Безпогрешността на Писанието Въпреки че на много места съм се опитал да напиша точните думи на Бога, както ми бяха изговорени, това не е Словото и аз не вярвам, че пророческите преживявания са предназначени да носят тежестта на Словото. Все пак пророчеството е много важно за Църквата, в противен случай нямаше да бъдем увещавани по следния начин: "Следвайте любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате" (1 Коринтяни 14:1). Казано ни е: "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата" (1 Коринтяни 14: 3-4). Никога не ни е казвано, че пророчеството се дава с цел изграждане на доктрина за поучение. Ние имаме Словото за това. Никога не ни е казвано също, че пророчеството е безпогрешно, затова трябва да го изпитваме. Пророчеството обаче наистина назидава. Поради това, че пророчеството е дар от Святия Дух, ние трябва да го приемаме като свято, но това, което не го прави безпогрешно, е, че идва чрез хора. Единствено Словото, както е написано в своя оригинал, е безпогрешно. То е канарата на истината и чистото откровение от Бога за Неговите пътища, върху което ние можем да градим живота си със сигурността, че Словото е вечно. Аз гледам на пророчествата повече като на манната, която Бог даде в пустинята. Те са от Него и ще ни поддържат във всекидневната ни обхода, но ако ги задържим по-дълго, отколкото е предназначено, можем да се отклоним от истината. Словото е вечно и ни е осигурено, за да изградим живота си върху истината, докато пророчеството се дава, за да ни насърчава и назидава, придържайки ни към всекидневната Божия воля. Качеството на взаимоотношението се определя от
6 качеството на общуването и всяко взаимоотношение, при което липсва продължително общуване, умира. Пророчеството ни помага да поддържаме свежо всекидневното си общуване с Бога. Аз вярвам, че именно за това Словото ни насърчава да търсим
