Книга на моята съпруга Холи

Д-р Крис Търман

 
С голяма любов и признателност

посвещавам тази книга

на моята съпруга Холи

 
С благодарност

Дължа най-дълбока благодарност на съпругата ми Холи. Тя ми вдъхваше увереност, когато се разколебавах и винаги съумяваше да ми покаже, че вярва в онова, което имам да споделя с хората. През многото вечери, когато ми се налагаше да се връщам в клиниката и да работя по книгата до ранните утринни часове, тя се съгласяваше на тази жертва и често ме чакаше будна, докато се прибера, за да разбере как съм и доволен ли съм от свършеното. Холи изстрада поправките, промяната на заглавията, забавянето, което винаги е свързано с издателската обработка на ръкописа, и всичко останало, през което минава една книга, преди да попадне в ръцете на читателя. Както се казва в библейската книга Притчи, съпругата с благороден характер е много по-ценна от всички скъпоценни камъни. Нейното любещо присъствие се чувства от първата до последната страница на моята книга.

Изказвам искрената си благодарност на хората от издателство „Томас Нелсън". Те са професионалисти отначало докрай. Помогнаха ми да се почувствам ценен и уважаван, въпреки че това бе моята първа книга. Специални благодарности на Джанет Тома, която прие книгата ми в издателството и я взе под опеката си, сякаш бе едно от собствените й деца: бдеше над нея, грижеше се за подготовката й, следеше тя да получи цялото необходимо внимание. Особено съм благодарен и на Линда Стивънсън, която редактира ръкописа. Тя се труди упорито и свърши чудесна работа. Накрая искам да благодаря и на Сюзън Салмън, която подготви ръкописа за печат и едва ли би могла да бъде по-отзивчива и любезна.

Много приятели и колеги прочетоха ръкописа и направиха своите критични бележки. Благодарен съм им за усилията и сътрудничеството повече, отколкото предполагат. Признателен съм на д-р Фред Лопес, Уилям Лам, Хенри Орслър, д-р Лес Картър, д-р Шед Макуилямс, д-р Дейвид Никълсъп, Джон Патредис, д-р Хорас Лукинс и Стив Търмаи. Благодаря и на д-р М. Скот Пек за рецензията, която написа за книгата ми. Макар и невинаги съгласен с моите идеи, той даде ценен принос за изследването и доста ме насърчи.

Дължа голяма благодарност на колегите в областта на познавателната терапия, с които не съм се срещал лично: д-р Албърт Елис (чиито трудове върху ирационалните убеждения са в основата на II глава), д-р Арън Бек и д-р Дейвид Бърнс (чиито изследвания върху познавателните деформации са в основата на V глава), д-р Уилям Бакъс и д-р Дейвид Ступ. Всеки от тях има значителен принос в изясняването на пагубната роля, която играе в живота ни „погрешното" мислене, -на практика моята книга се крепи на техните рамене.

Дължа големи благодарности и на група колеги, които познавам много добре: медицинския и помощния персонал на клиниката „Майнърт-Майър". За мен бе удоволствие да работя с тях през последните четири години и се радвам, че мога да нарека клиниката свой професионален дом. Сърдечно благодаря на д-р Франк Майнърт и на д-р Пол Майър за любезната им подкрепа още от постъпването ми на работа в клиниката. Специални благодарности отправям и към Дон Хокинс, доктор по богословие, който ме насърчаваше по всякакъв начин, особено при писането на тази книга. Неговата подкрепа означава много за мен.

Накрая, чувствам се наистина много задължен и на „момчетата" от онкологичното отделение на клиниката - д-р Бен Олбритън, Ед Лукас, Ричард Мас и д-р Дейвид Никълсън. Те са сред хората, упражнили най-силно целебно въздействие в живота ми.

В заключение благодаря на Бога задето ме обича въпреки всичко и за това, че ми помогна да се справя с лъжите, които опустошаваха собствения ми живот. Бог е истина, а истината ни освобождава. Благодарен съм за истината и свободата, които намерих у Него.

Крис Търман, д-р по философия,

клиника „Майнърт-Майър",

Ричардсън, Тексас

 
Предисловие

Двамата с Пол Майър помолихме Крис Търман да разгледа с малка група хора в нашата болница в Далас въпроса как да противопоставим истината на лъжите, в които вярваме. Това бе най-значимото от всичко, което направихме за пациентите си през изтеклата година.

Считам, че на тези страници Крис с предал в значителна степен прозренията, до които е стигнал по време на заниманията. Със своя неповторим, деликатен подход той ни помага да намерим пътя през лабиринта от лъжи в нашето съзнание. Насочва ни с младежки жар и мъдростта на зрял човек.

Моля се здравият смисъл в тази книга да върне християните към радостта от тяхното спасение.

Д-р Франк Майнърт,

клиника „Майнърт-Майър",

Ричардсън, Тексас

 

Първа част

Мари Стендал

Като се въртеше притеснено на мястото си, тя най-сетне каза:

- Д-р Търман, всъщност не знам откъде да започна. Просто напоследък се чувствам много нещастна. Всичко в живота ми сякаш върви наопаки.

- Защо не започнете с онова, което ви тревожи най-силно? - предложих аз.

Тя поклати глава и нервно приглади полата си.

- Предполагам, главното е, че със съпруга ми не се разбираме много добре. Най-дребното нещо може да предизвика кавга помежду ни. Например преди няколко вечери стоях до късно, за да гладя и да разтребвам дрехите. Той знаеше, че на сутринта и аз трябва да стана рано като него, че трябва да нахраня децата и да ги изпратя на училище, ала не пожела да ми помогне. Никога не ми предлага помощ. Помолих го да се включи поне този път, а той избухна! С него винаги е така. Правя всичко по силите си, за да върви бракът ни, а той не върши нищо.

- Значи двамата много се карате - отбелязах аз.

- Да - въздъхна Джанет. - И ако отношенията ни се развиват все така, се опасявам, че или цял живот ще страдаме, или ще стигнем до развод.

- Казвате, че всичко върви наопаки. Какво още ви притеснява?

- Тревожа се, че пълнея и че това се отразява на настроението ми - отвърна тя. - Една сутрин се претеглих и се оказа, че тежа пет килограма повече от нормалното за мен. Искам да кажа, че наистина се мразя задето съм натрупала тези излишни килограми. И тъй, докато приготвях закуската, напълно обсебена от мисълта колко съм напълняла, изпуснах най-хубавата си стъклена кана, пълна с портокалов сок, и той се разплиска по целия под. После се разкрещях на децата, когато минаха право през лепнещите локви и направиха стъпки в кабинета. Накрая ги накарах да клекнат и да почистят пода -бе свела поглед. - Единственият доволен от цялото семейство онази сутрин беше кучето - добави, вдигайки очи. - То умира за портокалов сок.

Усмихнах се загрижено. Добре разбирах, че цялата история никак не е смешна.

- Изглежда много се сърдите на себе си за наднорменото тегло, а и за това, че допускате то да ви се отразява по такъв начин.

Тя нервно започиства мъхчета от полата си.

- Мразя се заради него, нали ви казах. И не биваше да си го изкарвам на децата. На всичкото отгоре се превръщам и в ужасна майка.

- Какво още ви тревожи?

- Работата ми върви добре, обаче постоянно се притеснявам, че ще направя някоя грешка, която ще ми докара неприятности. И хората, с които работя, са свестни, но просто не съм близка с никого от тях. Имам чувството, че взаимоотношенията ми с всички хора са в задънена улица. Не само в службата, а и в църквата. Вече не мога да си наложа да се сближа с когото и да било. Толкова пъти съм била отхвърляна и разочарована. В крайна сметка нямам кой знае колко близки приятели.

- Чувствате се самотна, но се боите да се сближавате с хората, защото може да ви наранят. Споменахте църквата. Тя помага ли ви, носи ли ви някаква утеха? - попитах.

Джанет осъзна, че продължава трескаво да обира мъхчетата от полата си, скръсти ръце в скута си и въздъхна.

- И в църквата не с кой знае какво. Всички се правят на много щастливи, но ми се струва толкова изкуствено. Освен това винаги се чувствам виновна, защото знам колко много неща би трябвало да върша - всичко, което се очаква от добрия християнин,- а аз не правя нищо. Просто съм убедена, че Бог се отвращава от мен. Почти го усещам. Самата аз определено съм отвратена от себе си.

Джанет очевидно се чувстваше зле. Ако я бяхте попитали каква е причината, вероятно би отговорила, че проблемът е в брака й, в нейното напълняване, в това, че е лоша майка, в самотата и в куп други неща.

А ще се изненадате ли, ако ви кажа, че Джанет пропускаше истинската причина за своите емоционални проблеми?

Истинската причина бяха лъжите, които непрекъснато си повтаряше. Всъщност тя вярваше в цяла поредица пагубни за емоционалния й свят лъжи и именно те я караха да се чувства така зле.

Кои са тези лъжи? Ако не сте се научили да ги търсите, вероятно изобщо не бихте забелязали, че тя е жертва на самозаблуда. Но на практика е точно така. Нека разгледаме по-внимателно четири от многото лъжи, които тя несъзнателно ми разкри, и да ги съпоставим с истината. Джанет мислеше, че:

- Да се греши е ужасно. А истината е, че хората непрекъснато правят грешки и тези грешки рядко са катастрофални. Да си човек значи да грешиш. Това е лъжата: „Длъжен съм да бъда съвършен", на която ще се спрем в главата „Самозаблуди".

- Съпругът й е в основата на всички семейни проблеми. А истината е, че тя носи не по-малка отговорност за тях. Това е лъжата „За всичко си виновен ти", която ще разгледаме в главата „Лъжи в брака".

- Наднорменото тегло я превръща в ужасно неприятен човек. А истината е, че килограмите едва ли имат някаква връзка със стойността й като човешко същество. Това е лъжата: “Струваш колкото онова, което вършиш”, на която ще се спрем в главата „Лъжи, свързани със света около нас".

- Бог е отвратен от нея, защото тя не върши „християнски" дела. А истината е, че Бог я обича независимо от нейното поведение. Това е лъжата: „Божията любов трябва да се заслужи", която ще изясним в главата „Лъжи относно религията".

Ако смятате, че Джанет единствена е жертва на лъжите, грешите. Тя всъщност не се различава от вас и мен. Също като нея, повечето от нас са възприели купища лъжи и плащат не по-малко висока цена в емоционално отношение. В колкото повече лъжи вярваме, толкова по-нещастни и объркани емоционално ще бъдем.

НАШЕТО ЛОШО САМОЧУВСТВИЕ И ЕМОЦИОНАЛНИТЕ НИ БИТКИ СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ СЕ ДЪЛЖАТ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ЛЪЖИТЕ, КОИТО СИ ВНУШАВАМЕ. Това е жизненоважна истина - и основна тема на настоящата книга. Докато не разпознаем лъжите и не ги заменим с истината, емоционалното ни равновесие е невъзможно.

МАГНЕТОФОНЪТ НА НАШЕТО СЪЗНАНИЕ

Някои от записите в нашия мозък отговарят на истината, като например: „Не можеш да угодиш винаги и на всеки" или: „Животът е труден." Други, като „Струвам колкото онова, което върша" или: „Животът би трябвало да е справедлив", или: „За да бъда щастлив, нещата трябва да вървят както аз искам", са лъжи.

Много от тези лъжи ни съпътстват отдавна, някои още от детството. Слушаме ги толкова време, че започнат да ни изглеждат истинни. Колкото по-дълго се с „въртял" даден запис, толкова по-твърдо вярваме, че е истина.

Голяма част от записите с лъжи звучат в мозъка ни без дори да разбираме това. Те се „завъртат" несъзнателно, щом животът натисне клавиша за включването им. И независимо дали си даваме сметка, те всеки ден влияят драматично върху нашите чувства и действия. Когато говорим за лентите с лъжи, незнанието за съществуването им не е особено преимущество. Ако не сме ги съхранили съзнателно, ние сме им напълно подвластни.

Емоционалният ни живот е като чувствителни везни. Той показва ясно дали в съзнанието ни преобладават лъжите или истините. Ако у нас звучат повече лъжи, отколкото истини, ще се чувстваме нещастни и объркани. От друга страна, ако в съзнанието ни са записани и се възпроизвеждат повече истини, отколкото лъжи, ще се чувстваме по-удовлетворени и по-малко нещастни. Ако пък лъжите и истините приблизително се уравновесяват, емоционалното ни състояние ще се характеризира с подеми и спадове. И истината, и лъжата се стремят към господство над магнетофона на нашето съзнание и която от тях се наложи, тя диктува какъв да бъде животът ни.

Следователно основното предизвикателство не е да променяме обстоятелствата около себе си, макар че няма нищо лошо, ако ги подобряваме според силите си. Основното предизвикателство е да направим записите в съзнанието си колкото е възможно по-истинни, тъй че да сме в състояние да се справяме успешно с всяко обстоятелство, което изниква на пътя ни.

Лъжите пораждат емоционални страдания.

Истината предизвиква емоционално здраве.

Всичко е толкова просто. Или, по думите на Джеймс Алън в неговата книга „Както човек мисли", „Всяко семе на някаква мисъл, посято или оставено да стигне до съзнанието и да пусне корени там дава плод... Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли - лоши плодове."

Този „закон", който управлява света на психологията че всяка мисъл поражда друга, подобна на нея, - всъщност е едно от най-великите послания за лична надежда. Защо? Защото прави емоционалното равновесие достъпно за всеки, който е готов да се посвети на познаването на истината, на вярата в нея и прилагането й на практика.

Тази книга ще ви помогне да се усъвършенстваме тъкмо в познанието за истината, в осъзнаването й, както и ще ви насочи към методите, с помощта на които се постига това.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЛЪЖА - И КАКВО ОЗНАЧАВА ИСТИНА?

Най-просто казано, лъжата е убеждение, мнение или очакване, което не отговаря на действителността. И не е нужно да я търсим надалеч. Лъжите сами идват при нас. Научаваме ги от най-различни източници: от родителите си, от приятелите си, от културната среда, в която живеем, дори от църквата, която посещаваме, и те правят живота ни мъчителен в емоционален план, дори непоносим.

За някои от лъжите, които си казваме, знаем, че са лъжи. Но, както споменах, онези, в които вярваме, на практика са се превърнали в наша „истина", защото сме си служили с тях твърде дълго. Те са най-опасните от всички лъжи, защото рядко ги подлагаме на критичен анализ, ако изобщо го правим. Човек не оспорва онова, което смята за истина.

Но тогава какво е истина? Голям въпрос. Неговият отговор обаче няма да ни споходи тутакси, тъй като истината понякога се открива много трудно. Фактите могат да бъдат изопачавани, макар и неволно, тъй че да подкрепят каквито си поискаме убеждения или лъжи. Спомнете си - само преди броени столетия известните тогава факти са сочели, че Земята е плоска. Убийството на Кенеди е друг чудесен пример. Дори при наличието на толкова очевидци, снимки и веществени доказателства, специалистите все още не са единодушни колко са били атентаторите, колко изстрела са произведени, откъде се е стреляло и кой стои зад всичко това. Повече от тридесет години след убийството на Кенеди изследователите на „фактите" все още не са постигнали съгласие относно истината.

Следователно какво означава истината? С риск да изпадна в класическо опростяване ще кажа, че истината е действителността, такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда. Способни ли сме да прозрем неподправената истина в дадена ситуация? Да, ала разграничаването и проумяването на истината са умения, на които човек трябва да се научи. И както при повечето умения, овладяването им понякога е твърде трудно и мъчително. Но колкото повече се упражняваме, толкова по-добри ставаме. А колкото по-добри ставаме, толкова повече укрепва здравето ни. Колкото по-ясно различаваме истината за себе си и за живота, толкова повече нараства и способността ни да виждаме през димната завеса на собствените си заблуди. Ето едно от уменията, които тази книга ще ви помогне да развиете.

Бих искал да добавя едно важно предупреждение във връзка с истината. Мисля, че определени истини, т.нар. „вечни истини", които дават цел, смисъл и съдържание на живота, могат да се научат само с помощта на духовни средства. Истината е като айсберг. Онова, което можем да научим от всекидневния си опит, е само нейният връх - само него можем да познаем сами. За да познаем обаче по-дълбоките, духовните истини за живота, които се крият под повърхността, е нужно да разчитаме на по-голяма сила от нас самите. Изглежда замисълът е бил такъв. За да научим притежаващите най-голяма мощ, жизненоважните истини, трябва да се осланяме на тази, по-голяма от нашата сила.

ДЖАНЕТ И НЕЙНИТЕ ЛЪЖИ - ПОГЛЕД ОТБЛИЗО

- Джанет, споменахте, че много се тревожите задето допускате грешки. Винаги ли толкова се сърдите на себе си, когато объркате нещо? - попитах.

- Ами да. Не би трябвало да допускам грешки, особено когато вече съм ги правила - отвърна тя.

- Защо?

- Искате да кажете, че не се смятате за умна, щом изобщо допускате грешки?

- Ами, не се чувствам особено умна, определено.

- Значи не се чувствате особено умна и не се харесвате, когато се разкрещите на децата, когато изпуснете чаша или напълнеете с някой и друг килограм? - попитах.

- Не са много хората, които харесват дебели, непохватни, сърдити майки - каза тя със саркастична усмивка.

- Така ли?

Джанет ме погледна:

- Знаете какво имам предвид...

- Не, струва ми се, че не знам. Какво имате предвид?

- Вие харесвате ли се, когато грешите? - тя се опитваше да влезе в моята роля.

- Разбира се, неприятно ми е, че съм сгрешил, но се мъча да не го превръщам във въпрос на самоуважение - гледах я спокойно. - И вие ли постъпвате така?

- Самоуважение! - Джанет се намръщи и се замисли за момент. - Е, може би. Но... изпитвам потребност да се стремя към най-доброто. Искам да върша всяко нещо колкото мога по-добре!

- Познавате ли някой, който да върши всичко по най-добрия възможен за него начин? — противопоставих се аз.

Това изглежда й направи впечатление. Тя отвърна:

- Не. Всъщност не.

- Следователно се опитвате да преследвате цел, която не сте виждали някой друг да е постигал?

- Ами...

- И ако не успявате, какво говори това за вас ? Че не ставате за нищо?

- Ами... трябва да призная, че се чувствам некадърна, но всъщност знам, разумът ми подсказва, че не е точно така -довери ми накрая тя.

- Джанет, влезте за момент в ролята на психолог. Забелязвате ли във всичко това някакви лъжи, които сама си втълпявате?

- Лъжи ли?

- Да, лъжи.

- Не, всъщност не.

- А как ви звучи това: „Не мога да се приема, ако не съм съвършена."

- Защо да е лъжа ?

- Защото просто не отговаря на действителността. Никой не е съвършен и ако чакате да постигнете съвършенство, за да приемете себе си, ще трябва да прекарате в очакване целия си живот.

Тя вдигна едната си вежда.

- Добре, добре. Разбрах ви.

- Нека ви попитам нещо. Как биха се отнасяли към вас хората, ако бяхте съвършена? Повече ли щяха да ви харесват? Преди да ми отговорите, помислете за човек сред познатите ви, който изглежда „съвършен".

- Е, не, след като поставяте така въпроса... Трудничко е да се живее със „съвършени" хора - отвърна тя, като отново започна да се върти неспокойно. - Д-р Търман, какво имате предвид?

Наведох се напред и отговорих:

- Вие си втълпявате лъжа след лъжа и сама си вярвате. Затова сте така потисната. Но можете да се избавите от тези лъжи и от вашата потиснатост, стига да проявите готовност и да не пестите време и усилия - направих пауза. Тя се взирате в мен, малко изненадана. - Например каква лъжа си втълпявате във връзка с теглото си?

- Лъжа ли? Ами... - смутолеви замислено.

- Как се чувствахте, докато приготвяхте закуската тази сутрин?

- Веднага ще ви кажа. Чувствах се грозна. Чувствах се глупава и нищожна, защото не мога да сваля пет килограма.

- И каква би могла да е лъжата, ако приемем, че чувствата са ви подвели?

- Сигурно нещо в смисъл, че за да съм ценна като личност, трябва да съм стройна? - тя замълча, облегна се назад, скръсти ръце и добави: - Или че трябва да се съобразявам с критериите на другите хора. Предполагам, че това всъщност са лъжи. Предполагам, че винаги съм го знаела, независимо че то не ме кара да се чувствам по-добре.

- Все пак е достатъчно за начало - отвърнах. И наистина беше така. Джанет скоро щеше да осъзнае още много свои лъжи и да си даде сметка как те са властвали над живота й. А тогава бавно, но сигурно, щеше да се избави от тях.

Питате ли се какви са вашите собствени лъжи? Отделете минутка, за да отговорите на въпросите за самоанализ, които следват, и ще разберете. Прочетете всяко твърдение и отбележете вашето съгласие или несъгласие с него, като използвате тази скала:

1 2 3 4 5 6 7

изобщо нямам мнение напълно съм

не съм съгласен

Не отделяйте прекалено много време на нито едно твърдение, а посочете отговора, съответстващ на онова, което действително чувствате. Старайте се да избягвате неутралния отговор(4).

__1. Трябва да бъда съвършен.

__2. Всички трябва да ме обичат и харесват.

__3. По-лесно е да заобикаляш проблемите, отколкото да се изправиш лице в лице с тях.

__4. За да бъда щастлив, нещата трябват да вървят както искам аз.

__5. Причините да се чувствам зле, са извън мен.

__6. Мога да имам всичко.

__7. Струвам толкова, колкото струва онова, което върша.

__8. Животът би трябвало да е лек.

__9. Животът би трябвало да е справедлив.

__10. Не би трябвало да чакам, за да получа онова, което искам.

__11. По същността си хората са добри.

__12. Проблемите в моя брак се дължат на партньора ми.

__13. Щом бракът ми изисква толкова много усилия, двамата с партньора ми със сигурност не сме подходящи един за друг.

__14. Партньорът ми в брака е длъжен да задоволява всичките ми потребности.

__15. Моят брачен партньор ми е задължен за онова, което правя за него.

__16. Не би трябвало да се променям като човек, за да подобря брака си.

__17. Партньорът ми в брака би трябвало да е като мен.

__18. Често правя от мухата слон.

__19. Често приемам нещата лично.

__20. За мен нещата са или бели или черни.

__21. Често от дървото не виждам гората.

__22. Миналото предопределя бъдещето.

__23. Често възприемам нещата, като се ръководя от чувствата си, а не от фактите

__24. Божията любов може да бъде заслужена.

__25. Бог мрази греха и грешника.

__26. Тъй като съм християнин, Бог що ме пази от болката и страданието.

__27. Всичките ми проблеми са предизвикани от греховете ми.

__28. Мой дълг като християнин е да удовлетворя всички нужди на другите.

__29. Мъчителните чувства, като гняв, потиснатост и тревога, са знак, че не вярвам достатъчно силно в Бога.

__30. Бог няма да има полза от мен, ако не съм духовно силен.

Всяко едно от тези твърдения е лъжа и показва как се самозаблуждаваме. Ето защо, колкото по-несъмнено е съгласието ви с тях, в толкова по-голяма степен приемате лъжата. Прегледайте отговорите си и отбележете всяко твърдение, на което сте дали 5, 6 или 7 точки. Това са лъжите, в които сте най-склонни да вярвате, и тъкмо на тях би трябвало да обърнете най-голямо внимание, докато четете тази книга.

Трудно е да прозрете истината през собствените си лъжи. Още по-трудно е да го направите без чужда помощ. Приемете тази книга като възможност, способна да промени живота ви, да разберете същността на собствените ви лъжи и отново да заживеете в съгласие с истината. На следващите страници ще разкрием лъжите, които сами си втълпяваме, които са замаскирани като истини и ни карат да се чувстваме нещастни в брака, във вярата, във всекидневието си. А след това ще научим какво можем да предприемем, за да се избавим от тях. В хода на този процес ще стане ясно, че много от лъжите донякъде се застъпват. Почти всеки от нас е възприел редица неистини, които подхранват нови лъжи.

Докато четете, често ще имате чувството, че става дума за самите вас, но също така ще разпознавате свои колеги, приятели членове нн семейството си, дори своя пастир. Много лъжи ни свързват с хората, които познаваме и обичаме. Но имаме и още нещо общо с тях - способността да се променяме. Истината за промяната обаче е, че трябва да я поискаме. И ние като Джанет правим живота си нещастен, но пак като нея можем и да предприемем нещо, за да се избавим от това. Да бъдем емоционално здрави и уравновесени, да изпитваме удовлетворение от действителността, такава, каквато е, а не каквато изглежда - ето нашата цел.

И тъй, натиснете копчето „стоп" на вътрешния си магнетофон и четете нататък.