Книга на Енох и богомилското учение

За изданието на книгата на Енох си послужихме с текста на сборника № 321 в Белградската Народна Библиотека, от XVI–XVII в., българска редакция, който заемаме от Соколов. Най-необходимите паралели привеждаме по другия български препис, в сборника на Петроградската Академия на Науките, № 13, 3, 25, от XVI в, който означаваме с белег Я (по името по-прежния притежател на ръкописа, Яцимирски), по Полтавския препис от 1679 г. (П.), по Уваровския препис от XV в. (У.).

     Когато Енох достигнал 365-годишна възраст, двама ангели слезли при него, събудили го от сън и му казали, че са пратени от Бога да го заведат на небето. Енох повикал синовете си Метусала, Регима и Гадала, съобщил им за своето възхождение на небето и ги съветвал да живеят в божите заповеди, да не се покланят на богове, които не са създали света, и, до слизането му от небето, да не го дирят. Ангелите взели Еноха на своите криле и, като го възнели към първото небе, той видял облаците, над тях въздуха и аера, и бил поставен на самото небе. Там му показали обширно море, по-голямо от земното, после привели пред него началниците на звездните чинове и му показали 200 ангели, които началствували на звездите, на небесата и на планетите. Той видал още пазилищата на стихиите – сняг, градушка, облаци, роса, и ангелите, които им началствуват.

   На второто небе било мрак. Там видял увиснали във вериги мрачни ангели, които някога били отстъпили от Бога заедно със своя началник (Сатанаил) и с ангелите, които са на петото небе. Енох се помолил за тях.

   На третото небе Енох бил поставен сред рая. Там се намирали всевъзможни хубави дървета, плодове и яденета благовонни, и в средата на рая се възвисявало дървото на живота, на което почивал Бог, когато слизал в рая. Това дърво било с неизказана хубост и покривало с клоните си целия рай. В него се съчетавали качествата на всички там насадени дървета и плодове. Коренът му бил в рая, при земния изход. Раят се намирал между тлението и нетлението. От него изтичали два извора: от единия извирали мед и мляко, елей и вино; те се разделяли на четири, минавали в Едомския рай между тлението и нетлението и, като се поделяли на 40 части, разливали се по земята. Раят се пазел от 300 ангели, които славословели и служели на Бога постоянно; той бил отреден за праведниците. На северната страна на третото небе било показано на Енох страшното и мрачно място за вечната мъка, пазено от немилостиви ангели.

   На четвъртото небе двамината ангели показали на Енох слънцето и месеца и тяхното постоянно и бързо като вятър движение. Той видял колесницата, на която се возело слънцето; вдясно и вляво я придружавали 4 големи звезди, а те пък били спътствувани от по 1000 по-малки звезди, или всичко 8000. Колесницата била предхождана денем от 15 мирияди ангели, а нощем от 1000 шестокрили ангели; 100 души от ангелите давали огън на слънцето. Такава е била дружината на слънцето. Самата пък колесница била теглена от два летящи духа, всеки с по 12 криле. Те били като птици, едната като феникс, другата като халкедра. Лица имали лъвски; глава, крака и опашка крокодилски; цвят имали като небесната дъга, а на големина били 900 мери. На източната страна на същото четвърто небе Енох видял грамадните 6 врати, из които по ред излиза слънцето, за да обхожда света. На западната страна видял други 5 големи врати, през които захожда слънцето. При излизането си от западните врати, 400 ангели вземали слънчевия венец, за да го занесат на Бога, а слънцето с колесницата вървяло без светлина през нощта. В 8-ия час на нощта ангелите слагали пак венеца на слънцето, а фениксът и хелкедрата му пеели стихове, поради което всички птици тогава удряли с криле и запявали от радост, че светлината ще се пръсне по света. Енох видял също и 12-те врати на изток и на запад, през които влиза и излиза месечината при своята обиколка. Посред небето въоръжени воини служели Богу, като му пеели и свирели с тимпани и органи.

    На петото небе, където нямало никакво служене, Енох видял безчет воини, наричани григори (бдящи) – грамадни великани, посърнали и мълчаливи. Туй били отделилите се от Бога със своя княз Сатанаил ангели, каквито са и техните последватели, що се мъчат на второто небе. Те някога били слезли на земята, на Ермонската планина, и от смешението им с жените человечески се народили великаните. Енох ги подканил да не чакат своите грешни събратя от второто небе, а да запеят хваления Богу, което григорите и направили.

    На шестото небе Енох видял 7 чети светли и сияйни ангели, които началствували над небесните светила и на всичко, що става на небето и на земята, и записвали деянията на човешките души; посред тях имало 7 феникса, 7 херувима и 7 шестокрилати. Всички едногласно пеели и радвали Бога.

    На седмото небе Енох видял голяма светлина, сред която стоели множество огнени ангелски чинове: архангели, безплътни сили, господства, начала, власти, херувими, серафими, престоли и многочни. Енох бил доведен между тях и съзрел отдалече Бога на своя престол, а пред него на 10 степена били наредени всичките небесни войнства, кланещи се и пеещи; славните херувими и серафими не отстъпяли ни ден, ни нощ отпред божието лице, за да му служат, а шестокрилите го засеняли и му пеели. Когато двамината спътници оставили тук Енох, той изтръпнал от страх и, като паднал на лицето си, извикал: Горко ми, какво ме сполетя! Тогава Бог изпратил при него един от славните, архангел Гаврила, да го ободри и да го възведе до престола господен. И като лист, духнат от вятъра, Енох бил взет и понесен от архангел Гавриил пред лицето господне, лице „силно и преславно, чудно и преужасно, страшно и притранно”. [1] Предивна и неизказана била гледката на божия престол, окръжен от архангели и величие. Като паднал на лицето си Енох, Бог го ободрил да стане, и архистратиг Михаил го повдигнал и привел пред Бога. Бог заповядал на Михаила да съблече земното одеяние на Енох, да го помаже с елей и да го облече в божи одежди, след което Енох заприличал на славните божи служители. Бог поръчал на най-мъдрия си архангел Вревоила да изнесе книгите, да даде Еноху тръст и да му диктува, за да изпише всички тайни на небето и на земята. Енох писал 30 дни и 30 нощи. После Вревоил диктувал още толкова време за неродените още човешки души и за тяхната съдба. Енох написал всичко 366 книги.

    Тогава Бог повикал Енох да седне заедно с Гавриила от лявата му страна и му открил тайни, каквито и ангелите не знаели, и му разказал как е създал светa.

    Когато още не съществували видимите неща, Бог се намирал в постоянно движение, и, зает с творението, носел се из невидимия мир от изток на запад. Най-напред заповядал на невидимото да слезе от висините и да стане видимо, основа на горния видим свят. Тогава слязъл великият Адоил и произвел голяма светлина, сред която Бог поставил престола си. Светлината се намирала и над престола, и по-горе нямало вече нищо. После Бог заповядал да излезе от бездната невидимото. Излязъл Архас твърд, тежък и червен и, по Божие повеление, произвел основите на долния тъмен видим мир, под който нямало нищо друго. От светлото и от тъмното станала водата (енергията) и била простряна върху тъмнината, под светлината. Около водата Бог направил 7 кристални небесни кръга, всеки със свой път за движение и със своя звезда. На светлата стихия било заповядано да бъде ден, а на тъмната – нощ. Това бил първият етап на съзиданието.

    От втвърдените вълни на поднебесната вода Бог направил камъните (материята), а от тях – сушата, земята; посред земята била поставена бездната (пространството?). Морските води били събрани на едно и им било заповядано да не излизат от своите брегове. Върху водите Бог основал твърдта. През втория ден той погледнал на камъните и от блясъка на окото му произлязла мълнията (светкавицата), съставена от два елемента – огън и вода (облачна). Като секнал камъка, Бог произвел огън, и от него направил безплътните чинове, техните оръжия и одежди. Тогава един от архангелите, заедно с подчинените нему ангели, намислил да постави своя престол над облаците и да стане равен на Бога. Той бил съборен заедно със своите съмишленици, и почнал да лети вечно по въздуха над бездната.

    В третия еон Бог създал всички растения, насадил рая и поставил да го пазят огнени ангели.

    В четвъртия еон направил светилата по небесните кръгове: на първия и най-висок кръг поставил звездата Кронос, на втория – Афродита, на третия – Арис, на четвъртия – Слънцето, на петия – Зевс, на шестия – Ермис, на седмия – Луната; по долния аер поставил по-малките звезди. Бог наредил слънцето да свети през деня, а луната и звездите – през нощта.

    В петия еон създал рибите, птиците, пълзящите и четириногите животни.

    В шестия еон Бог заповядал на своята мъдрост да направи човека от 7 елемента: плътта от земя, кръвта – от росата и от слънцето, очите – от морските бездни, костите – от камък, мисълта – от бързината на ангелите, жилите и косата – от земните треви, душата – от божия дух и от вятъра. С други думи, човекът бил създаден от две естества: едното видимо или смъртно, другото невидимо или безсмъртно. Името на първия човек било съставено от 4 елемента – четирите страни на света [А – Aνατολι (изток), Д – Δεσις (запад), А – Aρκτος (север), М – Μεσημβρια (юг)].

    На Адам била дадена свободна воля и му били посочени два пътя на живота: светлина или добро, тъмнината или зло. От реброто (ДНК) на заспалия Адам Бог направил жената, която нарекъл Ева, т. е. Майка. Адам и Ева били поставени в Едем на изток (т.е. имали духовен живот и общение с невидимия свят), там да живеят и да пазят божията заповед. Над тях небесата били отворени, за да слушат ангелското пение. Дяволът, по-рано наричан Сатанаил, като разбрал, че Бог ще направи друг свят, на който да заповядва Адам, рекъл да измами Ева. Бог проклел първите човеци за тяхното прегрешение, станало по невежество; той проклел собствено само лошите им дела, а това, което той бил по-рано благословил – своите твари, той не проклел. Бог, като дал смърт на человека, обещал му да го избави на Второ пришествие.

    В седмата епоха Бог си починал. Бог изтъкнал при това, че на всичко създадено той е единствен творец и няма съветник или наследник. На Енох заповядал да слезе пак на земята и да разкаже на своята челяд това, което е видял и научил и това, което е написал в книгите. Бог разкрил на Енох, че ще запази неговия род, че по-късно ще прати потоп, за да накаже грешния свят, че от тоя потоп ще се спаси един благочестив человек от неговото поколение и че книгите, които Енох ще свали от небето, ще послужат за назидание на човечеството. Бог дал Еноху 30 дни срок да слезе на земята, съпроводен от своите по-ранни ангели спътници, Самуил и Рагуил, и да разкаже видяното. След това Енох щял да бъде възнесен завинаги на небето. В Хлудовския препис лицето божие е представеню като „желязо разжежено”.

    Когато Енох щял да слезе на земята, един страшен ангел, бял като сняг, с ръце студени като лед, охладил бляскавото и разпалено небесно лице на Енох, защото иначе людете не биха могли да го гледат. Енох бил свален на земята от двамата ангели спътници и положен на одъра, където го чакал ден и нощ неговият син Матусал. Като разказал Енох на своето домочадие всичко, което видял и научил на небето, паднал мрак на земята, слезли ангели и издигнали божия избранник на небето.

    Енох се родил, завършва книгата, в шестия ден на месец Памовус и живял 365 години. Възнесен бил в първия ден на месец Нисан на небето, където престоял 60 дни и написал 366 книги, и като престоял на земята 30 дни, пак бил възнесен на небето в същия месец Памовус и в същия ден шести. Човек се зачева, ражда се и умира в същия час.

    XX–XXIII. – (След Еноховото възнесение, син му Метусал става първосвещеник и наставник на своето племе. Преди смъртта му, Господ му известява насън, че скоро ще прати потоп на земята, за да накаже грешното человечество, но че ще пощади Еноховото наследие чрез Ноя, от когото ще се народи ново поколение. Преди потопа, детето на Ноевия брат Нира бива взето от архангел Михаила и поставено в рая на съхранение, защото след потопа то ще бъде пръв вожд и първосвещеник на народа. Ной прави ковчега-кораб и идва потопът).

    1. – Над земята се намират 7 небеса, над които е поставен престола на Всевишния. [2]

    1. Срв. по-горе, стр. 81.

    2. Космически представи за повече от едно небе срещаме у евреите в Исусово време. Павел в Посл. Кор. XII, 2 сд. говори за възнесение на третото небе, където бил раят. В Еноховата книга раят е поставен също на третото небе.

    В тайната книга на богомилите, в епизода за прелъстването на ангелите от сатаната, се изтъква, че излъганите ангели били от петте (долни) небеса, според Караконския ръкопис, а според Виенския – от четирите небеса, стр. 75–76.

    2. – Енох описва лицето на Бога: чудно, грозно и преужасно, подобно на нажежено желязо.
    2 – Лицето на сатаната, след прегрешението, било лишено от светлината и се уподобило на човешко лице, червено като нажежено железо. Тайна книга, стр. 76.

    3. – Над стихиите Бог поставя за техни началници ангелите.

    4. – Бог произвежда огън от удара на камъните, и от дух и огън създава своите безплътни сили и ангели, техните огнени оръжия и одежди.

    5. – Отпадналите ангели, които последвали Сатанаила, слезли от небето на земята, на Ермонското място, съвокупили се с жените человечески, и от туй смешение се народили исполините.

    (В. П. Адріаова, Хожденіе Арсенія Селунскаго, в Изв. р. яз. и слов. XVIII, ч. 3а, стр. 217). Според това, местото Ермон се е намирало в Йосафатовата долина, там където богомилите са локализирали пъкъла (царството на силата). Вж. за това по-горе, стр. 74, 75 бележките.

    Тая легенда, спомената в Битието (VI. 2 сл.), позната у старите елини и у източните народи – борбата на гигантите с Бога, е била особено разпространена у манихеите, родоначалници на богомилството. Мани дори бил написал особена книга „Трактат за исполините”. Срв. F. Cumont, La Cosmogonie manichéenne d'après Théodore Bar Khôni. Bruxelles 1908.

    6. – Бог разказва на Енох за отстъплението на сатаната: „Един от чина на архангелите, като отстъпи заедно с подчинените нему ангели, възприе непостижимата мисъл – да постави своя престол на облаците над земята и да бъде равен на моята сила.” (стр. 176).

    7. – По божия заповед, двама ангели възнасят Енох на небето. Енох написва 366 книги и слиза на земята да учи по тях човеците на божите тайни и воля.

    Тия съпоставки показват, че богомилите знаели апокрифната книга Енох и я използували в много отношения за своите космични и дуалистични представи, като прехвърлили върху Сатанаила деяния, които били извършени от Бога. Те намерили в нея и места, които направо отговаряли на тяхното учение, както напр. следните: Бог е един; той е творецът на стария, предвечен мир; дуализъм се явява по-късно, след като Сатанаил се отделил от Бога; Сатанаил поискал да постави престола си над облаците и да се уподоби на Всевишния; небесата са седем; ангелите които са духове, се смесили с человешките дъщери, и те родили исполините. Книгата Енох, следвателно, с тези си особености, е била не само допускана, но и четена и разпространявана от богомилите, както тя е била на почит и у други по-стари секти, напр. мандаитите, гностиците. Влиянието, което тоя апокриф е имала върху Тайната богомилска книга, позната вече през XII в., свидетелствува също за разпространението на книгата Енох сред българските богомили преди XII в.

    Библейската история споменава двама Еноховци: единият син на Каина, и другият – от Ситовото поколение, син на Яреда и баща на Матусал. За втория Енох Библията съобщава накратко, че бил благочестив и, като живял 365 години, Бог го взел на небето (Битие V, 18–24; Посл. Евр. XI, 5). Много повече се разказва за тоя втори Енох в книгата Енох, която била съставена през II–I век преди Христа, на еврейски или арамейски, и била четена сред месиянските среди, които очаквали идването на Месия и на новото царство. Съчинението е било познато още на първите християни, които възприели също така месиянските идеи и ги пренасяли върху Христа. В християнската литература книгата Енох е спомената най-напред в Посланието на Юда, 14, 15. Първите християнски писатели, като Ириней, Тертулиан, смятали книгата Енохова за боговдъхновена и канонична. В много от старите преписи на етиопската Библия тя дори стои наред с другите старозаветни книги. Едва по-късно, от времето на Йеронима и Августина (IV–V в.), тя започва да бъде гледана като апокрифна. У мандаитите обаче тя продължавала да се ползува с голяма почит и да се разпространява, както за това знаем напр. от персийския историк Бируни (X–XI в.). [1] А че книгата Енох била добре известна и у гърците, знаем от откъсите от същата книга, открити през 1887 г. в Гизех (Гиза), (преписа отнасят към VIII–XII в.), както и от пасажите, вместени в хрониките на Георги Синкел (VIII в.) и на Кедрин (XI в.). [2] Гръцките текстове възхождат към две отделни версии. Латинските откъси от книгата Енох са превод от гръцки. Те били обнародвани от Чарлз и от Джеймс. [3]

    1. Текст у К. Kessler, Mani. Forschungen über die manichäische Religion. Berlin 1889, ñтр. 314

    2. Гизехските откъси бяха обнародвани от Bouriant (Mémoires publiés par les membres de la Mission arch. française au Caire. 1892 ã., t. IX, 1, стр. I–XXXII). Гизехските откъси и извадките у Георги Синкел обнародваха и Flemming und Radermacher, Das Buch Henoch. Leipzig 1901.

    3. Charles, The Book of Enoch. Oxford 1893, стр. 372–375. – James, Apocrypha anecdota. Cambridge 1893; стр. 146  

За апокрифа „Енох” срв. разсъжденията в посочената вече книга на Е. Tourdeanu, Apocryphes bogomiles et pseudobogomiles, c. 181 сл., който счита, че това произведение не може да бъде отнесено към кръга на богомилската литература. Интересна е статията на Н. А. Мещерский, К истории текста славянской книги „Эноха” (Виз. врем., XXIV, 1964, с. 91–109). Убедително по мое мнение е посочил авторът, че тъй нар. Кратка редакция на Енох е по-стара от Пространната редакция (гледище, поддържано и от френския славист А. Вайан). Не ми изглежда обаче приемливо предположението на Н. А. Мещерский, „что в лице краткой редакции славянской книги Эноха мы имеем дело с памятниками русского извода старославянского язика и что редакция эта возникла в древней Руси” (с. 102). Наличието на отделни слова и граматически форми в тази кратка редакция, които свидетелствуват за първоначален южнославянски (български) археотип, е според мене един сигурен факт, който не може да бъде отречен. За апокрифа „Енох” срв. още Е. Георгиев, Литература на изострени борби в средновековна България, София, 1966, 144 сл.

    Книгата Енох сега е известна в две пълни версии, едната етиопска, и другата старобългарска. Етиопската, за която се предполага, че е превод от гръцки или от арабски, бе обнародвана, превеждана и обяснявана на няколко пъти. [1] Старобългарската версия, която представя допирни точки с етиопската, но изобщо се различава от нея в подробностите, стана достояние на историко-сравнителното изучване на апокрифите едва откато тя бе преведена на общодостъпните езици за западните учени: от Бонвеча [2] на немски, от Морфила [3] на английски и от Соколова на латински. [4] Интересът, който тия учени показаха към славянската версия се обяснява с голямото значение, което книгата Енох заема в историята на апокрифните паметници и с факта, че до неотколе тя бе позната само по една версия, етиопската.

    В нашата задача не влиза да проследим грамадното влияние, което книгата Енох е имала върху по-новите апокрифи с космологичен, апокалиптичен и есхатологичен характер; нашата цел ще бъде да посочим, доколко тя съдържа по-близки или по-далечни богомилски елементи и доколко, следвателно, тя е била приемана или използувана от богомилите.

    По-горе видяхме, че богомилите се отнасяли изобщо неприязнено към старозаветните книги и особено към Мойсеевите. Апокрифната книга Енох, чието средищно лице се явява едно от старозаветните лица, не е могла, естествено, да се смята за богомилска по произход. Даже, според така наречената Тайна книга на богомилите, дяволът издигнал Енох на небесата и му предал книги, които да занесе на земята и да учи хората на дяволско служение. [1] Знаем от друга страна обаче, че някои богомили не били тъй крайни в своето гледище спрямо старозаветния свят и допускали да е имало и преди Христа боговдъхновени лица, каквито били някои от пророците. С това се обяснява как книгата Енох, която не е канонична старозаветна, е намерила достъп сред богомилите и то поради близките си тенденции до тяхнотоучение. Нещо повече. Трябва да се приеме, че в старобългарската версия на Енох ще да е имал пръст и някой богомилски преработвач, който е засилил дуалистичното гледише в разказа и е вмъкнал богомилското име на падналия ангел – Сатанаила.

    Ето някои епизоди и места в книгата Енох, които отговарят на богомилското учение. Ролята на Бога в тая книга е заменена обикновено с делата на неговия съперник Сатанаила у богомилите:

    1. J. Flemming, Das Buch Henoch, äthiopischer Text. Leipzig 1902. – A. Dillmann, Das Buch Henoch übersetzt und erklärt. Leipzig 1853. – Fr. Martin, Le Livre d'Hénoch traduit sur le texte éthiopien. Paris 1906. – Charles, The Book of Enoch translated from Professor Dillmanns ethiopic text. Oxford 1893. – Руски превод по Дилмановия у А. Смирнов, Книга Енох. Казан. 1888. Там са поместени и извадките из Енох в хрониката на Георгия Синкела.

    2. N. Bonwetsch, Das slavische Henochbuch. Berlin 1896 (в Abhandlungen der kön. Geselschaften der Wissenschaften zu Gottingen. Philol.- Hist. Classe, I, № 3). Бонвеч дава превод на обширната версия по късния Полтавски препис и по съкратената на Новаковича.