Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Паралелна реалност и алтернатива

на виртуалния свят
Михаил Радуга
Книга първа: Практика и ефективни техники
СЬДЬРЖАНИЕ

Увод

,,Матрицата"

Целта на книгата

Компютьрни игри в миналото

Аинг

Глава 2. Какво всъщност е това?

Добър вечер, зелено човечеt

Чудо ли е това?

Избраници

догадки и забранена тема

Какво всъщност е това?

Мненията на други аингери

Научнотомнение

Религиите

Екстрасенсите

Необясними явления

Нло

Опасност и противопоказания

Получаване на информация за реалния живот

или как станах изобретател

Неограничена памет

Самолечението

Развитие на свръхсетива

Страхове

Влияние върху външностга

Нов живот за инвалидите

Самореализация

Изучаване на езици

Творческо развитие и моделиране

Смисълът на срещите с починали хора

Техники и предпазване

Преобърнатсвят .

Виртуалната реалност не беше наблизо

Ѕuperqueѕt

Всичко, което само си поискаш

Полет

Мечти и тайни желания

Комлютьр

Начини за попадане във фаза

Техники за непряко попадане във фаза

Техники за влизане във фаза чрез сън

Техники за пряко попадане във фаза

Техники за задълбочаване на фазата

Техники за задържане на фазата

Техники за излизане от фазата

Техники за бързо намиране на обекти

Техники за програмиране на обекти

Първоначалният страх

Глава 2. Суперсредство при безсъние

или ключ към други светове

ълчи! (или главният проблем на човечеството)

Ключ към други светове

Бързо заспиване за цял живот

Техники

Интернет в главата

Приложения

Статистика

Списък на практическото използване на аинг

Заповеди на аингера

Бързо попадане във фазата за нетърпеливите

Графики

Целият човешки живот е непрекъснато движение напред във всички възможни посоки на развитието. Това е естествено и не противоречи на природните закони. Същият процес протича и в самата природа, като се започне от най-малките бактерии и се стигне до едрите бозайници. Всичко навсякъде се променя. Това е същносгга на живота. Без нея той нямаше да съществува.

Неотдавна, в края на 80-те и началото на 90-те, ние само можехме да мечтаем за персонален компютър, който ни сеструваше нещо необикновено и олицетворяваше прогреса на човешката мисъл. Това доста сложно устройство направи възможно осъществяването на разтърсващи постижения в различни области и безусловно е много важно за хората днес, когато по-голямата част от човечеството го смята за обикновена вещ за всекидневно ползване. Но за много хора компютърът е сложна играчка, която дава възможност да се потопиш в необикновени светове, тъй като всекидневието отвреме на време омръзва.

Всичко се движи напред. Преди се задоволявахме с компютъра, но днес това вече не ни е достатъчно, искат ни се все по-ярки преживявания. . Трябва да дойде нещо ново. Нещо по-реалистично като усещане и по-сложно по същност. Това ново нещо трябва да бъде значително по-ефектно и по-завладяващо. Струва ми се, че знам нещо такова, което може да замени компютърните игри като средство за развлечение и получаване на нови усещания, като при това разкрива вчовека множество други възможности, способности и знания.

Най-учудващото е, че това ново нещо е всъщност много старо, но е известно в определени среди. Става въпрос за опитности извън тялото, съкратено ОИТ. Повечето хора имат по този въпрос огромно количество несправедливи предразсъдъци и стереотипи, които са породени от най-обикновени мошеници и шарлатани. Ето защо, когато започвате да четете тази книга, забравете за това, което знаете. По-скоро всичко съвсем не е такова, каквото сте си представяли.

Това явление има най-различни приложения в живота, като започнем от пътешествията до различни части на Вселената и свършим с развиването на свръхсетивни способности. В книгата съм се постарал да опиша възможно най-широко и пълно целия спектър от проблемите, свързани с ОИТ, като съм включил подробни техники за обучение, както и много сфери на използване.

Особен акцент съм поставил върху използването му като отлично средство за развлечение. Уверявам ви, че много от нещата, които ще прочетете, са описани за първи път.

На някого може да се стори, че макар и да е възможно, на това е трудно да се научиш. Съвсем не е така, макар че, разбира се, да влезеш в това състояние е по-сложно, отколкото да включиш компютъра, но и преживяванията са многопо-ярки и ефектни. Усещанията по време на ОИТ ви поглъщат много повече, отколкото можете даже да си представите - това ще потвърди всеки, който макар и веднъж е попадал в такова състояние. Отивайки там, вие взимате със себе си всички усещания и само помните, че съществувате и тук. Тези преживявания са така реални, както и истинските, т. е. оформя се ясно усещане за пълно присъствие в реални събития, което не може да ви даде нищо друго в настоящия момент. Аз не мисля, че изобщо е възможно да се изпитат по-реални усещания, отколкото тези там, т. е. това е пределът на човешката способност за усещане.

По-рано за нещо подобно можехме само да мечтаем или да гледаме във фантастични филми. Струваше ни се, че до момента, в който това може да се осъществи, трябва да мине много време и са необходими някакви научни открития. Но ключът за това е във всеки от нас и нищо допълнително не е необходимо.

Не само това - то винаги е било възможно, астралните преживявания са известни от древни времена, но никой не гие възприемал като средство за развлечение, а мнозина просто не вярват в тях.

Това е нещо толкова ярко и ефектно, че в ролята си понена развлечение не може да не замени електрониката или поне да не бъде редом с нея. Твърдо вярвам, че това задъл-жително ще стане. Всеки човек, опитал ОИТ поне веднъж, ще гледа даже на най-съвременните компютърни игри така, както всички ние сега гледаме старите черно-бели лампови те-левизори, със същото чувство за несъвършеното минало, от което е толкова безинтересно и некомфортно да се ползваш днес.

Освен всичко друго, ОИТ за разлика от компютъра оказ-ват върху човека обучаващо и оздравително въздействие. даже само фактът за такова занимание вече говори за съ-ществено разширяване на възможностите и знанията на чо­века, без да споменаваме за конкретното използване на този феномен на практика във всички области на човешката дейност.

Това явление е толкова ярко във всяко отношение, толкова реално по своята същност и толкова безгранично, че аз се боя дали оскъдният ми език и опит в излагането на мисли ще могат да предадат неговия мащаб. Каквото и мнение да се оформи във вас след прочита на книгата, то вероятно няма да отговаря на знанията и разбиранията, които бих искал да предам и които съответстват на действителността. Всичко е значително по-сериозно.
ПЪРВА ЧАСТ
Глава 1

ПРИЧИНА ЗА ПОЯВАТА

НА КНИГАТА И НЕЙНАТА ЦЕЛ

08.06.04. 13.20 N° 601

Изпитах силно желание да попадна във фаза*. Легнах удобно, успокоих съзнанието си и започнах предварително отпускане. За най-добра релаксация използвах техниката на до-тинга. Но аз не започнах да я използвам непосредствено занавлизане във фаза. След като постигнах пълно отпускане, реших да експериментирам с възбудата. След две активни състояния на възбуда започнах да усещам вибрации с ниска честота, които леко ме раздрусваха, но не можех да ги усиля. След около 10-15 пъти вибрациите станаха достатъчно силни, за да мога да ги контролирам. Те започнаха да ми се подчиняват след голяма съпротива. Аз ги засилвах чрез напрягане на мозъка, но те отново отслабваха. След няколко опита те моментално ме погьлнаха. Ушите ми бучаха ужасно, притъмня ми пред очите, а тялото ми отначало сякаш се вкамени, но послестана много горещо. В същото време през мен сякаш протичаше много силен ток, който не предизвикваше болка, но беше свисоки честоти. Цялото ми тяло се гьрчеше в конвулсии.

Пренасяйки вибрациите от една част на тялото на друга, азпродължих да ги засилвам до момент, в който започнах даизлизам от трафарета. В един момент вече не можех да сеудържа в тялото си и изпитах разединяване, след което увиснах в средата на стаята. Поради силните вибрации веднага себях озовал в дълбока фаза и не ми се наложи да използвамтехника за задълбочаване. Зрението ми се появи веднага.

За начало реших да разгледам тялото си, проснато на кревата. Разглеждах лицето си със странни чувства, то ми изглеждаше не като мое и правеше стряскащо впечатление.

После ми се стори, че положението ми във фазата е отслабнало и мие нужно задълбочаване. С голямо удоволствие използвах обикновено навеждане на главата надолу. При това отначалоизчезна зрението, а после почувствах тъмнина около себе си и рязко понижаване на температурата. Едновременно чувствах, че задълбочавам състоянието си, и изпитвах удоволствие от малко страшното, но реалистично падане в неизвестността. Скоро започнах ясно да усещам, че се намирам в много дълбоко състояние. Толкова дълбоко, че започна да се появява необяснима тревожност. Стана видима някаква неопределена материя, която в такива моменти винаги се появява. Учуден от странното място, реших да отида някъде.

В отговор на това желание аз автоматично попаднах в черна дупка (телепортационно-материализираща зона). Не си поставих никаква конкретна цел, само концентрирах вниманието си върху нещо спокойно и красиво, на което можеш да се наслаждаваш. В този момент усетих как нещо започва да ме придвижва встрани. Скоросттаа бързо се увеличаваше. Ушите ми отново ужасно забучаха и ме обхванаха много силни вибрации. Чувствах абсолютно реално, че тялото ми прорязва част от пространството. Пълно усещане за реален полет с бясна скорост. Вълнуваща неизвестност се простираше във всички посоки на пространството, което нямаше нито долна, нито горна граница.

След няколко секунди неочаквано бях захвърлен в някакво ярко слънчево място. Отначало очите ми бяха заслепени, нопосле бързо свикнах и виждах безкрайна, чак до хоризонта абсолютно равна долина, без нито едно дръвче или храстче. Само равна сочно зелена трева. Седнах и се огледах наоколо. В същото време контролирах запазването на високите вибра-ции, което ми позволяваше да правя каквото си искам, без да имам грижа за преждевременно излизане от това състояние.

Като гледах редките облаци и вдишвах чистия въздух, се замислих за това, че много хора дори не подозират за своите възможности. Те не вярват в тях или мислят, че това е нещо твърде сложно. Но защо се лишават от възможността да преживеят всичко, което искат, и да отидат навсякъде? Нима зада дойда тук, трябваше да направя нещо изключително трудно? Защо да гледаме за това фантастични филми и после само да мечтаем да преживеем нещо подобно, когато то съществува в реалността?
Матрицата
Веднъж през пролетта или в началото на лятото на 2003 година бях седнал пред телевизора. Съвсем случайно в този момент започваше Матрицата. Реших да погледам 5 минути само защото много бях чувал за този филм, но го изгледах докрай и, както се казва, на един дъх.

Знаех, че този филм има необикновен сюжет по необик­новена тема. Освен това мнозина говореха, че след гледането на филма разбираш някои неща, за които можеш сериозно да се замислиш. Струваше ми се странно един холивудски продукт да ангажира съзнанието на хората, да ги накара дасе замислят. Не, аз нямам никакво намерение да възхвалявам създателите на филма. Знаете ли, че причините да сезамисля над този филм всъщност са много повече?

За първи път в живота си след гледането на филм бях в истински шок. Бях страшно сърдит на себе си, че не съм го гледал по-рано. Всъщност в него се засягаше темата, която ме вълнуваше от много години и буквално не ме оставяше на мира. Моите мисли и предположения бяха получили неимоверно потвърждение и подкрепа. Филмът, който възприемах само като поредната комерсиална продукция, стана за мен една от най-важните кинотворби на човечеството.

Именно важно творение на човечеството. Не интересно, не качествено, а именно важно, макар че самият филм беше направен на недостижима до този момент висота, както отгледна точка на сюжета, така и като качество. За достойнствата на “Матрицата” може да се говори безкрайно, но не това е най-интересното не поради това аз се докосвам до филма в тази книга, не ме накараха да изпитам шок потресаващите специални ефекти. Тук има нещо, за което неговите създатели най-вероятно даже и не подозират.

Най-интересното в сюжета беше, че аз видях една от страните на реалния живот, която може всеки да има, но за която малцина знаят. Много години съм се занимавал с това, което има различни названия - опитности извън тялото, аст­рални полети, астрални пътешествия, пътешествия в пара­лелни измерения и т. н. да практикуваш това означава даприемаш двойствеността на мирозданието. Този, който се занимава с това, може от време на време да се окаже в друг, принципно различен свят, при това като преживява всичко също така реално, както и обикновения живот. Това в известна степен беше показано в ,,Матрицата” и именно то ме шокира. На екрана видях нещо, което много често преживявам аз самият и на което научих много хора. От гледна точка на ограничения човек това са абсолютно нереални неща. Аз самият до ден днешен не можах да свикна с това. Там често сеслучват неща, които при никакви обстоятелства не може да се случат тук. Това не може да бъде представено — то трябва да се преживее.

Обикновено фантастичните филми се гледат като приказки, като събития, които нямат право да се случват в истинския, реалния живот. Никой не ги възприема сериозно и това е правилно. Но всеки от нас след гледането на такива филми е изпитвал макар и мъничко съжаление, че това неможе да се случи. Така ни се иска да попътуваме с машината на времето или да полетим в космически кораб - би било страхотно. Но здравомислещият човек разбира, че за съжаление това е невъзможно. Понякога, в най-добрия случай, е невъзможно в дадения момент, но някога ще бъде възможно, не много скоро, не в нашия век.

Когато ,,Матрицата" се гледа от човек, който умее да се разделя с тялото си, при него частично отсъства усещането, че гледа нереална фантастика. Изглежда, че е трудно да се намери сюжет с по-нереален смисъл, но именно тук има напълно реални моменти. Колкото до мен, много от видяното ми беше познато на практика и това ме накара да бъда изцяло погълнат от филма.

Разбира се, трябва да се отбележи, че далеч не всичко в него съответства на реалността, която е във всички нас. В тази област сюжетът е нещо поправимо, в смисъл, че вие можете да преживеете същите събития, които преживяват героите на филма.

На първо място това е сходството на филма с реалност­та като възможност за двойственост на битието. Вие също, както и героите, можете да се озовете в друг свят, където животът протича по други правила. доколкото можах, в книга­та съм обяснил основните тезиси, но този паралелен свят е толкова широк, че не може всичко да бъде описано и вие ще трябва самостоятелно да го изследвате, ако поискате. Аз не бих могъл да знам всичко. Това е невъзможно. Толкова години се занимавам с това и всеки път там се сблъсквам с нещо ново. Предполагам, че така ще бъде винаги. Но именно с това е интересно такова занимание, което имаш от години, и вече не те вълнуват толкова много събитията, които в началото са те шокирали. Преживяванията са напълно реални за всички сетива: когато се намираш в единия свят, абсолютно нямаш връзка с другия, съвсем не го чувстваш.

Има и по-конкретни прилики. Например постигането на контрол над ставащите там събития и като цяло над това, което е там. Първоначално, когато се окажете в другия свят, вие ще имате същите способности, както и в обикновения живот, само защото сте свикнали със собствената си ограниченост тук. Доста време ще мине, преди да се научите да преминавате през стени или за миг да се озовете в което и да е място. Нашата ограниченост е пуснала дълбоки корени в самата сърцевина на съзнанието ни. Подобно нещо ще срещнете и в "Матрицата".

Като започнете да се занимавате с това, вие ще докажете за себе си съществуването на още един свят, но от къдесте сигурни, че няма и други?

В тази глава си струва да спомена и още един филм, неведнъж сниман по романа на Станислав Лем. ­Там се разглежда още една тема, която не се среща никъде другаде, освен в ОИТ. Героите на този филм, попадайки на изследователска станция на планетата Соларис, се сблъскват с необикновен феномен. Тази планета е материализирала техните дълбоки, почти подсъзнателни преживявания. При всеки те са били различни, но всички са се сблъсквали с това явление.

Когато практикувате ОИТ, вие няма да избягате от подобни неща. Всеки новак непременно в началото преживява собствените си скрити страхове и проблеми. Подсъзнанието винаги ще ги изтиква навън дотогава, докато всичко не се разкрие и преживее напълно, докато не бъде унищожено. Ако се страхувате от нещо, благодарение на ОИТ можете да се избавите от страха. Аз самият по този начин се излекувах от

някои свои фобии. Не може просто да ги прекрачиш. Не е възможно там да започнеш да правиш нещо сериозно, докато имаш вътрешни проблеми.

Искаш или не, след гледането на тези филми се замисляш за произхода на техните основни идеи - по-вероятно е такива идеи да се възприемат от реалния опит, отколкото да възникнат в нечия глава като фантазия.

Целта на kнигата

В момента, в който гледах филм по тема, близка с моите всекидневни преживявания, взех окончателното решение да напиша тази книга. Тогава напълно се убедих, че подобна книга ще бъде интересна и необходима. Толкова е примамливо да изпиташ върху себе си събития, подобни на тези, които изпитват героите на екрана, още повече това изглежда съвсем нереално. За някого това означава сбъдване на мечтите. Наистина за такова нещо би могло само да се мечтае, ако го нямаше в действителност.

Но всеки човек, започнал да се занимава с това, поради липса на информация неизбежно попада под влиянието на идеи, формулирани в първите намерени източници. Трябва да отбележа, че често хората спонтанно започват да преживяват отделяне от тялото и самостоятелно търсят обяснение на ставащите с тях събития. В такъв момент е много лесно да се заблудиш.

Така и аз дълго време мислех, че притежавам някакви тайни възможности, които се дават само на избраните. Постепенно намирах все повече различни източници и се оказа, че съществуват много възгледи, обясняващи този феномен, като започнем от магическите и свършим с научните, които не си приличат по нищо. Някои автори описват разни неща в различни книги, като се лутат в дебрите на собстве­ното си съзнание, и явно приемат желаното за действително. В края на краищата реших да приемам всички източници само като информация и да се опирам само на идеите, които са получили фактическо потвърждение.

Постепенно си изработих собствени възгледи и те клонят повече към обясненията, които дават научните източници, но аз не отричам нищо и разбирам, че мога да греша. Благодарение на такъв подход аз не заблуждавам сам себеси и няма да заблудя никого другиго.

Освен всичко друго, разработих и многократно проверихвърху себе си и върху други хора много от собствените ситехники за попадане в това състояние, които не се срещатникъде другаде и често са много ефективни. Противно наобщото мнение, да се научиш на това не е толкова трудно. Съвсем отговорно заявявам, че на това може да се научи всеки без особени проблеми, ако следва моите указания.

Важно е, че практикувайки ОИТ, аз намерих множество начини за използването на този феномен в живота. И до ден днешен се учудвам защо никой от другите автори не е достигнал до това или неизвестно защо е решил, че за него не трябва да се споменава в трудовете. Аз също никъде не бях срещал такова нещо и дълго време не обръщах внимание на тези аспекти. Но именно благодарение на многото области на използване на тези необикновени способности, хората, поискали да се занимават с това, стават няколко пъти повече.

За първи път предлагам използването на ОИТ за определени практически полезни и реално използвани в живота цели (получаване на информация, самолечение, развитие на способностите и т. н.), включително и като отлично средство за развлечение, с което не може да се сравни нито една компютърна игра или нещо от този род. Аз говоря не просто за преживяванията като развлечение, това е очевидно, а затова, какво можеш да правиш там, за да се развличаш.

Искрено се надявам, че тази книга ще помогне на много хора да имат нов и по-пълноценен живот.

Повечето от нас живеят в еднообразен, сив свят. От самото ни раждане до смъртта в живота ни не стават никакви принципни промени: не ставаме безсмъртни, не ни порастват криле и стените не се разтварят пред нас. Напротив, всичко наоколо се движи по едни и същи правила, непроме­нени от времето на възникването на човечеството.

Стават изменения само в качеството, но не и в същност­та. От една страна, това несъмнено е изгодно за съществу­ването. Това позволява всеки следващ път все по-добро адаптиране към живота в природата и в обществото. Ние по-добре разбираме принципите на съществуването и това ни позволява да живеем и да постигаме успехи в каквото и да е. Но не може да не въздейства потискащо на личността, особено в младостта. Самата природа на човека ни кара да търсим новото и неизвестното за самоусъвършенстване и прогрес. Даже ако се случи нещо ново, това дълго време не променя затворения кръг на обичайните закони на живота. Хората, които постоянно се движат в различни посоки, имат пътешествия в емоционално отношение и живеят значителнопо-леко: така те утоляват природния си глад за новото. Нокакво да правят обикновените хора, които понякога се намират в тясната кутийка на скучния всекидневен живот? Заповечето от нас целият свят — това е домът, работата, магазинът и рядко нещо друго. И никакви променив течение на дълги години. Ужасно тъжно.

Но хората не винаги свикват с това. Мнозина по всичкивъзможни начини се опитват да разширят своята малка вселена. Но много ли добри неща можете да намерите за себе си, ако живеете някъде в дълбоката провинция, в малко, забравено от всички градче или селце? Вие несъмнено сте обречени на скучен и еднообразен живот. Безспорно цивилизацията ни помага в украсяването на нашия малък свят. Съвременният човек не може да си представи живота без прозореца в разнообразния свят — телевизора. Този уред съществено облекчава нашата участ, значително утолява стремежа ни към новото. Но това не е пълноценно, остава ти само да гледаш приказни светове, седнал на дивана в стаята.

Някои измислят напълно реални начини за раздрусванена нервите, кръвта и еднообразието. Например хората, коитосе занимават с екстремни спортове. Никой не би спорил, чепарашутните скокове от здания или скалното катерене пре-Дизвикват ярки и винаги нови усещания. Но с подобни разв­Лечения никой не може да се занимава постоянно и често теса твърде скъпи и трудни за осъществяване. Освен това теса достъпни само за малка част от хората, тъй като са въпрос не само на смелост, но и на физическо състояние. Инва­лидите и възрастните хора ще разберат за какво говоря. Всяка година в целия свят стотици млади и здрави хора стават жертва на подобни развлечения. Гладът за новото понякога води до лоши последствия.

В стремежа си да открият за себе си нещо неизвестно, мнозина стигат до алкохола и наркотиците. Аз не мога дасъдя за разширяването на света по този начин, защото нямам ни най-малък опит нито в едното, нито в другото. Ето защо мога да съдя за това отстрани. Такъв опит имам предостатъчно: 95 % от младите хора на възраст 16-35 години от моето обкръжение поне веднъж са опитвали наркотици, за алкохола няма какво да говоря. Отстрани ясно се вижда, че ако има някакво удоволствие или развлечение, то е с цената на големи проблеми и неприятности.

Стотици пъти са ми предлагали да пия или да пуша трева. Когато отказвах, освен всичко друго чувах, че трябва да се отпусна, да се изкефя и да се потопя в нови усещания. Аз често отговарях на това, че човешкият организъм е така устроен, че, първо, винаги може да се отпусне физически и емоционално, но без всякакви вредни за него вещества; и второ, аз мога да правя нещо, което ми позволява да се потопя в такива преживявания, които няма да ми даде даже и най-силният наркотик, като при това съм с трезвия си ум и напълно здрав.

За съвременните хора има още един достъпен начин да се изпитат нови усещания - компютърът и компютърните игри. Изглежда, че това е свят на безгранична фантазия. Мо-жеш да се почувстваш който и да е и да правиш каквото си искаш, недостъпно в обикновения живот. От опит знам колко завладяващо и интересно е това. Но доколко реално можеш да усетиш себе си като някой друг, седейки пред монитора или в най-добрия случай през очилата на виртуалната реалност?

Битието е така устроено, че в живота си ние често изпитваме и ограничението на собствените ни способности и възможности. Светът на позволеното е много по-тесен от наши­те мечти и желания. Това води до ограничена реализация и всичко, което следва от това: неудовлетвореност от себе си, от живота, от околните; постоянни депресии, което на свой ред може да доведе до фатални последствия за личността. Честа причина за самоубийство е неспособноспа на човека да излезе от състоянието на заложник на външния свят, на неговите ограничения и правила. Около нас има не само физически, но и психологически стени, ние сме затворени телесно и умствено. Колкото по-дълго живееш, толкова по-ясно усещаш тези стени, толкова по-силно те притискат.

Всичко това би било много лошо, ако наистина беше такова. Всеки от нас има възможност да отмести стените около себе си. Те могат да бъдат разрушени и унищожени завинаги, най-малкото част от тях. Ако се занимавате с ОИТ, много прегради в живота ви ще бъдат унищожени завинаги. За вас няма да съществува нищо невъзможно.

Вътре в нас има резерв на необикновеното и нестандартното разнообразие в живота. Във всеки от нас е скрита една вратичка към безкрайното, неограниченото пространство. Хората от древни времена са измисляли вълшебни светове и ние всички сме пораснали с приказки, но всеки дълбоко в душата си съжалява, че ги няма в действителност. Често порастването се асоциира с разбирането на тази истина. Но сигурно приказките са писани не просто така. Всеки може да попадне в такъв свят и да опита неговитевкусни и сладки плодове. Когато пораснах, аз получих това, за което мечтаех в детството си.

Може би няма да поискате да се занимавате с ОИТ (ма­кар че аз не виждам причина за подобно решение), но поне трябва да знаете за тях. Трябва да знаете, че те са възможни и че не бива да се отнасяте към тях с недоверие. Главното доказателство в потвърждение на това е, че вие можетесами сравнително леко да ги овладеете. Никакво друго доказателство за съществуването на ОИТ не е необходимо и аз мога да ви помогна да се научите на това в този книга.

Това занимание създава много незабравими усещания и преживявания, без да изисква никакви материални или каквито и да било други средства. С ОИТ може да се занимава както човек, достигнал своето материално благополучие, така и човек, който няма нищо зад себе си, даже и просякът. Ако не се злоупотребява с него, това не може да вреди на здравето, най-малкото такива случаv не са известни. Такива занимания не могат да бъдат заплаха за живота - практи­чески няма причина за това. Напротив, от гледна точка на психологията подобни преживявания несъмнено са полезни за здравето. Те дават силен психологически заряд и много положителни емоции, повдигащи жизнения тонус. Нашето ментално състояние пряко влияе върху физическото ни здраве. Може с увереност да се каже, че това даже е определящ фактор.

Много хора, които някога са чули нещо за оит, даже ако повярват, си мислят, че на това е почти невъзможно да се научиш, а мнозина не му вярват само защото тези, които го умеят, смятат, че това е способност за избрани и никой друг не може да я придобие. Истината изобщо не е такава. От собствен опит мога да кажа, че това е относително просто. Ако имате желание, лесно можете да се научите. Нужни са само правилни инструкции, които са дадени по-долу.

Натрупах достатъчно знания в тази област, за да опиша подробно всички нюанси на въпроса, и се постарах да ги опиша колкото може по-точно и подробно, с максимапна независимост от каквито и да било предразсъдъци, през които съм преминал аз самият. Наложи ми се да преодолея всевъзможни трудности и неприятности, свързани с това, и целта на книгата е да направя така, че вие на свой ред да не преминавате през подобни изпитания.
Компютърни игри в миналото
През своята история човечеството е измисляло много начини за развлечение и е придавало на този въпрос едно от приоритетните значения в живота. Много психолози смятат, че всички човешки постъпки в крайна сметка са продиктувани от желанието да се получи удоволствие, каквото именно в много отношения представлява развлечението, затова е толкова важно. То ни позволява отчасти да се откъснем от трудния живот и да се потопим в интригуващи усещания от най­-различен характер. На един му харесва да пътешества, на друг да ходи на кино или просто в къщи да гледа телевизия, друг обича да играе футбол или да пазарува и т. н. В тази област човечеството е достигнало голямо разнообразие, неприсъщо на никои други същества на нашата планета.

Но никой няма да спори че за повечето представители на мъжкия пол в развитите страни компютърните игри заемат едно от най-важните места в сферата на отдиха и развлеченията. Цифровият свят наистина покорява любознателния мъжки ум със своето многообразие и многостранност. Там можем да намерим неограничен брой неща, които не съществуват в реалността. Там можеш да се почувстваш какъвто си искаш, като започнем от дребното насекомо и стигнем до Бога. Това наистина е силно средство за откъсване от сивата реалност.

Създадена е гигантска индустрия засилваща стремежа да се играе, която може да достигне какво ли не благодарение на постоянно растящото търсене. Но нима не можем дасе потопим в някакъв друг фантастичен свят по друг начин? Наистина ли компютърният е толкова завладяващ, или той изглежда такъв поради невъзможността да го сравним с каквото и да било друго?

Нима в процеса на компютърната игра е възможно да изпитаме усещанията за движение или за някакво преместване в пространството? Ние можем да съдим за това само по изображението на монитора, според което се настройва и нашият мозък, и ние ,,се движим". А ако погледнем обектив-но, никакво преместване не може да има, но ние не забелязваме това и го приемаме за нещо, което се разбира от само себе си. Нямаме дори понятие за това дали е възможно нещо повече, а толкова би било хубаво, ако движението можеше да се усеща.

Можем ли да пипнем нещо в компютърния свят? Реално нищо и никога, освен клавишите и мишката. Отново се създава само фактическа симулация на взаимодействие с предметите. Но при това ръцете ни нищо не чувстват, макар че електронният свят се движи с невероятна скорост и някога това може да стане възможно, но засега е само мечта. Опи­тайте се да си представите обкръжаващия ни свят без тактилни усещания и ще разберете колко важни са те за възпри­емането и усещането на себе си и на всичко останало, и колко реално би било виртуалното измерение, ако ги имаше там.

Компютърният свят не може да бъде реален без усещанията за температура и болка, нещо, което играе важна роля във възприемането на света. Може да ни изглежда че болката не е най-нужното И полезно усещане, но именно то създава за сметка на ограничаване на желаните действия особени правила на реалността, с които сме свикнали и не си представяме живота без тях.

А има ли поне един човек, който е успял да получи вкусови усещания от храната, когато се намира във виртуалния свят? Може би този въпрос ви се струва глупав, на всички е ясно, че такова нещо не може да има. Повечето хора са убедени в невъзможността за получаване на такива усещания по никакъв друг начин, освен чрез реалната консумация на храна, но това съвсем не е така. Просто това, както и много други неща, липсват във виртуалността. Може би тя наистина е твърде ограничена?

Да, безспорно е, че от компютъра можеш да получиш много удоволствие. Но то е много специфично и ограничено от няколко страни, такива като получаване на приятни ментални усещания от достигането на нещо или просто от самия процес. Не може да става дума за реални удоволствия от тези усещания. На никой и наум не може да му дойде например възможноспа за получаване на сексуални удоволствиякакто в реалността. Като натиска клавишите и гледа монитора, само много нестандартен човек може да ги изпита, ето защо, ако вие сте такъв човек, засега оставете книгата настрана и отидете да се консултирате с лекар. Някой ще каже, че желанието да получиш толкова много неща от виртуалността е просто смешно, това не е реалният живот, а компютър, и той съответно не може да се конкурира с всекидневието. Но защо мнозина си осигуряват развлечения чрез него, щом има светове, където всичко е както в живота?

Цялата компютърна реалност се състои само в наблюдаването на малкия плосък екран и в натискането на копчета. Единствените активизирани реални сетива остават слухът и частично зрението. Всички останали напълно присъст­ват в сивия делник. Играта на компютърни игри - това всъщ­ност не е нищо друго, освен надзъртане в тясната пролука към интересното цифрово измерение, при което ние напълно оставаме в нашия обикновен свят.

За някого може би това положение на нещата е напълно задоволително, но това е само от незнание за възможносттана нещо повече. Някога, когато хората не са знаели за възможността да се строят самолети, въздушните балони и дирижаблите са се смятали за връх на техническото съвършенство. Хората не са знаели, че може да има нещо повече, иначе са щели да мислят другояче. Щом четете тези редове, то сигурно не е далече времето, когато самостоятелно ще стигнете до мисълта за крайната ограниченост на компютърния свят като източник на развлечение. По всички параметри той е много оскъден в сравнение с ОИТ.

Те качествено превъзхождат виртуалността, при това толкова, колкото го прави реалността, защото там всичко става на практика еднакво от гледна точка на получаване на всички възможни усещания, в това число и наслаждението. Там можеш и вкусно да похапнеш, и да постреляш с пушка, да общуваш с всяко момиче (младеж) и да полетиш на ракета. При това нищо няма да се различава от реалността. Извън тялото е възможно не само да изпиташ всички познати усещания, но и да изпробваш такива, каквито никога не си имал във всекидневието, например: да се почувстваш като насекомо, да полетиш в космоса, да преминеш през стена и т. н. Ето защо мнозина разглеждат попадането в този свят като възможност да се усети по-пълно собственото същест­вуване. Може да се каже, че това занимание се конкурира вече не с компютърния свят, а с реалния живот, тъй като намирайки се в един от тези два свята, не чувстваш другия, т. е. извън тялото напълно отсъства някаква ясна връзка скаквото и да било в реалността.

За да разберем в каква степен преживяванията на някак­ви действия извън тялото са по-реалистични от такива действия в компютърния свят, е достатъчно да знаем реакцията на хората, които са запознати с едното и с другото. Всеки геймър с голям опит, оказал се за първи път извън тялото, много дълго не може да се успокои от преживяното, втакава степен то разтърсва съзнанието на човека. даже такъв изкушен в развлеченията мозък може да бъде потресенот това. Изобщо всяко попадане в паралелния свят в началните етапи се преживява от всички хора много емоционалнои не излиза от главите им в продължение на много дни и сед м и ци.

Несъмнено един пигмей от Африка също може да се учу­ди на обикновения компютър, но посветените в ОИТ са разтърсени не по-малко, а това говори за много неща. Не съм сигурен, че играта на компютъра (даже ако е много интересна и е за първи път) може да накара човека да помисли, че той преживява едно от най-важните събития в живота си, както мислят повечето, преживели себе си извън тялото.

След всичко казано дотук не може да не се появи мисълта за възможността от масово използване на ОИТ по даден начин като по-съвременна и съвършена алтернатива на компютърните игри или като съвсем ново средство за развлечение, което може да се конкурира с всички най-известни и популярни средства. При това не е трудно да предположим, че при определени условия ОИТ може да направи истинска революция в тази област.

Защо да използваме нещо несъвършено, когато можем да имаме по-ефективни начини за получаване на удоволствие? ОИТ напълно сериозно може да се възприемат като съвършено средство за развлечение и повратна точка във всичко, свързано с него. Това е толкова необикновено и нестандартно от гледна точка на ограничения човек, че можеда преобърне света на човечеството в сферата на отдиха и развлеченията.

Светът се движи напред и всичко бързо остарява и ом­ръзва. Такава участ неминуемо сполетява и почти всеки начин за получаване на удоволствие, ако не бъде усъвьршенстван от някой друг. Не може да се говори за ОИТ като пълна алтернатива на компютъра, но в много аспекти в сферата на развлеченията това е така. Само по себе си ОИТ също е добър развлекателен жанр без сюжетна и смислова линия за сметка на много ярки преживявания, които са всеобхватни и завладяващи.

Струва ми се, че хората, пробвали наркотици, ще намерят в ОИТ напълно реална алтернатива на своите опияняващи преживявания. Извън тялото лесно може да се моделира не само всяка ситуация, но и всяко усещане и чувство. При това няма отрицателно влияние върху здравето, не се появя­ва зависимост и всичко се контролира.

А какво да кажем за заниманията с астрални полети ипотапяне в астралния свят? От такова предложение повече-то нормални хора веднага ще се откажат. Това е твърде езо­терично и мистично название, което отдавна е дискредити­рано, макар че то стои много по-близко до правилното разби­ране на същноспа на процеса единствено заради това, чене предлага ОИТ в реалния свят (но ще повторя отново - такава възможност не е напълно изключена). Трябва да от­бележа, че за някои хора потапянето в астралния свят озна­ чава състояние, близко до обикновената релаксация, което може да бъде придружено от някакви много смътни видения. А аз говоря за пълноценно, всеобхватно потапяне.

Астрален свят - това е толкова често използвано и многозначно словосъчетание, че е трудно да се разбере истинското му значение. Не си струва даже да се опитваме, защото еднозначно определение не съществува: едва ли не всекиго разбира по своему. В това число и аз. Има нещо общо в това определение - а именно нематериален, духовен свят, който прониква в цялата материя и е неин прародител. Почти няма съвременен учен, който да не признава съществуването на свят с по-фина енергийна структура, свързващ всички живи същества, който се изследва все повече. Може би именно него древните са нарекли астрален свят? И в това няма нищо магично и свръхестествено, просто с времето по него е полепнала много кал. Като изхождам от тази мисъл, азреших да измисля ново название, но произтичащо от старото.

Аинг - астралонавтинг, т. е. практика на потапяне в астралния свят. Под астрален не се подразбира никаква магия или нещо от този род. Самият термин включва в себе си засилено използване на дадената способност за прагматични цели: в качеството на пълен модулатор на нашия и на другите светове, като включва всички сфери, с цел напълно реално преживяване на всички ситуации, невъзможни в обикновения живот. Новото название е нова репутация. Аз не сеотказвам напълно от използването на други термини в тази книга, но само в качеството на синоними на аинга, затова не е нужно много да мислим върху тях и да им придаваме разни значения. Моята цел е под аинг хората да подразбират абсо­лютно реални неща без каквато и да било езотерика и т. н. За някого това ще бъде просто замяна на труднодостъпната скъпа виртуална реалност с по-реална и леснодостъпна су­перигра, за което лично аз най-често използвам това умение; друг с негова помощ ще се стреми към някакви реални жи­тейски промени.

Когато започнах да разбирам, че моите занимания по отделяне от тялото значително се отличават по възгледи и цели от общоприетите възгледи на хората, които го практику­ват, пред мен веднага възникна въпросът за названието на тези практики. Би било неточно да бъдат наречени с някое от съществуващите названия в тази област. А всъщност имаше ли някакви точни и ясни названия? Събирателен термин няма. Може да се каже, че аз се занимавам с ОИТ, отделяне от тялото, или с астрални полети. Мога да си спомня още някакви названия, но всички те ми звучаха нелепо, а главното е, че вече имаха стереотипи в главите на обикновените хора. Когато говорех така, винаги неправилно се разбираше характерът и същността на моите занимания, поради което се слагаше несправедлив отпечатък върху репутацията ми.

Какво ще си помисли човек, когато му предложат да се занимава с отделяне от тялото си? Ще си помисли, че целта на това занимание е откъсването на душата от тялото, за да отлети нанякъде. Но когато му обясните, че това не е в прекия смисъл разделяне на душата от тялото, той не разбира смисъла на това занимание. Хората не знаят за използването му в много други важни и интересни области, защото това не се подразбира от термина отделяне на душата от тя­лото. Човек ще се откаже от това занимание и до края на дните си няма да разбере каква интересна способност е могъл да има. Най-интересното е, че самите хора, които обикновено предлагат занимание с това, не знаят истината и целия потенциал на подобна практика, т. е. често те самите я възприемат като полет нанякъде и само това.