Книга на царете или Втора книга на царете глава 1 1їСлед смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля

Или Втора книга на царете

1їСлед смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.

2їИ Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.

3їНо ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?

4їСега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.

5їА като се върнаха пратениците при Охозия, той им рече: Защо се върнахте?

6їТе му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля, та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

7їИ рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?

8їИ те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

9їТогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето, та нека изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето, та изгори него и петдесетте му войници.

11.Пак царът прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

12 А Илия в отговор им рече: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето, та нека изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе Божият огън от небето, та изгори него и петдесетте му войници.

13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се възкачи, дойде, та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

14 Ето, огън слезе от небето, та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

15 И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не се бой от него. И тъй, той стана, та слезе с него при царя.

16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам, Иосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.

18 И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
ГЛАВА 2

1їИ когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

2їИ Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

3їИ пророческите ученици (Еврейски : Синовете на пророците - и така из цялата книга), които бяха във Ветил, излязоха при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той каза : Да, зная това, мълчете!

4їТогава Илия му рече: Елисее, седи тука, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

5їИ пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това, мълчете.

6їТогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

7їИ петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

8їИ като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха на сухо.

9їИ когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.

13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

17 Но като настояваха пред него толкоз, щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

18 И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

19 След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

20 А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

21 Тогава слезе при извора на водата, та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие.

22 Така водата биде изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

23 И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца, та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.25їИ от там отиде на планината Кармил, отгдето се върна в Самария.
ГЛАВА 3

1їА в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2їТой върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3їОбаче беше привързан за греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4їА моавският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5їНо когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6їЗатова, цар Иорам излезе в онова време от Самария, та събра целия Израил.

7їИ отивайки, той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8їПопита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9їИ така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.

14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16їИ той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21їА като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха, та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха, та го поразиха.

26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият пътя до едомския цар; но не можаха.

27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

1їА една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъжа ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2їИ Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3їИ рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни, съдове заеми не малко.

4їСетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй настрана.

5їИ тъй, тя си отиде от него, та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6їИ като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7їТогава тя дойде, та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8їИ един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше, свръщаше там, за да яде хляб.

9їСетне жената рече на мъжа си: Ето, сега познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11їИ един ден, като дойде там и свърна в стаичката, та лежеше в нея,

12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 И рече на Гиезия: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 И Елисей й рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18їИ когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.

25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана, та отиде подир нея.

31 А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести, казвайки: Детето не се събуди.

32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му.

33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34 Тогава се качи, та легна върху детето,и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 После се оттегли, та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи, та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 И тя влезе, падна на нозете му, та се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел, та свари вариво за пророческите ученици.

39 Затова, един излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

41 А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде, та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят,и ще остане излишък.

44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.
ГЛАВА 5

1їА Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, но беше прокажен.

2їИ сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

3їИ рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4їТогава влезе Нееман, та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

5їИ рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

6їИ донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

7їА Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човек от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене.

8їА Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

9їИ така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си, та застана при вратата на Елисеевата къща.

10 И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш;

11 А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и така ще изцери прокажения.

12 Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13 А слугите му се приближиха, та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14 Тогава той слезе, та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде, та застана пред него, рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят, освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подаръка от слугата си.

16 А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17 Тогава Нееман рече: Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове, освен на Господа.

18 Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19 И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него на известно разстояние.

20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

21 И тъй, Гиезий се завтече подир Нееман. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е с всички ви?

22 Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23 И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им, та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 Тогава влезе, та застана пред господаря си. И Елисей му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26 И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг .

1їИ пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем, та внимаваме пред тебе, е тясно за нас.

2їНека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.

3їИ един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

4їОтиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.

5їА един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

6їА Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце, та го хвърли там; и желязото изплава.

7їИ рече: Вземи си го. И той простря ръка, та го взе.

8їА сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

9їТогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си, та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му, казвайки: Ето, в Дотан е.

14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу, казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде, та обсади Самария.

25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор за пет сребърника.

26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли подир него?

33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го превари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?