейския съвет в Лисабон през 2000 година е постигнат известен напредък. Европейското научноизследователско пространство стана ключова отправна точка за изследователската политика в Европа. До изграждането на ЕНП, обаче, остава още много работа, особено за преодоляване на фрагментарността на научноизследователските дейности, програми и политики в цяла Европа. Европейското научноизследователско пространство, от което се нуждаят научната общност, бизнесът и гражданите, би трябвало да има следните характеристики:
-
адекватен поток на компетентни изследователи с високи равнища на мобилност между институции, дисциплини, сектори и държави;
-
изследователски инфраструктури на световно ниво, интегрирани, свързани в мрежа и достъпни за научноизследователските екипи от цяла Европа и останалия свят, благодарение предимно на новите поколения електронносъобщителни инфраструктури;
-
отлични научноизследователски институции, участващи в ефективно публично-частно сътрудничество и партньорство и съставляващи ядрото на научноизследователски и иновационни „клъстери“, включващи „виртуални научноизследователски общности“, специализирани най-вече в интердисциплинарните области и привличащи сериозни човешки и финансови ресурси;
-
ефективен обмен на знания, предимно между публичната система за научноизследователска дейност и индустрията, както и с широката общественост;
-
добре координирани научноизследователски програми и приоритети, включващи значими по обем съвместно програмирани инвестиции в публичната система за научноизследователска дейност в европейски мащаб, с общи приоритети, координирано изпълнение и съвместна оценка; и
-
широко отваряне на Европейското научноизследователско пространство към света с отреждане на специално място на съседните страни и съпътствано от силна решимост за посрещане на глобалните предизвикателства заедно с партньорите на Европа.
Въз основа на оценка на ситуацията в тези главни области, настоящата Зелена книга повдига големия въпрос: как да се задълбочи и разшири Европейското научноизследователско пространство, така че то изцяло да съдейства за изпълнението на подновената Лисабонска стратегия. Тя има за цел да постави началото на широк институционален и публичен дебат с оглед подготвянето на инициативи за 2008 година.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Един нов поглед към Европейското научноизследователско пространство Error: Reference source not found
2. Визия за Европейското научноизследователско пространство Error: Reference source not found
3. Превръщане на ЕНП в реалност Error: Reference source not found
3.1. Реализиране на единен трудов пазар за изследователите Error: Reference source not found
3.2. Изграждане на научноизследователски инфраструктури на световно ниво Error: Reference source not found
3.3. Укрепване на научноизследователските институции Error: Reference source not found
3.4. Споделяне на знанията 20
3.5. Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети Error: Reference source not found
3.6. Отваряне към света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите Error: Reference source not found
4. Пътят напред: публичен дебат и по-нататъшни стъпки Error: Reference source not found
1. Един нов поглед към Европейското научноизследователско пространство
|
От март 2000 година, когато Европейският съвет в Лисабон прие целта за създаване на Европейско научноизследователско пространство (European Research Area), досега бе поставено началото на множество инициативи. Сега е време да се оцени какво е постигнато и да се помисли какво още трябва да се направи, за да се превърне ЕНП в реалност.
|
Глобализацията носи със себе си възможности и предизвикателства за Европейското научно-изследователско пространство (ЕНП)
|
Чувството за неотложност на тази равносметка за ЕНП произтича от факта, че глобализацията на изследванията и технологиите все повече се засилва и нови научни и технологични сили – Китай, Индия и други излизащи на преден план икономики – привличат значителни и все по-големи инвестиции в научноизследователската и развойна дейност1. Тези обстоятелства предоставят нови възможности за Европа и света. В същото време, те поставят въпроса за способността на Европа да запази конкурентоспособността си в областта на знанието и иновациите, който е в основата на подновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост. Посрещането на това предизвикателство ще бъде основна задача през следващия тригодишен цикъл на Стратегията, който ще започне през 2008 година.
|
|
ЕС и държавите-членки напълно осъзнават, че ЕНП, заедно с висококачественото образование, обучението през целия живот и благоприятната иновационна среда, е съществен фактор за превръщането на Европа във водещо общество, основано на знанието и следователно, за създаване на условия за дългосрочен просперитет. Концепцията за ЕНП включва три взаимосвързани аспекта: Европейски „вътрешен пазар“ на научните изследвания, където изследователите, технологиите и знанията могат свободно да се движат; ефективно координиране на европейско равнище на национални и регионални научноизследователски дейности, програми и политики; и инициативи, реализирани и финансирани на европейско равнище2.
|
Постигнат е напредък в процеса на създаване на ЕНП
|
Както подробно е описано в приложения работен документ, изготвен от службите на Комисията, предприети са множество действия с цел постигане на напредък по тези аспекти:
|
| -
Европейската рамкова програма за научни изследвания на ЕС има ясното предназначение да подкрепи създаването на ЕНП и нейното финансиране е увеличено значително, макар и в по-малък от първоначалните предложения от Европейската комисия размер. Предприетите нови инициативи във връзка със Седмата рамкова програма (2007-2013), като, например, Европейският съвет по научни изследвания, ще окажат важно влияние върху Европейското научноизследователско пространство. Бъдещият Европейски технологичен институт също притежава необходимия потенциал за да играе съществена роля при създаването на „общности на знанието и иновациите“ от световна класа.
|
| -
Предприети са инициативи за подобряване на координацията на научноизследователските дейности и програми. Те включват европейските технологични платформи, чрез които промишлеността и други заинтересовани страни съвместно разработват дългосрочни концепции и стратегически научноизследователски програми за действие, представляващи интерес за средите на бизнеса, и възходящата схема (отдолу-нагоре) „ERA-Net“, която подпомага координацията на националните и регионалните програми3.
|
| -
Координацията на политиката се обезпечава посредством „отворения метод за координация“ и използването на насоки и препоръки, имащи доброволен характер. Това стимулира процеса на дебат и реформи на национално равнище, което доведе до определяне от всички държави-членки на национални инвестиционни цели в областта на научноизследователската и развойна дейност в контекста на общата цел на ЕС за 3 % дял от брутния вътрешен продукт, предназначен за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и до предприемането на мерки за усъвършенстване на техните научноизследователски и иновационни системи4.
|
| -
ЕС е приел „широкообхватна иновационна стратегия“, която ще подобри рамковите условия за изследвания и иновации5. В този контекст през ноември 2006 година6 са приети осъвременена рамка на Общността за държавната помощ за изследвания и иновации и ръководство за по-ефективно използване на данъчните стимули при научноизследователската и развойна дейност7, предлага се Европейска патентна стратегия, с която да се преодолее застоят в патента на Общността8, подготвят се инициативи в подкрепа на появата на европейски „водещи пазари“ в обещаващите сектори с висока степен на технологичност.
|
| -
Кохезионната политика на ЕС и финансовите ѝ инструменти – Структурните фондове – отдават приоритетно значение на развитието на научноизследователските и иновационните възможности, особено в по-слабо развитите региони. Наред със отделеното приоритетно място във вътрешните политики на повечето държави-членки, това ще помогне на цяла Европа да вземе участие в Европейското научноизследователско пространство и да извлече максимална полза от него.
|
…остава обаче да се извърши много и сериозна работа за преодоляване на фрагментарността на публичната изследователска база и…
|
Тези инициативи са ценни стъпки, върху които може да се изгради бъдещият напредък. Остава обаче да се извърши много и сериозна работа за построяването на ЕНП, по-специално за преодоляване на фрагментарността, която остава господстваща характеристика на европейската публична изследователска база. Тази фрагментарност не позволява на Европа да използва своя научноизследователски и иновационен потенциал, като същевременно принуждава европейците, в лицето на данъкоплатци, потребители и граждани, да понасят огромни разходи:
|
| -
Изследователите все още виждат възможностите за професионалното си израстване ограничени от законодателството и фактическите бариери, затрудняващи мобилността им към институции, сектори и държави.
|
| -
Бизнесът често намира за трудно сътрудничеството и установяването на партньорство с научноизследователските институции в Европа, особено между различни държави.
|
| -
Финансирането на изследванията на национално и регионално ниво (програми, инфраструктури, централно финансиране на научноизследователски институции) все още страда от липса на координация. Това води до разпиляване на ресурси, излишно дублиране, нереализирани ползи от потенциални разраствания и неспособност да играе глобалната роля, която иначе възможностите на Европа в областта на научноизследователската и развойна дейност биха позволили, особено за посрещане на големите световни предизвикателства.
|
| -
Често предприетите реформи в национален план са лишени от ясна европейска перспектива и транснационална съгласуваност.
|
|
Европейците изглежда си дават сметка за тези разходи. Съгласно едно неотдавнашно проучване, 83 % от тях считат, че е необходима по-голяма координация на научноизследователските дейности между държавите-членки на Европейския съюз9.
|
…да се задържат и привлекат повече инвестиции от страна на бизнеса в областта на научноизследовател-ската и развойна дейност в Европа
|
Фрагментарността на публичните изследвания намалява привлекателността на Европа за бизнеса като място за инвестиции в научноизследователската и развойна дейност. Очаква се бизнес-секторът да внесе 2/3 от 3 % от БВП за постигане на планираната интензивност на научноизследователската и развойна дейност. Най-новите данни показват, че базираните в ЕС компании са увеличили своите глобални разходи за научноизследователска и развойна дейност с повече от 5 % през 2006 година, но това все още е твърде малко в сравнение с темпа на нарастване на разходите за научноизследователската и развойна дейност в другите, небазирани в ЕС партньори10. В действителност, базираните в ЕС компании инвестират повече в научноизследователската и развойна дейност в Съединените щати, отколкото базираните в Съединените щати инвестират в научноизследователската и развойна дейност в ЕС, и това трансантлантическо изтичане на инвестиции за научноизследователската и развойна дейност нараства11. Значимото и устойчиво нарастване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност от бизнеса е от съществено значение за прекъсване на настоящата стагнация на съвкупната интензивност на научноизследователската и развойна дейност в ЕС, която възлиза на 1,9 % от БВП12 и за постигане на напредък по отношение на националните цели и тези на ЕС.
|
|
Проучванията13 показват, че когато инвестира в научноизследователска и развойна дейност, бизнесът основно търси:
|
| -
благоприятни рамкови условия за комерсиализация на технологиите;
|
| -
адекватен брой добре образовани и мобилни изследователи, отговарящи на нуждите на индустрията; и
|
| -
отлична база за публични изследвания (изследователски институции и инфраструктури), която поддържа силни връзки с промишлеността.
|
|
Докато прегледът14 на единния пазар на ЕС и инициативите, произтичащи от широкообхватната стратегия, като тези, отбелязани по-горе, е фокусиран върху нуждата от иновации, настоящата Зелена книга е фокусирана върху факторите, влияещи върху работата на научноизследователските системи в Европа, с оглед преодоляване фрагментарността на усилията и политиките и гарантиране, че Европа ще извлече възможно най-голяма полза от глобализацията на науката и технологиите.
|
2. Визия за Европейското научноизследователско пространство
Европейското научноизследовател-ско пространство дълбоко ще вкорени знанията в обществото и ще освободи пазнавателния потенциал на Европа във всичките му измерения: хора, инфраструктури, организации, финансиране, движение на знания и сътрудничество в глобален мащаб
|
За да се установи рамка за дискусия, синхронизират усилията и оцени постигнатият напредък, важно е да се определят основните характеристики на едно напълно реализирано ЕНП. Стъпвайки върху ключовите принципи, приети единодушно през 2000 година, ЕНП следва да включва:
1. Адекватен поток от компетентни изследователи. Изследователите трябва да бъдат стимулирани чрез единен трудов пазар с привлекателни условия на труд както за мъжете, така и за жените, включително отсъствие на финансови или административни пречки за транснационалната мобилност. Трябва да има пълно отваряне на академичните научноизследователски длъжности и националните научноизследователски програми в цяла Европа, със силен стремеж към набиране на изследователи от цял свят и лесно прехвърляне между дисциплините и между държавния и частния сектор – тази мобилност става стандартна характеристика на успешната изследователска кариера.
|
|
2. Изследователски инфраструктури на световно ниво. Главните инфраструктури ще бъдат изградени и използвани под формата на съвместни европейски предприятия. Те ще бъдат достъпни за научноизследователски екипи от цяла Европа и света, с изследователи, работещи в Европа, имащи достъп до международните инфраструктури и до оборудването в другите части на света. Тези научноизследователски инфраструктури ще бъдат интегрирани, свързани в мрежа и достъпни чрез едновременно развитие на нови поколения електронни комуникационни инфраструктури както в Европа, така и в света.
|
|
3. Отлични научноизследователски институции. В целия ЕС разнообразните научноизследователски институции следва да се интегрират в социално-икономическата среда, която ги заобикаля, като същевременно се конкурират и кооперират в цяла Европа и извън нея. Те трябва да имат възможност да бъдат в непрекъснато взаимодействие със света на бизнеса, както и да се включват в трайни държавни/частни партньорства. Тези партньорства трябва да бъдат в сърцевината на специализирани – най-вече интердисциплинарни – „клъстъри“, които биха могли да привличат критична маса от човешки и финансови ресурси от целия свят. Така Европейското научноизследователско пространство постепенно ще се структурира по осите на мощна мрежа от научноизследователски и иновационни клъстъри. Техният обхват ще бъде разширен чрез „виртуални научноизследователски общности“, създадени чрез концентриране и интегриране на дейности и ресурси, разположени на различни места в Европа и извън нея, използвайки мощни компютърни и комуникационни средства. Все по-масово клъстърите трябва да се образуват и разширяват чрез такова виртуално интегриране, а не чрез географска концентрация.
|
|
4. Ефективно споделяне на знанията. То трябва да включва: свободен и лесен достъп до публичната база знания; опростен и хармонизиран режим на права върху интелектуалната собственост, включително рентабилна патентна система и общи принципи за трансфер на знанията и сътрудничество между публичните изследвания и промишлеността; иновационни канали за комуникация, които предоставят на обществото като цяло достъп до научните знания, средства за обсъждане на научноизследователските цели и любознателност да се научи повече за науката.
|
|
5. Добре координирани научноизследователски програми и приоритети. Това включва съвместно планиране, осъществяване и оценка на инвестициите за публични изследвания в европейски мащаб по въпроси, които са извън възможностите на отделните страни. Трябва да се определят общи приоритети чрез съвместни прогнозни проучвания с участието на научната общност, обществото и промишлеността, както и чрез съвместно решаване и действия. В тези и други области, националните и регионалните научноизследователски програми трябва да вдъхват увереност, че основните принципи, регулиращи заявленията за финансиране на изследванията, са съпоставими в целия ЕС и гарантират най-високо качество. Те заедно трябва да формират проста, прозрачна и съгласувана система за финансиране на изследванията, основано на различни публични източници (национални, регионални и европейски) и свързано с частни източници (включително благотворителни и граждански организации).
|
|
6. Широко отваряне на Европейското научноизследо-вателско пространство към света. Специален акцент трябва да се постави върху участието на съседните на ЕС региони, както и на разработването на многостранни инициативи с партньорите на ЕС, насочени към посрещане на глобалните предизвикателства.
|
|
Наред с това, три важни въпроса пресичат всички измерения на ЕНП:
-
Европейската научноизследователска политика трябва дълбоко да се вкорени в европейското общество. Освен стремежа към научна компетентност, европейските изследвания трябва да подкрепят напредъка в науката и разпространението на знания и подкрепящите политики за устойчиво развитие в такива важни обществени области, като здравеопазване, енергетика и промени на климата15. Би трябвало да се експериментира с нови начини за въвличане на обществото като цяло в определянето, изпълнението и оценката на научноизследователските програми и за подпомагане на отговорния научен и технологически прогрес в рамките на общи основни етични принципи и на основата на съгласувани практики, които могат да насърчат останалия свят.
|
| -
Необходимо е да се намери точният баланс между конкуренция и сътрудничество на европейско равнище. Изследователите и научноизследователските институции трябва да бъдат стимулирани от по-високи нива на конкуренция на европейско равнище, за да развият компетентността си на световно ниво. В същото време, те би трябвало да са ангажирани в по-тясно сътрудничество и партньорства в Европа и извън нея, за да може ефективно да се обърне внимание на въпроси от общ интерес.
|
| -
Необходимо е да се извлече максимална полза от разнообразието, което предлага Европа и което бе обогатено от последните разширявания на ЕС. Европейските страни и региони могат да се възползват от собствените си предимства, като постепенно се специализират в определени области. Те трябва да имат възможност обаче да поддържат или получат достъп до други специализирани знания и научно-технически възможности в останалата част от Европа и света, главно чрез изследователската мобилност, обмен на знания и развитие на виртуални мрежи и „общности“.
|
Нужни са спешни мерки
|
Същностна черта на научните изследвания е наличието на комплексна взаимна зависимост между горепосочените характеристики на ЕНП и пресичащите се с тях измерения, както ще видим по-долу. На някои характеристики ще бъде нужно по-дълго време за да се установят, в сравнение с други. Ето защо визията за ЕНП може би няма да бъде напълно достигната преди да минат 10 или 15 години, т.е. около 2020 година. Но тази органична същност на ЕНП налага предприемането на неотложни мерки за постигане на колкото е възможно по-бърз напредък по всички фронтове – още повече че това ще има максимално стимулиращ ефект върху нарастването на частните инвестиции в изследвания и иновации и ще стимулира по-конкурентоспособна икономика, основана на знанието.
|
Сподели с приятели: |
