Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Лечим ли е алкохолизмът? Да, алкохолизмът е лечим!

Смея да твърдя това най-отговорно. До този извод стигнах след дългогодишна лекарска практика. Успях да открия причините за тази страшна болест, от която страдат не само болните, но и тяхното обкръжение. Тези причини се крият дълбоко в подсъзнанието на човека.

В резултат на упорита работа изясних, че хората, страдащи от прекалено силно влечение към алкохола, имат в подсъзнанието си определени програми за поведение. Нарекох ги „програми за алкохолизъм." Те се предават по наследство или се формират през живота под въздействието на силен емоционален стрес. Затова при лечението на алкохолизма е изключително важно откриването на тези програми, неутрализирането им и създаването на нови програми за поведение, насочени към здравословен начин на живот без алкохол. С други думи, за да се отървете от стария порок, трябва да си създадете нови положителни навици.

Съвременните методи за въздействие върху алкохолиците (имплантиране на ампули, инжекции, таблетки, чай, кодиране) имат само временен ефект, потискат болестта, вкарват я по-надълбоко в подсъзнанието. Често подобно насилие върху психиката води и до сериозни нарушения (появата на раздразнителност и агресия, особености в поведението, импотентност, тъга и депресия, травматизъм). Лекарствата и кодирането само отлагат решението на проблема и не отстраняват истинските причини за това заболяване. А те се крият в подсъзнанието.

Наскоро при мен дойде една жена с молба да помогна на сина й, който е алкохолик. По време на разговора тя се държеше малко странно. Имах чувството, че не е трезва. Тогава си помислих: „Няма що! Иска да помогна на сина й, а самата тя пие."По-нататък се изясни, че преди няколко години тя се бе кодирала срещу алкохолизъм. Да, беше се кодирала, но болестта беше останала в душата й. И външният и вид, начинът й на общуване издаваха проблема.

- Докторе - каза ми тя някак прекалено възбудено, - толкова се радвам, че не пия.

- За колко години сте кодирана? - попитах я аз.

- Кодирана съм до края на живота си. Толкова съм доволна. Само че сега синът ми започна да пие.

Тази жена по никакъв начин не можеше да разбере, че е предала болестта на сина си. С помощта на кодирането тя бе потиснала своето влечение към алкохола, беше скрила причините дълбоко в подсъзнанието си, но не бе успяла да ги отстрани. А синът й реагираше на нейната подсъзнателна програма.

Оказва се, че когато човек се кодира, без да желае да отстрани вътрешните, подсъзнателни причини, той просто се разболява от друга болест или прехвърля проблема върху децата си.

Преди няколко години кодирането бе изиграло своята прогресивна роля, но сега вече са необходими нови методи за преодоляването на този проблем.

Има ли изход? Разбира се, че има! Сега вече го знам със сигурност. А всички необходими ресурси за лечението се крият вътре в човека. Просто трябва да осигурите достъп до тях.

Алкохолизмът може (и това го знам от практиката си) да се излекува (именно да се излекува, а не да се потисне) само когато човек е готов да поеме върху себе си отговорността за своята болест и за оздравяването си.

Преди всичко трябва да е налице непреодолимо желание на всяка цена да се отървете от недъга, да се простите с миналото си, да намерите себе си, да станете друг човек, да започнете нов живот без алкохол. Много неща зависят от вас, само от вас. Безпределната вяра в самия себе си и в лекаря могат да предизвикат чудото на изцелението.

Моята програма е помогнала вече на стотици хора да излекуват болната си душа и тяло.

Стигнах до извода, че такъв сериозен проблем като алкохолизма не може да бъде решен само със сеанси. Необходимо е да работите върху себе си.

На пръв поглед всичко е ясно: алкохолът е отрова. Той е вреден за здравето. Той поражда всички житейски несгоди, руши семейства, човек губи работата си, деградира психически. За това е говорено и писано много. Но защо хората продължават да се тровят?

Задавал съм си този въпрос многократно. От години се води борба с алкохолизма - без никакъв успех.

В продължение на няколко години търсех път за решаването на този проблем. Използвах хомеопатията, билки, молитви, баене, автотренинг. По-късно започнах да използвам хипнозата. Всичко това даваше прекрасни резултати. Но чувствах, че липсва нещо много важно, което би помогнало за пълното, бързо и ефикасно решаване на проблема.

И в един прекрасен ден изведнъж ме осени прозрението. „Силата на действието е равна на силата на противодействието." Този фундаментален закон на физиката ни е известен още от училищната скамейка. Оказва се, че колкото повече приказваме, че алкохолът е зло, и колкото повече се борим с него, толкова по-активно става това зло и толкова по-трудно ни е да се преборим с него.

Веднага възприех проблема по друг начин. Разбрах защо у хората се появява болезненото влечение към алкохола. Алкохолизмът е болест на личността, а алкохолът е своеобразно „лекарство" за болната душа. Тоест, не алкохолизмът създава болестта, просто душата на човека вече е болна. У него се появява болезнена потребност от наркотичен химически препарат, за да облекчи състоянието си. Затова на първо място трябва да се лекува душата на болния и тогава необходимостта от наркотик сама ще отпадне.

Представете си човек с болно сърце. Той се нуждае от нитроглицерин, за да се справи със спазмите на съдовете и да облекчи състоянието си. Този препарат не лекува и не отстранява причините за болестта. Но какво ще се случи, ако лишим изведнъж болния от това средство? Човекът може да умре. Затова, на първо място, този болен трябва да излекува сърцето си, отстранявайки причините за заболяването, и тогава вече той няма да се нуждае от нитропрепарати.

Същото е и с алкохолика. Душата му е болна. Тя е заразена с вируса на страха и омразата, ревността и обидата, яда и отчаянието. А алкохолът помага за известно време да бъдат неутрализирани тези разрушителни емоции, да потънат в наркотична забрава.

Разбира се, алкохолът не лекува болната душа. Той само за известно време облекчава душевните и физическите страдания на болния. И като всеки химически препарат, алкохолът има вредни странични последици и за тялото, и за психиката. Токсичните продукти от разпада (алкохолните метаболити) се натрупват във вътрешните органи, особено в черния дроб и в главния мозък, като оказват разрушителното си въздействие.

Получава се, че, от една страна, алкохолът е отрова, а от друга - помага на болния (макар и за известно време) да облекчи страданията си.

Алкохолизмът съществува до ден днешен, именно защото някои хора се нуждаят от него. Те са готови да бъдат негови роби и да му отдадат волята и енергията си срещу възможността да се почувстват по-спокойни и по-сигурни за кратко. Струва ли си да се плаща такава висока цена за илюзията за щастие? Струва ли си да отдадем целия си скъпоценен живот и енергия за няколко минути наркотична забрава?

Край, стига! Трябва да отдадем всичките си сили не за борба със злото на алкохолизма, а за самоусъвършенствуване и саморазвитие. Човекът - това е най-великото творение на природата. На него му е предоставено това, с което не разполагат нито растенията, нито животните. Този дар е възможността за саморазвитие, обучение на нещо ново, възможност за опознаване на истината.

Какво да направим?

На първо място - да престанем да възприемаме алкохола като зло. Още Омар Хаям пише:

Забраната на виното е закон,

който се съобразява с това

кой пие, кога, много ли, с кого.

Когато са спазени всички тези условия,

пиенето е признак на мъдрост, а не на порок.

Ако имате проблеми с употребата на алкохол, не бързайте да се критикувате. Първо се вгледайте в себе си и разберете защо го употребявате. Каква е ползата ви от него? Да, да! Точно така - каква е ползата ви? За да ви стане по-ясно, ще ви дам примери. Алкохолът е изпитано наркотично средство за получаване на достъп до определени емоционални състояния. С други думи, при употребата на алкохол всеки човек има една цел - да промени емоционалното си състояние.

Например, благодарение на алкохола мнозина постигат чувство за разкрепостеност и свобода. Едни го използват при деловото си общуване като ритуал за облекчаване на сключването на сделки. Други - просто за да постигнат по-откровено и свободно общуване с приятелите.

На някои хора алкохолът им помага да се отпуснат и да се почувстват по-разкрепостени при запознанство и сексуално общуване. Със сигурност мъжете си спомнят как на младини са пили „за смелост" и са напивали момичетата, за да бъдат по-достъпни. Понякога това е просто необходимо, тъй като обществото налага определени забрани върху секса. След като мъжът и жената се научат да изразяват свободно и естествено сексуалността си, необходимостта от алкохола отпада от само себе си.

Понякога хората прибягват до алкохола, за да преодолеят физическото натоварване, да се отпуснат и починат.

Мнозина използват алкохола като начин за освобождаване от психическото напрежение, за да избягат от реалността и натрупалите се проблеми. Един вид „да се напием и да забравим". Но това е самоизмама. Проблемите не се решават по този начин, напротив - появяват се нови. Трябва да решаваме проблемите, а не да бягаме от тях. От себе си не можеш да избягаш. Как можеш да се скриеш от реалността? Още повече, че ние сами създаваме тази реалност. А щом я създаваме сами, значи не трябва да бягаме от нея, а да я променяме. При това, трябва да започнем от промяната на самите себе си.

Освен това, концентратът повдига настроението, ставаме весели и уверени в себе си. Нима не е хубаво да почувстваме удовлетворение, радост от живота, прекрасно настроение? Да, но по какъв начин?

Алкохолът, подобно на наркотик, предоставя на човек възможност да изпита удоволствие, радост, да се разсее от ежедневието, да се отпусне, „да се забрави", в края на краищата. Но всичко това е измамно. Веселието е отдих за душата. А веселието и радостта под въздействието на алкохола е веселие под упойка. Упойката минава и остава празнота. Алкохолът не ви учи да решавате жизненоважните проблеми, а по-скоро обратното - създава нови. Кръгът се затваря.

Разбира се, няма нищо лошо в употребата на концентрати с цел изпадане в някакви определени емоционални състояния. Но ако алкохолът е единственият начин за постигането им, това вече е ограничение и зависимост. По този начин човек става роб на химическото вещество с наркотично въздействие, каквото е алкохолът. Волята на човека се подчинява на алкохола. Колко висока е цената за няколко минути наркотичен сън!

Запишете позитивното намерение (функцията) на употребата на концентрати. Това е първата стъпка по пътя на лечението.

Сега започнете да създавате нови начини за постигането на тези състояния. Нека те са по-ефикасни и по-надеждни от алкохола. Има едно златно правило: „Ако искате да се отървете от някой вреден навик, създайте си нови полезни навици." Създайте си възможност за избор още сега. Не отлагайте за после. Престанете да тровите собствения си живот и живота на близките си.

Искам също така да обясня какво означава „нови начини на поведение". Новите начини на поведение са новите мисли, чувства и емоции, новото отношение към себе си и към близките си, към останалите хора и към заобикалящия свят. Това са нови възгледи по отношение на различни ситуации в живота, нови реакции по отношение на събитията.

До този момент не сте имали избор и сте били роб на наркотика, не сте могли да се откажете от него. Сега вече имате избор. Разполагате с нови начини на поведение, които са по-добри от алкохола. Имате нови полезни навици. Поздравете се! От този момент тръгвате по пътя към свободата.

Вече писах, че алкохолизмът е болест на личността. Алкохоликът е човек с болна душа. По време на дългогодишните ми занимания с лечението на алкохолизма стигнах до извода, че човек, в чийто живот цари хармония във всичко, никога не би се напивал. В такъв случай е глупаво и безполезно да се борим с концентратите. Трябва да прочистим душата си от агресията. Алкохолици стават хората, които имат високо ниво на съзнателна и подсъзнателна агресия. Всичко това създава болка и душевни страдания. В този случай алкохолът, подобно на наркотик, отпуска „спазмите" на болната душа. Но това „лекарство" действа временно и има вредни странични последици, то руши здравето и живота. Ще ви дам няколко примера.

- Ненавиждам тези морални изроди, с които работя - ми каза един мъж, който беше пристрастен към алкохола. В подсъзнанието си той бе натрупал много презрение, гняв, злоба.

Един мой пациент се пропи, когато започна да подозира жена си в изневяра. Алкохолът му помагаше да неутрализира ревността.

Друг мой пациент трупаше в себе си малки и големи обиди към живота, правителството, началството, а после се „забравяше" за няколко дни.

Започнете да преодолявате още от сега негативните мисли и емоции, които са ви провокирали към алкохолизъм. Никой няма да стори това вместо вас. Ще изброим някои от тях:

- различни страхове: страх от физическо насилие, страх от бъдещето;

- чувство за вина и стремеж към самобичуване;

- носталгия по миналото;

- тъга и скука;

- чувство за самота;

- обида, гняв, яд, презрение и омраза;

- претенции, неприязън, отвращение;

- ревност;

- чувство за неудовлетворение от себе си, от живота и заобикалящия свят;

- усещане за безизходица;

- комплекс за непълноценност, неувереност в себе си, съмнения относно мъжествеността си или женствеността си.

Оказва се, че проблемът с прекомерната употреба на алкохол може да бъде решен, ако се освободите от подсъзнателната агресия към себе си и към заобикалящия ви свят. Трябва да промените мирогледа си, да си създадете нови начини на поведение. Да отворите живота си за любовта и радостта, душевното спокойствие и хармонията. И тогава ще отпадне необходимостта от наркотик като алкохола. Все пак, здравата душа и здравото тяло не се нуждаят от никакви наркотични „лекарства".

Как да преодолеете негативните агресивни мисли и емоции? За целта е необходимо да промените мирогледа си, да направите преоценка на ценностите си. Друг път няма.

Да направим някои изводи. Ако човек страда от алкохолна зависимост, за пълното му лечение е необходимо:

3) да създаде и да започне да използва нови начини на поведение, нови полезни навици, тоест да се сдобие със свобода на избора;

4) да се освободи от отрицателните агресивни мисли по отношение на самия себе си и на заобикалящия го свят. Да промени мирогледа си.
ПУШЕНЕ

Не пийте вино, не огорчавайте сърцето си с тютюн - и ще живеете толкова, колкото е живял Тициан.

И. П. Павлов

Повечето пушачи са започнали да пушат още на младини. И не може да се каже, че цигарите са приятни на вкус или че някой се чувства по-добре благодарение на тях. Първите реакции, предизвикани от пушенето, са гадене, виене на свят, кашлица. По-късно пушачът получава награда - дрезгав глас, болни бели дробове, лош дъх, задъхване, жълти петна по зъбите и по пръстите, освен това парични разходи, появата на призрака на рака на белите дробове и болести на сърцето. Всеки пушач знае до какви странични последици може да доведе пушенето. Но какво го кара отново и отново да пали цигара?

Хората не пушат за удоволствие, а заради асоциациите, който предизвиква у тях пушенето. Например, тийнейджърите пропушват, за да докажат, че са независими от родителския авторитет, за да бъдат приети в компанията на връстниците си, ако те пушат, да се почувстват част от групата, за да ги уважават и за да са търсени. Девойките често асоциират пушенето с усещането за независимост и изтънченост.

С възрастта тези критерии се заменят с други. Възрастните асоциират процеса на пушене със способността за контрол върху чувствата, с благополучието, комфорта и спокойствието. Необходимо е само едно просто действие - запалването на цигара - и човек предизвиква в себе си високо оценявани чувства.

Следват някои асоциации, които правят хората в процеса на пушене:

- чувство за независимост и преход към света на възрастните;

- чувство за приобщаване към компанията, към процеса на общуване, усещаме се като част от групата;

- чувство за благополучие, комфорт и спокойствие, усещане за вътрепша мекота;

- усещане за емоционален самоконтрол, отпускане;

- придобиване на усещане за целенасоченост на мисълта, за съсредоточеност, подреденост на мисловния процес, размислите;

- чувство за изтънченост, уникалност;

- усещане за мъжественост - щом пушиш, значи си мъж; припомнете си рекламата на цигарите „Марлборо" - красивият каубой на кон, силен и непобедим;

- подобряване на работоспособността;

- чувство за завършеност на някаква работа;

- начин за убиване на времето, занимавка; кратка почивка, разпускане, разтоварване;

- „поставяне началото на новия ден", влизане в ритъм;

- демонстриране на благополучие, добро материално положение („Пуша скъпи цигари").

Вие с какви асоциации свързвате пушенето?

Първото, което трябва да направите, за да се откажете от цигарите, е вие самите да се откъснете от процеса „пушене". Тоест, да осъзнаете следното: „Аз съм човек, който е използвал процеса на пушене за постигането на определени, важни за мен самия асоциации."

Сега помислете дали си струва винаги да използвате такъв вреден и разрушителен за здравето начин? Или може би трябва да създадете някакъв друг начин?

Ако сте решили да се придържате към здравословен начин на живот, съставете си позитивно намерение (дори може би трябва да го запишете на листче с лявата ръка и да го повтаряте всеки ден): „Аз се отказвам лесно от цигарите; водя здравословен начин на живот; белите ми дробове са чисти и дъхът ми е приятен. Създавам нови начини на поведение, нови мисли, благодарение на които се отказвам с лекота от цигарите."

Например, имате следната асоциация: пушене = да бъдеш мъж. Помислете си по какъв друг начин бихте могли да се почувствате мъж? Има много признаци за мъжественост: сила на волята, способност за поемане на отговорност, поемане и изпълнение на задължения по отношение на другите, умение за самостоятелно вземане на решения. Можете да започнете да развивате в себе си всеки ден един от тези нови критерии за мъжественост. По такъв начин подсъзнателният ви разум ще получи възможност за избор и ще го направи в полза на най-ефективния и безопасен начин.

Ако пушенето ви е помагало да придобиете усещане за благополучие, комфорт и спокойствие, трябва да си изясните кои сфери от живота предизвикват у вас неудовлетворение, дискомфорт и раздразнение. След като решите личните си проблеми, необходимостта от пушене ще отпадне от само себе си, тъй като ще се научите да получавате удовлетворение и спокойствие по друг начин.

Сега, когато чувствате, че имате възможност за избор на поведение за достъп до определени усещания, започнете процеса на освобождаване от цигарите. Благодарете и освобождавайте всяка изпушена цигара. Казвайте: „Благодаря ти за това, че ми помогна да осъществя намеренията си; освобождавам се от зависимостта, благославям те с любов и те освобождавам от живота си завинаги." Ако наистина сте решили да се откажете от цигарите, няма да ви бъде трудно.

Понякога пушенето на скъпи цигари или пури се асоциира с имиджа на богат и преуспяващ човек. Спомням си едно интервю във вестник с един от най-богатите хора на планетата. Бяха му задали въпроса: „Какви цигари пушите?" А милионерът беше отговорил следното: „Аз съм много богат и много обичам себе си и живота, затова нямам нужда от допинг. Според мен, пушат само хората, които имат много проблеми. Лично за мен пушенето и умението да се изкарват „големи" пари са несъвместими." Може би думите на милиардера ще ви помогнат да си изградите нов образ: на здрав, красив, богат човек, който умее да решава деловите въпроси без цигари и да се наслаждава на живота, да вдишва чист, свеж въздух.

Има още един много важен момент, който обединява всички пушачи. Пушещите в една или друга степен отричат живота. Те не обичат себе си и самия жизнен процес, като разрушават организма си с цигари. Започнете да обичате себе си в този живот и самия жизнен процес. Тогава ще назрее мигът, когато степента на вашата любов към себе си ще достигне такова ниво, при което лесно ще се откажете от цигарите.
ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

Половината от пациентите ми са деца. Ако детето е вече голямо, аз работя директно с него. Винаги ми е приятно да наблюдавам как с оздравяването на детето се променят самите родители. Работата с децата е по-лека и интересна. Мисленето им още не е обременено - не е ангажирано с дребни всекидневни грижи и различни забрани. Те са много възприемчиви и вярват в чудеса. Ако детето е още съвсем малко, аз работя с родителите му. Когато родителите започнат да се променят, детето оздравява.'

Вече отдавна е установено, че на информационно-енергийно, полево ниво родителите и децата са едно цяло.

Възрастните често ме питат: „Докторе, как детето може да разбере за нашите взаимоотношения, ако ние ги крием от него? Ние не се караме и не спорим пред него." Не е задължително детето да вижда и чува родителите си. В подсъзнанието си то носи пълна информация за родителите си, за техните чувства и мисли. То просто знае всичко за тях. Само че не може да изрази с думи чувствата си. Затова боледува или се държи странно, ако родителите му имат някакви проблеми.

Много от вас са чували израза: „Децата отговарят за греховете на родителите си." Това наистина е така. Всички болести на децата са отражение на поведението и мислите на техните родители. Много е важно да сте наясно с това. Родителите могат да помогнат на детето си да оздравее, като променят мислите и вярванията си, поведението си. Веднага обяснявам на родителите, че те нямат никаква вина за болестта на детето си. Вече писах, че болестта изобщо трябва да се възприема като сигнал. А болестта на детето - като сигнал за цялото семейство.

Децата са бъдещето на родителите си и отражение на техните взаимоотношения. По реакцията на децата можем да си направим извод за това дали ние, възрастните, действаме правилно. Болестта на детето е сигнал за родителите. Нещо в отношенията им не е наред. Време е да се изясните и със съвместни усилия да постигнете мир и хармония в семейството. Болестта на детето е сигнал за бащата и майката, че те самите трябва да се променят.

Какво правят родителите, когато детето им се разболее? Нима възприемат болестта като сигнал за себе си? Съвсем не. Родителите тъпчат детето с лекарства, като потискат сигнала. Подобно сляпо отношение към болестта на детето утежнява положението, тъй като болестта не изчезва, а продължава да руши фините полеви структури на детето.

Децата сами избират родителите си. Но и родителите сами избират децата си. Вселената подбира за всяко дете съответните родители, които най-много му подхождат.

Когато в семейството няма спокойствие, между родителите или близките има постоянни кавги и разпри, детето често реагира с възпаление на ухото или заболявания на дихателните пътища, като по такъв начин то изразява чувствата си и подава на родителите си сигнал: „Обърнете ми внимание! Аз имам нужда от тишина, мир, спокойствие и хармония в семейството." Но дали възрастните винаги разбират това?

Много често негативните програми се внедряват в подсъзнанието на децата още по време на бременността. Винаги питам родителите за този период и дори за отношенията им една година преди бременността.

- В началото на бременността си сте мислели да направите аборт - казах аз на една жена, която доведе при мен на преглед бебето си. Наскоро детето бе започнало да страда от диатеза.

- Да, така е - отговори жената. - Мислех, че бременността е ненавременна, но съпругът ми и неговите родители ме убедиха, че трябва да родя детето.

- Вие сте родили детето, но в подсъзнанието ви е останала програмата за унищожаването му. Нежеланието да раждате представлява пряка заплаха за живота на детето. То е реагирало на това с болест.

- Какво да правя сега? Мога ли да му помогна по някакъв начин? Лекарите казват, че за тази болест лекарства няма, трябвало само да се спазва диета.

- Лекарства има. Ще ви предпиша едни хомеопатични лекарства. Първо симптомите ще се изострят, но после кожата на детето ще се изчисти. Най-важното обаче е вие самата да се „прочистите". В продължение на четиридесет дни трябва да се молите и да искате прошка от Бог за мисълта за аборт, за това, че не сте успели да създадете на детето си пространство, изпълнено с любов. Това ще ви помогне да неутрализирате програмата за неговото унищожаване. Освен това, проявявайте всеки ден любов към себе си, съпруга си и детето си. И още, помнете, че всякакви претенции към съпруга или обидата към него, всеки конфликт в семейството веднага се отразяват на здравословното състояние на детето. Създайте в семейството си пространство, изпълнено с любов. От това ще спечелят всички.

Мислите и емоционалното състояние на бременната жена са много важни за здравословното състояние на бъдещото дете. Мисълта за несвоевременната бременност, страхът от раждането, ревността, обидата към съпруга, конфликтът с родителите - всичко това се предава на детето и в подсъзнанието му се преобразява в програма за самоунищожаване. То се появява на бял свят със слаба имунна система и започва да страда от инфекциозни заболявания практически веднага, още в родилния дом. Лекарите нямат никаква вина за това. Причината е както в детето, така и в родителите. Важно е да осъзнаете причините и да се очистите чрез покаяние. Диатезата, алергиите, ентеритът, стафилококовите инфекции - всичко това е резултат от негативните мисли на бащата и майката по време на бременността или след това.

Когато детето страда от различни страхове, причината за това отново трябва да се търси в поведението на родителите.

Веднъж ме извикаха на домашна визитация с молба да помогна на децата да преодолеят страховете си. По-късно стана ясно, че и майката беше обладана от страхове - страхуваше се да се отдалечава от дома, а бащата употребяваше наркотици. Всъщност, кого трябваше да лекувам?

Ще ви дам и друг пример със страхове. Една жена доведе в кабинета ми едно съвсем малко момиченце. От известно време детето се страхуваше да остава само в стаята си и изпитваше ужас от тъмното. С майката изяснихме подсъзнателните причини. Оказа се, че в семейството имало напрегнати отношения и че жената мислела за развод. Но какво означаваше разводът за момиченцето? Раздяла с бащата. А бащата олицетворява опората, защитата. Веднага щом майката бе завладяна от негативни мисли, детето бе реагирало със страховете си, като по този начин показваше на родителите си, че не се чувства в безопасност.

Когато жената се отказа от мисълта за развод и предприе стъпки за укрепване на семейството, страховете на момиченцето веднага изчезнаха.

Зависимостта на поведението на децата от поведението на родителите се проследява добре при лечението на алкохолизма. При мен често идват родители и ме молят да помогна на вече порасналите им деца-алкохолици. Самите деца не желаят да се лекуват и аз започвам да работя с родителите им. Ние търсим подсъзнателните програми в поведението на родителите, които алкохолизмът на детето отразява, неутрализираме ги и тогава стават възхитителни (но в действителност закономерни) неща - синът или дъщерята се отказват от алкохола.

В тази глава, както и в предишните, ви предложих много примери за детски болести. Такива примери мога да ви давам до безкрай. Важното е ние, възрастните, да разберем една проста истина: ако в семейството царят любов, мир и хармония, детето ще бъде напълно здраво и спокойно. Дори най-малката дисхармония в чувствата на родителите води до промени в поведението и здравословното състояние на детето.

Кой знае защо битува мнението, че децата са по-глупави от възрастните и последните трябва да учат децата. Но по време на работата си с деца съм забелязал, че те знаят много повече от нас, възрастните. Децата са отворени системи. Още от раждането им ние, възрастните, ги „затваряме", като им натрапваме своето възприятие и своя начин на моделиране на света.