Книга на Йордан „ Getica" De origine actibusque Getarum, „ Гетика"



Дата30.08.2017
Размер56.46 Kb.
#29098
ТипКнига
Откъс
Драги читателю,

Предлагам ти пълния текст на прочутата книга на Йордан

Getica“ De origine actibusque Getarum,

Гетика“, Произход и деяния на гетите,


написана до 551 година. В тази книга Йордан пише в § 265 и § 266 за себе си: „А скирите, садагарите и някои алани, заедно със своя предводител на име Кандак, получили Малка Скития (Добруджа) и Долна Мизия (днешна Северна България). Пария, бащата на моя баща Алановиамут, т. е. моя дядо, е бил секретар при този Кандак, докато той бил жив, и при неговия сестрин син Гунтик, наричан още База, който бил магистър на войските. Последният е син на Андаг, сина на Андела от рода на Амалите. Аз, Йордан, ако и неук, бях също секретар преди покалугеряването ми.

Виждаме, че Йордан произхожда от ония алани, които, след като биват разбити от българите през 376 година в Предкавказието, имат обща съдба с готите, които след смъртта на Атила се заселват по нашите земи. В това съчинение Йордан излага историята на готите от предисторически времена до времето на остроготския крал Тотила, 551 година, използвайки недостигналите до нас съчинения на Касиодор, Аблавий и отчасти Приск. Макар и Йордан да предава митичен произход на гетите, всички негови по-стари предшественици, писали за тях, са единодушни, че те произхождат от траките. Тракийският народ в пети век преди раждането на Христос е според Херодот най-големият след индийците. Ако индийците днеска са над един милиард, то представи си колко са наследниците на тракийците. Старите автори ни казват, че предшествениците на траките, пелазгите, са дошли от Африка. По различни причини тракийците се разселват първо около Черно море и Дунава, а след това по вливащите се в тях реки. Оттам, достигайки до трудни за живот местности, някои от тях се връщат през един много дълъг период от време на вълни там, откъдето са тръгнали.

В историческо време, тоест във времето, в което деянията на народите се записват, ни е известно, че гетите пресичат Европа и от Балтийско море достигат до десния бряг на Дон и Черноморието, изграждат на няколко пъти силни държави и високоразвита култура, и след това биват частично изтласкани от хуните - българи от района на Днепър и Днестър през 376-378 година. Гетите се разделят на два народа - бесигети и остроготи, които на вълни минават през Балканския и Апенинския полуостров и играят важна роля в историята на Римската империя. Потомците на преселниците готи и днеска живеят в Южна Франция, Испания и Италия и частично на Балканите, а останалите, по реките, вливащи се в Дунава и Черно море, са днешните славянски народи.

Всички стари автори ни казват единодушно, че европейските хуни също произлизат от траките, разселили се главно по Черноморското крайбрежие и наречени мирмидони, от които е Ахил, а след това по Дон и Волга, и че народът българи е хунски народ. Гръбнакът на армията на Велика България, създадена между 130 и 165 година, за да спре настъплението на римляните на Днепър и Днестър, а от около 270 година на Дунава, се състои от утигури и кутригури, наричани и котраги, които според всички стари автори са хунски народ. Даже войските на Крум и Симеон биват наричани от някои техни съвременници - хунски войски.

Двата народа имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330-337 година е създадена азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича готика, и най-учудващото е, че тази готика е азбуката, известна ни като глаголица. Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци както за звуци, така и за числа, използвайки и фригийски букви, донесени от Кадъм преди Троянската война, използвани първо от пелазгите, част от които използват 6 века по-късно и гърците. На тази азбука с две различаващи се калиграфии гениалните учени Урфил, Констатин и Методий, и техните ученици създадоха основите на българската и славянската култура. На тази азбука пишат „малките готи“, останали в днешна Северна България, които според Йордан „са голям народ“. Така че историята на гетите, наричани от трети век насетне готи, даже само по тази причина, а има и много други е история на България. Това е причината ранните български будители като Гаврил Кръстевич, Ганчо Ценов и др. да са познавали в най-големи подробности труда на Йордан. Колектив от учени на Българската академия на науките превежда от латински част от този труд в

Латински извори за българската история, том I, Ред. Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Борислав Примов, Велизар Велков. Отговорен редактор проф. Борис Геров, Издание на Българската академия на науките, София, 1958, стр. 327-367

но пълно издание на български не ми е известно. По тази причина предлагам ти, драги читателю, пълно издание на този ценен и широко известен на общността от историци по света труд. Непреведените части от гореспоменатото издание са взети от два превода, този на руски, докторска дисертация на Елена Скрежинска,



Иордан, О происхождении и деяниях гетов, GETICA. Превод Елена Чеславовна Скржинская (1894-1981), 1960,

виж също и



Издательство: Алетейя; Серия: Византийская библиотека. ISBN 5-89329-030-1, Тираж: 1300 экз. , Формат: 60x88/16512 стр., 2001 г.,

и този в превод на немски от Вилхелм Мартенс



Jordanes, Gotengeschichte, Phaidon Verlag, Essen, ISBN 3-88851-076-6.

Втората част на тази книга съдържа извадки от „Римската история“ на Йордан. Тя е хроника, започваща със създаването на света и предаваща накратко историята на старите източни народи и гърците и се спира по-подробно върху историята на римляните до времето на Юстиниан I (527-565). За това произведение Йордан е използвал по-стари от него автори: Евтропий, Хиероним, Касиодор, Комес Марцелин, Флор и др. Към частите, преведени в изданието на БАН, са прибавени и ония, дадени в превода на Вилхелм Мартенс.

Съдбата на готите на Балканите не може да се разбере само от труда на Йордан. Необходими са и други сведения. Такива са дадени за периода от 474 до 480 в запазените до днес откъси на „Византийската история“ в седем книги (Βυζαντιακ ν βιβλίοις πτά), написана Малх Филаделфиец, който е бил съвременник на събитията. Колектив от български учени превежда някои откъси в



Гръцки извори за българската история, Том 1, отг. редактор чл.-кор. Веселин Бешевлиев, Издание на Българската академия на науките, София, 1954, стр. 130-151,

но пълен превод на всички известни откъси на български не ми е известен. Затова ти предлагам, драги читателю, пълен превод на български на всички откъси от труда на Малх. Откъсите, които не са преведени в изданието на Българската академия на науките, са взети от


Византийские историки Дексипп, Эвнапий, Олимпиадор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец. Переведение с греческого Спиридоном Дестунисом. Примечания Гавриила Дестуниса. Иждивением Духовного Ведомства. Санктпетербург. В типографии Леонида Демис. 1860.
Малх е гражданин на Палестинска Филаделфия. Бил е софист в Константинопол. Той е продължител на Историята на Приск от 474 г., т.е. от 17-та година от царуването на император Лъв до смъртта на Непот, убит през 480 г. Патриарх Фотий е чел тази история под името „Византийски събития, или Дела» (Βυζαντιακά), записките за пратеничествата и тези, съхранени в лексикона Свида. От записката, която Фотий ни е оставил, се вижда, че преди началото и след края е имало глави и че историята била замислена да започва от времето на Константин и да завършва с времето на Анастасий, т.е. от 306 до 518. Съпоставяйки съобщенията на Йордан и Малх, виждаме, че Йордан ни предава идеализирано отношенията на остроготите със Зенон, а те са били в действителност изключително враждебни. От изключителен интерес за българската история е съобщението на Малх, че българските федеративни войски в Македония и Илирия, предвождани от Сабиниан изтласкват фактически остроготите на Теодорих в Италия и не им позволяват трайно заселване Западния Балканския полуостров.

Нека отбележим, че Йордан, пък и много други автори от това време ни съобщават, че Теодорих Велики е син на Тиудомир, а Малх навсякъде говори, че е син на брат му Валамир.

Запазени са първичните номериранията на откъсите, за да позволяват единно цитиране от ползващите тази книга.

Надявам се тази книга да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.

От издателя,

Николай Иванов Колев



24.5.2017

Херцогенаурах, Германия
Каталог: covers -> 19003 -> attach -> 45977
covers -> Откъс част V. Слънцето залязва над Ангкор Великолепният Ангкор Ват
covers -> Стълбата на светлината
covers -> Съдържание / contents
covers -> Предисловие на издателя
covers -> Уводни думи към читателя
covers -> Може ли да седна?
covers -> На колко е години?
covers -> Мразеше родителите си. Мразеше ги, защото застанаха между нея и Габриел. Сара не искаше да бяга. Онази нощ просто се качиха в работещата "Лада", натоварена доколкото може с багаж, и потеглиха


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница