Книга относно хазарта по интернет на вътрешния пазар



страница1/4
Дата11.01.2018
Размер0.59 Mb.
#43597
  1   2   3   4
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.3.2011

COM(2011) 128 окончателен





ЗЕЛЕНА КНИГА

относно хазарта по интернет на вътрешния пазар

SEC(2011) 321 окончателeн



СЪДЪРЖАНИЕ

ЗЕЛЕНА КНИГА относно хазарта по интернет на вътрешния пазар Error: Reference source not found

1. Регулиране на хазарта по интернет в ЕС: Неотдавнашни промени и текущи предизвикателства от гледна точка на вътрешния пазар Error: Reference source not found

1.1. Цел на консултацията Error: Reference source not found

1.2. Хазарт по интернет в ЕС: текущо положение Error: Reference source not found

2. Основни политически въпроси, включени в настоящата консултация Error: Reference source not found

2.1. Определение и организация на хазартните услуги по интернет Error: Reference source not found

2.2. Свързани услуги, извършвани и/или използвани от доставчици на хазартни услуги по интернет Error: Reference source not found

2.3. Цели от обществен интерес Error: Reference source not found

2.3.1. Защита на потребителите Error: Reference source not found

2.3.2. Обществен ред Error: Reference source not found

2.3.3. Финансиране на дейности с нетърговска цел и такива от обществен интерес, както и на събитията, на които се основават спортните залагания по интернет. Error: Reference source not found

2.4. Правоприлагане и свързани с него въпроси Error: Reference source not found

ЗЕЛЕНА КНИГА

относно хазарта по интернет на вътрешния пазар

Целта на настоящата зелена книга е да се постави началото на широка обществена консултация относно всички съответни предизвикателства пред обществената политика и възможните проблеми за вътрешния пазар, произтичащи от бързото развитие на законните и незаконните предложения за хазарт по интернет, които са насочени към гражданите, пребиваващи в ЕС.

Понастоящем като цяло има два модела на национално регулиране в областта на хазарта — единият от тях се основава на лицензирани оператори, предоставящи услуги в стриктно регулирана рамка, а другият — на строго контролиран монопол (държавен или друг). Тези два модела съществуваха съвместно в рамките на вътрешния пазар, тъй като в миналото възможностите за трансгранична продажба на хазартни услуги бяха сравнително ограничени.

Пазарът на хазарта по интернет е най-бързо нарастващият сегмент от целия хазартен пазар с годишни приходи, които през 2008 г. надхвърлиха 6,16 милиарда EUR1. Така на монополите често бе разрешавано да развиват дейности по интернет и някои държави-членки2 с монополни режими постепенно се ориентираха към отваряне на своя пазар за хазарт и залагания по интернет. Важно е да се отбележи, че спортните залагания за разлика от други видове хазарт съгласно някои национални регулаторни режими подлежат на сравнително по-леки лицензионни схеми. В крайна сметка развитието на интернет и увеличеното предлагане на хазартни услуги по интернет направиха по-трудно съвместното съществуване на различните национални регулаторни модели.

Предизвикателствата, породени от съвместното съществуване на различни регулаторни модели, се илюстрират с редицата преюдициални заключения в тази област, както и с развитието на значителни така наречени „сиви“3 и незаконни онлайн пазари в държавите-членки. Правоприлагането на националните правила е изправено пред много предизвикателства и това поражда въпроса за възможната нужда от по-тясно административно сътрудничество между компетентните национални органи или други видове мерки. Освен това повече от 85 % от 14 823-те действащи сайта за хазарт в Европа нямат никакъв лиценз4.

С оглед на очевидното трансгранично въздействие на това увеличаване на хазартните услуги по интернет в тяхната законна и незаконна форма, както и на тяхната връзка с много проблеми, на които вече е намерено решение в правото на ЕС, Комисията възнамерява да разгледа подробно редица въпроси, свързани с последиците и възможните отговори чрез средствата на публичната политика на това нарастване на хазартната дейност по интернет, с цел да се получи пълна картина на съществуващото положение, да се улесни обменът на най-добри практики между държавите-членки и да се определи дали различните национални регулаторни модели за хазарта могат да продължат своето съвместно съществуване и дали за тази цел биха били нужни специални мерки в ЕС. Тази консултация отговаря и на поредица заключения на председателството (2008—2010 г.), както и на Резолюцията на Европейския парламент относно почтеността при хазарта по интернет (2009 г.).

Комисията започва тази консултация непредубедено и не предопределя заключенията, които може би трябва да се направят по отношение на необходимостта да се предприемат действия, тяхната форма според случая и нивото, на което да се изпълнят. Нейната основна цел е да се съберат фактите, да се оцени залогът и да се получат становищата на заинтересованите страни по отношение на този феномен, който има множество измерения.

Коментарите по всички или само по някои аспекти на документа са добре дошли. След всеки раздел са формулирани конкретни въпроси.

Консултацията и въпросите в документа са насочени най-вече към хазарта по интернет и въпросите, свързани със свободното движение на услугите (член 56 от ДФЕС), поради тяхното добре развито трансгранично предоставяне. Независимо че тази консултация не се концентрира върху свободата на установяване (член 49 от ДФЕС), редица въпроси могат да бъдат от пряк интерес и за други хазартни услуги (предлагани във физически съществуващи заведения). Комисията би желала да подчертае също, че при липсата на хармонизация в тази област всяка държава-членка трябва да реши в съответствие със своята собствена ценностна система какво се изисква в тази сфера, за да се гарантира, че въпросните интереси са защитени съгласно принципа на субсидиарност.

Работният документ на службите, който придружава настоящата зелена книга, се намира на уебсайта на Комисията: http://ec.europa.eu/internal_market/services/gambling_en.htm

Този работен документ на службите предоставя на всички желаещи допълнителна информация, свързана със заинтересованите страни и техните интереси, размера на пазара за хазарт по интернет, вторичното законодателство, съдебната практика и нотифицирането на национално законодателство съгласно Директива 98/34/ЕО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти.

Държавите-членки, Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и всички други заинтересовани страни се приканват да предоставят своите гледни точки по предложенията, изложени в настоящата зелена книга. Мненията следва да пристигнат на един от следните адреси на Комисията не по-късно от 31 юли 2011 г.:



markt-gambling@ec.europa.eu

European Commission

DG Internal Market and Services

[J-59 08/061]

Rue de la Loi 200

B-1049


Мненията ще се публикуват по интернет. В специалната декларация за поверителност, приложена към настоящата зелена книга5, се съдържа важна информация относно това, как ще се обработват личните данни и становищата. Комисията приканва организациите, които желаят да изпратят коментари в контекста на обществената консултация, да предоставят на нея, както и на широката общественост, информация за това, кого и какво представляват. Ако дадена организация реши да не предостави подобна информация, официалната политика на Комисията е да поставя коментара в списъка с коментари от гражданите. (Стандарти за консултации, вж. COM(2002) 704, и Съобщението относно последващите мерки към „Европейската инициатива за прозрачност“, вж. COM(2007) 127 от 21.3.2007 г.)

Освен това Комисията възнамерява да организира консултации с националните власти, както и заседания с целеви заинтересовани страни и работни форуми на експерти. Като последващо действие към настоящата зелена книга и въз основа на заключенията от резултатите от консултацията Комисията ще обмисли какви да са следващите стъпки, които ще се предприемат.



1. Регулиране на хазарта по интернет в ЕС: Неотдавнашни промени и текущи предизвикателства от гледна точка на вътрешния пазар

1.1. Цел на консултацията

С настоящата зелена книга се поставя началото на обществена консултация относно регулирането на хазартните услуги по интернет на вътрешния пазар. Целта е да се проучат вижданията на всички заинтересовани страни с оглед на по-доброто разбиране на специфичните проблеми, възникващи при развитието на законните и „неразрешените“ предложения за хазартни услуги по интернет, насочени към установени в ЕС потребители. Консултацията е насочена към събирането на информация за съществуването и размера на опасността за социалния и обществения ред, свързана с тази дейност. Освен това се търси информация за регулаторните и техническите средства, които държавите-членки използват или биха могли да използват, за да осигурят защита на потребителите, запазване на обществения ред или други обществени интереси, и тяхната ефективност с оглед на нуждата от пропорционално, системно и последователно прилагане на тяхната политика спрямо хазарта по интернет. В крайна сметка консултацията следва да помогне да се установи дали текущите правила, които се прилагат спрямо хазартните услуги по интернет на ниво на ЕС, са подходящи, за да се осигури общото съвместно съществуване на националните системи, и да се определи дали едно по-тясно сътрудничество на ниво на ЕС би могло да помогне на държавите-членки да постигнат по-ефективно целите на своята политика в областта на хазарта.

Хазартните услуги са широко предлагани и използвани в ЕС понастоящем и икономическото значение на сектора се увеличава. Предлагането по интернет е най-бързо нарастващият сегмент на пазара за хазарт със 7,5 % от годишните приходи от целия пазар за хазарт през 2008 г., като до 2013 г. се очаква неговият размер да се удвои. В същото време регулаторната рамка, приложима за хазарта, се различава значително в държавите-членки. Някои от тях ограничават или дори забраняват предлагането на определени игри на късмета, докато други имат по-отворени пазари. Много държави-членки наскоро разгледаха своето законодателство в областта на хазарта или са в процес на разглеждане с оглед на нарастването на хазартните услуги по интернет.

Настъпването на интернет и бързото нарастване на възможностите за хазарт по интернет заедно със силно различаващите се национални регулаторни рамки доведоха не само до увеличаване на законното предлагане на хазартни услуги по интернет в някои държави-членки, но и до появата на значителен неразрешен трансграничен пазар. Той се състои от черен пазар (с нелицензирани незаконни залагания и игри, включително от трети държави) и от така наречения „сив“ пазар (надлежно лицензирани в една или повече държави-членки оператори рекламират и/или предоставят хазартни услуги на граждани в други държави-членки, без да са получили специално разрешение там). Този неразрешен трансграничен пазар е достъпен за потребителите, поради фактическото толериране или липса на ефективно правоприлагане, и допълва законните национални предложения, които са достъпни за потребителите в зависимост от правното положение в държавата-членка, където се намират.

От юли 2008 г. насам в рамките на работната група на Съвета по установяването и услугите държавите-членки обсъждат въпроси от взаимен интерес във връзка със сектора на хазарта. Последователните председателства поискаха активното участие и подробни консултации от страна на Европейската комисия. През 2008 г. френското председателство предложи Комисията да обмисли в подходящ момент възможността да направи предложения за определяне на пътищата на развитие6. Шведското председателство насърчи Европейската комисия да започне работа по тази тема във връзка с отговорността при хазарта7, а испанското председателство покани Комисията да постави началото на консултации със заинтересованите страни и държавите-членки с оглед на мерки на ЕС в тази област8. Последно при белгийското председателство всички държави-членки се съгласиха относно заключенията на Съвета, с които се изразява одобрение за широка консултация на Европейската комисия относно хазарта по интернет на вътрешния пазар, която ще позволи задълбочено обсъждане на въпросите, породени по-специално от хазартните услуги по интернет. Тези заключения, приети на 10 декември 2010 г.9, засягат и темата за сътрудничеството на регулаторните органи и в тях се отбелязва, че информационната система на вътрешния пазар може да се превърне в полезен инструмент за улесняване на това административно сътрудничество.

Настоящата зелена книга отговаря и на резолюцията на Европейския парламент, приета на 10 март 2009 г., в която Комисията се призовава да проучи в тясно сътрудничество с националните правителства икономическите и другите последици от предоставянето на трансгранични хазартни услуги във връзка с широк набор от въпроси10.

Съгласно правото на ЕС, както е потвърдено от Съда на Европейския съюз, хазартните услуги попадат в приложното поле на член 56 от ДФЕС и следователно са обхванати от правилата за предоставяне на услуги. Съгласно тези правила операторите, имащи разрешение в една държава-членка, могат да предлагат своите услуги на потребители в други държави-членки, освен ако последните наложат ограничения от съображения за обществен интерес като защита на потребителите или обща нужда от опазване на обществения ред. Общата политика на държавите-членки спрямо хазарта по интернет трябва да бъде пропорционална и да се прилага съгласувано и системно. Освен това такива ограничения трябва да бъдат съгласувани и с вторичното законодателство на ЕС: независимо че хазартните услуги не подлежат на специфично за сектора регулиране на нивото на ЕС и са изключени от хоризонтални мерки като Директивата за услугите (2006/123/ЕО) или Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО), за тях има редица правила във вторичното законодателство на ЕС11.

С оглед на неотдавнашните тенденции може да се очаква, че наложените от всяка държава-членка ограничения върху хазарта по интернет ще продължат да се различават значително, като в резултат хазартните услуги, които са или ще бъдат законни в една държава-членка, ще продължат да се считат за „незаконни“ (т.е. няма да са разрешени изрично или по подразбиране) на територията на друга държава-членка. Следователно в зависимост от правните условия, определени по-горе, ефективното правоприлагане ще бъде от основно значение, за да се гарантира постигането на целите на политиката на държавите-членки в областта на хазарта.

Целта на Комисията е чрез тази консултация и въз основа на активното участие на държавите-членки, Съвета и Европейския парламент да допринесе за създаването на правна рамка за хазарта по интернет в държавите-членки, чрез която да се осигури по-голяма правна сигурност за всички заинтересовани страни. Консултацията следва да обхване всички съответни цели от обществен интерес, засегнати от тази дейност, и да позволи определянето на възможно най-добрите пътища за тяхното привеждане в съответствие с принципите на вътрешния пазар. На края на този процес и в контекста на получените отговори Комисията ще докладва относно последващите действия, които изглеждат най-подходящи.

1.2. Хазарт по интернет в ЕС: текущо положение

Основни характеристики на сектора на хазарта по интернет в ЕС

През 2008 г. годишните приходи, генерирани от сектора на хазартните услуги, измерени въз основа на брутните приходи от хазартна дейност (БПХД) (т.е. залозите без печалбите, но с включени бонуси), бяха оценени на 75,9 млрд. EUR (ЕС 2712), което показва икономическото значение на сектора. Годишните приходи от хазартни услуги по интернет бяха над 6,16 млрд. EUR — 7,5 % от целия хазартен пазар. Този интернет пазар е най-бързо нарастващият сегмент и през 2008 г. се очакваше за пет години размерът му да се удвои13.

Каналите за хазартни услуги по интернет могат да се разделят на три основни категории — интернет, мобилни приложения и IPTV:




2003 г.

2008 г.

2012 г.

Очаквано нарастване

Интернет

4,8 млрд. EUR

5,9 млрд. EUR

7,32 млрд. EUR

152,5 %

Мобилни телефони/ други

0,78 млрд. EUR

няма данни

3,51 млрд. EUR

450,0 %

IPTV14

0,32 млрд. EUR

няма данни

1,33 млрд. EUR

415,6 %

Фигура 1. Очаквано нарастване на трите основни категории хазарт от разстояние15

Националните нива на търсенето на тези услуги по интернет са различни в ЕС в зависимост от редица фактори. В тази връзка не е изненадващо, че понастоящем с най-голям пазар е Обединеното кралство, като се има предвид, че неговият пазар за търговия по интернет е два пъти по-голям от средния за държавите-членки16. Интересно е обаче да се отбележи, че някои от най-големите пазари през 2008 г. бяха на държави-членки, за които е характерен ограничителен регулаторен модел, т.е. Франция, Германия, Италия и Швеция.




Фигура 2. Петте най-големи пазара за хазарт по интернет в ЕС през 2008 г. (БПХД в млрд. EUR)17

В момента най-важният път на разпространение е интернет, но се очаква много силен растеж с развиването на нови мобилни приложения. По интернет се предлагат пет основни категории хазартни услуги (вж. фигура 3).



Фигура 3. Разбиване на брутните приходи от хазартна дейност по вид хазартна услуга по интернет (ЕС—27)18

Широк спектър от заинтересовани страни се интересуват или са засегнати от предоставянето или рекламирането на хазартни услуги по интернет. Това са граждани, оператори, медии, посредници, организатори на спортни събития, клубове и асоциации, благотворителни организации и други бенефициери19.

По отношение на гражданите хазартният пазар (по интернет и на място) е един от 50-те пазара, обхванати от годишното проучване за наблюдение на потребителския пазар. Пазарът е класиран 29-и от 50 включени пазара. Потребителското класиране за „сравнимост“ е относително високо, класирането за „доверие“ е средно, а класирането за „изпитани трудности“ е много по-ниско от средното. Общото класиране за това дали продуктът отговаря на очакванията на потребителя е сравнително ниско, което е вероятно да се очаква предвид същността на продукта20.



Въпроси:

(1) Запознати ли сте с налични данни или проучвания за пазара на хазарт по интернет в ЕС, които биха помогнали за създаването на политика на национално ниво и на ниво на ЕС? Ако да, тези данни или проучвания включват ли лицензирани оператори, които не са от ЕС, но действат на неговия пазар?

(2) Запознати ли сте с налични данни или проучвания, свързани със същността и размера на черния пазар за хазартни услуги по интернет? (Нелинцензирани оператори)

(3) Какъв е Вашият евентуален опит с установени в ЕС оператори на хазарт по интернет, лицензирани в една или повече държави-членки, и които предоставят и рекламират своите услуги в други държави-членки на ЕС? Какво е Вашето мнение за тяхното въздействие върху съответните пазари и техните потребители?

(4) Какъв е Вашият евентуален опит с лицензирани оператори на хазарт по интернет, които не са от ЕС, и които предоставят и рекламират своите услуги в държавите-членки на ЕС? Какво е Вашето мнение за тяхното въздействие върху пазара на ЕС и потребителите?

Хазарт по интернет съгласно правилата на Договора

Положението от гледна точка на регулирането на хазарта по интернет се определя от факта, че през 2006 г. след единодушно искане от Съвета и Европейския парламент на първо четене Комисията изключи хазартните услуги от обхвата на своето изменено предложение за Директива за услугите21. В следствие на липсата на политическа воля да се обмисли приемането на вторично законодателство в този сектор, вниманието бе насочено към прилагането на първичното законодателство. В резултат на множество жалби, подадени до Комисията за предполагаеми нарушения на Договора бяха извършени редица процедури за нарушение22 срещу трансгранични ограничения за такива услуги. Тъй като Съдът на ЕС вече разработи и установи набор от ръководни принципи, значителна част от държавите-членки, срещу които Комисията беше започнала процедури за нарушение, започнаха реформи на националното регулиране на хазарта и на Комисията бяха нотифицирани повече от 150 проекта за законови и подзаконови нормативни актове23.

Проучване на Комисията през 2006 г.24 относно различните закони за регулиране на предлаганите по интернет или на място хазартни услуги25 и тяхното въздействие върху гладкото функциониране на вътрешния пазар за тези и свързаните с тях услуги показа един много разпокъсан вътрешен пазар, на който държавите-членки често налагат ограничения върху трансграничните хазартни услуги. Тълкуването на националните правила не винаги бе ясно и в проучването са изброени почти 600 дела, водени пред национални съдилища, което илюстрира значителната правна несигурност на пазара на ЕС за тези услуги26.

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

С член 56 от ДФЕС се забраняват ограниченията върху свободата на предоставяне на услуги на получатели в други държави-членки. По делото Schindler27 Съдът на ЕС потвърди за първи път, че предоставянето и използването на трансгранични хазартни услуги е икономическа дейност, която попада в приложното поле на Договора. Освен това Съдът потвърди по делото Gambelli28, че предлаганите с електронни средства услуги са обхванати и че националното законодателство, с което се забранява на установените в дадена държава-членка оператори да предлагат хазартни услуги по интернет на потребители в друга държава-членка или се възпрепятства свободата на даден ползвател да получава или да се възползва от услугите, предлагани от доставчик в друга държава-членка, представлява ограничение на свободата за предоставяне на услуги.

Ограниченията са приемливи само като извънредни мерки, специално предвидени в членове 51 и 52 от ДФЕС, или обосновани в съответствие със съдебната практика на Съда от съображения за първостепенен обществен интерес Известен брой основания, свързани с обществения интерес, бяха признати от Съда, като целите на защитата на потребителите и предотвратяването на измамите и на насърчаването на пилеене на пари за хазартни игри, както и общата нужда от опазване на обществения ред. Намаляването на данъчните приходи обаче не е едно от тях, както са изброени в член 52 от ДФЕС, и не попада в обхвата на първостепенния обществен интерес. Всеки от признатите социални проблеми може да послужи, за да се обоснове нуждата националните органи да разполагат с достатъчна свобода на действие, за да определят какво се изисква за защитата на потребителите и опазването на обществения ред по отношение на вида доставяне на услуги в тази област29.

Съгласно съдебната практика се изисква също това предоставяне на услуги и трансграничните ограничения, които могат да произтекат от регулаторния подход, да доведат до действително намаление на хазартните възможности и да се прилагат съгласувано и системно към всички предлагани услуги в областта30. Ако властите в държава-членка насърчават и окуражават потребителите да участват в лотарии, игри на късмета и залагания от финансова полза за държавната хазна, те не могат да обосноват ограничения със съображения за обществен ред, за чието опазване е необходимо намаляване на хазартните възможности31. Ограниченията трябва да се прилагат недискриминационно и пропорционално, т.е. те трябва да са подходящи за постигането на целта, към която са насочени, и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Процедурата за даване на лиценз трябва да спазва принципите за равнопоставеност и недискриминация и последващото задължение за прозрачност32.

От особен интерес за настоящата консултация е гледната точка на Съда, че предлаганите по интернет хазартни услуги имат някои характеристики, които позволяват на държавите-членки да приемат мерки за ограничаване или регулиране на тяхното предлагане с цел да се борят срещу пристрастяването към хазарта и да защитят потребителите от опасността от измама и престъпление. Тези особености са следните:

(1) В сектора на хазарта по интернет органите в държавата-членка на установяване се сблъскват със специфични трудности да оценят професионалните качества и почтеността на операторите. Тези трудности оправдават гледната точка на държава-членка, че не може да се счита, че нейните собствени потребители ще бъдат защитени от опасността от измама и престъпление, само защото даден оператор законно предлага хазартни услуги в друга държава-членка, в която е установен и в която по принцип вече подлежи на законови изисквания и контрол от страна на тамошните органи33,

(2) Липсата на пряк контакт между потребителя и оператора на хазарт по интернет води до различна и по-съществена опасност от измама на потребителите от страна на операторите в сравнение с традиционния пазар на хазарта34, както и

(3) Особената лекота и непрекъснатият достъп до хазартни услуги по интернет и потенциално големият обем и честота на подобно международно предлагане, в обкръжение, което се характеризира с изолация за играча, анонимност и липса на социален контрол, са фактори, които е възможно да доведат до пристрастяване към хазарта и други отрицателни последици (Съдът заяви също, че интернет може да бъде източник на по-големи опасности от различен вид в областта на защитата на потребителите, особено по отношение на младите хора и тези, които са предразположени към хазарта или за които има вероятност да развият такава склонност, в сравнение с традиционните пазари за такива игри)35.

Съдебната практика на Съда най-вече се основава на преюдициални запитвания на националните съдилища. В същото време Комисията обаче започна редица процедури за нарушения срещу държавите-членки с цел въз основа на съдебната практика на Съда да провери пропорционалността на ограниченията, приложени в държавите-членки. След реформи в държавите-членки Комисията прекрати някои от тези процедури36.

Освен това съгласно правилата за държавна помощ на ЕС (членове 107 и 108 от ДФЕС) Европейската комисия започна официална процедура по разследване на това, дали по-ниските данъци за казината по интернет в сравнение с традиционните казина в Дания съответстват на правилата на Договора37.



Вторично законодателство на ЕС по отношение на хазарта по интернет

Що се отнася до вторичното европейско право, хазартните услуги не са регулирани от специфични за сектора правила на нивото на ЕС, но са в приложното поле на редица правни актове на ЕС38. Следните текстове са достойни за отбелязване в тази връзка39: Директива за аудиовизуалните медийни услуги40, Директива за нелоялните търговски практики41, Директива за продажбите от разстояние42, Директива за предотвратяване на прането на пари43, Директива за защита на личните данни44, Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации45, Директива относно общата система на данъка върху добавената стойност46. В други случаи хазартните услуги бяха изрично изключени от приложното поле на правото на ЕС. Такъв е случаят с Директивата за електронната търговия47 и Директивата за услугите48.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница