Книга на царете глава 1 1їА когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стопляше



страница1/5
Дата18.06.2018
Размер0.69 Mb.
#74467
  1   2   3   4   5
Т

РЕТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

Или Първа книга на царете
ГЛАВА 1

1їА когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стопляше.

2їЗатова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица, за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3їИ тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4їДевицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5їТогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6їА баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

7їИ той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8їНо свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9їИ Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 Иди, влез при царя Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 И, ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 И Витсавее се наведе, та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22їА докато тя говореше с царя, дойде и пророк Натан.

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето, пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 Защото той слезе днес, та закла говеда, угоени телци, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатара: и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми подир него?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, та се поклони на царя и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми Давида.

38 И така, свещеник Садок, пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха, та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане, та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара, дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 И свещеникът Садок и пророкът Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46їПри това, Соломон седна на престола на царството.

47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки, отидоха всеки по пътя си.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.


ГЛАВА 2

1їИ когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2їАз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

3їПази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обръщаш;

4їЗа да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липса от тебе мъж върху Израилевия престол.

5їОсвен това, ти знаеш какво и стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

6їПостъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7їНо покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

8їИ ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

9їСега, прочее, да го не считат за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10їИ така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с ожидане, за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми я отричай. И тя му рече: Казвай.

17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18їА Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми я отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

21їИ тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

24 Сега, прочее, заклевам се в живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни заповедта му Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и, ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодаевият син, като каза: Иди, нападни го.

30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър, та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му,на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби: и погребан бе у дома си в пустинята.

35їИ вместо него царят постави свещеника Садока.

36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

40 Тогава Семей, като стана, та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса, за да потърси слугите си; и Семей отиде, та доведе слугите си от Гет.

41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

43їЗащо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе, та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
ГЛАВА 3

1їА Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

2їНо людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господното име.

3їИ Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4їИ царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5їА в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6їА Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7їИ сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам ( Еврейски: Да излизам и да влизам ).

8їИ слугата Ти е всред Твоите люде, които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9їДай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10їИ тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15їИ събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16їТогава дойдоха при царя две блудници, та застанаха пред него.

17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

18 И на третия ден, откакто родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19їИ през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24їИ царят рече: Донесете ми нож. И донесох нож пред царя.

25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

28 И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.
ГЛАВА 4

1їЦар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

2їи, ето, началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

3їЕлиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

4їВанаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

5їАзария, Натановия син, над надзирателите на храната; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя;

6їАхисар домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

7їА Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

8їИ ето имената им: Оровият син, надзирател в Ефремовата гора;

9їДекеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

10їЕседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

11 Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафара;

12 Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Царетан под Езраел, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

13 Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

14їАхинадав Идовият син, в Маханаим;

15їАхимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

16їВаана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

17їИосафат, Фаруевият син, в Исахар;

18їСемей, Илаевият син, във Вениамин;

19 и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.

20 Юда и Израил бяха многобройни,по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.

21 И Соломон владееше над всичките царства от реката Ефрат до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот.

22 А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно.

23 десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

24їЗащото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

25 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.

26 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си, и дванадесет хиляди конници.

27 И ония надзиратели продоволстваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност.

28 Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено.

29 И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.

30 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост;

31 защото беше по-мъдър от всичките човеци, - от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи.

32 Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой.

33 Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

34 И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.
ГЛАВА 5

1їА Тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломона за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давида.

2їИ Соломон прати на Хирама да кажат:

3їТи знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха отвсякъде, докато Господ не положи неприятелите му под стъпалата на нозете му.

4їНо сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука.

5їИ, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог, според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Синът ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.

6їСега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета толкова изкусно, колкото сидонците.

7їТогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син да царува над тоя велик народ.

8їИ Хирам прати до Соломона да кажат: Чух известието, което ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.

9їМоите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволстваш моя дом.

10 И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше.

11 А Соломон даде на Хирама двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му, и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирама всяка година.

12 И Господ даде на Соломона мъдрост, според както му беше обещал; и имаше мир между Хирама и Соломона, и те двамата направиха договор помежду си.

13 И цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души.

14 И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си; а над набора беше Адонирам.

15 Соломон имаше и седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

16 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които бяха над работите, надзираващи людете, които работеха тая работа.

17 И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.

18 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница