Книга на България



Дата09.09.2016
Размер41.52 Kb.
Проекти и дейности за стабилизиране на популацията

на считани за изчезнали видове от

Червената книга на България

През 2009 г. МОСВ чрез ПУДООС одобри проект за разработване на План за действие за опазване на Мехуресточашковото сграбиче (Astragalus physocalyx) и неговото местообитание.



При теренни проучвания по Проект "Червена книга на България, т. 1. Растения и Гъби" през м. май 2006 г. на хълма Карталеца при с. Кулата, Петричко бе намерена популация от 20 индивида на считания за изчезнал през последните 50 години от естествените му находища в България вид Мехуресточашково сграбиче (Astragalus physocalyx).

Мехуресточашково сграбиче е вид, намерен и описан като нов за науката от България преди повече от 150 години. Неговият реликтен произход го прави особено ценен за българската флора. Ареалът му на Балканския полуостров, освен находището у нас включва по един локалитет в Гърция и Македония. Консервационната стойност на Astragalus physocalyx и приоритизирането му за опазване са оценени както на регионално ниво, така и в световен мащаб. Включен в:



  • Приложение 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и в Приложение 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие в България (ДВ,бр. 77/ 09.08.2002);

  • Списъка на 50-те приоритетни за опазване вида, според Бернската конвенция;

  • IUCN Red List of Threatened Plants (Walthers & Gillet 1998) с категория Изчезнал/ Критично застрашен в световен мащаб;

  • Списъка на видовете, за които е необходимо обявяване на Ботаническо важно място, поради това че видът отговаря на критерий A(i), съобразно дефинициите и методологията за Important plant areas, в изпълнение на „Глобалната стратегия за опазване на растенията” на страните по Конвенцията за Биологичното разнообразие.

В справочната литература съществуват малко данни за този вид както у нас, така и в другите страни, в които е намерен. Изясняването на биологичните и екологичните особености на Мехуресточашковото сграбиче ще даде отговор на редица въпроси, свързани с разкриване на възможностите за неговото запазване в природата като част от растителния генофонд на България.



С оглед опазването и стабилизирането на популацията на вида е целесъобразно прилагането на техниките на in vitro микроразмножаване, които дават добри резултати, когато се цели бързо размножаване на редки видове растения от ограничено количество генетичен материал с последващо въвеждане на индивиди в естествените местообитания.

Целта на проекта е установяване на особеностите в биологията и екологията на вида, условията за микроразмножаване, характеристиките на хабитата, застрашаващите фактори и набелязване на неотложни консервационни мерки за неговото опазване в естествената му среда.




Друг интересен пример от “старата” Червена книга е Яйцевиднолистна метличина (Centaurea amplifolia). Близо 40 г. той не е намиран и описван от ботаниците и е считан за изчезнал. През 2007 г. го намират отново край с. Дервент, на границата с Турция. Задълбочените съвременни изследвания доказват, че сега е открит същия “някогашен изчезнал” вид, но той и преди и сега е вида Вагеницова метличина (Centaurea wagenitziana). Сега този вид е нов за флората и за новото издание на Червената книга и се среща в България и Турция, а Centaurea amplifolia е характерен само за флората Гърция. Новият вид е включен в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие, с което е забранено неговото събиране, изкореняване, търговия и др.
Новоустановени за флората на България видове
Качулесто диво жито (Aegilops comosa Sm.) – видът е съобщен през 2003 г. в доклад за Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Разпространено в един ограничен район в Тракийската низина, известните Бесапарски хълмове.
Едроплоден хрян (Armoracia macrocarpa) (Waldst. & Kit.) Kit. ex Baumg – вид, установен за флората на България през 2001 г., този вид е ендемичен за басейна на р. Дунав, обитава влажни и заливни места. Близък е до обикновения хрян (Armoracia rusticana).

Рогчест клин (Astragalus corniculatus M. Bieb.) – типичен степен вид, съобщен за България през 1994 г. Обитава територии с “оцеляла” степна растителност в Дунавската равнина.

Добружански овес (Avena eriantha Dur) - установен в степните съобщества в района на нос Калиакра, характерен вид за степните съобщества от по-южен тип и показва наличие на влияние от южните континентални степни райони

Планински пелин (Artemisia chamaemelifolia Vill.) – представител на известния с лечебните си и трапезни качества род растения, установен още през 1923 г. за България от акад. Даки Йорданов в Понор планина, недалеч от София, само в едно находище. Поради липса на достатъчно данни видът сякаш е “забравен” при първото издание на Червената книга, но в настоящата той е включен в резултат на детайлни изследвания и е акцентирано върху много важни факти – Популацията на планинския пелин на Понор планина е единствената в България и Балканския полуостров и представлява част фрагментирания ареал на вида обхващаш Кавказ, Апенините и Пиринеите.

Новоописани видове от съвременните български ботаници
Орбелийски игловръх (Alyssum orbelicum )Ancev & Uzunov – локален ендемит установен в известния циркус на Северен Пирин – Бански Суходол – проучване на микроеволюционните процеси и ендемично формообразуване – Пирин като активно формообразувателно огнище.

Обявяването и управлението на защитените територии спомага за опазването на такива видове. Има още примери от този тип, които заедно с други застрашени видове са изброени в Плановете за управление на ЗТ.



Изчезнали видове, възстановени за българската флора
Панчичево секирче (Lathyrus pancicii (Jurišic) Adamovic) – видът е балкански ендемит (Североизточна Сърбия и Западна България), описан от находищата му в Сърбия, където се категоризира като регионално изчезнал и оценката е от 1999 г. в Червената книга на Република Сърбия. В старата Червена книга на България също е категоризиран като изчезнал вид, тъй като не е намиран повторно след 1925 г.

Промяна в категорията настъпва през 2003 и 2008 г., след детайлни изследвания по проекта Червени списъци и в процеса на разработването на Новата Червена книга надеждно са установени негови находища в Западна България – варовитите планини



Любаш и Стража.

Установените популации могат да послужат като донорни за възстановяване на популацията в Сърбия.
Каталог: files -> file -> Press -> Kampanii -> 2010 mejdunar godina biolog raznoobr
Kampanii -> 35 Години ден на земята какво е мотото за 2005 г.?
2010 mejdunar godina biolog raznoobr -> Книга на българия
Kampanii -> 2015 в състезание с велосипеди и лека атлетика младежи от Благоевград мериха сили за Европейската седмица на мобилността
Kampanii -> Десет идеи как всеки може да отбележи Деня на Земята – 22 април
Kampanii -> Международен ден на Черно море – 31 октомври 2012 г
2010 mejdunar godina biolog raznoobr -> Биологично разнообразие на българия


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница