Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени

Левитите бяха, за да служат на Аарон, за да вършат служението около скинията. От трета глава Бог разпределя кой какво да прави по семейства за скинията, трапезата, святите неща и всеки къде да стои и от коя страна на скинията да живее.

„А под грижата на гирсонците в шатъра за срещане да бъдат скинията, шатърът, покривът му, закривката за входа на шатъра за срещане, дворните завеси, закривката за входа на двора, който е около скинията и олтарът и въжетата му за цялата му служба. Семейството на Каатовците да поставят шатрите си откъм южната страна на скинията. И началник на бащиния дом от семействата на Каатовците да бъде Елисафан, Озииловият син. А под тяхната грижа да бъдат ковчегът, трапезата, светилникът, олтарите, принадлежностите на светилището, с които служат, закривката и всичко, което принадлежи на службата му. И Елеазар, син на свещеника Аарона, да бъде началник над левитските началници и да надзирава ония, които пазят заръчаното за светилището. И началник на бащиния дом от семействата на Мерариевците да бъде Суриил, Авихаиловият син. Те да поставят шатрите си откъм северната страна на скинията. И под грижата, назначена на мерарийците, да бъдат дъските на скинията, лостовете й, стълповете й, подложките й, всичките й прибори, всичко, което принадлежи на службата й, стълповете на околния двор, подложките им, колчетата им и въжата им. Тия, които ще поставят шатрите си пред лицето на скинията към изток, пред шатъра за срещане към изгрев слънце, да бъдат Моисей и Аарон и синовете му, които да имат грижа за светилището, сиреч, грижа за израилтяните; и чужденец, който би се приближил, да се умъртви.” (Числа 3:25-38).
Така и днес за служение Бог призовава всеки на различно място и за различна цел: Благовестители, апостоли, пророци, пастири и учители. Служения главни и важни! Но твърде често има и служение, което носи отговорност за „незначителни” неща, а те са твърде важни. На всеки му се иска да ходи, да обикаля, да се изявява или да върши видимите неща, които всъщност са извършени първо невидимо. Разпределена отговорност от Бог, а не от нашата амбиция, цел или желание.

Те отговаряха за най-дребните уж неща, без които скинията не можеше да функционира. Не си мисли, че Бог те е поставил над дребни неща като покрив, подложки на колчета; въжета; стълпове и още колко много неща.

Бог днес се провиква: „Не презирай деня на малките работи...”

А ето с какво продължава Бог в Числа 4:4 „Ето, службата на каатците в шатъра за срещане ще бъде около пресвятите неща.” Какво? Добре ли разбрах? Та, аз съм толкова близо до пресвятите неща, и сега, виж ти, ще съм само около тях? Господи, но Ти наистина грешиш, колко ли пъти си казваме това в сърцето, а то не е правилно. Колко роптание чуват Божиите уши от служещите наоколо, но тяхната работа дори се усложнява, стих 15: „И като свършат Аарон и синовете му с покриването на святите вещи и всичките святи прибори, когато трябва да се дига станът, тогава да пристъпват каатците; за да ги носят; но да се не докосват до святите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците.” Каатците само ще носят, няма нищо да приготвят, няма да покриват, нито да събират, просто нищо няма да правят. Аз и ти може да сме призовани само да носим и дори да не се допираме до дадени неща, които Бог не ни е заръчал да правим. Служба на носене. Носене? Ама, все аз ли? Нека някой друг да го направи! Аз само да нося? Не искам. Добре, недей да носиш, но оставаш бездеен пред Господа.

Не роптай, че този или онзи Аарон и синовете му работят за Господа, а ти само трябва да носиш! Носенето е важно. Иначе израелтяните щяха да бъдат без шатър за срещане, без Свято място.
Днес с молитва аз и ти носим светиите, за да преминават през земи със Святостта на Бог с пълното оборудване на Божието светилище.

Не оставяй нещата, с които Бог те е натоварил, но остави товарите, с които Бог не ти е давал да носиш! И позволи да бъдеш натоварен от лидерите над теб, на които Господ е заръчал какво да носиш, Защото виж какво се казва още: „но, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресвятите неща, правете им така: Аарон и синовете му да влизат и да ги поставят всекиго на службата му и на товара му; но те да не влизат да видят святите неща ни за минутка, за да не умрат” (ст. 19 и 20). Може да има неща, които никога не трябва да видят очите ни та дори и за минутка. Това е грижата на Господа, но това е просто доверие.

Отговорността за покорството и всецялото посвещение е само мое и твое, защото никой вместо мен и теб не би могъл да направи това.

Дребните неща за служението пред Господа са големите победи за Царството Небесно.

Служим, като носим; служим като ходим; служим, като пеем; служим, като сме на колене или неподвижни на легло; служим с радост на нашия Господ; и когато мислим, че с нищо не служим, нека да знаем, че сме вече послужили, като сме сол и светлина и отразяваме Исус.
О Татко Небесен, моля Те да ми ни помогнеш да не пропускаме нито една бръмка или подложка; нито едно колче или върлина, които на Теб Ти трябват. Нека да Ти послужим с това, което е според Твоето сърце и намерение!
Ами, ако съм само носач на тежките товари? Какво бих направил?

„24 Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им на товари: 25 ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане, 26 и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват. 27 Всичкото служене на Гирсоновците, относно всичкото им носене на товари и всичкото им слугуване, ще бъде според повелението на Аарона и на синовете му; и вие ще им определяте всяко нещо, което те са длъжни да носят.”

Ами, съжалявам, ето ти сега трябва да започнеш да носиш, а не да ти носят. Аз Съм същият, не Съм се променил, но теб трябва да променя. Да не носят само твоите товари, но и ти да понесеш товара на своите приятели. Така ще се изпълни да носите едни на други теготите си. По-удобно е само да товариш, ала ти нищо да не носиш, тъй като много си се уморил. А умората е от тежестта на светските грижи и стремежи. Още, и още, и пак искам още – така викаш и не се насищаш; искаш още.