Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница2/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
Book of Toth bg
ИЗПИТАНИЯТА


4
Б
еше преди хиляди години в Египет. Пирамидите още не бяха построени, сфинксовете и обелиските също ги нямаше. Само палмите стояха гордо в нагорещения от слънцето въздух.
Тогава властвуваше Божествената династия и се грижеше в Мемфис за съкровищата на мъдростта, произхождащи от по-висши светове. От запад, от далече, много отдалече, бяха дошли свещениците - мъдрост и знание, изкуство и учение донесли със себе си, спасили се, защото благо- дарение на ясно-виждащите си очи установили, че родината им щяла да бъде потопена от подзем- ните води. Те знаели, че е близо времето, когато целият континент заедно с тяхната дивна столица,
градът на златните порти, чрез земетресение ще бъде раздрусан и в скута на планинско високи вълни ще потъне. И се изселили.
То бе тогава.
Аз виждам един строен мургав момък, чиито бедрата са облечени само с една дреха, набраздена с бели и черни черти. Той работеше с няколко приятели в градината на свещената Оресия. Той трябваше, според желанието на своя баща, да стане маг и свещеник, а и него самия го теглеше да гледа зад завесата.
На него не са достатъчни прекрасните божествени служби, отредени за народа. Той иска повече.
Несъзнателно се събужда в него желание да се моли и той иска да знае. Въпроси се зараждат в неговия вътрешен живот, на които той не можеше да отговори.
Той бе препоръчан на свещениците и взет като ученик, като неофит. Бе обрязан и употребата на месо, риба и шушулкови плодове му бе забранена. Едно леко вино му бе по изключение позволено.
Всяка сутрин при изгрев той седи със своите приятели на източната тераса. Там трябва да прави своите медитационни упражнения, при които в определено време да не допуска никакви мисли в себе си; той не трябва за нищо да мисли, той трябва да учи, да владее своите мисли и чувства.
След една лека закуска от зеленчуци и плодове следва работа; той знае, че свещениците го виждат
и наблюдават, даже ако той съвсем не ги вижда, понеже те разполагат с чудни непознати нему познания и способности. Но знае също, че и те са хора като него, че са се учили, упражнявали и на края са минали през някакво ужасно изпитание; сега много могат, много знаят и върху всичко мълчат.
Той обаче иска, иска и ще постигне онова, което са постигнали те.
Към обяд трябва заедно със своите приятели да слезе в голямата зала.
Грамадни украсени с йероглифи колони поддържат покрива. Тиха и мека светлина изпълва обшир- ното пространство. На стените са разположени 22 големи, в червено, кафяво и бяло нарисувани картини. Своебразно тайнствени. Единадесет от всяка страна. Тук трябва по два цели часа да престояват в мълчание. Те трябва да наблюдават картините. Те трябва да ги запечатат в себе си.
И той гледа картините дълги часове, месеци, години наред. Той познава всяка частичка върху тях,
те говорят, но той не разбира техния език. Той вижда свещеници, царе, девици - той желае да проникне в техния смисъл, да разбере, но му липсва ключа. В градината работят роби, по-стари и по-млади мъже, които нямат право да напуснат храмовата околност. Младежите, които се пригот- вят да приемат посвещение нямат право да контактуват с тях, нито да се приближават. Но вечер,
когато си лягат по постелките, шепнеха си едни други: “Онези роби искали също да станат свещеници. Те обаче не могли да издържат ужасните изпитания и затова сега са роби.” Младежите потрепваха.
Един път в годината трябва да се покажат пред Първосвещеника. Той е един Знаещ. Той вижда
какво става надалече. Той може да види какво става в човека. Той вижда мислите, растенето,
зрелостта на душата. Четири пъти се е явявал младежът пред Първосвещеника. Всеки път мълча- лив и пронизващ със своя поглед го изглежда - по един знак с ръката и той трябва да се отдалечи. И
така измина още една година. Медитация при изгрев слънце; мълчаливо наблюдение на стенните картини; той чувства, че от картините изтича нещо и го облива. Той чувства в съзнанието си, че стои под влиянието на особени, тайнствени рисунки. И всеки ден работи той в градината на храмовата околност. Вечер кандидатите се събират в храмовата библиотека и един свещеник им чете от стари папируси и дървени плочи. Думи на мъдрост и знание, думи за размишление, в които колкото повече се вдълбочава човек, винаги по-дълбок смисъл се вижда, че съдържат. На тях
(неофитите) им е показано, че думите на учителя, на свещеника трябва да се слушат със страхопочитание: никаква критика да не си позволяват. Те трябва да заповядат, да владеят само


5
своите мисли и чувства. Те учат да наблюдават и да чувстват живота и смъртта в природата,
като че ли са едно с цъфтящото цвете и умиращото дърво. Те учат не само сами да проникват в живота на растенията, но и да вземат участие, освен това за тях не трябва да има никаква тайна и в живота на животинското царство. Те трябва да слушат оплакващите, любовните, ядовитите и гладните тонове на животните, да чувстват с тях и да ги разбират. Те учат да живеят и да страдат с всички животни. В техните молитви те благодарят на Божеството за всичко добро и се отказват да създават на някое същество, което има душа, каквато и да е била болка или мъка;
това бе и една от причините да не ядат месна храна.
Когато ученикът се представи за пети път пред Първосвещеника, той не го изпрати, а с едно движение на главата му показа, че трябва да остане.
“Ти можеш да бъдеш посветен, сине мой, и да погледнеш зад завесата. Но ние свещениците трябва да те подложим на изпити. Те са тежки и ужасни, но нужни, защото достоен да вижда
тайните на небето е само този, който има смелост и воля, който знае да мълчи. Да знаеш, да


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница