Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина

37
Наново ги обгърна прохладна мъгла, пропита с розов аромат, и отново дойдоха до мястото на огъня и страданията.
“Това е царството на гнева и омразата: змии, кучета и огън те очакват тук. Бъди готов да жертваш личността си.”
Тук също видяха тълпи от духове, които се измъчваха от своите представи и чувства. В много от тях вече се забелязваше умора - те вече приближаваха своето освобождение. Пламъци се издига- ха и ближеха като червена жар. Черната мъгла ги съпътствуваше. В атмосферата се чувстваше натиск, както на земята пред буря.
“Това е районът на гнева и омразата” - каза Ръководителят. “Виж как те - духовете, се възбуж- дат взаимно към гняв и омраза, как се заразяват. Виж как нагорещени и пламтящи се нахвърлят един върху друг и разочаровани се отдръпват поради невъзможността да си напакостят. Те не са учили през своя живот, както тебе, да владеят своите мисли и чувства чрез концентрация и медитация.
Сега да минат тук през едно много по-дълго траещо училище на болките, страданията и пречистването.”
Ученикът и Ръководителят му се обърнаха на другата страна и видяха друга тълпа от духове,
които отчасти се караха, отчасти дискутираха, отчасти роптаеха, отчасти седяха обгърнати от облаци прах и мъгла.
“Това бяха тези, които не са вярвали в невидими светове, които не са почитали Бога чрез жерт- ва и молитва, а са имали мирогледа, че световете са произлезли и създадени от някакъв случай, и че със смъртта съществуването и съзнанието свършват. Те са се присмивали и обиждали кротките и
“набожни глупаци”, а сега самите те са такива, понеже даже и сега не вярват, че са умрели, защото съзнателни в своята същност, те виждат, чуват, спомнят си, страхуват се, желаят.”
“А как може да им бъде помогнато?” - попита младият свещеник.
“Те трябва да видят и разберат своята глупост; те също получават помощ и поучение от по- висши светове. Виж тези светлинни лъчи, пронизващи черната мъгла - това е помощта на любещи духове.”
В страни от тази група бе се събрала друга, в която едни беснееха непрестанно, други се убива- ха с ножове и мечове, трети се превиваха и измъчваха от болки, последствие от отравяне. Те обаче не умираха съвсем, а винаги пак оживяваха, за да правят наново ужасните приготовления за самоубийство.
“Това са тези, които сами са сложили край на своя земен живот. Злото, което те са искали да избегнат, ги посреща и им се изпречва тук в много по-силна форма.”
“Каква ужасна участ”, мислеше младият свещеник покъртен. “Бедните. Да можеше да им се помогне.”
“Блажен е този, който има милост и е готов да пожертвува своята личност, за да помогне на страдащите.”
“Как може да стане това?”
“От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствието си, а любовта е, която е подтиквала от незапомнени времена най-просветените духове към жертва.”
“Как?”
“Това се постига по два начина.”
Завършилият своята еволюция човешки дух, изпълнен от любов и съчувствие се отрича от по- рано принадлежащите му красота и блаженства в небесните сфери и слиза тук в тези ужаси и страдания, да цери, да поучава, да съветва.
Подтикнат и преизпълнен с любов дух пожелава (въпреки, че няма нужда за своето развитие) да се роди като човек, пожелава да се роди в условия, в които той ще трябва много да страда и да прощава. Той ще вземе чуждата вина, грях, неправда върху себе си и ще ги понесе и пречисти.
Той ще превъзмогне злото с добро, а тъмнината ще просветли чрез светлина. Той ще бъде способен и за престъпниците да се моли.

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: