Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл



страница1/12
Дата23.07.2016
Размер2.16 Mb.
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ ТАЙНИ НА КОСМОСА Николай Рьорих

Николай Рьорих



СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ

ТАЙНИ НА КОСМОСА

Съдържание:

КНИГА ПЪРВА:

ДРЕВНИ ЛЕГЕНДИ

I. Седемте велики тайни на Космоса

Пролог: Легенда за космическата мисъл ……...…………………3

Първа тайна: Дните и нощите на Брама………………………….4

Втора тайна: Овъд Космоса (Парабраман)……………………….7

Трета тайна: Строители на Вселената…………………………….9

Четвърта тайна: Създаване на Космическата Материя ………...10

Пета тайна: Раждане на планетите……………………………….13

Шеста тайна: Космическите стъпала на живота………………..16

Седма тайна: Луната - майка на Земята …………………………21

П. Седем предания за планетното човечество………………...…23

Първо предание: Луната населява Земята……………………….24

Второ предание: Митът за Лемурия……………………………...27

Трето предание: Предание за Атлантида ………………………..34

Четвърто предание: В отвъдните светове ……………………….46

Пето предание: Легенда за Вечния Живот……………………….57

Шесто предание: Закон за Космическата справедливост……….66

Седмо предание: Боговете са дошли от Венера…………………73
КНИГА ВТОРА:

СЪВРЕМЕННИ ЛЕГЕНДИ

Ш. Седем сказания за края на тъмната епоха

1. Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие…..…77

2.Цар на тъмата: Легенда за Луцифер……………………………...82

3.Великото Бяло Братство: Откровение за спасителите на Света..88

4. Космическият бой: Сказание за Армагедон……………………..92

5. Огън до прага: Откровение за Космическия Огън……………...95

6. Дарът на Орион: Легенда за съкровището на Света…………....99

7. Звездите участват в нашия живот: Разсъждение на мъдреците за въздействието на Светилата…………………………………………...103

IV. Седем откровения за началото на Светла Епоха

Предсказания за космическата ера ………………………………...108

Предсказание за космическия Учител……………………………..114

Сказание за майката на Света..……………………………………..118

Далечните светове ни зоват…………………………………………121

По пътя към надземния свят………………………………………..129

За да станеш гражданин на Космоса…………………………….…136

Епилог………………………………………………………………..148


Човечеството не създава легенди за дребното, за незначителното и жалкото. Много често в привдно отрицателните митове се чете уважение към потенциала на вътрешната мощ. При всички случаи всяка една легенда съдържа нещо необикновено. Не издига ли тази необикновеност човешкия дух над тъмата на механичния стандарт? Еволюцията не се гради на този машинен стандарт. Легендата, която ни освобождава от господстващите условия на всекидневната рутина, обновява нашето мислене и ни позволява да се потопим в новите дълбини на познанието, изпълнени с неизчерпаем младежки жар.

Попитайте един велик математик, велик физик, велик физиолог, велик астроном умее ли да мечтае? Аз не изброявам художници, музиканти, поети, тъй като цялата им същност е построена върху способността да мечтаят. Големият учен, ако той действително е такъв и не се плаши от недоброжелателни свидетели, разбира се, ще ви сподели, че прекрасно се издига на крилете на мечтите си. А също че много от неговите открития имат в основата си не само изчисления, а именно висока жизнена мечта.

Да, легендите не са нещо отвлечено, те са самата реалност. Мечтите не са признак за неграмотност, а отличителен белег на изтънчените души. Затова всячески да поощряваме в нашата младеж стремежа към творчески разкази и заедно с младите, оставайки млади , да тачим мечтата като разтворените криле на нашето възраждане и усъвършенстване.

Н. К. Рьорнх („Държавата на светлината", 1931)

Пътникът е приятел!
Ти започваш да откриваш пътища в Космоса, в Безкрайността. Ти се готвиш да излезеш в космическото пространство. Ти може би ще се опиташ да преодолееш и космическите висоти. Всичко това ти е предначертано, всичко ти предстои.

Припомни си заветите на древните:

 Когато сме готови за дълъг път, да поседим и да помълчим.

 Преди да направим крачка във великото бъдеще, да си припомним миналото и да осмислим настоящето.

 Да помислим заедно за това, за което в продължение на хилядолетия е говорила мъдростта на народите с езика на легендите и сказанията.

Може би това знание ще ви потрябва по пътя.

книга първа
ДРЕВНИ ЛЕГЕНДИ
Сътворени от мъдростта на душите Велики
В продължение на епохи безбройни

I СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ

ТАЙНИ НА КОСМОСА




Пролог : Легенда за Космическата мисъл

Човечеството натрупва бавно знанието за Космоса. В продължение на векове човекът открива законите на природата, космическите закони. Тези закони са съществували и тогава, когато човек още не е знаел за тях. И днес още има закони, неоткрити от човечеството. Това, което вече знаем, е нашето знание. Това, което още не знаем е тайна за нас. Но това, което за нас е все още тайна, за някой друг е знание - в Космоса има същества, които знаят повече. А да знаеш нещо значи да мислиш за него. Така се раждат мислите и те живеят свободно в пространството. Пространството е наситено с образи на истината, хората ги наричат Идеи. В пространството витаят безценни съкровища на духа. Малцина ще разберат удивителното значение на живата мисъл в пространството. Но всяка такава мисъл може да бъде достояние на човека. Искрите на знанието могат да открият всички тайни на съществуването. Тези, които могат да включат психическата си енергия в ритъма на пространствените енергии, ще приемат в съзнанието си тези съкровища. Така пространствената мисъл става за тях Глас на Безмълвието. Ученият го нарича интуиция, поетът - вдъхновение, отшелникът - озарение. Скритите проявления на Космоса проблясват в очите на търсещия. Който успее да се настрои на космическа вълна, може да слуша гласа на Безмълвието. Само сред природата може да се осъзнае величието на Космоса. Само в природата може да се съзерцава Безкрайността, където всичко е възможно. Ето защо през цялата история на човечеството отшелниците, героите, светците са отивали в планините, пустините, горите... В светлината на звездите те са долавяли тайните на космическата мисъл. В продължение на много хилядолетия чувствителните хора са слушали Гласа на Безмълвието. Така те са научили много космически тайни. Някои от тях били записвани в свещени книги, други били предавани устно като Откровение. Чрез световния език на символите чутото се предавало на народите - така са се създавали легендите.


Първа тайна: Дните и нощите на Брама
Ако обичаш да гледаш звездното небе.

Ако то те привлича с хармонията си

И те поразява с необятността си -

Значи в гърдите ти тупти пламенно сърце,

Значи то може да откликне на съкровените думи за живота на Космоса.

Слушай какво разказва древната легенда

За безкрайността, вечността и ритмичността



На Великото Битие на Вселената.

От незапомнени времена хората са гледали звездното небе, с благоговение са се любували на сиянието на безбройните светове. Величието на Космоса е поразявало човека от самото начало на неговото идване на Земята. Особено в самотата на безкрайната пустиня или сред исполинските планини човек неволно се е потапял в размишления за необятната вселена, за безкрайността на космическото пространство.

Човешкият ум е бил поразен от тази безграничност. Но в същото време той изобщо не е могъл да си представи Космоса ограничен. Ако допуснем, че съществува някъде граница, веднага възниква въпросът - какво се намира зад нея? Ако не е пространство, то какво именно? И всеки път човешкият ум е длъжен да признае - Космосът не може да има граници, космическото пространство във всички посоки е безпределно...

Но ограниченият човешки ум също така не е в състояние да постигне напълно и безкрайността. Космическият безкрай така и си остава непостижимо страшно понятие, пред което немее Човешкият разум...

Мисълта за Безкрайността на Космоса в пространството неволно извиква и мисълта за неговата Вечност във времето. Така са възникнали най-древните въпроси: Имало ли е някога начало на Вселената? Ще има ли тя край? Или всичко това същест вува вечно? И ще остане така навеки? Човекът много силно е искал да разбере, да открие тайната за произхода на световете, тайната на космическата вечност. И хората отивали в пустините, усамотявали се в горите - ставали отшелници, за да не им пречи никой да се съсредоточат върху размишления за коренните въпроси на Битието. И те мислили, мислили, мислили.

И ето че космическите тайни започнали постепенно да им се открехват. Напрегнатото, съсредоточено и постоянно мислене на онези, които се отказали от удоволствията на нормалния човешки живот заради опознаване тайните на Космоса, привличало пространствената мисъл -- те започвали да чуват Гласа на Безмълвието:

„…Имало едно време, когато нямало нищо"...

За това време се разказва в химните на Риг-Ведите, в един от най-древните паметници на световната култура. Ето фрагмент от един такъв химн:



Нищо не съществувало: ни ясното небе,

Ни величавият свод, прострян над Земята.

Какво е покривало всичко? Какво го ограждало? Какво го скривало?

Дали това са били бездънните дълбини на водите? Нямало смърт и безсмъртие. Нямало граница между деня и нощта. Нищо друго не съществувало, Освен Единен в своя бездиханен дъх Царуващ мрак, и всичко било прикрито изначално В бездните на Мрака - Океана безпросветен.
За същото говори и един откъс от още по-древната „Книга Дзиан":

Нямало нищо. Само Тъмата изпълвала Безкрайното Цяло.

Нямало време, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.

Нямало Вселенски Разум, защото нямало Същество да се всели в тях.

Нямало нито Безмълвие, нито звук, защото нямало слух, за да го чуе.

Нямало нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си. Само Единната форма на Съществуването, безгранична, безкрайна, безпричинна се простирала, почивайки в сън без сънища. Несъзнателен живот пулсирал във вселенското Пространство.

В тези два фрагмента от древната запечатана човешка мисъл се говори за времето, когато Космос още не е имало, когато нищо не е съществувало. Това значи, че някога е било началото на Вселената. А ако е имало начало, трябва да има и край. Та нали всичко, което се ражда, трябва да умре. Ако е имало време, когато Космосът не е съществувал, ще дойде време, когато него пак няма да го има.

И легендите твърдят, че Космосът се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието. В сказанията на древна Индия периодът на съществуване на Космоса е наречен „Век на Брама" или „Велика Манвантара". За изразяване продължителността на този период според нашето изчисляване на годините ще са необходими 15 цифри. И въпреки че Космосът съществува в течение на невъобразимо дълго време, което изглежда безкрайно, това време е ограничено - нашата Вселена не е вечна.

Също толкова време продължава и „Великата Вечност на Небитието", наречена Маха (Велика, Пралайя, т. е. всемирно разтваряне). След това Вселената отново възкръсва за нов космически Живот, за нов век на Брама. Така продължава без начало и край смяната на великите периоди на Живота и Смъртта на Космоса. В редуващите се цикли на Битие и Небитие Вселената е вечна! Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете - и вечна в цялото. Броят на манвантарите е безкраен - никога не е имало първа манвантара, както и никога няма да има последна.

Великият Космос се ражда за живот и се разтваря в небитието точно така, както се ражда и умира микрокосмосът - човекът. Тук аналогията е пълна. Тя се простира и по-нататък.

Както човек всяка нощ изпитва „малка смърт", заспивайки и ставайки сутрин, така има и „Нощи" на Вселената, когато умира само всичко живо, а целият свят не изчезва, а остава в спящо състояние. На „Сутринта" всичко отново оживява. Това повторение на периодите на сън и бодърстване в Космоса може да се сравни със смяната на зимата и лятото в природата.

В терминологията на древноиндуската философия периодът на космическата дейност на Вселената, когато Космосът „бодърства", когато всичко съществуващо живее, е наречен „Ден на Брама" или Малка Манвантара. А времето, когато Космосът „спи", когато всичко във Вселената „Почива", е наречено „Нощ на Брама" или Малка Пралайя.

Говори се, че продължителността на Деня на Брама е повече от 4 милиарда години. Толкова продължава и нощта на Брама. 360 Дни на Брама и 360 Нощи на Брама правят една година на Брама, а сто години на Брама - вече известният ни век на Брама. Такова е изчислението на Космическия календар!

Редуването на активност и пасивност в Космоса се отразява в периодичността на всички проявления на Природата. Във всичко може да се различи Манвантара и Пралайя. От най-дребните явления до смяната на световете може да се види този величествен закон. Той действа в пулса на сърцето и в ритъма на дишането, на него се подчиняват сънят и бодърстването, смяната на деня и нощта, също както и фазите на Луната, и смяната на годишните времена.

Вечно се повтарят раждане, живот и смърт на всичко живо. Природата, както и целият Космос, изявяват себе си в безкрайната смяна, във вечния ритъм. Човекът и неговата планета Земя, Слънчевата система и Вселената като цяло - всичко в Космоса има своите периоди на дейност и почивка, живот и смърт.

Сред Млечния път на звездите раждането и смъртта на световете се сменят вечно в правилен ред, в тържественото шествие на космическия закон.

Така разказва легендата за Първата тайна на Космоса - за великия космически ритъм на Битието и Небитието.


Втора тайна: Отвъд Космоса (Парабраман)

Ти си разбрал тайната на Великия Космически Ритъм. Сега ти знаеш за вечната циклична промяна във Вселената. Ще поискаш да разбереш и още нещо:

Какво определя продължителността на тези периоди?

Кое дава импулс на Космоса за повторно раждане от Небитието?

Слушай какво ще ти разкаже за това една легенда.

В древноиндуската свещена книга „Вишну Пурана" има такова място: „Не в имало нито ден, нито нощ, ни земя, ни тъма, ни светлина, нищо, освен Единното, непостижимо с разума, или Онова, което е Парабраман."

Да си припомним също и фрагменти от първата легенда, в която се говори за „Единното в неговия бездиханен дъх" - и за нерушимото „ВечноДихание, непознаващо себе си." Тези откъси говорят за това, че по време на Маха Пралайя, когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието, все пак остава да съществува нещо Нерушимо. Това е Великият Космически Принцип, безпричинната Причина на Битието, която след Маха Пралайя ще предизвика ново възникване на Вселената. Както след за-гасването на огъня, след разтварянето му в Небитието остава „принципът на огъня", който прави възможно повторното появяване на огъня, извиква го за живот. На този велик божествен принцип или закон в легендите е дадено названието „Парабраман" - онова, което стои зад Брамана, което се намира от другата страна, отвъд Брамана - Космосът.

Това Единно и Безкрайно начало съществува от вечността, пасивно или активно в правилна хармонична последователност. В началото на периода на действеността се извършва разпространение на това Божествено начало и видимият свят става краен резултат от дълга поредица космически сили, последователно приведени в действие. Също така, когато настъпва връщане към пасивното състояние, се извършва съкращаване на божественото Начало - и предишното съзидание постепенно и последователно се стопява. В друга древна книга за това е казано така:

Издишването на непознаваемото Начало ражда Света, а вдишването го кара да изчезне. Този процес продължава вечно и нашата Вселена е само една от безкрайните поредици, които нямат начало и край."

Легендите на древността полагат в основата на мирозданието тази величествена Причина за всичко съществуващо. Всички древни народи са се покланяли на това Единно Божествено Начало под различни названия, съответстващи на всеки народ, на всяка страна. Ето как славослови това велико понятие един от химните на Абсолюта - Парабраман:



Ти си Единен, начало на всички числа и основа на всички творения,

Ти си Единен и в тайната на Твоето Единство се лутат най-мъдрите сред хората, защото не го познават,

Ти си Единен и твоето Единство никога не намалява и никога не се разрушава и не може да бъде променено,

Ти си Единен, но не като елемент от изчисления, тъй като твоето Единство не допуска умножаване, изменение или форма.

Ти съществуваш, но съзнанието и зрението на смъртните не може да възприеме Твоето съществуване, нито да определи Твоето Къде, Как и Защо.

Ти съществуваш, но в Самия Себе си, тъй като никой друг не може да съществува с Тебе.

Ти съществуваш преди всички времена и извън всяко място.

Ти съществуваш, и Твоето съществуване е толкова дълбоко и съкровено, че никой не може да проникне в Твоята Тайна и да я открие.



Ти си жив, но извън Времето, което можем да установим или знаем.

Ти Живееш, но не със силата на духа или душата, защото Ти Самият си Душата на всички Души!

Във всички легенди и химни се посочва, че този Вездесъщ, Вечен, Безграничен и Неотменим Принцип надвишава възможностите на човешкото разбиране. Той може само да бъде смален с човешки изрази и сравнения. Ето защо се счита, че всякакви разсъждения за него са невъзможни. Така Сократ се отказал да обсъжда тайната на Световната Същност. Абсолютът е безкрайност, затова всякакви разсъждения за него неизбежно ще се окажат Негови ограничения. Величието и Красотата на Безкрайността не се вместват нито в нашите ограничени представи, нито в нашите термини, и те трябва да остават в пределите на Неизказаното. Ето защо непознаваемата причина на Космоса си остава най-великата, никога недостижима тайна. Ние можем да достигнем само до различни аспекти и проявления на този Абсолют, на тази вечно невидима Душа на Космоса.

Във всички легенди Парабраман или Абсолют е чисто философско понятие - принцип, закон или начало, върху което се гради Битието и Небитието на Космоса. Но служителите на религиите са персонифицирали това философско понятие, като го преиначават в идеята за „Единния Бог", „Твореца на Земята и Небето". С такова смаляване това велико понятие е било сведено до бога-личност, до „Властелина на Вселената". Този личен бог притежава вече определен характер: Той се сърди, наказва, награждава. Но той може и да се омилостиви, особено ако се принасят определени жертви на неговите слуги... Да, такъв „бог" древните легенди не познават.

Така разказва легендата за Втората Тайна на Космоса - за вечното и неизменно Божествено начало на Вселената.


Трета тайна: Строители на Вселената
Ти вече имаш представа за Парабраман. Ти знаеш кое дава импулс за началото на всяка нова Манвантара. Но как се ражда Космосът след Маха Пралайя? Възниква ли той от само себе си, без каквато и да е странична помощ? Или някой го създава, строи?

Слушай какво говорят легендите за това.

... Свършва Космическата Нощ. Вечният и непоклатим закон, който предизвиква смяната на великите периоди на действие и Покой на Вселената, дава импулс за пробуждане на Космоса към живота. Изгрява зората на нова Манвантара.

С какво започва Великото Зараждане на Космическия Живот? Когато ударил часът, от Тайнствения и Неузнаваем Абсолют-Парабраман, от Безпричинната Причина за всичко съществуващо първа за Битието възниква Първопричината на Космоса, Великата Божествена същност с името Логос.

Това название, взето от древногръцката философия, изразява идеята на древната легенда: Логос -това е първата дума, която се разнася от Безмълвието. Това е първият звук, чрез който се заражда Вселената. Тази вибрация или движение на Божествената енергия е едновременно и Светлина, тъй като Светлината е движение на Материята. Тази Светлина означава също така и Божествена Мисъл, която дава начало на един много дълъг процесна създаване на Вселената.

По-късно се появяват други Велики Същества това са тези, които завършват своята човешка еволюция в минала Манвантара на тази или друга планета, в тази или някоя друга Слънчева система така наречените Планетарни Духове, Създатели на Световете.

Със започването на новата Манвантара тези могъщи Духове стават най-близки помощници на Космическия Логос.

Така изявилият се Логос започва да ръководи цяла йерархия от съзнателни Божествени сили -духовни разумни Същности. В тази йерархия всяко Същество има своя определена задача в изграждането и управлението на Космоса през цялото му съществуване.

Йерархическото Начало е космически закон, водещ принцип в Космоса, затова всяка Вселена, свят или планета има своя Йерарх. Винаги съществува Висше Духовно Същество, което поема върху себе си отговорността за планетата в продължение на цялата Манвантара и което стои начело на високите си Събратя.

Преди да започне работа по своята Вселена, Логосът създава върху Плана на Божествената Мисъл проект на цялата система на тази Вселена, такава, каквато трябва да бъде от началото до края си. Той създава всички „първообрази" на сили и форми, емоции, мисли и интуиция и определя как и през какви стадии всеки от тях трябва да се осъществи в еволюционната схема на неговата система. По този начин преди възникването на Вселената нейната цялост се съдържа във Вселенския Разум на Логоса, съществува в него като идея - всичко това, което в следващия процес на изграждане преминава в обективния живот. Всички тези първообрази като плодове на отминали светове служат за посев на бъдещия свят.

Сред многобройната йерархия на творческите сили, подчинени на Логоса, се намират големи множества Строители, които строят всички форми по идеите, намиращи се в съкровищницата на Логоса, в Световния Разум. Така тези Строители създават или по-скоро пресъздават наново всяка „Система" след „Нощта".

Логос е „Творецът" на Вселената в смисъла, който влагаме в думата архитект, като „творец" на зданието, въпреки че този архитект никога не се докосва дори до един негов камък, но начертавайки плана, той предоставя цялата ръчна работа на каменоделците.

Древните космогонични сказания на Изтока разказват, че Вселената след Пралайя се изгражда много бавно, постепенно, в продължение на много стотици милиони години, и създаването на Космоса се трудят множество разумни същества - от великите божествени Архитекти до родовите каменоделци. Кой може да изчисли колко еони са били необходими за оформянето само на нашата мъничка Земя? Няма ли да се разтегли това „създаване" стотици милиони години само за нашата планета?

Така разказва легендата за Третата Тайна на Космоса - за Великата Йерархия на Творческите Сили на Вселената.


Четвърта Тайна: Създаване на Космическата Материя
Ти вече знаеш, че със зората на Манвантара започва създаването на Космоса.

Ти вече знаеш, че Вселената се изгражда по плана на Логос.

Ти знаеш нещо даже и за йерархията на Космическите Строители. А сега слушай какво разказва легендата за Космическата Материя. От нея се създават Световете.
Със зората на новата Манвантара започва първият от трите големи етапа от дейността на Логоса и ръководената от него Йерархия на Строителите. Това е изграждането на материалите, от които след това се построява Вселената.

Първичният материал или „суровината" за Космическата Материя е Пракосмическата Субстанция - непроявената девствена материя. В източните легенди тя се нарича Мула-Пракрити, което означава Корен на Материята. Мула-Пракрити като един аспект на Парабраман е вечна и съществува също така и по време на Пралайя. Тази „разтворена" материя е невъобразимо разредена фина субстанция. От нея се създават всички видове Космическа Материя - от най-фината до най-грубата.

Легендите различават седем състояния на Космическата Материя - седем степени на тънкост. Както парата, водата и ледът са трите състояния на едно и също вещество от нашия физически свят, така съществуват седем състояния на Космическата Духоматерия. От тях само седмото - най-низше-то, най-грубото - състояние е видимо за нашите физически очи: това е материята на нашия физически свят. Шестте висши състояния са невидими и недостъпни за нашите физически чувства.

Всяка от седемте градации на Космическата Материя се състои от атоми, различни за всяка градация. Атомите на първото, най-фино състояние на Духоматерията се създават по следния начин.

Енергията на Логоса (наричана в легендите фохатом) чрез вихрено движение с невъобразима бързина „пробива дупки" вътре в Пракосмическата Субстанция. Тези вихри на Живота, облечени с най-фина обвивка от Пракосмическа Субстанция, са всъщност първичните атоми. Тези атоми представляват празнини в субстанцията, запълнени с енергията на Логос.

Всяко от седемте състояния на Космическата Материя образува своя особена Космическа Сфера, свой особен план или Свят. Безбройните първични атоми и техните комбинации образуват Духомате-рията на най-висшата или първа сфера, наричана „Божествен Свят".

След това Логос строи атомите на следващата, втора сфера, около някои атоми на първата сфера, като образува спирални вихри от най-груби комбинации на материята от същата сфера. Тези по-груби атоми съставят Космическата Материя от втората сфера, наричана „Монадичен Свят". Атомите на всички следващи състояния на Духоматерията се създават по подобие на атомите от втората сфера.

Легендата разказва за тези най-висши Космически Сфери като за недостъпни за нашето разбиране - затова за тях не е известно нищо. Нещо е известно за следващите две сфери - Третата, наричана „Свят на Духа" или „Свят на Нирвана", и Четвъртата, наричана „Свят на Блаженството" или „Свят на Интуицията".

Много повече се знае за петата и шестата сфери - това вече са достъпни за човека сфери или планове. Петата се нарича „Огнен Свят", „Свят на Ума", а шестата - „Фин Свят" или „Свят на чувствата, емоциите, желанията". Самите названия на тези светове вече показват, че са „Човешки". За тях ще бъде разказано в други легенди. Последната, седма сфера - това е нашият физически свят, в който ние живеем сега. В космогоничните легенди той се нарича „Плътен Свят".

Всяка сфера е област, която съдържа в себе си Духоматерия и в основата на всички нейни комбинации са определен род атоми. Тези атоми са еднородни единици, съживени от живота на Логос, скрити под по-малко или по-голямо количество обвивки, в зависимост от сферата, към която принадлежат.

Във вътрешните сили, скрити в Духоматерия-та на физическия свят, сякаш са завити в нея, се крие силата на еволюцията. Целият еволюционен процес не е нищо друго, освен разгръщане на тези сили. Всъщност идеята на еволюцията може да бъде изразена в една фраза - това са скритите потенциали, които се превръщат в активни сили.

Думата Духоматерия показва, че в света няма такова нещо като „мъртва" материя. Цялата материя живее, нейните най-фини частици са същност на живота. Няма дух без материя и няма материя без дух. Едното е свързано с другото в продължение на целия живот. Материята е форма и няма форма, която да не служи за изразяване на живота. Духът е живот и няма живот, който да не е ограничен от форма. Даже Логос, върховният Господар на Живота, за да се осъществи, се облича във вселена, която му служи за форма. Същото се повтаря навсякъде, включително и при най-малкия атом.

След като са построени атомите на всяка една от седемте космически сфери, Логос създава в тях подразделения (подпланове), които във всяка сфера са седем. За тази цел атомите се събират в групи по два, три, четири и т. н. Първото или най-финото подразделение на всяка от седемте сфери се състои от прости основни атоми, докато всички останали подразделения - от комбинации на тези атоми. Така във физическия свят първото подразделение е съставено от прости атоми, второто се образува от достатъчно прости комбинации на еднородни атоми - това е електромагнитното състояние на физическата материя. Третото подразделение се състои от по-сложни комбинации на атоми - това е светлинното състояние на материята или „ефирът". Четвъртото се състои от още по-сложни комбинации: това е топлинното състояние на материята или „огънят". Петото подразделение е образувано от още по-сложни комбинации, разглеждани от химиците като газообразни атоми на химическите елементи - това е газообразното състояние на материята или „въздухът". Шестото подразделение - това е течното състояние на материята или „водата", а седмото се състои от твърди вещества - това е „земята".

Животът или съзнанието на Логос се проявяват като род енергия, род вибрация, всичко се основава на вибрациите. Вселената се състои от вибрации на Изтичащия Божествен Живот. Те се обличат в основните форми на материята, от която се развива цялото многообразие. Материята, която образува обективния свят, е еманация на Логос, нейните сили и енергии - същност на потока на неговия живот. Той е във всеки атом, прониква във всичко, съдържа и развива всичко. Той е изворът и Краят на Вселената, нейната причина и цел. Той е във всичко и всичко е в него.

Така разказва легендата за Четвъртата Тайна на Космоса - за построяването на седемте сфери на Космическата Материя.


Каталог: file -> knigi
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> Книга две цивилизации
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> Владимир Мегре "Новата цивилизация"
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон
knigi -> Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница