Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина



Pdf просмотр
страница4/28
Дата27.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114192
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
Book of Toth bg
“Възхвалете Озирис, лъчезарното слънце.”
“Създател на вековете, Ръководител на времената.”
През храмове и дворове се движеше шествието до една зала, в която месеца във фазата на пълнолуние, хвърляше магическа светлина. В средата имаше едно малко езеро.
Първосвещеника заговори: “Днес започва за теб един нов живот. Ти преживя дълбок прелом. Ти не ще го забравиш никога. Днешният ден разделя твоя живот на две неравни части: зад тебе е твоята незряща младост, пред теб - един светло осеян път, водещ нагоре. Днешният ден не те научи нищо


8
ново. Той показа само, че ти можеш да владееш своята смелост, твоето мълчание и твоите чувс- тва и страсти.
Обаче това, което тук ще научиш и което по-късно през твоето посвещение ще видиш, ще те направи друг, който знаещ, ????? върви своя път от раждане към смърт и през редът на смъртта и на живота. Влез в това езеро, сине мой, и приеми свещеното умиване.”
Младежът влезе във водата.
“Тази вода бе един гроб на твоето минало. С влизането в него ти се освобождаваш. Тази вода обаче ти казва, при излизане от нея, че смъртта няма сила върху тебе и ти не ще останеш в гроба.
Потопи се и остави твоята дреха и обвивка в нея за знак, че някога твоята изоставена обвивка ще остане в гроба.”
Младежът се потопи и излезе навън. Облякоха му бялата дреха на свещеник, на Озириса.
“Ти сега си един от нашите”, продължи той, обръщайки се към младежа. “Ти си си наш брат, ти си свещеник, ти стъпи в пътя, стоиш обаче съвсем в началото. Пътят брои много стъпала. Изпити нямаш повече да преодоляваш, поучения обаче трябва да получиш и голямото пътешествие, за да преживееш посвещението. Сега иди и почини и ела утре навреме за сутрешните упражнения, преди изгрев слънце, в голямата зала.”
Първосвещеникът се отдалечи. Един млад свещеник се приближи до младежа с думите: “Ела, аз ще ти покажа твоето жилище.” Мълчалив, свещеникът го поведе през зали и преходи на открито.
Месецът осветяваше синята нощ. Една хубава градина, напоявана от река, украсена с няколко езера, учудваше новоположеният свещеник. Водни растения и особени лотусови цветя имаше там,
а на брега на реката растяха множество палми, които хвърляха своята сянка. Всичко това бе добре и хубаво заградено с високи огради. Младежът, гледащ около себе си извика към свещеникът:
“Аз никога не съм бил тук.”
“Това са жилищата на неженените свещеници” - отговори другият. “Неофитите не се допускат в тази градина.”
“Кой обработва тези градини?” - попита младежът.
“Роби.”
“Срещу храна ли ги купуват?”
“О не, това не е нужно. Който не може да устои на последният изпит и се предава на чувствено опиянение спасява живота си, но загубва свободата си. Той не смее да напуска храмовата околност под страх на смъртно наказание. Значи, ако ти днес не беше отпъдил нубийката от теб, сега щеше да бъдеш роб. Робините ние купуваме и ако тя успее да прелъсти неофита, получава свободата,
това тя знае и затова извършва своето.”
Младежът благодари в себе си на Бога и запита: “Ако аз, обаче, не можех да изляза от кладенеца?”
“Ние сме извадили от там не един труп.”
“Ужасно!”
“Не всеки е достоен да бъде свещеник на Озириса. Ние не убеждаваме никой и на теб също ти бе позволено да се откажеш. Вратата на олтара не се отваря за връщащите се. Преди няколко години един младеж умря от глад под олтара, след като се върнал от страх пред кладенеца.
Но ето твоето жилище”, каза той и посочи на младежа една малка къщичка, която стоеше под сянката на високите палми. “Ако искаш да приемаш приятели и роднини, можеш да правиш това в предните зали на храма. Тук имат достъп само свещениците и техните роби. Твоите роднини ще се радват да те видят в дрехата на свещеник. А сега спокойствие. При изгрев слънце ще дойда да те взема.”
Младежът се хвърли в леглото си, покри се и поради умората от всичко преживяно бързо заспа.
На другата сутрин всички свещеници се събраха в свещената библиотека. Неофитът бе между тях. Рано, преди изгрев слънце, всички тръгнаха в празнично шествие, двама по двама към две вели- колепни статуи, които седяха в свещеното медитационно положение, държащи ръката на коляното.
Шествието очакваше изгрева. Когато слънцето се показа зад планините и жълтеникавият пясък на пустинята заблестя, свещениците легнаха с лицата си надолу. Когато слънчевите лъчи освети- ха устата на статуята, тя издаде един звънтящ тон, като от скъсана струна. Свещениците станаха. Първосвещеникът се обърна към неофита:
“Ти си сега един от нашите. При все това всеки от нас трябва да получи потвърждение на своето свещеничество от устата на тази мъртва статуя. Ние също ще питаме божеството,


9
дали иска да довърши започнатото от тебе дело. И камъкът ще ти отговори, дете на слънцето,
както отговори на сутрешният поздрав на слънцето със звънтящ тон.”
Свещениците образуваха полукръг пред картинната колона и пеейки в такт.
Те пееха в началото в ДО с първия тон на нотната стълба:
Озирис, Озирис,
Всемогъщ владетел,
Изпрати отговора
на молещия син.
След това в РЕ във втория тон на нотната стълба:
Изис, Изис,
Велика майко,
............
............
След това в МИ в тона на скалата:
Хорус, Хорус,
Божествений дух.
След това във ФА, в тона на скалата:
Който законите иска да държи.
След това в СОЛ в 5
ти тон на скалата:
Който от боговете
се страхува и почита
който един бог
копнее да стане
След това в ЛА в 6
ти тон на скалата:
Който в любов
към красотата се събуди
любов
и красота го обгръщат
След това пяха с удвоена сила в СИ тон:
Озирис и Изис,
и Хорус вие трима
Дайте ни знака, елате насам
Добре дошъл ли е
като Ваш син
Трябва и камъка мъртъв
да даде тона.
Когато свещениците изпяха седмия тон, от устата на статуята прозвуча същия тон, както при изгрев слънце.
“Бъди благословен, бъди благословен, сине мой”, говореше свещеникът, “даже и камъните тряб- ва да говорят, трябва да ти кажат, че боговете те благославят.”
Пеещи химни, свещениците крачеха по двама обратно към библиотеката и тяхното бяло шест- вие изчезна зад тъмната врата.


ЧАСТ ВТОРА


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница