Книга на Енох" от глава 71 -ва до глава 81 -ва включително. В "Книга на Енох" са представени данни както за слънчевата, така и за лунната година

Изтегляне 35.5 Kb. страница 1/2 Дата 04.03.2023 Размер 35.5 Kb. #116771 Тип Книга

КАЛЕНДАРЪТ НА ЕНОХ От всички познати календари най интересен и значим е календарът на Енох, защото той предхожда по време всички познати варианти. Този календар е описан в “Книга на Енох” от глава 71 -ва до глава 81 -ва включително. В “Книга на Енох” са представени данни както за слънчевата, така и за лунната година. Слънчевата година има 4 сезона по три месеца. В началото на сезона се добавя по един допълнителен ден. Така сезоните имат по 91 дни, а годината – 364. Началото на годината е в деня на пролетното равноденствие. В рамките на годишния кръговрат движението на слънцето се описва чрез неговия изгрев от изток и залеза му на запад. В началото на годината изгревът и залезът съвпадат с посоката изток – запад. От тук нататък с течението на дните както изгревът така и залеза постепенно ще се придвижват на север до деня на лятното слънцестояние, когато е най-дългият ден. След този ден движението ще обърне посоката си на юг. В дена на есенното равноденствие изгревът и залезът ще бъдат отново по направлението изток – запад. След този момент изгревът на слънцето ще продължи да се придвижва на юг до деня на зимното слънцестояние, когато е най-късият ден. След този ден посоката на движение на изгрева отново се обръща на север. В деня на пролетното равноденствие слънцето отново изгрява точно от изток и залязва точно на запад. С това годишния кръговрат е приключен и започва нов годишен цикъл. В рамките на една година както изгревът така и залезът образуват по хоризонта един ъгъл, чиято големина зависи от географската ширина на мястото на наблюдение и наклона на земната ос към равнината на земната орбита. Тези два ъгъла има обща ъглополовяща съвпадаща с направлението изток – запад. Тези два ъгъла са разделени на 6 части, които се наричат небесни врати (порти). През източните врати слънцето изгрява, а през западните залязва. През една врата слънцето изгрява (залязва) в продължение на един месец. За една година в една врата слънцето престоява два пъти по един месец, един път при движение на север, а след това при движение на юг. Както посочихме, номерацията на месеците започва от пролетното равноденствие. За разлика от месеците номерация тя на портите започва от точката на зимното слънцестояние. Месеците са номерирани от едно до дванадесет, а небесните врати от едно до шест. През източните врати слънцето изгрява, а през западните залязва. Лунната година има продължителност от 354 дни. Тя е разделена на 12 месеца със средна продължителност 29,5 дни. Половината от лунните месеци са по30 дни, а другата – по 29 дни. В деня на пълнолунието луната и слънцето изгряват от една и съща врата само когато пълнолунието се случва около равноденствията, т.е. в първи, трети, четвърти и единадесети слънчеви месеци. През останалите слънчеви месеци пълната луна не изгрява в една и съща порта със слънцето. От книгата на Енох се вижда, че той е знаел за съществуването на не залязващи звезди и за една от тях с особено положение. Следователно той е знаел за полярния кръг и полярната звезда. Посочено е, че в дните на слънцестояние денят е два пъти по-голям от нощта, или обратно. Този факт дава възможност да определим географската ширина на наблюдателя на 49 ос.ш. (при условие, че тогава земните параметри са били същите). Лунната година се приравнява на слънчевата за период от 3 слънчеви години, като се добавя един лунен месец от 30 дни. Прави се сравнение и приравняване на слънчевата и лунната години за 3; 5; и 8 слънчеви години по 364 дни. Тези числа не са случайно избрани. Веднага се вижда че те са поредни членове от реда на Фибоначи. Отношенията 3/5 е 8/5 са приблизително равни на обратно-пропорционалната стойност на първо златно сечение Изтегляне 35.5 Kb. Сподели с приятели: