Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука

превод от немски: д-р ПЕТКО БОЯДЖИЕВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ - сканирано от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

2. Всеобщи изисквания (Съпровождащи упражнения)..................5

3. Следващи правила в продължение на

“Всеобщи изисквания”.....................................................................10

4. За дните на седмицата ....................…………………...................13

5. Дванайсетте месечни добродетели ..............................................16

6. Главни упражнения. Две общо дадени главни упражнения ......17

7. Обяснения към двете предходни главни упражнения ...…........21

8. Главни упражнения, дадени индивидуално .....….......................26

9. Мантри .........................................………………….......................34

10. Други мантри – медитации ..........……………….......................39

11. За един починал ...........................………………........................41

12. Обяснения, дадени в езотерични уроци ....…………................42

13. За обединението на отражението с първообраза. АУМ ...........45

14. За изграждане на духовното тяло чрез медитация ...................48

15. Събуждане на човека за себесъзнанието…................................51

16. Основите на езотеричното обучение ..……………...................53

17. Значението на годината 1879. Една медиативна формула ......58

18. За дихателния процес .............……………….............................59

19. Евангелието на познанието и неговата молитва .......................65

20. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах....72

21. Изследването на Свръхсетивните светове .....……...................84

Бележки от лекция на Рудолф Щайнер в Берлин през 1903 или 1904 г.

Има една прекрасна мисъл на Хегел: “Най-дълбоката мисъл е свързана с историческия и външния образ на Христос. И величието на Християн- ската религия се състои в това, че тя е за всяка степен на образованост и просветеност. Най-наивното съзнание може да я схване и същевременно тя е предизвикателство към най-дълбоката мъдрост.”

Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, това ни учи историята на нейното развитие. Че тя изисква вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, показва, че това трябва да бъде задачата на Антропософското духовно течение или на Духовната наука изобщо, ако тя разбира своята задача. Антропософията не е религия, а средство за разбиране на религиите.

Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория към документите, които са се появили като учебници по матема- тика. Но когато човек е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече той ще оцени тази древна книга, която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Антропософията. Нейните из- точници са в действителност духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, как- то схваща математиката, като развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се но-си от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духов-ите светове ние също така имаме нужда от съответните органи.

Как са се развили нашите физически органи? Като върху тях са работи- ли външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произля- зло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали проникване на сетивния свят, те бавно са се отворили. Така ще се отворят и нашите духовни органи, ако върху тях работят съответните сили.

Кои са силите, които нахлуват върху нашите сега все още смътни ду- ховни органи? През деня в астралното тяло на днешния човек нахлуват такива сили, които противодействат на неговото развитие, които даже унищожават такива органи, които то е притежавало преди пробуждането на ясното дневно съзнание. Преди това човекът е възприемал астралните впечатления непосредствено. Околният свят му е говорел чрез образи, чрез изразните средства на астралния свят. Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като из- раз на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия. След то- ва тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на
нещата, предметите при добили твърди очертания. Такъв процес се раз- вивал, когато човешкото тяло ставало по-твърдо и по-организирано. Ко- гато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физиче- ското и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. Следователно астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в не- го, не са ваятелни, не са градивни сили, съответстващи на неговата при- рода. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомоген- ния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също и на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впеча- тленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са дей- ствали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.

Към тази цел се движи човечеството, натам го ръководят неговите учи- тели, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. То- ва е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посве- тени са могли да улеснят задачата и за себе си, и за човеците, като рабо- тят върху астралното тяло през нощта, когато то е свободно, и му вне- дряват астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те водят човека стъпка по стъпка, последователно, на сте- пени. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвеще- ние във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките сте- пени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката. Новият човек бавно и постепенно се е освобождавал от своя посветител, от своя гуру. Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но съоръжено със средствата да отпечатат във физическото тяло спомените това, което се е случило вън от физи- ческото тяло. И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис. Това посвещение се е извършвало в най-дълбока тайна и в пълно усамотение. Ни лъх от външния свят не е трябвало да прониква там. За външния живот човекът е бил като мъртъв и нежните зародиши са били отглеждани настрана от ослепителната дне- вна светлина.

И това е Заветът на Христос.

В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си ми- сли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отст-

ранени чрез следващите правила на живот, а вътрешните - чрез специал- ните указания за медитация, концентрация и т.н.

Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите - макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Човек не е господар, кога то външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, до самата принадлежност към извест- на народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят да има една или друга мисъл и нейното развитие. Следовател- но в посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата една мисъл. Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере една по възможност най-неинтересна и най-незначи- телна мисъл. По този начин самодейната сила на мисленето, от която зависи това, се възбужда повече, докато една интересна мисъл, самата тя грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Ве- лики. Човек си казва: Сега аз тръгвам с тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което може да се свърже по подходящ начин с нея. При това мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива до края на медитирането, както в началото. Това упра- жнение се прави всеки ден най-малко един месец. Човек може да се за- хване с нова мисъл, но една мисъл трябва да се задържа няколко дни. В края на такова упражнение човек се опитва да доведе напълно до съзна- нието чувството за устойчивост и сигурност, което при фино насочване на вниманието към собствената си душа скоро забелязва, и завършва упражнението с това, че си представя главата и гръбнака (главния и гръ- бначния мозък) така, като че ли онова чувство иска да се влее в тези ча- сти на тялото.

Ако човек се е упражнявал така приблизително един месец, нека пре- мине към едно второ изискване. Нека се опита да измисли някаква по- стъпка, която според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. И сега нека си въздигне тази постъпка, нека бъде така добър да я извършва всеки ден по възможност дълъг период от време. Сега също е по-добре да се започне с една незначителна постъп- ка, за извършването на която да употребява вътрешна принуда, напри- мер всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно
време към първата да прибави втора подобна постъпка, по-късно трета и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да продължава един месец. Но доколкото може, и през втория месец трябва да изпълнява първото упражнение, макар и не така безусловно задължително както през пър- вия месец. Но то не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи да не бъдат отново загубени при добитите вече плодове. Ако чрез вто- рото упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведе ние, той при много грижливо внимание ще усети в душата си чувството на вътрешен подтик за дейност и като че ли го налива в тялото си така, че го оставя да тече от главата върху сърцето.

В третия месец като ново упражнение трябва да се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност против люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; със- тоянието “ликуващ до небесата, печален до смърт” трябва да бъде съзна- телно заместено с равномерно настроение. Човек трябва да внимава да не го завладява прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, ника- ква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в ни- какво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи скучен и беден на прежи- вявания; по-скоро човек веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-изби- стрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; както при горните две упражнения човек влива това спокойствие в тялото си и го излъчва от сърцето към ръцете, краката и най-после към главата. Есте- ствено това може да не става след всяко отделно упражнение, тъй като по начало това не може да се постигне с едно единично упражнение, а с продължително наблюдение на своя душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж през деня човек трябва да извиква това спокойствие пред душата си и тогава да предприема това преливане на сърцето. С упраж- ненията от първия и втория месец човек се отнася също така, както в продължение на втория месец се отнасяше с упражнението от първия месец.

През четвъртия месец трябва да бъде подето като ново упражнение при- добиване на така наречения позитивитет. Състои се в това, че във всич- ки събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата е
характеризирано най-добре в една персийска легенда за Христос Исус: Когато вървял с Апостолите, те видели да лежи край пътя едно умряло и разлагащо се куче; те всички се отвърнали от грозната гледка, само Хри- стос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозно- то, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва също така да се стреми във всяко явление, във всяко същество да търси положителната страна, и скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито не- що хубаво, че в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия и безум- ния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от крити- ка. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нари- ча черното бяло и бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: между преценката, която произлиза само от собствената личност и симпатията и антипатията според тази собствена личност, от една страна; и от друга страна, становището, което с обич се отнася до непознатото явление или до непознатото същество и навсякъде се за- питва: Как то е стигнало до там да бъде такова или да постъпва така? Само по себе си това становище идва повече със старанието си да под- помогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неумест- но е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения са такива, че въпросното лице не може да премине правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъз- можно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.

Който в продължение на един месец в своите преживявания се е на- сочвал към позитивното, той постепенно ще забележи, че в душата му се прокрадва особено чувство, като че ли кожата му е станала пропусклива от всички страни и душата му се е широко отворила за всякакви тайни и неуловими случки в нейното обкръжение, които преди това са убягвали от неговото внимание. Тук става дума точно за това, да се воюва с да- деното във всеки човек невнимание към такива фини и недоловими не- ща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек се опитва да задвижи това чувство в мисълта и да го насочи към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. И ще забележи, че под- държа едно интимно отношение с това пространство, сякаш израства над себе си. Научава се да разглежда нещата от своето обкръжение като нещо, което принадлежи на самия него. За това упражнение е необхо-

За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.

През петия месец човек прави опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без вся- какво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: “Това никога не съм го чу- вал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.” С това настроение езотеричният ученик трябва да скъса окончателно. Във всеки миг трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опит- ност. Това, което досега е признавал за закономерно, което е изглеждало възможно, не трябва да бъде пречка за възприемане на една нова истина. Наистина е прекалено силно казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при езотеричен ученик и му каже: “Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата “Х” от тази нощ цялата се е наклонила”, езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за при- родните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно нечувано нещо. Който в петия месец настрои вниманието си по този начин, той ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвър- тия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се движи. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва внимателно да об- хване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влива сякаш през всичките пет сетива, особено през очите и ушите, също и през кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлина. При тази сте- пен на езотерично развитие се отдава по-малко внимание на впечатле- нията за онези движения в по-нисшите сетива, на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграни- чават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област. Затова ученикът оставя тези неща за една по-късна степен.

През шестия месец ученикът трябва да се опита системно и в правилно подреждане да извършва отново и отново всичките пет упражнения. По този начин той постепенно си изгражда едно прекрасно равновесие на душата и ще забележи специално, че напълно ще изчезне всякакво недо- волство от събитията и съществата в света. Едно примирително наст- роение при всички преживявания завладява душата, което в никакъв случай не е безразличие и безучастие, а напротив сега то го прави спо- собен фактически по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се едно спокойно разбиране за нещата, което по-рано е било недостъпно за

Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което други окултни упражнения могат да имат, така че остава само благотворното влияние. И второ, че те всъщност единствени осигуря ват положителните резултати на работата по медитация и концентрация. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езо- терикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепе- нно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.

Следващите правила би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езо- теричен ученик трябва да устрои живота си по такъв начин, че непре- къснато да се наблюдава дали управлява живота си и особено своя вът- решен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично об- учение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе ученика само до смущение, обърканост и гибел, ако не бъдат спазвани такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно през целия си живот честно се е стремил да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност трябва да бъде преди всичко честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава. Той казва: “Аз наис- тина искам чистосърдечно да се стремя.” - Обаче ако се провери по-от- близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Често не може чрез вътре- шно самонаблюдение да бъде сериозно проверено дали подобни чувства не се крият вътре в душата. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила:

В моето съзнание не трябва да бъде допускана нито една непроверена представа.

Нека да видим колко много представи, чувства и волеви импулси живеят в душата на човека, които той е поел поради положението си в живота, във връзка с професията, поради принадлежността към семейство то или към даден народ, с оглед на времето, в което живеем и т.н. Това съдър- жание на душата не бива да се схваща като нещо, което трябва да се изтреби и че неговото заличаване би представлявало морална по стъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семей- ство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е жела- телно особено за слабите натури да отиват прекалено далеч в това отно- шение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че със съ- блюдаване на това първо правило трябва да се стигне до придобиване разбиране за всички постъпки, мисли и чувства, също и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до разпуснатост и всеки да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води бор- ба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешно освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което се намира в душата. Тогава от силата на собствената си душа човек ще раз- пространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си пове- дение; съобразно с това съзнанието ще се раз шири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той ще трябва да проверява преди всичко окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери даде но нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка не- пряко. Например днес никой не е в състоя ние пряко да провери дали е живял Фридрих Велики или не е. Може само да се провери дали заслу- жава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място. По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети. Ако ня- кой от някъде узнае нещо, което не може непосредствено да види, той трябва преди всичко да провери чрез намиращите се на негово разполо- жение материали дали този, който му съобщава това нещо, е заслужа- ващ доверие авторитет, дали той казва неща, които предизвикват пре- дусещане, че са верни. От този пример ще се разбере, че се касае за това, проверката да се премести на правилното място.