Книга на сътворението") и "Сефер ха Зохар" ("Книга на блясъка"), както и от коментари към тях

Кенет Боа

Кабалата (от древноеврейски - предание) е мистично религиозно учение. Идеите му се зараждат в юдаизма и първоначално се предават от поколение на поколение устно. Кабалата, както и другата устна юдейска традиция, Талмудът, се записват много по-късно от възникването им. Талмудът - тълкуване на Мойсеевия Закон и коментари към него - отразява социологическата и юридическата страна на религията, докато кабалата развива метафизическите и теософските й идеи.

Привържениците на учението се обявяват за продължители на древни тайни религиозни учения.

Кабалата може да се раздели на два основни клона: теоретическа и практическа.

Кабалистите "теоретици" се увличат най-вече от метафизически и мистически проблеми, докато "практиците" се интересуват преди всичко от основите на магията.

Последователите на теоретическата кабала се занимават с въпроси на космогонията (произход и развитие на вселената), космологията (устройство на вселената), епистемологията (теория на познанието) и др. Според същността си тази еврейска теософия (познаването на Бога чрез мистическо проникновение в същността на вселената) е много сходна с гностицизма. Кабалистите говорят за "езотерическо познание", за познание на "най-съкровени тайни". Това е единствена по рода си форма на окултизма, в основата на която е тълкуването на Стария Завет, особено - Петокнижието.

Но кабалистите не се ограничават с Библията - черпят идеите си от множество други източници, като "Сефер Йецира" ("Книга на сътворението") и "Сефер ха - Зохар" ("Книга на блясъка"), както и от коментари към тях.

През изминалите векове се формират множество традиции и школи на кабалата. Спекулативните методи на тълкуване, които използват кабалистите, пораждат различни екстравагантни теории, които често противоречат една на друга.

В "Книгата на сътворението" се описват три основни начина да се тълкува Писанието: гематрия, нотарикон и темурах. При гематрията се определят числови значения на древноеврейските букви. Числовите значения на различни древноеврейски думи могат да бъдат сумирани по различен начин и от техния сбор зависи по-дълбокото разбиране на Тората. Нотарикон е система за образуване на нови думи и фрази от първите и последните букви в думите на библейските текстове. Темурах е метод за разместване на буквите в думата, с помощта на който от едни думи и фрази на свещения текст се образуват други.

Мнозина кабалисти използват подобни системи, за да докажат боговдъхновеността на Библията, като предлагат интригуващи числови съвпадения, възникнали в резултат на гематрията. Но главната им цел е да открият алегоричен смисъл в Писанието.

В основата на кабалистическото учение е доктрината за еманацията. Тя предлага сложна схема за възникването на вселената. Според нея Бог създава света с помощта на снопове от десет пулсиращи лъча или "разума", които изхождат от Него.

Учението за еманациите е предназначено да запълни бездната между безкрайността и вечността на Бога, от една страна, и ограничеността на вселената, от друга. Еманациите са нещо като посредник между Бога и материалния свят. Над всички еманации е Ейн Соф - съвършеното и непознаваемо божество.

Освен десетте еманации съществуват четири свята или нива на съществуването, които отразяват различни стадии на божественото присъствие. Най-близкият до Бога е Ацилут, светът на свръхестественото. Следващият е Брия - този на творението. Третият е Ецира - на зараждането на нещата. Четвъртият, най-отдалеченият от Бога, е Асия, светът на веществото и действието.

Взаимовръзката между еманациите и световете се представя чрез различни схеми. Най-известната се нарича Свещеното дърво или Дървото на живота. Десетте еманации са съединени с двадесет и два "пътя", групирани в колони. Централната колона се нарича Шекина. Дясната и лявата съответстват на двете половини от човешкото тяло. При това първата еманация (Кетър) съответства на главата, а последната (Малхут) - на ходилата.

Еманациите се смятат за "колела" или "колесници", с помощта на които човек се възнася в следващите една след друга "зали" или "пространства" на божественото царство. Този, който се изкачва по Дървото на живота, добива езотерическо познание за Бога и за процеса на сътворението. Това се осъществява чрез медитиране по тридесет и две посоки, включващи десетте еманации и двадесет и две връзки между тях. Посоките са известни и като "пътища на мъдростта", при това всеки "път" има название, символ и функция. Мистичното преживяване на единението с Бога се постига по тридесетте и два "пътя" с помощта на съзерцателна молитва и медитация.

Освен това кабалистите говорят и за петдесет "врати на разбирането". "Вратите" започват от хаоса и минават през различни стадии на постепенно усъвършенстване като зараждане на елементите, на живата материя, на разума, на екстрасенсорното възприятие, на планетите, звездите, света на ангелите и т.н., чак до архетипа - трансцендентния свят на Ейн Соф. Смята се, че Мойсей е стигнал до четиридесет и деветата, но не и до петдесетта "врата на разбирането".

Божеството на кабалистите Ейн Соф е безлично. Безличният принцип на божественост е издигнат толкова високо над възможностите на човешкото възприятие и мислене и е дотолкова тайнствен, че остава вечна непознаваема тайна. Всичко, което сме способни да възприемем, са само еманациите на някакво загадъчно Едиство. Ейн Соф е най-висшата воля.

Душата, според кабалистите съществува, преди да се всели в човешкото тяло. Бог посочва на всяка душа кое тяло да обитава. Според една от кабалистическите системи душата се състои от жизнен дух, интелектуален дух и същинска душа. На всяка душа е предначертано да изпълни определена мисия, която се осъществява само по време на един живот. След това тя се заселва близо до божеството. Но ако едно въплъщение не е достатъчно, душата може да се превъплъщава отново и отново, докато изпълни мисията.

Мистическото учение на кабалата привлича основно тези, които вече се занимават с окултни "науки". Магическите ритуали в доста държави днес са сходни с кабалистическите концепции. Например магьосниците често използват тетраграмата с името на Бога в кабалистичния й смисъл. Алхимиците и астролозите също се обръщат към кабалата - отъждествяват десетте еманации на кабалистите със седемте "планети", небесния свод, "примум мобиле" (първоизточника на движението) и емпиреите (висшите небеса).
Библейската позиция по отношение на кабалата

Кабалистическото учение за Бога е твърде далече от библейското. Ейн Соф, божеството, лишено от всичките характеристики на личността, е принцип на някаква непознаваема безлична воля.

Учението за еманациите е философска конструкция, която се приписва изкуствено на Писанието, а не произтича от него. Еманациите са измислени, за да запълнят пропастта между трансцендентния непознаваем Бог на юдаистите и материалността на крайното творение. Писанието обаче ни открива, че трансцендентният Бог е и иманентен на творението Си, затова не е нужна междинната йерархия от десетте еманации: "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човека Христос Иисус" (І Тим. 2:5).

Кабалисти тълкуват Тората много свободно, като търсят в нея скрита езотерична истина. Гематрията, нотариконът и темурахът представляват екзегетична техника, която няма нито библейско, нито логическо основание. Тези методи са напълно субективни и водят до алегорическа безсмисленост. За нещастие подобни "дешифровки" на библейските текстове се използват не само в това учение. Примери за такива заблуди можем да намерим и в съчиненията на някои евангелски християни от ХХ в.

Кабалата е впечатляваща мистична система, но нейните елементи варират в широки граници и дори противоречат едни на други.

Само посветеният може да постигне напълно тайното учение на кабалата. Броят на възможните "посветени" е изначално ограничен от "синовете на завета", т.е. от преките потомци на Авраам, Исаак и Яков .