Книга на Енох" от глава 71 -ва до глава 81 -ва включително. В "Книга на Енох" са представени данни както за слънчевата, така и за лунната година

От всички познати календари най интересен и значим е календарът на Енох, защото той предхожда по време всички познати варианти. Този календар е описан в “Книга на Енох” от глава 71 -ва до глава 81 -ва включително.

В “Книга на Енох” са представени данни както за слънчевата, така и за лунната година.

Слънчевата година има 4 сезона по три месеца. В началото на сезона се добавя по един допълнителен ден. Така сезоните имат по 91 дни, а годината – 364.

Началото на годината е в деня на пролетното равноденствие.

В рамките на годишния кръговрат движението на слънцето се описва чрез неговия изгрев от изток и залеза му на запад.

В началото на годината изгревът и залезът съвпадат с посоката изток – запад. От тук нататък с течението на дните както изгревът така и залеза постепенно ще се придвижват на север до деня на лятното слънцестояние, когато е най-дългият ден. След този ден движението ще обърне посоката си на юг. В дена на есенното равноденствие изгревът и залезът ще бъдат отново по направлението изток – запад.

След този момент изгревът на слънцето ще продължи да се придвижва на юг до деня на зимното слънцестояние, когато е най-късият ден. След този ден посоката на движение на изгрева отново се обръща на север. В деня на пролетното равноденствие слънцето отново изгрява точно от изток и залязва точно на запад. С това годишния кръговрат е приключен и започва нов годишен цикъл.

В рамките на една година както изгревът така и залезът образуват по хоризонта един ъгъл, чиято големина зависи от географската ширина на мястото на наблюдение и наклона на земната ос към равнината на земната орбита. Тези два ъгъла има обща ъглополовяща съвпадаща с направлението изток – запад.

Тези два ъгъла са разделени на 6 части, които се наричат небесни врати (порти). През източните врати слънцето изгрява, а през западните залязва. През една врата слънцето изгрява (залязва) в продължение на един месец. За една година в една врата слънцето престоява два пъти по един месец, един път при движение на север, а след това при движение на юг.

Както посочихме, номерацията на месеците започва от пролетното равноденствие. За разлика от месеците номерация тя на портите започва от точката на зимното слънцестояние. Месеците са номерирани от едно до дванадесет, а небесните врати от едно до шест. През източните врати слънцето изгрява, а през западните залязва.

Лунната година има продължителност от 354 дни. Тя е разделена на 12 месеца със средна продължителност 29,5 дни. Половината от лунните месеци са по30 дни, а другата – по 29 дни. В деня на пълнолунието луната и слънцето изгряват от една и съща врата само когато пълнолунието се случва около равноденствията, т.е. в първи, трети, четвърти и единадесети слънчеви месеци. През останалите слънчеви месеци пълната луна не изгрява в една и съща порта със слънцето.

От книгата на Енох се вижда, че той е знаел за съществуването на не залязващи звезди и за една от тях с особено положение. Следователно той е знаел за полярния кръг и полярната звезда. Посочено е, че в дните на слънцестояние денят е два пъти по-голям от нощта, или обратно. Този факт дава възможност да определим географската ширина на наблюдателя на 49 ос.ш. (при условие, че тогава земните параметри са били същите).

Лунната година се приравнява на слънчевата за период от 3 слънчеви години, като се добавя един лунен месец от 30 дни.

Прави се сравнение и приравняване на слънчевата и лунната години за 3; 5; и 8 слънчеви години по 364 дни. Тези числа не са случайно избрани. Веднага се вижда че те са поредни членове от реда на Фибоначи. Отношенията 3/5 е 8/5 са приблизително равни на обратно-пропорционалната стойност на първо златно сечение 1,618 която е 0,618. Така както са подбрани, те ни прехвърлят към планетите Земя и Венера, които са свързани по особен начин с реда на Фибоначи. За 5 земни години Венера прави 8 пълни обиколки около Слънцето, защото сидеричната година на Венера е 225 земни дни. За същия период те застават 3 пъти в едно и също положение спрямо слънцето, защото синодичната година на Венера е 584 земни дни. За 8 земни години Венера прави 13 сидерични и 5 синодични периода. Налице е верига последователни числа на Фибоначи 3; 5; 8; и 13. тези връзки не са случайни. Това са числа които са в основата както на българския, така и на календара на маите.

Без всякакъв коментар се споменава и за лунен месец с продължителност 28 дни. Считаме, че това е указание за вариант на приравняване на лунната и слънчевата години. Идеята е да се направи слънчева година от 13 лунни месеца по 28 дни, което е точно равно на 364 дни.

В книгата не се споменава за 365 -ят ден. Също така няма данни за високосен ден. Не се посочва технология за изравняване на слънчевата календарна.година с реалното време.

Посочените данни позволяват да се направят следните изводи:

• 
  Календарът на Енох е по-стар от всичко известно досега. Той е бил известен много преди началото на египетската цивилизация и вероятно много време преди Потопа.
  
• 
  Календарът на Енох е най-близо до българския календар. Той се явява негов предшественик, а така също и на календара на маите.
  
• 
  Календарът на Енох е базиран на високи астрономически познания, които на отстъпват на съвременните, нещо което е необяснимо за онези времена.
  
• 
  Твърде вероятно е Енох и Енки да са едно и също лице. Ако това е вярно, то хипотезата за “божествения” произход на българския календар ще звучи твърде аргументирано. Тази вероятност е обоснована от Алън Алфорд, който пише: “В най дълбока древност не са съществували отрицателни под значения за змиите. Напротив, това е бил благоприятен символ на бога Енки, който сътворил човечеството. Същия бог, който спасил човека от потопа. Символ и за всички Енкиитски богове, които притежавали високо научно познание, което в последствие предали на хората.”