Книга на Библията. Неговият дядо авраам



Дата14.01.2019
Размер97 Kb.
#110285
ТипКнига
ЯКОВ – ИЗРАИЛ
Мнозина в миналото и днес мечтаят за богат с приключения живот, без да се замислят, че всяко човешко съществувание, всъщност, е интересно и разнообразно по своему. Такава беше и биографията на прекия родоначалник на избрания народ. През своите 147 години / Битие 47:28 / Яков преживя толкова много премеждия и радости, че дори и пестеливото им хроникиране заема цялата втора половина от книгата Битие. За никой друг патриарх не е отделено толкова много място в първата книга на Библията.

Неговият дядо АВРААМ също имаше изключително разнообразен живот. Той познаваше високата култура на сумерите, която в много отношения превъзхождаше тази на вавилонците по време на Навуходоносор ІІ, въпреки че ги разделяха 1500 години. Сумерите бяха в тесен контакт с древните акадци, индусите от Мохенджо-Даро по течението на река Инд, китайците, египтяните и крито-микенците. За величието на тяхната многовековна култура, погребана след серия от варварски нашествия, говорят и археологическите разкопки на древния Ур Халдейски, родният град на Авраам. “Бащата на вярата” напусна града на своята младост в зряла възраст като високо културен човек. Когато тръгна от Харан за Ханаан, той беше вече 75-годишен / Битие 12:4 /. Точно още 100 години продължиха неговите странствания из Ханаан, Египет, Герар и пр. / Битие 25:7 /.

Неговият син, ИСААК, имаше сравнително по-спокойно съществувание / Някои може би биха добавили “и по-еднообразно”/. Библията ни докладва, че той бил щедро благословен заради баща си / Битие 26:5,24 /, но и заради личните си качества. Това разбраха и признаха филистимците / Битие 26:28 /.

Ако трябва да направим макар и условен паралел между тези трима патриарси, можем да кажем, че ОСНОВНИЯТ СТИМУЛ В ЖИВОТА НА АВРААМ БЕШЕ ВЯРАТА, ПРИ ИСААК – РАЗУМЪТ, А ПРИ ЯКОВ – СЪРЦЕТО. Първият беше категоричен, когато се касаеше за послушание на Божията воля; синът му Исаак рядко се допитваше до сърцето си; а внукът му Яков, едва след безброй десетилетни изпитания и тревоги в личния си и семеен живот, започна да се съветва и с разума си!


ЯКОВ беше подчертано емоционална натура от младини чак до старини. Спомнете си само първата му среща с Рахил ... Възрастният вече Израил беше и остана човек на чувствата; той не успя – както стори това патриарх Йов – да надживее скръбта си по загубата на сина си Йосиф. / А Йов беше изгубил в един ден едновременно 7 синове и 3 дъщери /. Даже и коравосърдечните му синове се трогнаха от дълбочината на неговата скръб / Битие 37:34,35 /.

Той беше 130-годишен, когато научи, че любимият му син е жив. За реакцията му четем в Битие 45:26,27, че “сърцето му примря и духът му се съживи”. Този отиващ си вече старец просто се подмлади. Може би именно затова ни е толкова симпатичен този подчертано темпераментен човек, защото всеки от нас може да види в него частица от своя собствен живот. А неговото ежедневие изобилстваше от грешки и увлечения.

Такъв го виждаме още в най-ранното му детство. На пръв поглед това беше едно тихо, скромно и мечтателно момче, което обичаше повече да стои край майка си Ревека, докато брат му ИСАВ създаваше впечатлението още отрано, че ще стане истински мъж, а това ласкаеше бащината му суета и гордост. / И кой ли родител не е плащал данък на подобни увлечения и предубеждения? /. Това различие в темпераментите и интересите на двамата близнаци създаде началото на разделението между родителите. /Битие 25:28/.

Исаак беше този, който пръв даде тон в това отношение, но и Ревека несъзнателно се подведе. Като че ли нищо не беше се случило, но в действителност именно от тук започнаха и продължиха десетки години наред тревогите и вълненията в този иначе благословен от Бога дом.

Всеизвестна е историята за паницата леща, заради която лекомисленият Исав се отказа прибързано от духовните и материалните преимущества на първородството. Не по-малко драматична беше и маскарадната сцена с открадването на бащиното благословение /Битие 27 глава/. Измамен беше не друг, а полузрящият Исаак. Подведен веднаж от майка си, Яков трябваше да излъже по един възмутителен начин собствения си баща ...

Битие 27:19,20,24

Всичко това затвърди окончателно разрива между двамата братя. Исав вече се канеше да убие брат си Яков / Битие 27:41/. Разбира се неговата омраза не започваше от този случай – той често повтаряше, че още от часа на раждането им брат му Яков го бил хванал за петата /Битие 25:26/. Въпреки че сам, доброволно, се бе отказал от първородството си, сега Исав се опитваше да създаде впечатлението, че е станал жертва /27:26/. Исав беше изключително своенравен и лекомислен човек, който се ръководеше единствено от хрумванията или импулсите си през даден момент. Исаак пропусна да го възпита навреме ... Вече 40-годишен той си взе две хетейки за жени, които бяха горест за родителите му /Битие 26:34,35/. А след всичко случило се, той си взе още една исмаилянка /Битие 28:8,9/.


На пръв поглед Сатана бе успял напълно да посее раздор в това избрано от Йеова семейство. Оставането на Яков повече в този дом беше не само ненужно, но дори и опасно. Майка му го посъветва да замине за нейната родина /Битие 27:43-46/, без да подозира, че повече нямаше да го види – това щеше да бъде наказанието за нейното лукавство – Битие 27:13. Когато се завърна отново след 20 години, Яков завари само баща си ... /Близо 2.000 години по-късно тълпата от нейните потомци щеше да си послужи също с нейния аргумент / Матей 27:25/.

Исаак беше изключително симпатична личност. Не случайно беше син на Авраам, чието възпитание и пример изградиха един хармонично развит човек и характер. Страстите и увлеченията бяха чужди за неговата природа. Нима не е забележителен фактът, че той имаше само една съпруга във време, когато многоженството беше ежедневна практика? ... Дори Авраам имаше няколко съпруги след смъртта на Сара /Битие 25:1-6/; да не говорим за Давид и Соломон. А за Исаак Ревека остана жената на младостта му /Притчи 5:18/ и на старостта му. Даже след нейната смърт той не потърси друга съпруга. Неговите синове имаше какво да видят и да се поучат от собствения си баща. Някога и той беше на техните години, когато Небето се погрижи за избора му на другарка в живота. В тяхната дружба също имаше романтика още от момента на свързването им, както и много разум и благословение /Битие 25:23/. Целият им живот беше едно блестящо потвърждение на тезата, че бракът поставя началото, а не е краят на взаимната обич и привързаност!

Исаак имаше какво да покаже, но и да изисква от Яков. Той го повика, благослови го и му поръча да не взема жена от хананейките, но да отиде в Падан-Арам при своите роднини и да си избере от дъщерите на вуйчо си Лаван /Битие 28:1-5/.
Яков тръгна към Харан. Още през първата нощ той получи Божието уверение, че пътят му ще бъде благословен и целта му – постигната. Нещо повече – представена му бе една прекрасна перспектива за собствения му дом и за потомството му, чрез което щяха да се благословят всички племена на земята : Битие 28:12-17. Всъщност, това беше повторение на обещанието, дадено на дядо му Авраам десетилетия преди това /Битие 12:1-3; 15:5,8/. Затова Яков нарече мястото “Ветил”, т.е. “Божи дом”.

След известно време той пристигна в Падан.Арам и ... представете си, нима не беше чудно, че срещна най-напред избраницата на сърцето си ?... Ако преди около 50 години слугата на дядо му, Елиезер, беше срещнал тук, в тези места майка му РЕВЕКА, затова пък той срещна своята РАХИЛ. Яков не успя да се представи. Само овчарите знаеха кой е той, но не и братовчедка му. Младият човек просто даде ход на преливащите си чувства : “И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас...” /Битие 29:11/. Чак след това й каза, че е неин роднина – син на леля й Ревека. Любопитното беше, че и Рахил не се смути от тази неочаквана и необичайно протекла среща. “Тя се завтече, та извести на баща си ...” /Битие 29:12/. От своя страна ЛАВАН се завтече, прегърна и целуна своя племенник и го заведе у дома си. “Тогава Яков разказа на Лаван всичко” . /Битие 29:13/. Колко просто се разрешиха всички проблеми – с две целувки и прегръдки и с две “завтичвания” на Рахил и Лаван! ... И като че ли всичко беше наред: изгнаникът намери своите близки, а те го приеха с отворени обятия ... Но в тази трескава бързина бяха пропуснати много съществени моменти, а това щеше да тежи еднакво на всички присъстващи години наред. Разбира се, най-много сбърка и избърза Яков; но той нямаше време да разсъждава – външността на Рахил беше покорила изцяло сърцето и въображението му.

Колко по-различна беше срещата на майка му със слугата на дядо му Авраам.! Ревека също беше прекрасна. Но не заради красотата й тя беше избраница на Небето. И забележете как постъпва мъдрият Елиезер : Битие 24:21,26,27. Чак тогава “момата се завтече , та разказа на майка си тези неща” / 24:28/. Интересно е, че брат й Лаван, който беше активният участник и при двете срещи, след като видя златната обица и двете гривни и чу нейния разказ, пръв се ориентира какво трябва да направи. Той побърза да покани далечния пътник. Но дори и в тържествено любезните му думи се чувстваше неговият дух. Погрижи се да набави “слама и храна за камилите”, лично ги разтовари / а може би провери товара им ... / На Елиезер и придружителите му донесе вода, за да измият прашните си нозе. /Битие 24:30-32/. Чак тогава посланикът на Авраам разказа за специалната си мисия, но първо потърси Божието посредничество при разрешаването на проблема.

Но, да се върнем при влюбения Яков, който сбърка, че не потърси бащиния си Бог. Десетки години по-късно неговият любим син Йосиф, при подобни обстоятелства, нямаше да забрави Бога на бащите си /Битие 39:9/.

РАХИЛ не беше избраницата на Небето – прекрасната й външност не беше достатъчна /Битие 20:17/. Тя приличаше твърде много на баща си и през по-късните й години се проявиха сериозните недостатъци в характера й. Но Яков не забелязваше острия й език, нито надменно суровото й държание с другите хора, дори със сестра й, нито хладнокръвната й пресметливост. След години тя щеше да открадне бащините си идоли, щеше да излъже баща си, да завижда, да мами ... Но за Яков тя щеше да остане любимата му жена. Той никога не щеше да я забрави – винаги щеше да й бъде верен. Лия и двете му наложници щяха да му останат само съпруги, майки на синовете му, но Рахил щеше да остане избраницата на сърцето му, първата му и единствена любов. Яков й беше верен до края на живота си. И непосредствено преди смъртта си, когато благославяше синовете на Йосиф, той отново си спомни за нея, за своята Рахил ... /Битие 48:7/. Изключителната му привързаност към нея се предаде и към синовете й, които рано осиротяха. Подчертаното му предпочитание към Йосиф стана синоним и продължение на любовта му към Рахил, но другите му синове не можаха да проумеят това.

Може би няма да е пресилено, ако заявим, че Яков не би потърсил друга жена, ако не беше измамата на Лаван. Можем само да се възмущаваме от случилото се, но заедно с това се възхищаваме и прекланяме пред верността на сърцето му. Пред нея избледняват десетките му грешки и увлечения, лични слабости и недостатъци. В нейната светлина той се променяше бавно, но сигурно. Неговата грешка Господ обърна в благословение.

Ние имаме основание да се възхищаваме на тази вярност до гроб. За него седемте години на годеничеството му се сториха като няколко дни /Битие 29:20/. Хитрият Лаван добре си беше направил сметката – някога той се беше намесил в съдбата на сестра си Ревека, а сега продаде и дъщеря си Рахил /Битие 31:15/. Но седемте години изтекоха ... И Лаван извърши една възмутителна измама, като погази доверието и чувствата на племенника си, както и бъдещето и щастието на дъщерите си. Колко лесно и безотговорно решаваше съдбата на собствените си деца! Преди 50 години той се интересуваше и от мнението на годеницата – сестра си Ревека /Битие 24:57-59/. Но сега, сега просто се разпореждаше, без да зачита техните намерения и мечти. Вярно е, че Яков беше хубав момък, силен за няколко души – той сам отвали камъка над кладенеца / Битие 29:8-10/. Вероятно Лия също го е харесвала и може би тайно обичала. Интересно е , как се е съгласила да остане през онази нощ в шатрата му вместо сестра си – сляпото й подчинение на волята на баща й не би звучало като достатъчен аргумент. Възможно е тя да не е била равнодушна към него, но това все още не изяснява въпроса. А защо чак на другата сутрин Яков разбра измамата и не успя да скрие разочарованието си? ... Може би и той е трябвало да изпита тревогата, вълнението на измамения от него преди седем години незрящ Исаак? ... Яков разбра урока и прие коварното предложение на вуйчо си Лаван ... Той предложи Яков да работи още 7 години за Рахил. Всичко при Лаван се свеждаше до една комерческа сделка /Битие 29:27; 31:15/. Но за Яков въпросът стоеше в съвсем друга светлина ... и все пак той прие. И тогава любовта му към Рахил изпълни мислите и чувствата му. Той не се страхуваше от новите 7 години на упорит труд. Младият мъж започваше да се променя, да израства душевно, да става по-мъдър и по-опитен. Пропуснатите уроци от младите години сега трябваше да научава в училището на трудностите и изпитанията. Яков започваше да се бори за истинското си име, което по-късно щеше да му даде Ангелът на завета. Той щеше да се нарича ИЗРАИЛ и потомците му щяха да запазят това име.

ЛИЯ му роди четирима синове: РУВИМ, СИМЕОН, ЛЕВИ и ЮДА. Всъщност, тя беше определената от Бога да стане негова другарка в живота, но Яков беше много припрян и не можа да схване това. Сълзенето на очите й не беше съществена пречка. Волята на Небето беше подчертана недвусмислено : Лия беше погребана заедно с него в семейната им гробница – пещерата Махпелах /Битие 49:31/, докато Рахил беше положена в земята близо до Ефрата, съвсем самотна /Битие 48:7/.

Бездетната, но твърде практична Рахил се реши на нещо, което преди един век беше сторила и Сара: тя си потърси заместница и я намери в лицето на слугинята си ВАЛА, която му роди ДАН и НЕФТАЛИМ. Не беше трудно и за огорчената и пренебрегвана Лия да му предложи втора наложница – слугинята си ЗЕЛФА , която му роди други двама синове : ГАД и АСИР. Учудващо е за нас съгласието на Яков да приеме двете наложници, въпреки че и дядо му Авраам беше сторил същото. Но докато “Бащата на вярата” нямаше наследник, Яков имаше вече четирима синове. Вероятно тогавашните нрави са допускали това. Но той все още обичаше единствено Рахил, която започна да се разпорежда и със съня му. Известна е недостойната й игра с мандрагоровите ябълки на Рувим /Битие 30:14-16/.

Лия роди още двама синове : ИСАХАР и ЗАВУЛОН и дъщеря му ДИНА. И, сега – заради Яков – Бог благослови и Рахил, и тя роди ЙОСИФ . Синовете на Яков станаха единадесет. Дванадесетият щеше да стане причина за смъртта на любимата му жена.
Яков се замисли вече за връщане при родителите си. Но вуйчо му не беше съгласен, въпреки вярната му служба през тези 14 години. За пръв път Лаван беше искрен, когато призна, че БОГ ГО Е БЛАГОСЛОВИЛ ЗАРАДИ ЯКОВ .../ Битие 30:27/.

Но той започна отново да хитрува; трябвало да получи заплатата си и чак тогава да тръгне. Отново доверчивият зет беше подведен да се съгласи, но този път хитрецът Лаван остана измамен, защото очакванията му не се оправдаха. През следващите шест години племенникът му придоби много повече от него, и собствените му синове започнаха да роптаят, въпреки че никога не бяха участвали в пасенето на стадата. Самият Лаван рязко промени отношението си към своя зет /Битие 31:1,2 /. Всичко това ускори развръзката. Яков получи внушение от Бога да напусне този край. Лия и Рахил го подкрепиха /Битие 31:14-16/. Двадесет години след пристигането си в Падан-Арам Яков реши тайно да си тръгне, понеже се страхуваше, че вуйчо му ще задържи насила дъщерите си /31:20/. Той явно вече беше опознал характера и приомите му. Всъщност Лаван беше готов и за по-жестока саморазправа, но беше изрично предупреден /31-24,29/, и за пръв път се сепна. Мястото на тяхното споразумение и раздяла беше наречено Галаад или Масфа / 31:53-55/.

Яков, семейството му и слугите със стадата му тръгнаха ... И както някога преди две десетилетия, още в началото на пътя той срещна група ангели. Отново беше уверен в Божията закрила и подкрепа. Мястото нарече МАХАНАИМ.
Предстоеше последният и най-отговорният изпит на неговата вяра. Изпратените напред хора се завърнаха и съобщиха, че брат му Исав идва с 400 конници, за да го посрещне. Яков се смути и изплаши, но не загуби присъствие на духа.. Раздели на две групи стадата и пастирите си /32:7,8/. Но това беше човешката част. Колко прочувствена беше молитвата му на упование в Божията крепка десница! / 32:9-12/. И колко по-лесно е за нас да прочетем в моменти на затруднение и голяма тревога 91 псалм или някой друг текст!

Приближаваше най-тежката нощ от живота му. Жените и децата беше отвел на другия бряг на реката, а той беше останал сам в тъмнината. Целият му досегашен 60-годишен живот изплува в съзнанието му. Той видя хилядите си грешки и увлечения и почувства вината си. Настъпил беше часът на близката и законна разплата ... Някакъв човек започна да се бори с него. Борбата между двамата продължи през цялата нощ. Яков беше напълно чистосърдечен, иначе би загинал. Той не успя да разпознае в лицето на своя противник Ангела на завета, Който го благослови чак на сутринта и му даде едно ново име : ИЗРАИЛ , т.е. “борец с Бога”. Яков беше издържал изпитанието на тази нощ, която ние познаваме като НОЩТА НА ЯКОВОВАТА СКРЪБ . След по-малко от 2.000 години Исус Христос също щеше да преживее в Гетсимания една подобна нощ. Неговите ученици щяха да понесат невероятни изпитания в продължение на столетия, докато непосредствено преди Неговото Второ идване целият Божи народ трябва да премине през своята “нощ на Якововата скръб”. Но Яков не знаеше всички тези неща. Той не забравяше близкото присъствие на брат си Исав и надвисналата смъртна опасност над целия му дом ... А, за да не забрави никога тази нощ на изпитание, освен новото си име, Яков получи и бедрена куцота / Битие 32:31,32/. Столетия по-късно и Савел щеше да получи заедно с новото си име Павел и своя “трън в плътта” – спомен със срещата си с Исус Христос, когато наближаваше вече Дамаск. Но при Моисей последиците от личната слава на Йеова бяха по-различни: сиянието, което получаваше при среща с Него, израилтяните не можеха да гледат спокойно.

През този ден стана срещата между двамата братя. За нас представлява особен интерес разпределянето на двете групи. Исав се движеше пред своите хора. А Яков бе изпратил доста напред свои слуги с щедър подарък от животни за брат си. След това той бе подредил жените и децата си в три линии: най-напред наложниците и четиримата им синове, Лия и шестте й синове и Дина и чак след това Рахил и Йосиф; последен беше той, но след това мина пред тях и се поклони седем пъти, докато стигна до брат си. Не можем да останем равнодушни и спокойни пред тази изключителна среща между двамата братя, които не се бяха виждали 20 години. Исав също се завтече да посрещне Яков, прегърна го, падна на врата му и го целуна – двамата братя заплакаха ... /Битие 33:4/.

Исав беше искрено и дълбоко развълнуван, че вижда единствения си брат, а Яков – от облекчение, че тревогите му се разпръсват ... Години по-късно синовете му щяха също да имат една подобна среща с продадения им от тях самите в робство брат, станал заместник на египетския фараон. Сега обаче всички мълчаливо наблюдаваха двамата братя. Отново Исав заговори пръв – той се заинтересува кои са тези хора и беше щастлив да узнае, че са негови кръвни роднини, семейството на брат му. Последва делови разговор, в който Яков настоя брат му да приеме стадата, които му беше изпратил като подарък. Въпреки сърдечната и настоятелна покана, той не беше в състояние да го следва и те трябваше да се разделят отново. Исав предложи да остави свои хора за охрана на групата на брат си, но той отказа, понеже разчиташе на Божията закрила. Този ден, изпълнен с щастливи емоции, беше достойно продължение на току що отминалата нощ на особена скръб и тревога. Той не биваше да я забрави и трябваше да послужи като пример на всички, как трябва да живеят братя в единодушие и единомислие! /Псалм133:1/.

Скоро след това стана нещо съвсем неприятно. Дина беше твърде неблагоразумна и заплати лекомислието си със своята моминска чест. Разбира се, след това Сихем беше съгласен на всичко и даже убеди съгражданите си да се обрежат. Но Симеон и Леви, които имаха възможност да наблюдават продължително време Лаван и да се учат от неговия пример на лукавство и измама, проявиха коварството и жестокостта си по един наистина възмутителен начин. Историята е известна – записана е в Битие 34 глава.

Трябваше да се вземат мерки срещу евентуалната реакция на околните племена. Израил се обърна към всички с призива да махнат чуждите богове от шатрите и сърцата си, да се очистят и да променят дрехите си.. Същото стори и Моисей 4 века по-късно при Хорив. Всички последваха призива му. Нямаше как, и Рахил трябваше да предаде откраднатите идоли, които баща й Лаван не можа да открие при щателния обиск на лагера им. Израил скри всички идоли и обици под дъба при Сихем /Битие 35:4/. След това тръгнаха към Ветил, където построиха олтар. ТУК БОГ СЕ ЯВИ ВТОРИ ПЪТ НА ИЗРАИЛ, както преди 20 години. Яков получи окончателно новото си име Израил и обещанието за Божието благословение. /Битие 35:9-13/.

Скоро след това Рахил имаше тежко раждане. Преди да умре, тя нарече втория си син ВЕНОНИ /син на скръбта ми/ , а баща му го нарече ВЕНИАМИН / син на десницата ми/. Това беше дванадесетият и последен син на Израил.

Може би си заслужава да се отклоним за малко. Днес хората наричат децата си по името на своите родители, т.е. на бабата и дядото. А едно ново течение печели все повече почва да се кръщават децата с най-невероятни имена или съзвучия. В древността обаче всяко име е притежавало специално съдържание и значение. Към този въпрос хората са пристъпвали едва ли не с религиозен трепет, а не по шаблон или лекомислено.

Израил се завърна при баща си Исаак, който след известно време почина на 180 годишна възраст. Скоро след това Исав имаше още една положителна проява и ние не трябва да му я оспорваме. Понеже им стана тясно, той реши сам да отстъпи на брат си цялата земя, а той самият да се пресели някъде далеч от него /Битие 36:6,7/. При аналогични обстоятелства, преди около 150 години, дядо му Авраам даде личен пример за лоялно и кавалерско поведение /Битие 13:6-9/.

Израил остана единственият наследник на обещаната на Авраам и Исаак земя. Материалните въпроси не го тревожеха – той беше достатъчно богат. Децата и трите му жени бяха край него. В перспектива се разгръщаше грандиозно благословение. Но той все още се чувстваше самотен след смъртта на Рахил и скърбеше искрено за нея. Привързаността му към нея го правеше сляп – всъщност, нейната преждевременна смърт беше не само наказание за лукавството й, но и едно сериозно спестяване на излишни сцени и инциденти. Не можем да бъдем напълно сигурни, но вероятно тя би създала много раздори и дори разцепление всред този специално избран и благословен от Бога дом. А така, без нея, те бяха спокойни и задружни и докрай живяха заедно, дори и след смъртта на баща си. Присъствието на Рахил би разклатило сериозно това хубаво единство.

Но Израил все още беше и докрай остана човек на чувствата. Любовта му към Рахил, неочаквано и за самия него, се пренесе и към нейните деца. Вениамин беше още бебе, но Йосиф беше малко, мило момче. Той беше и синът на старостта му. Някак естествено е във всяка къща да се отделя повече внимание на най-малкото дете. Самотното и сантиментално сърце на стареещия патриарх се привърза извънредно много към действително прекрасното момче. Проблемите не Йосиф станаха и проблеми на баща му, докато другите му синове бяха вече на възраст, която им позволяваше да решават самостоятелно своите собствени. Разбира се, те често го огорчаваха и разстройваха. Рувим, първородният му, веднаж посегна на наложницата му Вала /35:22/. Дина му сервира последиците от своето лекомислие. Симеон и Леви подчертаха връзките си с Лаван. А Йосиф? Да, Йосиф му беше източник само на радост и утеха. Как можеше да не го обича Израил, още повече че беше син на Рахил? ... Не бива да осъждаме увлечението му по това дете, въпреки че и в никакъв случай не можем да го оправдаем – нека се опитаме само да го разберем. На всички са известни последиците от това ясно изразено предпочитание. Вместо да види отново 17-годишния си син, Израил получи само окървавената му пъстра дреха. Коварството на оскърбените братя, особено на Симеон и Юда, беше нечувано, а лицемерието им наистина беше отчайващо. Помислете си само – това бяха родоначалниците на израилевите племена, на избрания народ, чрез който трябваше да дойдат благословенията на всички останали народи!

Съкрушеният им баща отново изживя загубата на Рахил. Животът му изгуби всякакъв смисъл. Смъртта би била истинско облекчение за него. А пред него се разкриваха нови и щастливи хоризонти, но той все още не ги виждаше – пречеше му сляпата привързаност ... Трябваше да изминат още 13 години, през които съдбата на Йосиф беше подхвърляна на различни колебания, но той остана докрай верен на Бога на баща си и на принципите, научени в дома му.

И когато след време застана пред фараона и съветниците му като прекрасен 30-годишен мъж с висок личен морал и изключителен интелект, ние може да си обясним уважението на всички присъстващи, предало се след това и на цялата египетска страна. И в продължение на около 40 столетия вярващите от всички страни на земята се вълнуват от личността и съдбата на Йосиф всеки път, когато препрочитат книгата Битие ... Баща му наистина имаше с какво да се гордее. Жената на Петефрий /погледнато по човешки! / наистина имаше основание да “хвърли око на него”, защото в целия Египет нямаше друг такъв човек като него, синът на живия Бог. Прекрасен, несравним беше Йосиф ... Това призна и самият фараон, признаха го и съветниците му / Битие 41:37-40/.

И нито високият му пост в продължение на цели 80 години / той почина на 110-годишна възраст/, нито специалните отличия, нито всеобщото внимание и възхищение от всички страни, нищо не беше в състояние да промени този изключителен човек ! Както и невероятните трудности и унижения не успяха да го сломят през изминалите 13 години. И забележете, той е имал само една съпруга, подобно на дядо си Исаак. Как ли е изглеждала АСЕНЕТА , дъщерята на Илиополския жрец Потифер, ние не знаем, но сме уверени, че тя е била щастлива в привързаността си към Йосиф и към двете им момчета Манасия и Ефрем.


Но Израил не знаеше нищо за това и отдавна беше погребал в мислите и сърцето си любимия си син – вретището още стоеше на кръста му. Синовете и снахите му се опитваха напразно да го утешат. Тази негова покъртителна скръб създаде основата на едно забележително единство в този дом. И все пак, ако синовете му бяха малко по-доблестни, те биха му признали греха си, а с това биха създали някаква неясна и може би мъглява надежда, която би стоплила и сърцето и мислите му ... / Знаем, че винаги е по-лесно да приемем, че наш близък е изчезнал на фронта, отколкото да ни покажат снимката на гроба му/.

Но, ако синовете мълчаха, Небето беше подготвило най-голямата изненада, най-чистата радост и щастлив финал за живота на Израил. Отново синовете му донесоха невероятната вест: “Йосиф е жив! ...” И именно сега изпъква релефният образ на 130 годишния патриарх ... Той забрави да им се разсърди, че го бяха мамили през тези толкова мъчителни за него години. Малко го интересуваше, че Йосиф е станал втори след фараона. Само една единствена мисъл го вълнуваше : “Йосиф, неговият любим син беше жив!” ... /Битие 45:26-28/.

И в този щастлив за него час Йеова отново му се яви: “Якове, Якове, не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. Аз ще сляза с теб в Египет и непременно ще те върна пак тук. И Йосиф ще постави ръката си на очите ти.” /Битие 46:2-4/.

И Израил тръгна за Египет ... Колко ли е било нетърпеливо сърцето му? С него бяха всичките му синове, дъщери и внуци. Те се настаниха в страната Гесен, т.е. в делтата на река Нил. Там ги завари и Йосиф. Много пъти беше плакал той за своя дом, за близките си и пред тях. Но този път той плака на бащиното си рамо и то с щастливи сълзи ... Колко трогателна беше тази среща! Колко много беше привързан той към всички и особено към баща си ... А Израил, в изблик на особена радост и вълнение, заяви, че вече може спокойно да умре /Битие 46:30/. Да, колко малко щастие ни е необходимо, за да бъдем доволни от живота, но когато го притежаваме ежедневно, ние дори не го забелязваме, а още по-малко го ценим ...

Небето обаче беше решило, че Израил заслужава вече и по-спокойни дни – странстването му до тогава беше продължило 130 години – така каза той на фараона /Битие 47:9/. Но следващите 17 години от живота му бяха спокойни и щастливи /Битие 47:28/. И когато усети, че краят му наближава, помоли Йосиф да доведе синовете си, за да ги благослови.

Днес ние трудно можем да разберем особеното, почти религиозно отношение на древните израилтяни към родителското благословение. Това беше часът на раздялата между отиващия си баща и заобиколилите го деца. В този особен час отпадаха всички второстепенни съображения – пълна искреност и вяра в Бога владееха всред тържествената атмосфера. Всеки родител се чувстваше длъжен да благослови с вяра децата си! ... А ние днес свеждаме тези последни минути само до едно сбогуване с напускащия ни близък, който често пъти ни изненадва и изпреварва със смъртта си ...

Йосиф поведе Манасия и Ефрем пред полузрящия си баща, който ги прие наравно със собствените си синове /Битие 48:5/. Това всъщност беше израза на особеното признание на Йосиф : ДВОЙНИЯТ ДЯЛ В ИЗРАИЛ / Битие 48:21,22/. Да, Израил беше искрено развълнуван : /Битие 48:11/. Това, разбира се, не повлия върху трезвостта на мислите му. Но тук стана нещо, което беше урок и за двамата. По Божие внушение Израил кръстоса ръцете си над главите на децата. Йосиф беше успокоен в смущението си – нямаше грешка, по-младият, Ефрем, щеше да стане по-многобройно племе /Битие 48:19/. А Израил трябваше да си припомни, как преди около едно столетие с измама сам спечели благословението на баща си Исаак. Нима имаше някакво значение, кой пръв щеше да занесе сготвения дивеч на баща си ? ... От значение беше присъствието на Божия Дух и онова, което Той щеше да нареди. Ревека и Яков избързаха тогава по човешки в онова, което Той щеше да нареди; те внесоха своята човешка намеса, инспирирана от Сатана. / В същото се убедиха столетия по-късно Валаам и Валак. Валаам трябваше да прокълне Израил, но вместо това думи на благословение излизаха от устата му/. И Исаак също щеше да благослови пак Яков, защото Исав въобще не заслужаваше; той не само се беше отрекъл от първородството, но и не му обръщаше никакво внимание. Освен това беше дадено и предупреждението още преди тяхното раждане – Ревека лично го получи. /Битие25:23/. Колко много сбърка тя, като избърза да изпревари събитията, вместо да се уповава на Божията намеса ! Тук и за нас има особен урок и сериозна поука.

Но Израил си отиваше вече и затова свика синовете си, за да ги благослови и “да им извести какво ще им се случи през следващите години” /Битие 49:1/. Той отправи мислите и думите си към тях по възраст, като започна от първородния Рувим и завърши с последния – Вениамин.

РУВИМ беше загубил правата си върху първородството /Битие 49:3,4/. СИМЕОН и ЛЕВИ също не можаха да ги задържат /Битие 49:5-7/.

Първородството остана у ЮДА, на него се даде духовната част; и по-значителна материална част; но двойният дял у Израил бе даден на Йосиф / Битие 48:21,22/.

ЮДА също беше сторил много грешки, подобно на баща си, но той се промени. Спомнете си само покъртителната сцена, която стана причина Йосиф да се открие пред братята си : Юда беше предложил да остане роб в Египет, вместо детето Вениамин / Битие 44:16,33/. По линията на Юда трябваше да дойде Сило – МЕСИЯ или ИСУС ХРИСТОС. За времето, мястото и начина на Неговото раждане бяха дадени специални пророчества. Постепенно Юда стана най-значителното племе в Израил. И ако римляните се гордееха със своето гражданство, не по-малко горди бяха и юдеите със своята принадлежност към това племе.

Следваха благословенията на ЗАВУЛОН /Битие 49:13/, на ИСАХАР / 49:14,15/, ДАН /49:16,.18/, ГАД /49:19/, АСИР/49:20/, НЕФТАЛИМ /49:21/.

ЙОСИФ беше наречен “превъзходен между братята си” и наистина беше такъв /49:26/. А ВЕНИАМИН щеше да се свърже с Юда.

Последните думи на Израил бяха поръчение къде да го погребат – само в тяхната родова гробница, където лежаха останките на Авраам и Сара, на Исаак и Ревека, на жена му Лия /Битие 49:29-33/.

През следващите 3-4.000 години много народи не са знаели как египтяните са балсамирали своите умрели. И доскоро европейските учени бяха далеч от разрешаването на този въпрос, който е подробно осветлен в Битие 50:3 – балсамирането на Израил. А за погребението му в Ханаан, освен синовете, дъщерите и внуците му, отидоха и всички служители на фараона и всички старейшини на египетската страна /Битие 50:7 /. Така са изпращали само фараоните. А Израил беше само един пастир, но беше Божи представител. Неговият дядо Авраам беше смятан за “княз Божи” /Битие 23:6/, а името на баба му Сара означаваше “княгиня” /Битие 17:15/. Такива ставаха и всички Божии синове и дъщери / 1 Петрово 2:9 /. Израил наистина беше заслужил това изключително тържествено погребение. А синът му Йосиф закле потомците си, когато излязат от Египет, да вземат костите му, за да ги погребат също в пещерата Махпелах.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ние можем да повторим, че в живота на този патриарх имаше изобилие от грешки и непрестанен стремеж за изправянето им. Нищо изключително нямаше в него, освен искреността и чистосърдечието му. Но точно такива трябва да бъдем и ние : искрени, верни, скромни и без претенции за особено лично достойнство и заслуги.

Яков беше един изгнаник, емигрант, а стана баща на един благословен народ, чиито потомци и до днес носят неговото име ИЗРАИЛ. В същото време потомците на неговия лекомислен брат Исав отдавна не си спомнят за него и дори не познават произхода си.

Битие 27:33

И ако Яков беше не само благословен, но и стана Израил, това същото се обещава и на нас ...



Исая 41:10,13 Второзаконие 31:8 Исая 54:10

1977 година д-р Григор Григоров
Каталог: MEDIA%20SET -> Profili -> Gr.Grigorov
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
Gr.Grigorov -> Човешко е да се греши !
Gr.Grigorov -> Месия / христос/ Няма по-вълнуваща тема за размисъл през вековете и в историята на Божия народ. Тази тема за месия
Gr.Grigorov -> По кой начин да изучаваме Библията?
Gr.Grigorov -> 1. ръководство псалм 119: 105 мироглед 2 Тимотей 3: 16,17 средство за духовно израстване
Gr.Grigorov -> Несравимият исус христос
Gr.Grigorov -> Личността на исус христос
Gr.Grigorov -> На 80-годишна възраст ни напусна д-р григоров гришата
Gr.Grigorov -> Истинската стойност на човека


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница