Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница12/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   28
Book of Toth bg
КАРТИНА ОСМА
Образ на силата, която възобновява равновесията.
число 8
Евангелски изречения:
“Не се лъжете: което човек сее, това и жъне.”
“С каквато мярка мерите, с такава и вие ще бъдете
измерени.”
Забележка: Върху едната везна е човешкият тип,
а върху другата едно сърце, както са го рисували
египтяните. Тук мечът символизира по-скоро “раз-
познаване тайните мисли.” Йероглифите или знаци-
те на колоната имат същата мисъл, както тази на
куба.
На осмия ден Първосвещеникът започна така:
“Истина и справедливост - везните, се нарича картината, която днес наблюдаваме.
Тъй както картина 7 се свързва с 4 и 1,така също картина 8 има своята връзка с картина 5 и 2.Картина 2 и 5 дават обещанието, че скоро ще бъде открито това, което е скрито зад завесата. Картина 8 ти показва същността на онова, което е зад завесата - истината.
Ти не трябва да се учиш да познаваш противоречивите системи на философите. Ти не трябва с вяра да се прекланяш пред учението на жреците на този или онзи храм. Но ти трябва след като бъдеш претеглен и не намерен прекалено лек, да опознаеш това, което е вярно. Ти си сега според картината, върху пътя на Изида, който се простира върху картините 2, 5, 8, 11, 14, 17 и 20 от книгата на Тот. Писмени и устни поучения те водят към познание на истината и към осъзнаване действието на великия закон на сеитба и жътва, на звук и ехо, на делото и наградата.
Погледни картина 8. Владеещата, седяща върху трон жена с превързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седенето говори за спокойствие и безстрастие. Превързаните очи ти говорят, че притеглящата и наказващата сила не се влияе от личността, тя е безпристрастна. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красота, нито от висок произход, нито от богатството. Тя отмерва справедливо. Тя наказва справедливо.
Но ако ти запиташ: как ще мога да узная дали видяното и опознатото е действително истина,
то следващата картина на пътя на Изида (следващата през 2 картини) ще ти отговори: смелост и магически сили. Това ще бъде твоя опитен камък дали ти действително си опознал истината,
понеже тогава ще имаш смелост. Истината създава смелост. Това няма да е смелост ма храбрия,
който със стиснати зъби идва на смърт със силата на волята му, а смелост на мъдрия, който знае,
че смъртта е естествено явление, което се повтаря, само един преход а не край.
Но ти не ще притежаваш смелост само срещу смъртта, но също спрямо страданията на хората.
Ти ще понасяш страданията спокойно, хладнокръвно, знаейки тяхната преходност; ти ще кажеш,
ако това е нужно, истината в очите на хората, понеже не ще се страхуваш от последствията. И
наистина няма от какво да се страхуваш, понеже страдания и радости те водят по- близко до твоята цел - съвършенството.
Това е първият признак на истината, но не и другото: ти ще откриеш в себе си сили и ще видиш тяхното развитие, сили, които по-рано не си познавал. Както звездите в своето възвишено спо- койствие се движат в пространството по своите пътища, така ще ги чуем те да звънтят в тебе в съзвучие със световната хармония, и ще си готов за своето предназначение. Велик ще бъде тво-


24
ят мир, защото ти ще видиш във всичко божествената справедливост. Ти не ще се ядосваш за страданията и несправедливостта, понеже ти ще видиш повече от един живот. Ти ще видиш причината и последствието на нещата в най-далечното минало, днес приживе, както и в далечно- то бъдеще. Ти ще можеш да проследиш и видиш невидимите нишки на съдбата на един човек спрямо друг човек от един живот в друг. Твоето спокойствие ще бъде непоколебимо и твоето щастие незасенчено.
Върви и благодари на божеството."
O
Младият свещеник очакваше с нетърпение вечерта.
Вече не се страхуваше.
Разбра, че жителят на по-висши светове искаше по-леко да го привикне, да го приготви да понася неговото присъствие и поглед.
Той лежеше. Месецът светеше.
Изговори думата. И очакваше.
Музика с никога досега нечувана приятност. След това облакът, който наново се разтопи разсеян,
както в предишната вечер.
Една светла фигура в особена лъчезарна бяла дреха.
Един сериозен, почтен мъж.
“Аз съм духът, който те е ръководил от рождение до гроб и от живот към живот.”
Той говореше, но младият свещеник не чуваше никакъв глас. Въпреки това разбра и прие думите си някак. Не му бе невъзможно да каже една дума за да пита нещо. Той искаше, но не можеше.
Изчезна...
“Утре ще можеш да говориш”, каза духът.


25


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   28




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница