Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание



Pdf просмотр
страница1/23
Дата18.04.2022
Размер1.1 Mb.
#114137
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23
the path
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia















ОГЪНЯТ НА ПЛАНИНАТА
КНИГА ПЪРВА ПЪТЯТ
РИК ДЖОЙНЪР
Превод: Емил Енчев


Пътят
2
Съдържание:
ГЛАВА ПЪРВА – ГЛАСЪТ ......................................................................................................................... 2 ГЛАВА ВТОРА – ПРИЗИВЪТ .................................................................................................................. 10 ГЛАВА ТРЕТА – ИЗБОРЪТ ..................................................................................................................... 16 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ПЪТЯТ ................................................................................................................... 21 ГЛАВА ПЕТА – ИЗПИТЪТ ....................................................................................................................... 28 ГЛАВА ШЕСТА – УЧИТЕЛЯТ .................................................................................................................. 35 ГЛАВА СЕДМА – ЖИВОТЪТ .................................................................................................................. 40 ГЛАВА ОСМА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО .......................................................................................... 45 ГЛАВА ДЕВЕТА – ЛИДЕРЪТ .............................................................................................................. 52 ГЛАВА ДЕСЕТА – ТЪРСАЧИТЕ .......................................................................................................... 58 ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – ПРИЧИНАТА ............................................................................................ 67 ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА – ОБРЪЩАНЕТО ......................................................................................... 74 ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА – ПАСТИРЪТ ............................................................................................... 80 ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА – ПРОРОКЪТ ....................................................................................... 85 ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАСЪТ
ислех си, че всяка следваща стъпка ще бъде последната ми. Гладът, жаждата и изтощението, всички бяха събрани в най-голямата криза, която някога съм преживявал. Смъртта трябва да е много близо. Мъглата беше толкова гъста, че можех да виждам само на няколко стъпки пред мен, а това изглежда перфектно отговаряше на душевното ми състояние. Бях решен да не спирам, докато още съм в съзнание, но знаех, че това не може да е много дълго. Аз се влачех през една гъста гора по една тясна пътека. Очите ми изгаряха. Дрехите ми бяха толкова много разкъсани, че трудно можеха да ме предпазят от тръните и острите клони, които ме пробождаха постоянно. Вече бях отишъл достатъчно далеч от мястото, където си мислех, че повече не мога да продължа. Смъртта започна да изглежда желателна. Въпреки това, ако умра, аз не искам това да М


Пътят
3 бъде, защото съм се предал. Знаех, че ако някога спра, няма да мога да тръгна отново, така че се влачех напред. Мислех си затова, защо навлязох в тази пустош. Беше ми показана страхотна цел от другата страна. Сега единствената мицел беше да умра, докато все още се опитвам да прекося пустинята. Това поне ще бъде някаква мяркана победа срещу пустинята, която напълно ме беше поразила. Точно когато бях сигурен, че следващата ми крачка щеше да бъде последната, аз видях една слаба светлина да блещука през мъглата напред. Мислех си, че трябва да си въобразявам и че умът ми ми играе номера, но събрах цялата решителност, която имах, за да се препъвам напред още няколко крачки. Излязох от гората и се озовах пред едно малко езеро. Това беше най-красивата вода, която някога бях виждал, не само защото бях толкова жаден, но тя беше като небесна сцена. Водата беше дълбоко синя и блещукаше отвътре. Големи скали и дървета изглежда, че бяха подредени около нея за една специална красота. Тя беше напълно естествена, но въпреки това божествено оформена. Опитах се да коленича, но паднах по лице на брега на водата. Колкото и жаден да бях, аз просто я зяпах доста дълго време. Водата изглеждаше като жива със светлина. Тогава ми дойде наум, че това трябва да е някакъв радиоактивен басейн. Това може да ме убие, ако пия. Какво толкова помислих си аз. Аз ще умра, ако не пия от нея, така че поне мога да я опитам. Полекичка, предпазливо потопих върха на пръста си във водата и след това го допрях до езика си. Имаше странен вкуси усещане. Беше заредена с някаква енергия, но също така беше и сладка. Усетих енергия и пих още. Колкото повече пиех, толкова по-силен се чувствах.
Продължих да пия, докато не се почувствах по-силен, отколкото някога съм бил в живота си. Чувствах сякаш всяка клетка в тялото ми беше пробудена. Само минути преди това аз се чувствах по-зле от всякога, а сега се чувствах по-добре от всякога. Преминах от ада в небето, от това да бъда на ръба на смъртта до това да бъда повече жив, отколкото някога съм бил. Бях в благоговение. Започнах да се оглеждам. Очите ми се проясниха, така че можех да виждам направо през мъглата. Водата не беше уталожила само жаждата ми, но също и глада ми. Каква е тази вода мислех си аз. Тогава започнах да си мисля, че водата е била радиоактивна и е направила нещо многостранно за мен физически. Реших, че това вероятно ще ме убие много скоро, но това щеше да бъде един чудесен начин да умра Чувствах се толкова добре, че ми беше трудно да бъда негативен относно каквото ида е. Яснотата на ума ми беше толкова ободряваща, колкото и енергията, която чувствах да протича през тялото ми. Не мога да си спомня някога да съм се чувствал толкова добре и толкова изострен. Когато се огледах наоколо, изглеждаше, че схващах всеки детайл почти веднага. Видях неща, които никога преди не бих забелязал, дори ида бях се взирал дълго време. Умът ми работеше светкавично, нос последователности прецизност. Мислех си, че ако имах тази вода, докато минавах през пустинята, това щеше да бъде най-приятното пътуване, което някога съм имала не смъртоносното ходене,


Пътят
4 което беше. Тогава започнах да виждам един човек, стоящ толкова близо, чене можах да повярвам, чене съм го видял да приближава, особено с начина, по който можех да виждам ида възприемам толкова много. Кой сити попитах аз. Твоя ли е тази вода Тази вода принадлежи на всеки, който пие от нея, отговори той. Ти ангел лиси попитах аз. Не. Аз съм човек като теб, отговори той. Той се взираше в мен известно време и след това продължи Потокът, който захранва този басейн, беше много близо до теб в пустинята, от която току-що идваш. Ти можеше да се освежаваш с тази вода по всяко време. Не видях никакъв поток в тази пустиня, възразих аз. Него видя, защото него потърси, отговори той, хладнокръвно. Това беше шокираща мисъл. Ако можех да имам тази вода през пустинята, аз щях да тичам през нея, пеейки хваления на Бог, вместо да страдам от мъчението, което изтърпях Неми беше казано нищо за тази вода в пустинята, отговорих аз. Дори най-малките ученици са учени къде да намерят тази вода и как да пият от нея ежедневно. Не ели останало никакво ученичество Нямал лиси наставник, който да те научи на това каза той. Не. Нямал съм наставник. И няма останало много ученичество, отговорих аз. Посетителят наведе главата си като чели беше дълбоко наскърбен. Накрая продължи Е, твоето издържане беше впечатляващо. То щети послужи добре в това пътуване, ноти трябва да запазиш издържането си за предстоящите битки. Пустинята е възнамерявана да бъде тежка, но не толкова колкото ти сия направи. Живата вода е на разположение на пътниците по всяко време и на всяко място, ако сив правилния път. Когато сина правилния път тя винаги ще бъде близо до тебе, така че намери я, пий често от нея и винаги стой близо до нея. Това е един от най-основните уроци, който трябва да научиш за там, за където си тръгнали затова, за което си призован да правиш. Не мисля, че ще трябва дами казваш това отново, отговорих аз, но откъде знаеш къде отивам и какво съм призован да правя Аз съм чакал теб и другите. Тук съм, задави помагам. Напоследък не са идвали много хора по този път. Това трябва да е резултат от това, чене е останало много ученичество. Не са ли останали бащи Духовните бащи имайки са рядкост в тези времена, казах аз. Аз мисля, че като цяло, лидерите са се предали повече на това да градят организации отколкото да изграждат хора. Имаме някои велики служения и организации издигнати днес, но великите светии стават рядкост. Какво ще кажеш за теб попита той. Аз съм толкова виновен колкото всеки друг. Не съм бил добър баща или наставник. Също така съм прекарвал повече време в изграждане на организации отколкото на хора, отговорих аз. Били се справил по различен начин, ако имаше друг шанс попита посетителят, гледайки ме сякаш това беше най-важния въпрос, който можеше да зададе. Бих искал да опитам, отговорих аз. Винаги съм бил несръчен във взаимоотношенията, но знам колко е важно това. Просто не съм направил много затова. Прав си, отговори посетителят. По твоето време света е имал най- голямото събиране на нови вярващи в историята, но много малко намират този


Пътят
5 път. Ако не дойдат тука няма да бъдат приготвени затова, което идвана земята. Ако не са приготвени, ще бъдат загубени. Какво идва попитах аз. Не знаеш ли къде отиваш Знам, че отивам на планината, ноти говори за нещо, което идва. Какво идва попитах аз. Знам, че си бил на планината и че си водил битки там, но това, което идва е най-голямата битка, която някога сее водила на земята. Това е последната битка. Ние сме тук, задави приготвим за вашата цел, да завършим това, което липсва в обучението ви, което е много повече отколкото очаквах. Трябва да започваме. Донесох ти това, каза той и извади един нов чифт дрехи, които сложи на близкия клон. Погледнах към дрехите и после обратно към него, но той си беше отишъл. Бях сигурен, чене може да се движи толкова бързо, чеда излезе извън обсега мина виждане така изведнъж, но въпреки това не можех да го видя. Помислих си, че това трябва да е било ангел, докато поглеждах към дрехите. Те бяха направени от някаква толкова тънка и светла материя, че изглеждаше, че въобще не тежаха. Мислех си, че ще бъдат твърде крехки за носене. Опитах се леко да скъсам туниката, за да я тествам, но колкото и упорито да се опитвах, не можех да го направя. После се опитах да пробия малка дупка в нея с един остър кол, но колкото и упорито да опитвах, не можех дай направя дори и следа. Свалих си окъсаните парцали, изкъпах се в басейна с водата и си облякох новите дрехи. Имаше ботуши, късо наметало и шапка, всички направени от един и същ материали всички ми пасваха перфектно. Тогава чух гласа на човека, който току-що се беше появил, идващ от гората. Не можех да видя никого в посоката, от която изглеждаше, че идва. Това е повече от облекло. Това е част от твоето въоръжение. Ти ще се нуждаеш от него, за да стигнеш там, където отиваш. Къде отивам сега попитах аз. Отиваш у дома си. Кой сити попитах аз, все още търсейки източника нагласа. Къде е моят дом Аз съм Гласът, който вика в пустинята, каза той, като пристъпи от гората толкова близо, чене можех да повярвам, чене го виждах да стои там. Тогава той продължи, като чели беше чул мислите ми. Ти не ме видя, защото аз не мога да бъда видян, докато не се задвижа. Готов лиси затова пътуване попита той, гледайки ме много напрегнато. С тази жива вода се чувствам готов за всичко, но честно казано отговорът трябва да бъде не. Не съм подготвен. Знам, че отивам на планината, но не знам как да стигна там освен да следвам този път. Никога преди не съм бил на този път, отговорих аз. Не съм изненадан. Тези, които идват тука сега сакато армия, която дори не знае как да държи оръжията си, още по-малко да ги използва. Дори тези, които са били лидери на хиляди, които се явяват тук са слаби, с умове, които не са били обновени или трансформирани. Теса светски, глупави и дори не са подготвени затова пътуване, много по-малко затова, което идвана земята, оплака се той. Съжалявам. Виновен съм колкото всеки друг, но какво можем да направим затова попитах аз. Ние трябва да направим най-доброто с това, което ние дадено да извършим, нов същото време приближаваме много близо до последната битка.


Пътят
6 Това ще бъде кулминацията на вековете, последната битка между светлината и тъмнината. Вие сте твърде далеч от това да сте готови за нея, продължи да се оплаква Гласът. Аз никога не съм знаел нещо друго през целия си живот освен битки. Знам, че последната битка е близо, и съм проповядвали съм писал за нея години наред. Но не са много, които искат да слушат затова, а от онези, които ще чуят, малцина ще действат в нея. Не съм бил тук преди, продължих аз, но ми изглежда познато. Не знам какво имаш предвид с моя дом. Имал съм много домове. В някой от тях ли отивам Спомняш лиси какво търсеше, когато започна това пътуване попита той. Помня, отговорих аз. Ти търсеше града, който Бог строи. Искаше да бъдеш част от това, което Той прави, а не просто от това, което хората правят. Това е, което търсят всички, които идват тука, продължи Гласът. Това ти изглежда познато, защото си бил тук преди. Минавал си през това място няколко пъти в обиколките, които си правил. Ще разбереш всичко това на правилното време, носи правда мислиш, чене си готов затова пътуване. Ти не си готов. Какво да направя, за да се приготвя попитах аз. Ти вече правиш главното нещо – ходейки по този път. Ти призна, чене разбираш дори основните неща за живата вода. Не се чувстваш готов. Може би си достатъчно смирен, за да се учиш от какво се нуждаеш, достатъчно бързо. Тези, които си мислят, чеса готови са тези, които винаги първи се загубват тука. Наистина не помня да съм бил при този басейн преди, но чувствам, че всичко мие много познато, казах аз. Дори ти ми изглеждаш познат. Всичко тук се променя с времето, продължи Гласът. Ти си бил тук преди, но тогава не изглеждаше така. Трябва да разбереш това за пътуването. Познатите неща, към които гледаш, за дати дадат опора, не са същите и ти не си същият. Затова твоето водителство трябва да идва от сърцето ти, от твоя дух. Трябва да виждаш сочите на сърцето си много поясно, отколкото виждаш с тези очи, иначе няма да останеш в правия път. Имали повече от един път попитах аз. Да, и всички освен един водят до място, на което ти не искаш да отидеш. Има заблуди, измами, разсейвания и капани навсякъде по пътя. Всичките са там, за да те отклонят от целта. Ще е необходимо повече разпознаване, повече мъдрости повече смелост, отколкото някой има, за да останеш на правия път. Тогава как мога да го направя попитах аз. Щети е необходима помощ. Ще имаш нужда от Помощник. Ще трябва да зависиш от Него ида останеш достатъчно смирен, за да продължаваш да зависиш от Него. Също трябва да имаш и живата вода. Никога не трябва да я изпускаш от очите си отново. Трябва да пиеш от нея винаги когато ожаднееш. Дори пий и когато не си жаден, ако можеш. Това щете държи жив. Да стоиш близо до нея щети помогне по пътя. Всичко, което той казваше изглеждаше, че отива дълбоко в сърцето ми, понеже възприемането ми беше толкова изострено. Чувствах, че мога да си припомня всичко винаги когато се нуждаех. Аз съм бил толкова ориентиран около понятието, че съм се борил да запомня точно детайлите и съм считал това за една от най-големите ми слабости. Бях въодушевен, че сега мога да възприемам ида запомням всеки детайл с такава яснота и дълбочина. Чувствах сякаш една изцяло нова част от ума ми беше отворена.


Пътят
7 Гласът изтегли главата си назад, сякаш изведнъж беше заинтересован от нещо, и каза Ти имаш разбиране. Умствената яснота, която сега имаше, защото Духът вдъхва живот на твоето смъртно тяло. Духът ще превърне твоята слабост в сили. Ако ходиш в Духа, ти винаги ще бъдеш силен в това, от което се нуждаеш. За да достигнеш до своята съдба, ти трябва да пребъдваш в Духа. Водите, от които пиеш, са Дух и живот. Духът беше, Който вдъхна живот на Мойсей, така че той не отслабва с възрастта, а стана по-силен, и очите му никога не отслабнаха. Да не би да имаш предвид, че мога да се чувствам по този начин отсега нататък попитах аз. Можеш, и дори повече. Зависи от теб. Колко добре ще научиш това, ще определи колко добре ще се справиш в това пътуване и дали ще го завършиш или не. Да се чувстваш, както се чувстваш сега, да мислиш, както мислиш сега, ида можеш да виждаш, както виждаш сега, е естественото състояние на новото създание, което си. Не мисля, че някога съм бил толкова близо до смъртта, колкото бях само преди няколко минути, казах аз. След като пих тази вода, не мисля, че някога съм бил толкова жив. Имам умствена яснота, каквато не помня да съм имал, с изключение, когато бях пред престола. Само преди няколко минути аз едва въобще можех да мисля. Сега ти казваш, че мога да бъда по този начин през цялото време Гласът се обърна, за да застане точно пред мени ме погледна съсредоточено в очите, и каза Не само можеш, ти трябва да останеш в това състояние. Когато сив Духа, ти си пред престола. Неговото царство е вътре. Царят е в теб. Ти си Неговият храм. Да ходиш в истината означава да знаеш това ида живееш в Неговото присъствие. Докато хората не са новородените не могат да видят царството. Но само защото са новородени, това не означава, че го виждат, продължи той. Малцина от онези, които са новородени в тези времена отварят новите си очи, техните духовни очи. Малцина от тези, които идват тук, сега виждат царството. Чудо е, че някой може да стигне толкова далече с толкова малко виждане. Ето защо толкова малко успяват да минат дори през част от пустинята. Господ даде предупреждението ‘Горко на тези, които хранят бебета в тези времена, или Горко на тези, които държат хората сив незрялост. Неговото предупреждение беше истинно – това е най-голямата трагедия на нашето време. Знам, че това е истина. Аз съм проповядвал това години наред, съгласих се аз. Да. Правил си го, но какво си направил затова попита той. Предполагам, чене много. Не толкова, колкото е трябвало, признах си аз. Това е трагедията на твоето поколение да бъде доведено до най-голямата жътва на века, но е изгубило много от нея. Има дори по-голямо събиране, което идва, и това не трябва да се случва отново. Има голяма радост, когато един грешник се покайвано има голям плач, когато един човек отпада. Няма много истински ученици, защото няма много истински пастори. Вие сте отлични в това да правите обръщенци, но не ги правите Негови ученици. Великото поръчение е да се правят ученици. Господ даде дефиниция затова, какво е ученикът, но ние имаме малцина, които са правили това досега, защото неправите ученици. Това е напастта на вашия век. Виновен съм, признах си аз. Знам повече, и дори скърбя затова, но правя малко затова. Ето защо осъждението върху учителите е по-строго“, каза Гласът. Вашите пастори са хранили себе си, но не са се грижили за хората. Сега последната битка е близо. Ние имаме армия, където лидерите й не знаят как да се бият. Точно сега


Пътят
8 малцина могат да оцелеят дори при първата атака. Вече има много ненужни произшествия поради това. Как ще спечелим попитах аз. Ще спечелим. Писано е. Ще спечелим поради нашия Командир, но тази битка е за Неговите хора. Той вече е победил. Сега вие трябва да победите. Аз дойдох в началото на века, за да помогна за подготвянето напътя за Него тогава, и трябва да дойда и в края на века, за да подготвя пътя за Неговото завръщане. Правя това като помагам да се подготвят Неговите хора. Сега първото нещо, което трябва да се направи, за да се приготвим за Него и за времената е лидерите да се направят ученици. Те няма да знаят как да правят ученици, ако те не са били ученици. Никой, който не е ученик, не може да успее по този пъти със сигурност няма да издържат дълго в битката, ако не са такива. Никой не може да продължи по-нататък в този път, ако не е ученик. Трябваше да има множества, които да са по този път сега, но има само малцина. Вие сте поколението, на което са дадени най-големите ресурси, най- голямото знание, най-голямата свобода, но толкова малко са дошли до познаването на истината. Къде са пасторите изплака Гласът. Виновен съм за всичко, което казваш, признах си аз. Бил съм лош учители още по-лош пастор. Ти си отсъдил себе си правилно. Понеже си осъдил себе си, няма да трябва да бъдеш съден, но трябва да се покаеш. Истинското покаяние носи промяна.
„’Последните ще бъдат първи’, продължи Гласът. Появяващото се поколението е призовано да бъде най-великото от всички. Точно сега то е в най- лошата форма от всички. Това се случва пред очите ви. Въпреки това, ‘където се


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница