Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Основаване на Единното Антропософско об­щес­т­во на

превод от немски: ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Основаване на Единното Антропософско об­щес­т­во на

Коледното съб­ра­ние 1923 г. в Дорнах, Швейцария,

13 яну­ари 1924………………….....................................................4

2. До всич­ки чле­но­ве * I Писмо - 20 яну­ари 1924………................12

3. До всич­ки чле­но­ве * II - 27 Януари 1924

Относно пра­вил­но­то от­но­ше­ние на Обществото към

ан­т­ро­по­со­фи­ята…..........................................................................14

4. До всич­ки чле­но­ве * III - 3 Февруари 1924

Относно ан­т­ро­по­соф­с­ки­те съ­би­ра­ния……………......................16

5. До всич­ки чле­но­ве * IV - 10 Февруари 1924

Относно по­зи­ци­ята на чле­но­ве­те към Обществото.....................19

6. До всич­ки чле­но­ве * V - 17 Февруари 1924

Относно ръ­ко­вод­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки прин­ци­пи………............21

7. До всич­ки чле­но­ве VI - 24 Февруари 1924

Относно стре­ме­жа към поз­на­ние и во­ля­та за

са­мо­дис­цип­ли­на……......................................................................23

8. До всич­ки чле­но­ве * VII - 2 март 1924

Относно ра­бо­та­та в Обществото………………………...............24

9. До всич­ки чле­но­ве * VIII - 9 март 1924

Относно дейнос­т­та в Обществото……………………….............27

10. До всич­ки чле­но­ве * IX - 16 март 1924

Индивидуално фор­ми­ра­не на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни............29

11. До всич­ки чле­но­ве * Х - 23 март 1924

Относно пред­с­та­вя­не­то на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни….............30

12. До всич­ки чле­но­ве * XI - 30 март 1924

Относно пре­по­да­ва­не­то на ан­т­ро­по­со­фия…………….............32

13. До всич­ки чле­но­ве * XII - 6 ап­рил 1924

Относно фор­ми­ра­не­то на гру­по­ви­те съ­би­ра­ния…………........34

14. До всич­ки чле­но­ве * XIII - 18 май 1924

Относно при­ро­да­та на чо­ве­ка ка­то кар­ти­на……………….......35

15. До всич­ки чле­но­ве * XIV - 25 Май 1924

Относно настроението, ко­ето тряб­ва да при­със­т­ва на гру­по­ви­те

съб­ра­ния…………….....................................................................37

16. До всич­ки чле­но­ве * XV - 1 юни 1924

Още не­що за настроението, не­об­хо­ди­мо на гру­по­ви­те

сре­щи……………........................................................................39

17. До всич­ки чле­но­ве * XVI - 6 юли 1924

Нещо по­ве­че за ре­зул­та­ти­те от Коледното съб­ра­ние…............41

18. До всич­ки чле­но­ве * XVII - 13 юли 1924

Относно раз­би­ра­не­то на ду­ха и съз­на­тел­но­то из­жи­вя­ва­не на

съд­ба­та…………………................................................................43

19. До всич­ки чле­но­ве * XVIII - 10 ав­густ 1924

Относно из­пол­з­ва­не­то на "Ръководните мисли"……................46

Да се при­да­де на Антропософското об­щес­т­во на­й-­под­хо­дя­ща­та фор­ма за раз­ви­тие на Антропософското дви­же­ние - то­ва бе цел­та на за­вър­ши­ло­то Коледно събрание. Такъв вид Общество не мо­же да има аб­с­т­рактни пра­ви­ла или устави. Защото не­го­ва­та ос­но­ва е да­де­на във въз­г­ле­ди­те за ду­хов­ния свят, ко­ито са предста­ве­ни ка­то антропософия. Голям брой мъ­же и же­ни днес на­ми­рат ве­че импулс, кой­то чувстват, че е ценен за ду­хов­ни­те им стремежи. Това, от ко­ето се нуж­да­ят тех­ни­те ду­ши е обе­ди­не­ни­ето им с дру­ги сродни по ум хо­ра в ед­но Общество. Защото чо­веш­ки­ят жи­вот раз­г­ръ­ща сво­ята ис­тин­с­ка същ­ност във вза­им­ното да­ва­не и при­ема­не в ду­хов­на­та област. В при­ро­да­та на не­ща­та е за­лег­на­ло тези, ко­ито би­ха нап­ра­ви­ли ан­т­ро­по­со­фи­ята със­тав­на част от своя живот, да же­ла­ят ед­но общество, чрез ко­ето да я поощряват.

Но до­ри ан­т­ро­по­со­фи­ята да има ко­ре­ни във ве­че спе­че­ле­ни­те поз­на­ния за ду­хов­ния свят, все пак те не са ни­що по­ве­че от ед­ни корени. Клоните, листата, цве­то­ве­те и пло­до­ве­те на ан­т­ро­по­со­фи­ята рас­тат във всички по­ле­та на чо­веш­кия жи­вот и дейност.

С мисли, ко­ито изя­вя­ват същ­нос­т­та и за­ко­ни­те на ду­хов­но­то същество, по­ви­кът за ан­т­ро­по­со­фия зву­чи в са­ми­те дъл­би­ни на твор­чес­ка­та ду­ша на човека. Извикани са ней­ни­те ху­до­жес­т­ве­ни сили. Изкуството полу­ча­ва под­бу­ди от всич­ки страни. Антропософията из­ли­ва в сър­ца­та на хо­ра­та топлината, ко­ято се за­палва, ко­га­то очи­те на ду­ша­та се пов­диг­нат към ду­хов­ния свят. В ис­к­ре­на от­да­де­ност на Божественото в света се съ­буж­да ре­ли­ги­оз­но­то чув­с­т­во и та­ка се за­дъл­бо­ча­ва и за­сил­ва ис­тин­с­ка­та религия.

Антропософията от­ва­ря сво­ите из­во­ри и чо­веш­ка­та воля, на­си­те­на с любов, мо­же твор­чес­ки да чер­пи от тях. Запалвайки лю­бов­та на чо­ве­чес­т­во­то ан­т­ро­по­со­фи­ята из­рас­т­ва твор­чес­ки в мо­рал­ни им­пул­си за дейст- вие и в уп­раж­ня­ва­не на ис­тин­с­ки со­ци­ален живот.

Антропософията на­си­ща с пло­до­нос­ни­те се­ме­на на ду­хов­но­то виж­да­не пог­ле­да на чо­ве­ка в природата, прев­ръ­ща обик­но­ве­но­то природознание, ко­ето е зна­ние за природата, в ис­тин­с­ко поз­на­ние за нея.

По всич­ки те­зи на­чи­ни ан­т­ро­по­со­фи­ята по­раж­да мно­жес­т­во жиз­не­ни задачи. Но те мо­гат да на­ме­рят своя път към по­-ши­ро­ки кръ­го­ве от чо­веш­кия жи­вот само, ко­га­то тях­на из­ход­на точ­ка е гри­жа­та за ед­но об­щество.

Ръководството на Гьотеанума в Дорнах от­п­ра­ви покана, един при­зив към хората, ко­ито са на мнение, че антропософията, по на­чи­на по кой­то

Отговорът бе­ше над очакванията. Между 700 и 800 ду­ши при­със­т­ва­ха на по­ла­га­не­то на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско общество. Протоколите за те­зи хо­ра ще бъ­дат пос­те­пен­но опи­сани в по­ред­ни час­ти на при­ло­же­ни­ята на "Гьотеанум".

На мен се пад­на да от­к­рия и во­дя срещите. Откриването сто­рих с ра­дос­т­но сърце. До мен сто­еше Алберт Щефен, швейцар­с­ки­ят поет. Антропо- софите от ця­ло­то съб­ра­ние гле­да­ха към не­го с бла­го­дар­ни души. Те се бя­ха съб­ра­ли на швейцар­с­ка земя, за да ос­но­ват Антропософското Об- щество. На Швейцария, в ли­це­то на Алберт Щефен, те дъл­жа­ха един от на­й-­из­тък­на­ти­те си членове, на ко­го­то гле­да­ха с ис­тин­с­ки ен­ту­сиазъм. В не­го­во ли­це Швейцария сто­еше пред мен пред­с­та­ве­на от един от на­й-б­ла­го­род­ни­те си синове. И пър­ви­те ми ду­ми бя­ха сър­деч­но поз­д­рав­ле­ние към не­го и всич­ки на­ши при­яте­ли в Швейцария. След то­ва го при­зо­вах да нап­ра­ви встъ­пи­тел­но­то обръщение.

Това бе дъл­бо­ко зат­рог­ва­що обръщение. Алберт Щефен го­во­ри със сво­ята чу­дес­на изразителна, плас­тична, об­раз­на по­езия на езика. Красно- речиви и мо­гъ­щи ви­де­ния въз­ник­ва­ха пред всеки, кой­то го слушаше.

Ние виж­дах­ме с очи­те на ду­ша­та по­ла­га­не­то на Основния Камък на Гьотеанума през 1913 г. Не мо­га да наме­ря думи, за да опи­ша как­во пре- живях, ко­га­то действието, в ко­ето учас­т­вах пре­ди 10 години, от­но­во из- расна пред мен в кар­ти­на­та на Алберт Щефен.

Думи, ид­ва­щи от ду­ха с въл­шеб­на художественост, из­ви­ка­ха пред умо­ве­те ни из­г­раж­да­не­то на Гьотеанума - сто­ти­ци пре­да­но ра­бо­те­щи ръце, сто­ти­ци вдъх­но­ве­но би­ещи сърца.

После Гьотеанумът горя. Цялата трагедия, бол­ка­та на хиляди, от­но­во за­пул­си­ра при ду­ми­те на Щефен.

И нак­рая ед­на дру­га картина: на пре­ден план са­мо­то Същество на Антропософията, пре­об­ра­зе­но в ду­ша­та на поета. И на за­ден фон про- тивниците, не обвинявани, а прос­то и спо­кой­но изоб­ра­зе­ни с ця­ла­та не­го­ва плас­тич­на си­ла на изразяване.

"Десет го­ди­ни Гьотеанум"; чо­век доб­ре мо­же­ше да по­чув­с­т­ва кол­ко дъл­бо­ко по­тъ­на­ха ду­ми­те на Щефен в сър­ца­та на присъстващите.

След то­ва тол­ко­ва цен­но за слу­чая встъп­ле­ние тряб­ва­ше да го­во­ря за формата, ко­ято Антропософското об­щес­т­во се­га тряб­ва да приеме.

Изложих това, ко­ето тряб­ва да за­еме мяс­то­то на обик­но­ве­ни­те пра­ви­ла и устави. А имен­но ед­но опи­са­ние на това, ко­ето хо­ра­та ис­кат да пос­тиг­нат чрез чис­то чо­веш­ка­та взаимовръзка, съ­би­рай­ки се в Антропософс-­
кото общество. Гьотеанумът, с не­го­ви­те ос­къд­ни ба­ра­ки и вре­мен­ни дър­ве­ни за­ли след пожара, бе мяс­тото, къ­де­то ан­т­ро­по­со­фи­ята ще­ше да се подхранва. Трябваше да се ка­же как не­го­ви­те ръ­ко­во­ди­те­ли раз­бират та­зи за­да­ча и как­во смятат, че ще бъ­де ней­но­то вли­яние вър­ху човечест- вото. Също та­ка как си пред­с­тавят работата, ко­ято ще­ше да бъ­де про­веж­да­на в ед­на "Свободна Школа за Духовна Наука". Не мо­же­ше да ста­ва въп­рос за из­ди­га­не на принципи, към ко­ито да се очак­ва преданост. Трябваше да се опи­ше ед­на съ­щес­т­ву­ва­ща действителност, да бъ­де из­ло­жен нейния характер. Към ко­ето да се добави: член мо­же да ста­не всеки, кой­то ис­ка да от­да­де сът­руд­ни­чес­т­во­то си и под­к­ре­па­та си на нещата, ко­ито се из­вър­ш­ват в Гьотеанума.

Като "Устав", кой­то оба­че не е устав, а ед­но опи­са­ние на обществото, ко­ето мо­же да про­из­ле­зе от опи­са­ната по­-го­ре чис­то чо­веш­ка и жи­ва взаимовръзка, се пред­ла­га са­мо следното:

1. Единното Антропософско об­щес­т­во е за­мис­ле­но ка­то съ­юз меж­ду хо- ра, ко­ито се стре­мят да об­х­ва­нат ду­шев­ния жи­вот на ин­ди­ви­да и на са­мо­то чо­веш­ко об­щес­т­во на ос­но­ва­та на ис­тин­с­ко поз­на­ние за ду­ховния свят.

2. Ядрото на то­ва Общество бе съз­да­де­но от оп­ре­де­ле­ни ли­ца по Коледа на 1923 г. в Гьотеанума, Дорнах. Те са про­ник­на­ти от убеждението, че в на­ши дни ве­че съ­щес­т­ву­ва ис­тин­с­ка Наука за ду­хов­ния свят, създа­де­на през из­ми­на­ли­те го­ди­ни и чи­ито важ­ни под­роб­нос­ти са ве­че публику- вани, а днеш­на­та ци­ви­ли­зация е ли­ше­на от ед­на ис­тин­с­ка на­ука за ду­хов­ния свят. Антропософското об­щес­т­во прев­ръ­ща гри­жа­та си за та­зи на­ука в своя пър­вос­те­пен­на задача. И то ще се опи­та да я из­пъл­ни ка­то пос­та­ви в цен­тъ­ра на свои те уси­лия раз­ви­ти­ето на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ду­хов­на на­ука и про­из­ти­ча­що­то от нея братс­т­во в съв­мес­т­ния со­ци­ален живот, по­дем в моралния, религиозния, ху­до­жес­т­ве­ния и изоб­що ця­лос­т­ния ду­хо­вен жи­вот на човека.

3. На сво­ето уч­ре­ди­тел­но съб­ра­ние ос­но­ва­те­ли­те на Обществото, в съг­ла­сие с ръ­ко­вод­с­т­во­то на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на ан­т­ро­по­со­фи­ята в Гьотеанума во­ди до резултати, ко­ито мо­гат да пос­лу­жат ка­то сти­му­ли за ду­хов­ния жи­вот на човека, не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та на­ци­онал­на принадлежност, со­ци­ал­но по­ло­же­ние или религия. Тези ре­зул­та­ти в ис­тин­с­кия сми­съл мо­гат да до­ве­дат до въз­ник­ва­не на со­ци­ален живот, ос­но­ван вър­ху брат­с­ка любов. Превръщането на те­зи ре­зул­та­ти в свои соб­с­т­ве­ни и ос­но­ва­ва­не­то на жи­во­та вър­ху тях, не за­ви­си от ни­как­ва на­уч­на сте­пен или образование, а са­мо от неп­ре­ду­бе­де­на­та човеш­ка природа. Обаче изследванията, ко­ито во­дят до тях и до спо­соб­ност за пре­цен­ка­та им, се пос­ти­гат чрез сис­тем­но и це­ле­на­со­че­но ду­хов­но­-на­уч­но обучение. Тези пос­ти­же­ния по свой на­чин са тол­ко­ва точни, кол­ко­то
и пос­ти­же­ни­ята на ес­тес­т­ве­ни­те науки. Ако по­лу­чат все­об­що признание, как­то ес­тес­т­ве­но­науч­ни­те постижения, те ще пре­диз­ви­кат по­до­бен нап­ре­дък във всич­ки об­лас­ти на жи­во­та - не са­мо в ду­ховната, но и в чис­то прак­ти­чес­ка­та област.

4. Единното Антропософско об­щес­т­во в ни­ка­къв сми­съл не е тайно, а на­пъл­но от­к­ри­то общество. Негов член мо­же да ста­не всеки, не­за­ви­си­мо от сво­ята националност, со­ци­ал­но положение, религия, на­уч­ни или ху­до­жес­т­ве­ни убеждения, сти­га да счи­та за оп­рав­да­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на ин­с­ти­ту­ция как­ва­то е Гьоте­ану­ма в Дорнах - Свободния Универ- ситет за Духовна Дейност в Науката и Изкуството. Антропософското об­щес­т­во от­х­вър­ля вся­ка­къв вид сектантство. То не раз­г­леж­да по­ли­ти­ка­та ка­то част от сво­ите задачи.

5. Единното Антропософско об­щес­т­во виж­да Университета за Духовна Наука в Дорнах ка­то ес­тес­т­вен цен­тър на сво­ята дейност. Той ще се със­тои от 3 класа. Членовете на Обществото ще бъ­дат до­пус­ка­ни в него чрез по­да­ва­не на заявления, след пе­ри­од на членство, оп­ре­де­лян от от­го­вор­ни­те за то­ва ли­ца в Гьотеанума. Така ще ста­ва пос­тъп­ва­не­то в пър­ви клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съ­от­вет­но в тре­тия клас, ще се осъ­щес­т­вя­ва след ка­то ръ­ко­вод­с­т­во­то на Гьотеанума на­ме­ри дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния за това.

6. Всеки член на Единното Антропософско общество, спо­ред ус­ло­ви­ята обя­ве­ни от Ръководството, има пра­во да учас­т­ва във всич­ки лекции, пред­с­тав­ле­ния и срещи, уреж­да­ни от Обществото.

7. Засега уч­ре­дя­ва­не­то на Университета за Духовна Наука се въз­ла­га пре­ди всич­ко на Рудолф Щайнер, който тряб­ва да оп­ре­де­ли сво­ите сът­руд­ни­ци и евен­ту­ален наследник.

8. Всички из­да­ния на Обществото се пуб­ли­ку­ват открито, как­то и из­да­ни­ята на дру­ги ор­га­ни­за­ции в него. Същото се от­на­ся и за из­да­ни­ята на Университета за Духовна Наука, но по от­но­ше­ние на тях Ръководство то си за­паз­ва пра­во­то да ос­пор­ва вся­ка пре­цен­ка вър­ху те­зи издания, ко­ято не е ос­но­ва­на на оно­ва пред­вари­тел­но обучение, на ко­ето са ос­но­ва­ни са­ми­те издания. И в то­зи сми­съл ще се от­х­вър­лят всич­ки пре­ценки и мнения, ко­ито се да­ват без съ­от­вет­но­то пред­ва­ри­тел­но обучение, как­ви­то са впро­чем и от­но­ше­ни­ята в приз­на­тия на­учен свят. Ето за­що из­да­ни­ята на Университета за Духовна Наука ще но­сят след­на­та за­бе­лежка: "Отпечатано ка­то час­т­но из­да­ние за нуж­ди­те на ... клас към Универси- тета за Духовна Наука при Гьоте­ану­ма ... ". "Никому ня­ма да се приз­на­ва пра­во­то за ком­пе­тент­на пре­цен­ка на те­зи издания, ако тя не се ос­но­ва­ва на пред­ва­ри­тел­ни познания, при­до­би­ти в то­зи Университет или из­вън не­го по начин, кой­то е приз­нат от Университета за равностоен. Друг

вид пре­цен­ки ще бъ­дат отхвърляни, до­кол­ко­то ав­то­ри­те на съ­от­вет­ни­те ра­бо­ти не по­же­ла­ят дискусия."

9. Цел на Антропософското об­щес­т­во е на­сър­ча­ва­не­то на из­с­лед­ва­ни­ята в ду­хов­на­та област, а са­ми­те изслед­ва­ния са цел на Университета за Ду- ховна Наука. Антропософското об­щес­т­во е длъж­но да из­к­люч­ва вся­как­ва догматика, не­за­ви­си­мо в коя об­ласт възниква.

10. В на­ча­ло­то на вся­ка го­ди­на Единното Антропософско об­щес­т­во про­веж­да в Гьотеанума ре­дов­но го­дишно събрание, на ко­ето Ръководството из­на­ся от­че­тен доклад. Дневният ред се из­вес­тя­ва на всич­ки чле­нове шест сед­ми­ци пре­ди не­го­во­то откриване. Ръководството мо­же да нас­ро­чи из­вън­ред­ни събрания, чий­то дне­вен ред съ­що се пра­ви дос­то­яние на всич­ки чле­но­ве три сед­ми­ци пре­ди събранието. Предложения от от­дел­ни чле­но­ве или гру­пи след­ва да се из­п­ра­щат не по­-къс­но от ед­на сед­ми­ца пре­ди да­та­та на за­се­да­нието.

11. Членовете на Обществото мо­гат да се обе­ди­ня­ват в по­-мал­ки или по­-го­ле­ми гру­пи по ре­ги­она­лен или друг прин­цип на дейност. Седалището на Единното Антропософско об­щес­т­во се на­ми­ра в Гьотеанума. От там Ръководството под­дър­жа връз­ки с чле­но­ве­те и гру­пи­те за това, ко­ето то счи­та за не­пос­ред­с­т­ве­на за­дача пред Обществото. Тази връз­ка се осъ­щес­т­вя­ва на­й-­ве­че с по­мощ­та на съ­от­вет­ни­те представители, които се из­би­рат от от­дел­ни­те групи. Групите осъ­щес­т­вя­ват при­ема­не­то на но­ви членове. За член­с­т­во се канди­датс­т­ва пис­ме­но и се по­лу­ча­ва с раз­ре­ше­ние на Ръководството в Дорнах. Всяка член­с­ка кар­та тряб­ва да бъ­де раз­пи­са­на от Председателя на Обществото в Дорнах с пре­по­ръ­ка на гру­по­вия представител. Препоръч­ва се все­ки член да се при­съ­еди­ни към да­де­на група. Само в случай, че то­ва е невъзможно, съ­от­вет­ното ли­це след­ва да по­ис­ка член­с­т­во нап­ра­во в Дорнах.

12. Членският внос се оп­ре­де­ля от са­ми­те групи. Независимо от то­ва вся­ка гру­па тряб­ва да из­п­ра­ща за всеки свой член по 15 швейцар­с­ки фран­ка до цен­т­рал­но­то ръ­ко­вод­с­т­во­то в Гьотеанума.

13. Всяка ра­бот­на гру­па съз­да­ва свой соб­с­т­вен устав, сти­га той да не е в про­ти­во­ре­чие с ус­та­ва на Единно то Антропософско общество.

14. Печатен ор­ган на Обществото е сед­мич­но­то спи­са­ние "Гьотеанум", в чи­ито при­тур­ки се пуб­ли­ку­ват и офи­ци­ал­ни­те съ­об­ще­ния на Антропо- софското общество. Това раз­ши­ре­но из­да­ние на "Гьотеанум" се дос­тавя са­мо на чле­но­ве­те на Антропософското общество.

В тяс­на връз­ка с Учредителното съб­ра­ние в ут­ро­то на 25 де­кем­в­ри бе тържеството, на­име­но­ва­но "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество". Полагането на то­зи Камък мо­же да бъ­де са­мо в иде­ал­но­-ду­хо­вен смисъл. Почвата, в ко­ято то­зи Камък бе по­ло­жен мо­же­ха да бъ­дат са­мо сър­ца­та и ду­ши­те на личностите, обе­ди­не­ни в

Ти жи­ве­еш в крайниците,

Които през прос­т­ран­с­т­ве­ния свят

Теб от­веж­дат в същ­нос­т­та на мо­ре­то на духа:

Упражнявай спом­ня­не­то за ду­ха

В дъл­би­ни­те на душата,

Където във влас­т­ва­що­то

Битие на Твореца все­ми­рен

Собственият Аз

В Божия Аз

Пребъдва;

И ти на­ис­ти­на ще жи­ве­еш

В ми­ро­ва­та същ­ност на човека.
Защото Духът-Отец във ви­си­ни­те влас­т­ва

Пораждащ би­тие в дъл­би­ни­те на света:

Вие Духове на Силите,

Нека от ви­си­ни­те прозвучи,

Това ко­ето в дъл­би­ни­те ехо­то намира;

То говори:

От бо­жес­т­ве­ния свят чо­ве­чес­т­во­то произлиза.

Това чу­ват Духовете на Изток, Запад, Север,Юг:

Човеците не­ка го чуят.
Душа чо­веш­ка

Ти жи­ве­еш в уда­ри­те на сър­це­то и бе­лия дроб,

Които чрез вре­ме­вия ри­тъм

Теб от­веж­дат в усе­ща­не­то за соб­с­т­ве­на­та ду­шев­на същност:

Упражнявай раз­ми­съ­ла за ду­ха

В ду­шев­но равновесие,

Където бу­шу­ва­щи­те

Дела на ид­ва­щи­те све­то­ве

С ми­ро­вия Аз

Съединяват;

И ти на­ис­ти­на ще чув­с­т­ваш

В ду­шев­на­та дейност на човека.
Защото Христовата во­ля влас­т­ва в окол­ния свят

В ми­ро­ви­те рит­ми бла­гос­ла­вяй­ки душите:

Вие Духове на Светлината,

Нека от Изтока се възпламени,

Това ко­ето чрез Запада се­бе си формира;

То говори:

В Христос смър­т­та прев­ръ­ща се в живот.

Това чу­ват Духовете на Изток, Запад, Север,Юг:

Човеците не­ка го чуят.
Душа чо­веш­ка

Ти жи­ве­еш в по­чи­ва­ща­та глава,

Която от ос­но­ви­те на веч­нос­т­та

За теб от­к­ри­ва ми­ро­ви­те мисли:

Упражнявай съ­зи­ра­не­то на ду­ха

В спо­койс­т­ви­ето на мислите,

Където веч­ни­те це­ли на бо­го­ве­те

Светлината на ми­ро­ва­та същ­ност

На соб­с­т­ве­ния Аз

за сво­бод­на во­ля

Даряват;

И ти на­ис­ти­на ще мис­лиш

В ду­хов­ни­те ос­но­ви на човека.
Защото ми­ро­ви­те мис­ли на ду­ха влас­т­ват

В ми­ро­ва­та същ­ност умо­ля­вай­ки за светлина:

Вие Духове на Душите,

Нека от дъл­би­ни­те бъ­де измолено,

Това ко­ето във ви­си­ни­те чу­то ще бъде;

То говори:

В Духа на ми­ро­ви­те мис­ли про­буж­да се

душата.

Човеците не­ка го чуят.

В пов­ра­та на вре­ме­на­та

Светлината на ми­ро­вия дух нав­ле­зе

В по­то­ка на зем­на­та същ­ност

Нощният мрак

Беше преодолян;

Ясна днев­на свет­ли­на

Засия в чо­веш­ки­те души;

Светлина

Бедните сър­ца на пастирите;

Светлина,

Която оза­ря­ва

Мъдрите гла­ви на царете.
Божествена светлина,

Христос-Слънце,

Сгрей

Нашите сърца;

Нашите глави;

За да бъ­де добро,

Това ко­ето ние

От сър­ца­та основаваме,

Това ко­ето ние

От гла­ви­те

Целенасочено да осъ­щес­т­вим

Стремим се.
* Медитацията е пре­вод на Димитър Димчев
Ръководство (Vorstand) на Единното Антропософско об­щес­т­во

Ръководството бе сфор­ми­ра­но по вре­ме на Коледното съб­ра­ние от лич- ности, ко­ито по ес­тес­т­во­то на връзка­та си с ан­т­ро­по­соф­с­кия жи­вот ще бъ­дат спо­соб­ни в слу­чая да по­емат ини­ци­ати­ва­та за дейс­т­вие в по­со­ка та, по­ка­за­на в те­зи параграфи. Те тряб­ва да бъ­дат хората, ко­ито ра­бо­тят в Гьотеанума. Връзките им с други­те длъж­нос­т­ни ли­ца от Обществото ще бъ­дат об­съ­де­ни в след­ва­щи­те бро­еве на Новини. Имената на члено­ве­те на то­зи Изпълнителен съ­вет или Ръководство са следните:

Втори председател: Алберт Щефен

Членове: Мария Щайнер

Лили Врееде

Секретар и касиер: д-р Гюнтер Вахсмут

Желателно е Новините да бъ­дат пуб­ли­ку­ва­ни в пре­вод за чле­но­ве­те от раз­лич­ни­те страни. Ние мо­лим секре­та­ри­те или ръ­ко­вод­с­т­ва­та на от­дел­ни­те Общества или Групи да от­п­ра­вят към нас пред­ло­же­ния от­нос­но те­зи преводи.