Книга на Итън "Аудио Експертът" обяснява аспектите, свързани с акустиката, много по-детайлно, отколкото настоящата статия, и съдържа три пъти повече информация
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Употреба на ModeCalc
- Няколко думи за видовете модални компоненти
- СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: СЪЗДАВАНЕ НА ЗОНА БЕЗ ОТРАЖЕНИЯ КАКВО
- РЕВИЗИИ НА МАТЕРИАЛА
Съотношения в стаята Най-лошата възможна форма на стая е перфектният куб – да кажем, с дължина десет фута, широчина десет фута и височина десет фута – тъй като и трите пространствени измерения са еднакви и съответно трите пространства резонират при една и съща честота. Стая с формата на 10-футов куб ще има силен естествен резонанс при 55 Hz, което е отворена струна А на контрабаса. Тоест, когато се изсвири това ниско А, то ще звучи много по-силно, отколкото другите ноти. Такава стая има и по-дълго естествено време за разпад при този тон, така че нотите А ще звучат по-дълго и ще се борят с другите последващи басови ноти. Стая, чиито размери са кратни един на друг – да речем, 10 на 20 фута – дава почти толкова лоши резултати, тъй като в нея се подчертават много еднакви честоти. Поради това целта е да се постигне форма на стаята, при която всички моди се разпределят поравно в рамките на нискочестотния диапазон. Това се прави, като се проектира стая с размер, чиито съотношения на дължина, широчина и височина са колкото се може по-несвързани едно с друго. Именно тук ModeCalc е полезен, тъй като Ви информира при какви честоти се наблюдават стайните моди и колко близко са те една до друга. ModeCalc също така показва съотношенията на зададените от Вас размери, като Ви дава възможност да ги сравните със съотношенията, препоръчвани от акустичните инженери и студийните дизайнери. Употреба на ModeCalc Инструкциите в долната част на екрана обясняват как се ползва програмата. Просто задайте Дължина, Широчина и Височина, като ползвате клавишите Tab или Shift+Tab, за да сменяте полетата, и натиснете Enter, за да видите крайния резултат. Графично се представят до 16 моди за всяка стая, така че да можете да видите точно къде се наблюдават те и по какъв начин са свързани една с други. Всеки набор стайни моди се визуализира в различен цвят, като при наличие на две или повече моди близко до една и съща честота, линиите на тези моди се показват като по-високи. Имайте предвид, че графичният дисплей на ModeCalc ползва логаритмични изчисления на отстоянията. По този начин са аранжирани също така и октавите и музикалните интервали – и съответно така трябва да се разглеждат и модалните отстояния. Можете да впишете размерите на стаята в метри и/или сантиметри, вместо да ползвате футове, като ползвате m или M; cm или CM и т.н. като стойности за размерите. Стойностите могат да се вписват със или без празни полета между тях и измеренията им – с други думи, както “10m”, така и “10 m” са указания, съответстващи на 10 метра. Същото се отнася и за футове и инчове. Много стаи са с вид, различен от правоъгълния – на практика, стените, разположени под ъгъл, както и сводестите тавани, са за предпочитане. За съжаление, при наличието на ъгли няма директен начин да се определи с точност стайната мода. Модалните компоненти отново са налице, но са по-трудни за предсказване и определяне. Ако ъглите не са твърде резки, можете да осредните размерите – например, ако таванът варира на височина между 8 и 10 фута, можете да иползвате 9 фута, когато вписвате стойност за височина. Когато разглеждате резултатите, търсете равномерно разпределение на модите независимо от цвета им (което е добър вариант), и също така търсете множество моди, които се наблюдават при една и съща или при близки една до друга честоти (лош вариант). Също така, сравнявайте съотношенията на зададените от Вас измерения с препоръчителните съотношения, и сравнете обема на Вашата стая с препоръчителния минимум от около 2500 кубични фута или 70 кубични метра. За да улесни идентифицирането от Ваша страна на моди, разположени близко една до друга, ModeCalc рисува такива моди с по-високи линии, което симулира наличния по-висок пик. Нормалната височина на линията се маркира с тънка сива хоризонтална линия. Когато две моди са съседни или близко една до друга, и двете линии се рисуват като по-високи. Колкото по-близко са модалните компоненти един до друг, толкова по-високи изглеждат линиите. Това също така Ви позволява да идентифицирате стайни моди, които се падат при идентични честоти. ModeCalc рисува всички линии за една мода, след това за следващата и следващата след нея. Така че ако няколко моди са при идентични честоти, една от линиите ще скрие другата. Ако забележите, че е налице изолирана линия, която е по-висока от нормалното, това остава, че поне две моди са с една и съща честота. Тогава можете да ползвате екрана “Таблица на честотите”, за да видите всички честоти. Също така, имайте предвид, че за модите е естествено да стават по-близко разположени една до друга с нарастване на честотите. Поради това наличието на по-високи линии в дясната част на диаграмата е нормално и не означава, че стаята Ви наистина има такъв нарастващ честотен отговор. В заключение – ако ползвате ModeCalc с цел да проверите стойностите на налична стая, моля Ви, не се обезкуражавайте от лошите резултати. Така или иначе, всички стаи се нуждаят от капани, които да улавят басите – а слабите модални компоненти могат да се подобрят неимоверно, ако добавите още няколко капана. Също така, можете да пробвате да впишете размери на голяма стая с някое от препоръчителните съотношения – като например 23.3 на 16 на 10 фута. Тогава ще видите, че дори и при спазване на препоръчителните съотношения, модите са сравнително неравни и въпреки всичко се наблюдават две моди при една и съща честота. Така че освен ако не сте готови да местите стените, просто приемете това, с което разполагате, и евентуално помислете дали да не сложите още няколко капана за баси, освен тези, които първоначално сте запланували. А след това се отпуснете и се наслаждавайте на музиката! Няколко думи за видовете модални компоненти Има два основни вида стайни моди – аксиални и неаксиални. Аксиалните моди се разглеждат между две паралелни повърхности, докато неаксиалните моди обхождат по-обиколен маршрут, до голяма степен наподобяващ бялата топка за билярд, обикаляща масата и чертаеща линии във формата на диамант. Двата неаксиални вида моди се наричат тангенциални (когато отразените вълни докосват четири стайни повърхности) и скосени (когато вълните докосват и шестте повърхности). Всяка правоъгълна стая разполага с три аксиални моди – една между пода и тавана, още една между лявата и дясната стена и трета между предната и задната стена. Аксиалните моди са най-важният вид, просто защото са най-силни. Те допринасят повече за пиковете, нулите и модалното звънене (по-дългото разпадане на звука), отколкото неаксиалните моди. Това се дължи на факта, че бариерите при тях са паралелни, поради което и дистанцията между отраженията е по-къса. Поради това аксиалните моди са най-вредни за коректното възпроизвеждане на музиката и са най-важният вид модални компоненти, на които следва да се обърне внимание. СТРАНИЧЕН ПАНЕЛ: СЪЗДАВАНЕ НА ЗОНА БЕЗ ОТРАЖЕНИЯ КАКВО: Полезна цел за всяка една стая, където се пуска музика през високоговорители, е създаването на зона без отраженията (RFZ) при позицията на слушане. Идеята е много проста – да се предотврати засенчването на стерео картината от страна на “ранните отражения”. Това се наблюдава, когато звукът от високоговорителите достига до ушите Ви по два различни пътя – един директен и друг, забавен, след като е бил отразен от близка стена. Точно толкова вредно е и отразяването на звука от левия високоговорител в дясната стена и достигането му до дясното ухо – и обратно. По същия начин, ранните отражения от тавана и пода също могат да повлияят негативно върху яснотата и картината. Във всички случаи, отраженията скриват фините детайли и затрудняват точното локализиране на източника на звука или музикалния инструмент. Тази рисунка представя поглед отгоре на трите основни маршрута, по които звукът минава от високоговорителя, преди да достигне до Вашите уши. Директният звук е показан като черни линии. Ранните отражения – еднократно отражение от близка повърхност – са линиите в червено, а късните еха и амбиентните звуци са показани в синьо. Всъщност сините линии са много по-комплексни и гъсти от простите единични маршрути, показани тук, но за целите на обяснение на конценпцията, тази визуализация е достатъчна. Крайната цел за постигане на зона без отражения е да се елиминират червените маршрути на ранно отражение, като се поставят абсорбиращи панели на най-важните места върху страничните стени. Ранните отражения от тавана, пода и бюрото, където се миксира – ако такова е налично – не са показани на изображението, но избегването им е също толкова важно. ЗАЩО: Когато директен звук е съпроводен от ехо, което пристига в рамките на 20 милисекунди или по-малко, ухото не е способно да разграничи ехото като отделен източник на звук. Така че вместо да звучи като ехо или най-общо като естествената атмосфера на стаята, звукът, идващ от различни посоки, се комбинира – а това замъглява яснотата и разваля стерео картината. Продължавате да сте в състояние да разграничите дали инструментът е поставен изцяло вляво или изцяло вдясно, но междинните позиции не са така добре дефинирани. Да го кажем с други думи – слушането на музика в зона без отражение е подобно на слушането на музика със слушалки: музикалните инструменти звучат по-ясно, а позицията им в рамките на стерео полето е много по-добре дефинирана. Друга важна причина за контролирането на ранните отражения посредством абсорбция е с цел намаляване на гребеновото филтриране. Това е много специфичен вид грешка в честотния отговор, която се наблюдава, когато източникът и неговите отражения се комбинират във въздуха. В зависимост от разликата във времената на достигане до обекта, някои честоти се подсилват, а други се отслабват. Диаграмата вляво показва честотния отговор с гребенов филтър, измерен със и без ползването на капани MicroTraps при първите точки на отражение. Когато бюджетът позволява изработката на конструкция специално за тази цел, ранните отражения могат да се избегнат, като страничните стени се поставят под ъгъл, а таванът се наклони нагоре. Студиото, което виждате по-долу, е разработено от известния дизайнер на студиа Уес Лахот и представлява чудесен пример за такъв вид конструкция. При наличието на достатъчно голям ъгъл, отраженията се насочват зад позицията за слушане, без да се налага използването на абсорбиращи материали върху стените или тавана. Това Ви дава по-добър контрол върху цялостната атмосфера в рамките на стаята, тъй като не се налага ползването на допълнителна абсорбция единствено с оглед премахване на отраженията. Повечето хора обаче не разполагат с лукса да изграждат нови стени за студиата си, така че единствената опция е да се използва абсорбция на ключовите са тази цел местоположения. КАК: Най-лесният начин да разберете къде следва да поставите абсорбция с цел избегване на ранни отражения е като ползвате огледало. На картината то е представено като тънкия зелен обект на стената отдясно на слушателя. Докато седите в позицията за слушане, помолете приятел да постави огледало в изцяло прилепено положение върху страничните стени и да го движи напред-назад. Всяко място, на което в огледалото можете да видите който и да е от двата високоговорителя, трябва да се покрие с абсорбиращ материал. Добра идея е да обработите по-голяма зона от стената от тази, която идентифицирате с огледалото, така че спокойно да можете да се местите леко в рамките на позицията си за слушане, без това да означава, че директно напускате зоната без отражения. След като идентифицирате местата върху страничните стени, повторете упражнението с тавана. Местенето на огледало е по-трудно, но можете да си помогнете, като използвате ластици, за да прикачите малко ръчно огледало към метла. РЕВИЗИИ НА МАТЕРИАЛА 5 март 2003г.: Първоначално публикуване. 16 март 2003г.: Параграфът непосредствено над Изображение 5 е допълнително изяснен от Уес Лахот. Благодаря, Уес! 20 март 2003г.: Добавено е изображение 3b и съпътстващ текст, за да се покаже как да се монтира твърдо фибростъкло към незавършен таван на сутеренно помещение. Също така е добавен нов параграф под Таблица 1, обясняващ важността на плътността на абсорбиращите материали. 22 март 2003г.: Добавено ново последно изречение към втория параграф след Изображение 7, което представя по-добра причина защо капаните за баси трябва да са херметически затворени. 25 март 2003г.: Добавен страничен панел “Игра на цифри” с цел да се предостави допълнителна информация относно ролята на ръбовете при тестването на абсорбиращите материали. 28 март 2003г.: Промяна във формулата за калкулиране на идеалното празно пространство от ¼ дължина на вълната (под Изображение 5); вместо 1100 вече се прилага скорост от 1130 фута в секунда, което е по-точна мярка. 5 април 2003г.: Добавен страничен панел “Големи вълни, малки стаи” с цел по-добро обяснение и развенчаване на мита, според който ниските честоти се нуждаят от минимален размер на стаята. 28 април 2003г.: Добавен текст (директно под Изображение 3b), описващ ползването на големи купчини (бали) меко фибростъкло като капан, улавящи баси. 14 май 2003г.: Добавен страничен панел “Твърд под, мек таван” с цел обяснение в дълбочина защо тази комбинация е по-добра от под с килим и стандартен таван от гипсокартон. 10 юни 2003г.: Добавен линк към програмата за смятане “Графични стайни моди” в текста под Таблица 2. 23 юни 2003г.: Добавени три изречения в края на параграфа под Изображение 6, обясняващи как ъгълът на падане може да окаже влияние върху абсорбцията на панел от фибростъкло. Благодарности към Ерик Десарт за това, че ми обърна внимание върху този факт. 26 юни 2003г.: Цялостни добавяния, пояснения и редакция с цел да премахна усещането за предубеждение спрямо обработката с пяна, което някои читатели са доловили в статията. 12 юли 2003г.: Добавено онлайн ръководство за ModeCalc (вж. 10 юни по-горе) като страничен панел, за да не се налага тепърва да се сваля и пуска програмата, за да могат да се прочетат обясненията за стайните моди. 28 август 2003г.: Добавен страничен панел “Създаване на зона без отражения” по-горе. 23 ноември 2003г.: Добавени два параграфа относно дифузорите в секция Дифузори и абсорбатори, директно под снимката на дървения дифузор, изработен от ACID acoustics. 14 януари 2004г.: Премахната квалификацията, че ъгълът на предната стена трябва да бъде “поне 35 градуса” в страничния панел “Създаване на зона без отражения” поради уточнението от страна на Уес Лахот, че точният минимален ъгъл зависи от редица фактори. Също така, направени редица малки редакции с цел пояснения в текста. 21 април 2004г.: Добавени още няколко производителя на твърдо фибростъкло, както и обяснение, че FRK означава Kraft хартия, подсилена с фолио. 26 април 2004г.: Изяснена разликата между дефлектор и истински дифузор. Също така, представено обяснение за важността на гъстотата при порестите абсорбиращи материали, като например твърдото фибростъкло. 4 май 2004г.: Минимални корекции по страничния панел “Създаване на зона без отражения” с цел да стане по-ясно, че ранните отражения от която и да е странична стена представляват проблем, а не само отраженията от дясната тонколона в лявата стана и обратно. 12 май 2004г.: Добавен текст под заглавие Симетрия на стаята, обясняващ важността на това, високоговорителите да пускат музика по дължината на стаята. Тъй като беше скучен ден, добавих още няколко други малки подобрения и пояснения. 27 май 2004г.: Премахната диаграмата, направена от мен и показваща абсорбция спрямо въздушно пространство, и заменена с по-интересна диаграма от Майсторския наръчник за акустиката на Еверест. Също така, добавени тестови данни от производителя на фибростъкло Джонс-Менвил, демонстриращи как увеличаването на плътността на твърдото фибростъкло подобрява неговите характеристики при ниски честоти. 30 декември 2004г.: Подобрения по програмата ModeCalc, позволяващи задаването на футове и инчове (12’6”), вместо да се налага ползването на десетични стойности (12.5). 11 февруари 2005г.: Добавен линк към Отчет на плътността в секцията, разглеждащ плътността на фибростъклото. Добавена нова секция към Преглед на капаните за баси, обясняваща модалното звънене Добавен параграф, подобряващ обяснението на шептящото ехо. 21 февруари 2005г.: Редица малки редакции, подобрения и уточнения. 19 август 2005г.: Добавен параграф, обясняващ, че два панела от твърдо фибростъкло с дебелина 2 инча могат да се комбинират и да вършат същата работа като един панел с дебелина 4 инча. Също така, добавено предупреждение, че FRK хартията не трябва да е между слоевете или от предната и задната страна на така комбинираните панели. 21 септември 2005г.: Пояснена разликата между капани за баси от фибростъкло, които работят на принципа на скоростта, и капани за баси от дърво, които абсорбират, като намаляват налягането на вълната. 3 февруари 2006г.: Добавено пояснение, че плътността е само един фактор, оказващ влияние върху полезността на даден материал като абсорбатор, както и че в един момент плътността може да се окаже твърде висока. 9 март 2006г.: Добавен текст и диаграма към страничния панел Създаване на зона без отражения, показващ защо гребеновото филтриране е също толкова важен проблем, който се разрешава чрез поставяне на абсорбция на първите места на отражение. 18 юни 2006г.: Добавен текст към края на частта Капани за баси от фибростъкло, обясняващ как да се третират кухините над окачени тавани. 12 октомври 2006г.: Актуализиран страничен панел ModeCalc с връзка към новата версия за Windows и актуализирана редакция на текста. 10 август 2007г.: Актуализирано Изображение 4 с подобрена версия, предоставена от Маркус Мелау. 2 декември 2008г.: Корекция и обяснение на Изображение 4, неговия обяснителен надпис и текста, свързан с него. 26 юни 2011г.: Добавен линк към унгарския превод, изготвен от Банфи Тамаш. Итън Уайнър е рокендрол китарист, в последствие открил правия път и продал успешната си софтуерна компания през 1992г. на крехката възраст от 43 години, за да се захване с изучаване на виолончелото. В различни етапи от живота си Итън е изкарвал прехраната си като студиен музикант, компютърен програмист, аудио инженер, композитор / аранжор, технически писател и редактор, както и преподавател в колеж. Разполага с над 70 анализа и статии, публикувани в периодични издания на компютърна и аудио тематика, сред които Mix, PC Magazine, EQ, Electronic Musician, Audio Media, Computer Language, Microsoft Systems Journal, IBM Exchange, Strings, Keyboard, Programmers Journal, The Strad, Pro Sound News, prorec.com, Recording и Sound on Sound. Към момента той е директор на RealTraps – компания, произвеждаща висококачествени уреди за акустична обработка, и също така е основател на форума EQ Magazine Acoustics в уебсайта MusicPlayer. В допълнение към дейността си като писател и редактор на материали с техническа насоченост, Итън също така е автор на две популярни видеа “Майсторски Клас” с участието на известния виолончелист Бърнърд Грийнхаус, както и на пет CD-та за Music Minus One, сред които е и запис на негов концерт на виолончело. Освен писането и записването на поп парчета, Итън също така е композирал три произведения за пълен оркестър, като всички те са били изпълнявани. Итън живее в Милфърд, щат Кънектикът, и свири в Симфонията на Данбъри, както и в Обществения оркестър на Данбъри, където изпълнява ролята на първо виолончело. Можете да прочетете повече информация за музикалните подвизи на Итън на неговите страници Музика и Статии. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|