Книга на мъртвите на древните египтяни


ГЛАВА(Съдържа само винетка) 7217 ГЛАВА



Pdf просмотр
страница9/108
Дата18.09.2022
Размер3.88 Mb.
#115104
ТипКнига
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   108
Kniga na myrtvite na drevnite egiptjani - 9852-b
16 ГЛАВА
(Съдържа само винетка)


72
17 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ОТ ОТВЪДНИЯ
СВЯТ
Тука започват химните за възхвала, изпълнявани, когато мъртвият, излязъл (от тялото), прониква в прославения свят и в красивата Аменти, (или) е мигът, когато, излязъл към пълната светлина на деня, а той може да се появява по желание във всички форми на съществуване. Тогава, седнал в някоя зала, той ще може да играе на дама или да предприеме според същината на живата си душа дълги пътешествия. Той ще каже:
Аз съм бог Тум,
самотен в необятните небесни светове.
Аз съм бог Ра,
изгряващ призори от храмовете древни,
както бог Ну
[1]
Аз съм велико божество,
което себе си е сътворило.
Загадъчните сили на моите имена творят небесните йерархии.
На моето издигане не пречат боговете,
понеже вчера съм и утре.
Борбата упорита, която боговете водят едни с други,
по моя воля става.
Знам тайнственото име на това велико божество, което е в небето.
Аз фениксът велик съм на Хелиопол!
Аз съм пазителят на книгата съдбовна,
където всичко станало се вписва и онова, което предстои да стане.


73
Аз бог Амсу
[2]
съм в мига на неговото появяване и главата ми с перата две на богинята Маат
[3]
е украсена.
Ето пристигам в страната родна на отвъдното,
достигам мястото на моя дом определен,
злото, което имах в мене,
до корен бе изтръгнато.
Пороците и грешките ми бяха заличени.
Преброждам пътищата на отвъдното.
Ето познати ми са те.
Посоката на моята крачка е в крак с порядъка на световете.
Сега достигам до владенията на хоризонта,
минавам портата свещена…
О, богове, които идвате да ме посрещнете,
ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог, ваш равен!
Окото божествено за миг едва ли не угасна при битката на Сет и Хор,
аз към живот го върнах.
И след голямото разпадане на световете аз сложих в ред кръговратите небесни.
Видях аз вчера да се ражда Ра,
в мига, когато той излизаше от дълбините на небето.
И значи неговата сила е моя сила,
понеже, ето, дух съм аз всесилен сред тези, които обкръжават Хор!
Здравейте, о, пазители на реда на световете,
йерархии божествени, които обкръжавате Озирис,
които разрушавате на злото духовете,
вие, служители на богиня Хотеп-Секус!
Пуснете ме до вас да стигна!
Сломете злото, в душата ми стаено
(тъй както вече духовете седемте пречистихте на своя господар Сепа послушни).
Ето Анубис
[4]
места за тях подготвя


74
в деня знаменателен на име:
„Оттук ела?“
Аз съм този, на когото душата се намира в божеството двойно Джафи.
Аз съм котката божествена,
разцепила свещеното дърво в Хелиопол в нощта на премахването на злите духове, противници на Неберджер
[5]
О, Ра! Ти, който си в това яйце космическо и светиш като чисто злато в своя слънчев кръг,
(ти), който вдигаш се над хоризонта и плаваш по небето озарено,
ти, несравним, единствен между боговете!
Небето, на стълбовете на бога Шу
[6]
издигнато,
на длъж и шир обхождаш…
Дихание — огън от устата ти излиза и славните ти духове земите две огряват.
О, Ра! Освободи ме от този дух на злото,
с лице, от покривало скрито.
(Веждите му са кобилицата на везната по време на нощта съдбовна,
когато, преди да бъдат заличени,
ще бъдат греховете ми претеглени.)
Освободи ме ти от тези духове пазители,
въоръжени с дълъг нож,
чиито пръсти остри болки причиняват.
Аз зная: посичането на служителите на Озирис е радостта ми…
Нека аз тяхна плячка да не бъда!
Нека не ме повличат към котела си,
защото зная имената ви, о, богове,
тъй както знам божественото същество,
във владенията на Озирис скрито.
Окото му,
макар че то (самото е невидимо, забулено),
сияе в небесата всред обвивка — огън,


75
бликащ от устата му.
Минава по небето той и заповеди дава на бога на Нил небесни и пак невидим той остава…
Да можех да стана силен на земята до Ра!
Да можех в мир пристанището постоянно да достигна, до
Озирис.
Да можех, о, богове, на жертвениците ви да намеря недокоснати за мен оставените дарове,
защото съм един от тези, след Озирис тръгнали.
Така говори „Книгата на превъплъщенията“:
„Като сокол летя,
(и) като дива гъска крякам,
като Нехеб-Кау
[7]
не ще загина никога“!
* * *
Ра-Тум, ти, принц на боговете,
ти вечно си в безкрайностите на пространството,
от злия дух освободи ме!
На куче той прилича,
но веждите му на човешки вежди са подобни.
Каналите на езерото огнено той охранява,
разкъсва труповете той на мъртвите,
сърцата им посича, изхвърля непотребното и пак невидим той остава.
О, ти, могъщи господарю на земите две,
владетелю на кървавите духове злокобни,
аз знам, витаеш над местата за убиване и вътрешностите на мъртвите са твоята храна любима.
Махни се!
Ето че на божеството на Хераклеопол,
най-първото сред боговете,
бе сложена корона царствена
(в) деня, когато пред Озирис земите две се съединяват.
Ти, бог с главата на овен,


76
владетел на Хераклеопол,
ти злото заличи, в душата ми стаено!
Води ме по пътеките на вечния живот!
Освободи ме от злия дух,
той дебне в мрака!
Душите завладява и сърцата къса,
насища своя глад с нечистотии, с изгнило.
Душите уморени, бездиханни притихват в страх пред него.
О, ти, Хепри, ти, който плаваш в лодката небесна!
Йерархиите божествени, които съставляват твойто тяло,
пред моя поглед заслепен се появяват.
О, ти, Хепри
[8]
! Освободи ме ти от духовете,
оставени да пазят прегрешилите —
захвърлени пред тях по воля на Озирис,
със заповед да бдят за враговете му,
да ги завързват и посичат във владенията му…
Наистина не е тъй лесно от тези преследвачи да избягаш!
Да можех под ножа им да не попадна и нека без защита на тях оставен да не бъда в подземията техни за мъчение,
защото, истина е, нищо не направих,
което боговете ненавиждат.
И пречистен от всички прегрешения в Мескет
[9]
проникнах.
Привечер в Техенет
[10]
се наслаждавам на храната си.
Тум гради за мене дом,
а богът лъв двуглав го бе преначертал.
Ето благоухания свещени към мен се носят.
Пречистен Хор е. Възвеличен е Сет.
Пречистен Сет е. Възвеличен е Хор.
В тази земя приет съм.
От злия дух освободи ме,
той дебне в мрака!
Душите завладява и сърцата къса,


77
насища своя глад с нечистотии, с меса разложени.
Душите уморени, бездиханни притихват в страх пред него.
О, ти, Хепри, ти, който плаваш в лодката небесна!
Йерархиите божествени, вселени в твойто тяло,
пред моя поглед заслепен се появяват.
О, ти, Хепри! Освободи ме ти от духовете,
оставени да пазят прегрешилите —
захвърлени пред тях по воля на Озирис,
със заповед да бдят над враговете му,
да ги завързват и посичат в самите им владения.
Наистина не е тъй лесно от тези преследвачи да избягаш!
Да бих могъл под ножа им да не попадам и нека без защита аз на тях предаден да не бъда в подземията техни за мъчение,
защото, истина е, нищо не направих,
което боговете ненавиждат.
И за пречистване на всичките ми прегрешения в Мескет проникнах.
Пред падането на нощта в Техенет се наслаждавам на храната си.
Тум изгради за мене дом,
а богът лъв двуглав го бе предначертал.
Ето благоухания свещени към мен се носят.
Пречистен Сет е. Възвеличен е Хор.
Приет в земята съм и с краката си я завладявам.
* * *
Аз съм бог Тум.
Ето пристигам в света отвъден…
Отстъпи ти! Назад, лъв Реху!
От твоята уста избликват пламъци,

Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   108




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница