Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1
ЗЕЛЕНА КНИГА относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации 1.Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации11.1.КонтекстЦелта на настоящата Зелена книга е да постави началото на широко обществено допитване до всички заинтересовани страни (държави-членки, участници на финансовите пазари, асоциации на финансовия сектор, кадри от академичните среди в ЕС и извън него, както и широката общественост) във връзка с идеята за стабилизационни облигации, което да позволи на Европейската комисия да определи подходящия начин за развиването ѝ. В документа се прави оценка на осъществимостта на общо емитиране на държавни ценни книжа (наричано по-долу „общо емитиране“) сред държавите-членки от еврозоната, както и на предпоставките2. Емитирането от държавите-членки на еврозоната понастоящем се провежда на децентрализиран принцип, при използването на различни емисионни процедури. Въвеждането на общо емитирани стабилизационни облигации би означавало обединяване на емитирането сред държавите-членки, както и поделяне на свързаните с това приходни потоци и разходи по обслужване на дълга. Това значително ще промени структурата на пазара на държавни облигации от еврозоната, който е най-големият сегмент от финансовия пазар на еврозоната като цяло (вж. приложение 1 за подробности относно пазарите на държавни облигации в еврозоната). Концепцията на общо емитиране бе за първи път обсъждана от държавите-членки в края на 90-те години, когато групата „Джованини“ (която съветва Комисията относно свързаното с еврото развитие на обстановката на капиталовите пазари) публикува доклад, който представи редица възможни варианти за координиране на емитирането на държавни облигации в еврозоната3. През септември 2008 г., интересът на пазарните участници към общото емитиране се възвърна, когато Европейската асоциация на първичните дилъри на държавни ценни книжа (European Primary Dealers Association — EPDA) публикува документа „A Common European Government Bond“ [„Общоевропейска държавна облигация“]4. В този документ се потвърди тезата, че пазарите на държавни облигации в еврозоната са все още силно разпокъсани почти 10 години след въвеждането на еврото и бяха обсъдени предимствата и недостатъците на общото емитиране. През 2009 г. в доклада EMU@10 службите на Комисията отново обсъдиха въпроса с общите емисии. Изострянето на кризата във връзка с емитираните в еврозоната държавни дългови инструменти доведе до по-широк дебат за осъществимостта на общо емитиране5. Значителен брой политически фигури, анализатори на пазара и представители на академичните среди застанаха зад идеята за общо емитиране като потенциално мощен инструмент за справяне със срещаните от някои държави-членки от еврозоната затруднения във връзка с ликвидността. В този контекст Европейският парламент поиска от Комисията да проучи приложимостта на общо емитиране на фона на приемането на законодателен пакет за икономическото управление на еврозоната, като подчерта, че общото емитиране на стабилизационни облигации се нуждае от допълнителна крачка в посока към оформянето на обща икономическа и фискална политика6. Докато общото емитиране обичайно се разглеждаше като по-дългосрочна възможност, дебатът напоследък се съсредоточи върху потенциално краткосрочните ползи като начин за намаляване на напрежението на пазара на държавни ценни книжа. В този контекст въвеждането на стабилизационни облигации няма да се появи в края на процес на икономическо и фискално сближаване, а успоредно с допълнително сближаване и в подкрепа на създаването и въвеждането на необходимата рамка за такова сближаване. Такъв паралелен подход ще изисква незабавен и решителен напредък в икономическото, финансовото и политическото интегриране в еврозоната. Стабилизационните облигации ще се различават от съществуващите съвместно емитирани инструменти. Те ще са инструмент, предназначен за ежедневно финансиране на държавната машина на държавите от еврозоната чрез общи емисии. В тази връзка следва да се прави разлика между тях и останалите съвместно емитирани облигации в Европейския съюз и еврозоната, като например емисиите за финансиране на външна помощ на държавите-членки и трети държави7. Съответно мащабът на емитирането на стабилизационните облигации ще бъде много по-голям и по-продължителен от този при настоящите форми на национална или обща емисия. Емитирането на стабилизационни облигации би могло да бъде централизирано в една агенция или децентрализирано на национално равнище със стриктна координация между държавите-членки. Разпределянето на приходните потоци и разходите по обслужване на дълга, свързани с стабилизационните облигации, ще отразява съответния дял на държавите-членки в емисиите. В зависимост от избрания подход на емитиране на стабилизационни облигации, държавите-членки могат да поемат солидарна отговорност за всички свързани разходи по обслужване на дълга или за част от тях, което предполага съответно обединяване на кредитния риск. Значителна част от предполагаемия ефект на стабилизационните облигации далеч надхвърля техническата област и повдига въпроси, свързани с националния суверенитет и процеса на икономическа и политическа интеграция. Тези въпроси включват засилено координиране на икономическата политика и управление и по-висока степен на икономическо сближаване, а при някои варианти — необходимост от промени в Договора. Колкото по-общ бъде кредитният риск във връзка с държавните ценни книжа, толкова по-стабилен ще бъде пазарът, но ще отслабнеи пазарната дисциплина по отношение на държавните ценни книжа, емитирани от отделни държави. Следователно фискалната стабилност следва да разчита повече на дисциплината в резултат на политически процеси. Също така, някои от предпоставките за успеха на стабилизационните облигации като висока степен на политическа стабилност и предвидимост или равнище на подкрепа от паричните институции далеч надхвърлят чисто техническите параметри. В допълнение към който и да е тип стабилизационни облигации трябва да стои значително засилени фискален надзор и координация на политиката, така че да се избегне рискът от недобросъвестно поведение и да се осигурят устойчиви публични финанси, както и да се подкрепи конкурентоспособността и да се намалят вредоносните мактоикономически дисбаланси. Това неизбежно ще има въздействие върху фискалния суверенитет, поради което се налага задълбочен дебат в държавите-членки от еврозоната. Поради факта, че подобни въпроси изискват задълбочено разглеждане, настоящият документ бе приет от Комисията, така че да започне необходимият процес на политически дебат и обществено допитване относно осъществимостта на стабилизационните облигации и предпоставките за въвеждането им. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|