Книга на царете или първа книга на Самуила глава 1 1їИмаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец



страница1/5
Дата11.03.2018
Размер0.7 Mb.
#61952
ТипКнига
  1   2   3   4   5
ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

или първа книга на Самуила


ГЛАВА 1

1їИмаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

2їТой имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3їТоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4їИ една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

5їа на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

6їА съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7ї(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

8їНо мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърдцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9їА като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близу при стълпа на вратата при Господния храм).

10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12їА като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13 Защото Анна говореше в сърдцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14їЗа туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

17 Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

20їИ когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.

21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25їИ като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близу при тебе, та се молеше Господу.

27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.
ГЛАВА 2

1їТогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърдцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.

2їНяма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.

3їНе продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, и от Него се претеглят делата.

4їЛъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила.

5їСитите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват. Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя.

6їГоспод умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда.

7їГоспод осиромашава човека, и обогатява; Смирява човека, и въздига.

8їВъздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълповете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселенната.

9їЩе пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.

10їПротивниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.

11 Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

12їА Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18їА Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19 И майка му правеше за него горна дрешка, та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на местото си.

21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25 Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците.

27 Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?

28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?

29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?

30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях да прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.

31 Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.

32 И посред всичките блага, които ще се дават на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти до века.

33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.

34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.

35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърдцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.

36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
ГЛАВА 3

1їА в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

2їИ в онова време, когато Илий лежеше на местото си, (а очите му бяха почнали да ослабват, та не можеше да вижда),

3їи Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

4їГоспод повика Самуила; и той рече: Ето ме.

5їИ завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

6їА Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

7їСамуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

8їИ Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

9їЗатова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на местото.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.

13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

16їА Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.


ГЛАВА 4

1їВ това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близу при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

2їИ филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

3їА като дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега за плочите на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

4їИ така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

5їИ като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.

6їА филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.

7їТогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.

8їГорко Ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята.

9їУкрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.

10 Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля.

11 и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.

12 Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърдцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, та извести това, целият град извика.

14 А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.

15 Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.

16 И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?

17 И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.

18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.

19 А снаха му, Финеесовата жена, която беше непраздна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.

20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.

21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й умрели);

22 каза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.
ГЛАВА 5

1їА филистимците, като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен-езер в Азот.

2їИ филистимците взеха Божия ковчег та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона.

3їИ на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона та го поставиха на местото му.

4їИ на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му, отсечени върху прага; само трупът на Дагона беше останал.

5ї(За това, нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му в Азот до днес).

6їНо ръката на Господа натегна над азотяните, и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях и Азот и околностите му.

7їИ като видяха азотските мъже, че такава е работата, рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагона.

8їЗа това, пратиха та събраха при себе си всичките филистимски началници и рекоха: Що да сторим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.

9їНо като го пренесоха, ръката на Господа беше против града с много голямо поражение; и Той удари градските мъже от малък до голям, та избухнаха по тях хемороиди.

10 Затова, пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха, казвайки: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и людете ни.

11 И тъй, пратиха да съберат всичките филистимски началници, и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на местото си, за да не измори нас и людете ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка тежеше там твърде много.

12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.
ГЛАВА 6

1їГосподният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца;

2їи тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на местото му?

3їА те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

4їИ казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

5їЗатова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би улекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви.

6їЗащо, прочее, закоравявате сърдцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърдцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха?

7їИ тъй сега, вземете си една нова кола, та я пригответе, вземете и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им вземете отподир тях и върнете ги у дома.

8 Тогава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчезец от страната му; и изпратете го да иде.

9 И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно.

10 И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома.

11 И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си.

12 И кравите се отправиха по пътя направо за Вeтсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес.

13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се.

14 И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца, та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу.

15 Тогава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу.

16 А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.

17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;

18 а златните мишки бяха според числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък, на който положиха Господния ковчег, - камък, който стои до днес в нивата на Исуса ветсемесеца.

19 Но Господ порази ветсемеските мъже, за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете петдесет хиляди и седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление.

20 И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? и при кого да отиде Той от нас?

21 Сетне изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си.


ГЛАВА 7

1їТогава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.

2їИ от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

3їИ Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърдце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърдцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

4їТогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

5їПосле Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

6їИ тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

7їА като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.

8їИ израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

9їЗа това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

10 защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

11 Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.

12 Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, като казваше: До тука ни помогна Господ.

13 Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

15їИ Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

16 И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;

17 а после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.


ГЛАВА 8

1їСамуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

2їИмето на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

3їНо синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

4їТогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

5їЕто, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

6 Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7їА Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

8їСпоред всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.

9їСега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се въцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.

12 И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

13їЩе взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

14 И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

15 Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

16 И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

17їЩе взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

18 В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

19 Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

22 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница