Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница21/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   28
Book of Toth bg
Свързани:
Lekzia 1
КАРТИНА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Звездата на Мъдреците,
или науката за небесните втичания
Образ на всяка еманация (изтичане) на всяко изливане, на всеки предаден живот (вдъхновение, парфюм)
Еврейска буква Фе; число 80
Евангелски изречения:
“Намерете истината и тя ще ви освободи.”
“Небесата разкъсват за славата Божия.”
НАДЕЖДА, СЪЕДИНЕНИЕ
На 17
ти ден Първосвещеникът започна така:
“Картина 17 се нарича «Надежда», «Съединение» и показва възвръщането на човешката душа назад във всемирната душа,
в божеството и окончателно и напускане на нашата планета.
Тук наново виждаш девицата, която вече видяхме в картини 11 и 14.Тя носи същата шапка със знака на небесната хармония на безкрайността, на божественото равновесие. Но тя прави тук нещо по- различно, от това на картина 14.Вместо да прелива съдържанието на сребърния съд в златния, тя излива съдържанието и на двата в морето, чиито вълни се разбиват в нозете и. Това, че тя вече не прелива съдържанието от единия съд в другия говори, че процесът на превъплъщението вече е свършил. Училището не е вече нужно. Ученикът вече е научил това, което можеше да научи в класа на нашата планета. Той вече е стигнал зрялост. Освободен от всичко земно, предан и посветен,
напълно самопожертван той се слива с божественото, за да бъде въведен в по-висши сфери, за по- висока дейност, на по-висок план, може би на някоя друга звезда, или пък почивка за известно време в лоното на Божеството. В символите на тази картина ние намираме едно ясно загатване за пре- местването на ученика от един в друг клас. В дясно от девицата, върху едно дърво стои птица с разперени крила, готова да полети. Тя е символ на душата, която напуска Земята, за да не се върне обратно. После в ляво и горе на картината виждаме седем звезди, една от които е особено голяма.
Това е звездата, на която освободилият се от Земята дух ще обитава занапред.”
O
Тази вечер имаше буря и пороен дъжд (нещо много рядко в Египет), който плющеше по покрива на храма, превиваше короните на палмите и образуваше локви и потоци по постлания с плочи двор.
Младия свещеник напусна тялото, както обикновено. Неговият ръководител бе също при него.
“Днес също се налага да направим дълго пътешествие”, каза той.
Валеше, но дъждът не докосваше духовете капките преминаваха през тях като грахови зърна през мъгла.
“В момента сме на друго поле на съществуване, поясни ръководителят.”
Те полетяха нагоре, право нагоре. Земята остана като една далечна звезда, която постепенно изчезваше от техния поглед. Те прелитаха покрай безчет слънца, които заобиколени от техните планети тържествено шестваха по своите невидими пътища. Тези небесни тела светеха с различ- ни цветове, с неизразима сила и неописуема красота.
“Те всички произлизат от волята и мъдростта на Бога. Воля и мъдрост се превръщат в сила,
силата създава движението, а те - топлина и огън. Отначало невидими за хората, слънцата обика- лят по своите духовни пътища; после те преминават (сгъстяват се) във физическата материя,
ставайки достъпни за астрономите и мъдреците; в течение на милиони години стават все по-


50
материални след което наново се възвръщат, по големия път на одухотворяването, във висшите области. Това е същият път, като този на нашия дух, само че в по-големи размери.”
Младият свещеник много искаше да посети някой от тези величествени гиганти или да разпита ръководителя си за техните обитатели, ала нещо го спираше да стори това.
“Още е рано, за всичко има време”, отговори ръководителят на мисълта му.
Младежът разбра - не е достатъчно зрял за едно такова посещение.
Бързината, с която летяха нагоре се увеличи от силната воля на ръководителя. Слънчеви систе- ми нарастваха пред техния поглед, светейки силно, след това започваха да потъват и изчезваха.
Изведнъж ръководителят спря.
“Погледни около себе си.”
Младият свещеник усети, като че в него се отвори едно ново око (сетиво). Той видя нещо ново.
По-рано той бе видял индивидуалния живот в най-малкото, във водни животинчета, които се боре- ха и изяждаха едно друго, любеха се и се размножаваха. Сега той видя личния живот в по-голямото.
Слънчевите системи му се сториха като големи семейства. Отделните звезди му се показаха като грамадни живи същества на Божеството, съзнателно вървящи по своя път, със силната си воля.
Изглеждаше, сякаш по споразумение, всеки вървеше по своя я път, без да се сблъска с другите. Той видя прилив и отлив в небесните тела и разбра, че това е техният пулс. Видя планини изригващи огън, разтърсващи всичко около себе си, които покриваха всичко на голямо разстояние с лава.
Разбра, че това са процеси на пречистване на тези исполински тела. Той видя величията на планетите, техните излъчвания. Те звучаха, но това не бяха земни тонове, те излъчваха цветове от духовно естество. Всяка от тези небесни светлини се отличаваше от другите по способност- та на своя цвят и тон. Излъчванията на някои от планетите хармонираха помежду си, а други не.
“Съдбата на хората зависи от планетните хармонии и дисхармонии”, каза ръководителят, “зато- ва се казва, че земното съществуване на един смъртен е записано на звездите. Те са причината за радостта, щастието, мъката и страданията на хората. Във всеки миг под определен акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество и основният тон на неговия характер е излъченият от небесните светила в мига на раждането му. Звездите продължават своя вечен път, а човекът се радва или скърби в зависимост от хармоничните и нехармонични съчетания на тоновете и цветовете на небесните тела. Тяхната дисхармония носи на човека препятствия и неуспехи в живота, и обратното. В такива моменти единствената сигурна опора на човека е вяра в доброто и мъдростта на Бога, ако е познал великия му план. Затова мъдреците-астрономи имат право, като казват, че звездното небе е една отворена книга, в която Бог позволява на знаещия да чете съдбата на хората и народите.
Но за днес - стига.”
Ръководителят хвана младият свещеник за ръката и те започнаха да падат в бездънните глъбини.
Младежът загуби съзнание. Един тласък и той се събуди в своето тяло зад олтара в храма


51
КАРТИНА ОСЕМНАДЕСЕТА
Дрезгавина или Труден час,
или час на сцепление вътре и скитничество вън
Образ на всичко, що е коварно, двойнствено лъжливо,
съблазнително, престорено, враждебно.
Еврейска буква Цаде; число 90
ХАОС, СТРАСТ
На осемнадесетия ден Първосвещеникът започна:
“Картината, пред която седим сега се нарича «хаос»,
«страст». Под светлината на лунния сърп ти виждаш планина, върху която са издигнати две кули. Криволичещ път води към тях. Той минава покрай една блатиста низина, по която пълзи един рак. Едно куче и един вълк вият срещу
Луната. Интересни са връзките в които се намира тази кар- тина с останалите: връзка с предшестващата картина -
«Лъжата». Това виждаме и в живота на народите. От лъжа и несправедливост произлиза само хаос и анархия. Тежко на онези, които чрез лъжливи обещания развързват страсти- те на тълпата. Те хвърлят мнозина в разруха, за да ги последват след това сами. Картина 18 е в обратна връзка с картина 5 - «Разумът» и «Авторитетът». И тук виждаме подчертано противо- поставяне, което създателят на книгата на Тот е подчертал. Тук страст, там разум. Тук хаос - там авторитет. Колкото един човек или народ е по-издигнат, толкова по-малко се поддава да бъде влачен от чувства и страсти, толкова повече действа съобразно своя разум. Един народ, отдал се на страстите си, потъва в хаос и мизерия.
На картина 5 първосвещеникът поучава своите гладни за знания и мъдрост ученици. В картина
18 безумни животни, подтиквани от неопределени чувства, вият срещу Луната - едно мъртво тяло,
нямащо собствена светлина. Вървящият назад рак, чрез обратното си движение символизира лип- сата на прогрес. Картина 13, както помним, е шеста по пътя на Хорус и на духа, който поставя човека пред избор (картина 6) и ако той избере правилно, става пилигрим (картина 9), предстоят му изпитания (картина 12), остава да мине през лъжа и несправедливост (картина 15), след което следва хаоса на страстите (картина 18). Преди да стигнеш издигането към божественото, не вярвай на чувствата. Владей ги и не се оставяй да бъдеш владян и направляван от тях. Чувствата са добри слуги, но глупави князе.
Иди си в мир.”
O
Същата вечер, щом духът на младежа се освободи от тялото си, ръководителят му каза:
“Днес ще се запознаеш с царството на сънищата. Както виждаш мислещият майстор - духът, е напуснал тялото и мозъкът по навик продължава да произвежда мисли и представи, но ходът на мислите е без връзка. Мозъкът ти работи с понятията и представите, с които се е занимавал през изтеклия ден или по-ранни дни и резултатът е хаос от разбъркани чувства, понеже липсват (не работят) законите на логиката. Така през време на сън човекът води двоен живот - духът живее
ДействителноХ, а мозъкът произвежда безсмислици. Затова са прави тези, които казват, че съни- щата са безсмислица и нищо не означават, както и онези, които казват, че в това има божествено откровение. Ти знаеш, че на прага между видимия и невидимия свят има завеса. Всеки път, когато прекрачим прага, било при заспиване или при събуждане, това було на безсъзнание се спуска върху


52
нашата памет и ние забравяме това, което е било допреди малко. Когато заспиваме ние забравяме всекидневните грижи и страдания, а когато се събуждаме, обикновено забравяме какво сме сънували.
Само чрез определени упражнения и строга дисциплина можем да достигнем състоянието, когато не ще обърнем внимание на безсмислените сънища на нашия мозък а ще си спомняме само преживяно- то от нашия дух в неговия реален мир, истинският свят на съществуване. Но и преди да сме се научили и засилили паметта си чрез такива упражнения, ние все пак понякога си спомняме едно или друго нощно преживяване. Но това става само, когато преживяното е твърде силно и споменът за него премине през булото на забравата. Сега - следвай ме. Предстои ни далечно пътуване.
С бързината на мисълта, надминаваща тази на светлината, двата духа се впуснаха в безкрайни- те простори. Но ето, пред тях се издига една грамадна стена, в нея безброй малки килии, като в исполинска восъчна пита.
“Всеки човек, всеки дух си има своя килия тук, в която се трупа и пази всичко, което мисли като човек, чувствал и строил. Както знаеш, всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка. Неговият тон е също ключът, с който се отключва нейна- та врата. Всичко, каквото човекът мисли, изказва, върши, даже неговото щастие и нещастие звучат тук в тоновете на неговия акорд. Килията му приема всяко негово настроение, всеки тон произлязъл от него и така записва всичко с най-голяма точност. Това е книгата на живота на всеки отделен човек. Един, когато станеш достатъчно зрял ще можеш да прелистваш и да четеш в тази отворена книга, да видиш твоя минал живот, както и да узнаеш нещо в миналото на други, ако те се интересуват. По тези книги и според законите, които ще узнаеш ще можеш да съдиш за бъдещето,
както на своя, така и на другите духове.
А сега - обратно към светилището.”
Падане в безкрайни простори. Виене на свят и безсъзнание.
Младият свещеник се събуди в своето тяло под мантията на Първосвещеника.


53


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница