Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница20/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   28
Book of Toth bg
Евангелски изречения:
“Ако Господ не съзида дом, напразно е труда на вси зидари.”
“Ти, който живееш дръзко в удоволствия - непредвидена мизе-
рия ще те нападне изведнъж.”
“Който иска да узнае Величието ще бъде ослепен от блясъкът му.”
Бележка: Тази плоча е асирийска и смесица от Вавилонската
кула, Цар и Свещеник. От там и горните три изречения.
ЦЪРКВА
Къщата на Бога. Развалини. Разрушение.
На 16
ти ден Първосвещеникът започна така:
“Тази картина се нарича «разрушение». Ти виждаш една кула, поразена от светкавица и обзета от пламъци. От върха с разперени ръце пада на земята нейният коронован строител. Короната пада от главата му.
Тази картина се създава, както и всички други, от предната. От лъжа и несправедливост може да се ражда само разрушение. С лъжа и несправедливост не може да се строи, но само се руши.
Разрушение (картина 16) е следващата на третата преходна (картина 13), тази на смъртта, по пътя на Озирис.
Смъртта, разделение на тяло от душа, е на първо място разрушение на тялото, но също така и на много земни връзки и отношения. Обратната връзка е картина 7,която представлява осъщест- вяването ма Божествения план. Осъществяване и разрушение, две силни противоположности.
Разрушаването на кулата от небесния светкавичен лъч ни казва, че божественият закон на наказание ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за собствена почест. Такъв е всемирният закон, важащ за всички времена. Каквото и да създават хората за себе си, даже и в името на религията, няма да устои. Вечните ще го разрушават, а носещият световната или духов- на корона, строител и притежател на кулата, ще бъде съборен от висините, постройката и коро- ната ще му бъдат отнети.
Човешката корона е заместител на липсващото величие и способност да ръководи. На място- то на липсващия лъчезарен дух поставят лъжовен метал.
Сине мой, работи не за твоя чест, а за полза и ще пожънеш онова, което си посял.
Върви си в мир."
O
Когато вечерта младият свещеник се носеше под нощното небе със своя ръководител, послед- ният му каза:
“Днес трябва да се запознаеш със силите на световния огън.


47
Огънят на нашия видим свят е както всичко тук, едно отражение на нещо подобно в онзи духо- вен свят, в който ние тук виждаме. Оригинал и копие са винаги едно и също същество, едни и същи способности. Затова ние можем от естеството на земния огън да заключим за вида на духовния - той трябва също да свети, да топли, или унищожава, разрушава и изгаря.
Тази сутрин ти видя върху картина 16 небесният огън да разрушава човешкото творение. Тази нощ трябва да видиш добротворящата сила на духовния огън.”
Те се стремяха все по-високо и по-високо. На младия свещеник му се стори, като че ли се отда- лечиха не само на голямо (пространствено) разстояние от Земята, но имаше и впечатлението като че са встъпили в един друг план. Време и пространство изчезнаха за него и като че вечната действителност идваше насреща му.
Цветове и форми се носеха, плъзгаха се, пробягваха покрай него, за да изчезнат в далечината.
Изпърво леко, после силно звънтяха и се носеха около него тонове. Като могъщи хармонични вълни прииждаха, пенеха се и бушуваха и тогава нездравите се разтапяха в друг преходен вид, след това духовно освежени тонове протичаха в друг ритъм и започваха да пулсират. Всеки тон бе форма и цвят. И всеки звук бе чувство... неизговоримо и все пак разбираемо.
“Ние наближаваме страните на пра-картини, на великите тайни” - каза ръководителят с почитание. Пред тях се изправи една планина, стремяща се нагоре към небето. Те се носеха натам.
Една висока равнина. Един храм обиколен с голям двор. Един път водеше нагоре към него. На олтара имаше наредени дърва. В самото светилище имаше златен олтар, върху който тлееха въглени,
светеше светилник. Тежки облаци се вдигаха нагоре. Светеше свещник. Сериозен, ръководителят посочи към големия олтар, младият свещеник разбра значението на жеста и каза:
“Върху олтара ще бъде сигурно убита и изгорена една жертва?”
Ръководителят кимна утвърдително - “Жертвата изтърпява смъртното наказание вместо прес- тъпника - законът на заместничеството. Какво намираш ти във факта, че жертвата ще бъде изгорена?”
“Аз виждам - телесното се променя, то е временно”, уклончиво отвърна младият свещеник.
“Сигурно и тази истина се съдържа вътре. Но тя не е главната поука от големия олтар.”
Младият свещеник мълчеше. Той не знаеше какво да каже. Тогава ръководителят каза с доброта:
“Главната истина, на която ни учи олтара, е истината на доброволната жертва. Бъди готов да жертваш твоята личност. Това ти е вече казано. Това е великата тайна, която този олтар ни проповядва. Подтика, силата за това ще намериш в любовта.”
“Кога трябва да стане това?”
“Упражнявай се всекидневно в твоя живот, жертвувай твоите желания, твоите удобства, тво- ите предимства. Действай безкористно и за теб също ще удари часът за великото решение за жертва. Даже най-великите не ще избегнат този час и тогава неизвестното????? тебе ще бъде унищожено. Това е първото действие на огъня.
Те бяха вече в светилището. Ръководителят заговори:
“Виж тамянът върху малкия олтар, сам ли се запали?”
“Не, не е вярно, той беше запален.”
“Правилно, също и ти трябва да се молиш, за да се разгори в тебе огъня.”
“Кой огън?”
“Огънят на любовта към хората, към Бога, към цялото творение.”
“Но кой ще го запали? Някоя смъртна ръка?”
“Моли се на небесните. Той свети и тлее във всяко човешко сърце - свещената искра, даже и дълбоко под пепел и боклук. Моли се за свещения вятър, който ще раздуха искрата в огъня. И тогава от глъбините на твоето същество също ще се издигат към небесните запалени свещници с тамян,
възхвала и моление. Но този огън ще те направи способен да се застъпваш за други, да ходатайст- ваш за болни и за престъпници, а свещени лъчи ще изтичат от твоите ръце.
“Светлина - третото най-велико действие на огъня, каза ръководителят и посочи към свещника.
- Виждаш ли нещо?”
Виждам, виждам.”
“Какво виждаш?”
“Виждам един свещен път от олтар към олтар, към светилник: аз крача и вървя от познание към познание. Временното от вечното се уча да различавам. Любовта е жертва, свещено дихание раз-


48
палва жарта и от сърцето на смъртните се издига кадене на тамян към Бога; а краят е лъчезарна светлина, живот в светлина.”
“Ти видя право и добре. Това е пътят, ела сега.”
Храма и планините бяха изчезнали. Ръководителят и младият свещеник се понесоха носени от своята воля към далечната земя. В безкрайното пространство разделени с огромни междинни разстояния, видяха движението на слънчевите системи. Като огнени кълба планетите обкръжаваха майката-слънце, което ги бе родило.
Бяха безкрайни светове, които се губеха в далечината.
“Те са създадени от словото, чрез неизговоримото слово”, каза ръководителят с почитание.
Те се приближаваха бързо към Земята. Младият свещеник се осмели да зададе въпрос:
“Могат ли непризвани да проникнат в царството на светлината и духа?”
“Да, по изкуствени пътища, но само в ниските и средни слоеве.”
Какво значи това «по изкуствени пътища»?”
“Има растителни сокове, чиято употреба извиква едно едновременно отделяне на частите, от които човекът се състои, както е при сън, при смърт или при посвещение. Това е обаче една опасна игра.”
“Защо?”
“Впечатленията за неприготвения са много силни и в следствие на това той изпада в болест или лудост. Създаденото по изкуствен път разделяне на духа разрушава и силите на нервната система.”
Отново мъгливост и чувство за падане в бездънна дълбочина.
Младият свещеник се събуди в светилището на олтара.


49


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   28




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница