Книга /Сливен, 9-11 май 2012 г./ Акценти

От 9 до 11 май 2012г. за четиринадесети път Сливен ще бъде домакин на единствения в България Национален фестивал на детската книга. Фестивалът се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – гр. Сливен с подкрепата на Министерство на културата, Община Сливен, Областна администрация - Сливен, най-големите детски издателства и др. Известни детски автори, илюстратори, научни специалисти, педагози и библиотекари от страната и от Италия, Унгария, Сърбия, Македония, Босна и Херговина, Украйна, работещи по проблемите детската литература и детското четене, както и много деца ще бъдат гости на фестивала. Сред гостите ще бъдат и Анна Амендоладжине - Директор “Италиански културен институт” – София, Ричард Дамстра - Културно аташе на Посолството на САЩ – София, Росен Иванов – Председател на Държавна агенция за българите в чужбина, депутати, представители на Министерство на културата, спомоществуватели.

Събитието ще бъде открито с концерт-спектакъл на 9 май от 10.00ч. в празнично украсеното фоайе на Драматичен театър “Стефан Киров” – гр. Сливен.
ПРЕМИЕРИ НА ДЕТСКИ КНИГИ. СРЕЩИ С ДЕТСКИ АВТОРИ

Няколко са премиерите на нови детски книги включени в програмата на XIV Национален фестивал на детската книга. По традиция представянията ще се проведат в камерната зала на ДТ”Ст.Киров”.

На 9 май от 11.30ч. пред малките почитатели на творчеството на Весела Фламбурари ще бъде представена книгата й „Майска нощ с феята - Кандилка”. Станалият вече традиционен «Трубадурски двубой под Сините камъни» ще се проведе от 13.30ч.На него с най-новите си стихове ще се „дуелират” поетесите Лиляна Стефанова и Ангелина Жекова. От 14.30ч. следва още една премиера – на книгата „През 9 локви в 10-та” на Виктор Самуилов. От 15.30ч. ще бъде представена излязлата от печат само преди месец книга „Детенце с изгубено ключенце” на поетесата Петя Александрова.

Срещата с Румен Николов ще се състои на 10 май от 9,30ч., след представлението на ДКТ- Ямбол „Ябълково-змейска приказка”, по текст на автора. От 11.00ч. е премиерата на книгата „Кой как реве” на писателя Марко Ганчев. Романът „Островът” на Александър Секулов ще бъде представен от 12.00ч., а от 13:30ч. следва премиерата на книгата „Малката Божана в нощта на чудесата” на писателката Божана Апостолова.

Aлександър Секулов е роден на 6 януари 1964г. в гр.Пловдив. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“. От 1993г. е автор на ежедневна рубрика „Под игото” на вестник „Марица”, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). От 1991 до 1997г. е работил като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“. Създател на Летни сцени „Конюшните на царя“ в Старинен Пловдив и Празници на изкуствата „Лятно време“ от 1997г.. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив през 1999г. Участва в създаването на отворената кампания „Обичам Пловдив“ в края на 2005г. Собственик на клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив.

Автор е на книгите: „Седмо небе”(1988), „Високо, над далечината“(1997), „Възхитително и леко“(2003), книгата с есета „Майсторът и камъните“(1996), пиесите „Лека светлина“(2002), „Светли хотелски стаи”(2005), колекцията от картини и истории „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“(2005) съвместно с художника Атанас Хранов и романите „Колекционер на любовни изречения”(2007), „Малката светица и портокалите. История на изчезването”(2009), „Господ слиза в Атина”(2012). През 2011г. издателство „Сиела” издава първия му роман за тийнейджъри „Островът”.

Негови книги са превеждани на английски, сръбски, унгарски и немски езици.

Александър Секулов е носител на Националната студентска литературна награда(1987), на Националната литературна награда „Иван Николов“(1998), на наградата „Пловдив“ за литература за 2003 г.
АНГЕЛИНА ЖЕКОВА

Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в село Долна Врабча, област Софийска. Завършва Българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по детска литература в Института за детски и начални учители – София и като начален учител. Стихове публикува още като студентка.

Автор е на стихосбирката за възрастни „Есенна жарава”(1990) и на книгите за деца: „Горска математика”(1979), „Празнично календарче”(1993), „Петелът Гого”(1994), “Лисанка Хитранка”(1996), „Слънчогледови сълзи” (2000), „Моят Мечо спортист”(2000), „Моят Мечо пожарникар”(2000), „Котешка азбука”(2002), „Недочакан сняг” (2004), „Дядо Коледа в гората” (2005), „Къщичка с балконче”(2006), „Горска библиотека”(2006), „Трите прасенца”(2006), „Моят Мечо учител”(2006), „Моят Мечо летец”(2006), „Моят Мечо лекар”(2006), „Моят Мечо в цирка”(2006), „Весела азбука” (2008), „Пиленцата сладко спят”(2008), „Спи радост моя”(2008), „Приспивна песен”(2008), „Спинкай, малко буболече”(2008), „Най-красивата елхичка” (2008), „Кой какво получи под елхата”(2008), „Как дойде при нас Снежанка?” (2008), „Празникът и Снежко”(2008), „Работливите машини”(2008), „Учим се, играейки: Какъв да стана?”(2008), „Палавите кученца”(2008), „Къде е мама?” (2008), „На гости у Лиска”(2008), „Веселите котенца”(2008), „Кученцето Рушко”(2008), „И това са котета!”(2008), „Били ли сте в зоопарка?”(2008), „Запознайте се с мечетата”(2008), „Мравчо работливко”(2009), „Сънчо пак е долетял”(2009), „Сънчо из гората шета”(2009), „Спят зверчета и дечица” (2009), „Вятър клоните люлее”(2009), „Океанът тихо пее”(2009), „Зоопарк” (2009), „Транспорт”(2009), „Бърза помощ”(2009), „Камиони”(2009), „Пожарната кола”(2009), „Трактори”(2009), „Състезателни автомобили” (2009), „На двора”(2011), „Състезателни коли"(2011), „Коледа в гората” (2011), „Празник край елхата” "(2011), „Гатанки” "(2011), „Добрият доктор” "(2011), „С животните се учим: Да събираме” "(2011), „С животните се учим: Да изваждаме” (2011) и др.

Нейни стихове са помествани в учебници и учебни помагала за начален курс. Автор е и на много текстове за песни.

Превежда книги за деца от руски и английски език.
БОЖАНА АПОСТОЛОВА-ПЕЙКОВА

Божана Апостолова-Пейкова е родена на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс, Издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“.

Инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създател на годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.

Автор е на поетичните книги: „Нестинарска орис”(1978), „Необетован свят”(1986), „Както мама се кръсти”(1995), „В питието на мрака”(1998), „Вселюбов”(2001), „Състояние трето”(2003), „Възел”(2005), „Едва я задържам” (2008), „Кръстопът без пътища” (2008), на романите: “Делнична библия”(1998), „Делнична библия. II част. Преживени истории”(2005) и на книгите за деца: „Човекът с небето”(2002), „Чудото на сензорите: Нова приказка със стари герои”(2010), „Малката Божана в нощта на чудесата”(2012).

През 2011г., за особено значимите й заслуги в областта на културата, Божана Апостолова получава Орден „Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие.

Носител е на Националната награда “Пловдив” за литература (2002), на наградата "Златен ланец" на в. „Труд” за поезия (2006), на наградата „Золотая муза” – за лично творчество и принос в българо-руските културни взаимоотношения (2008), на Националната награда „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжовна култура (2010), на Националната литературна награда „Милош Зяпков” (2011).

Лиляна Стефанова е родена е на 17.04.1929г. в гр.София. Завършва висше образование в Москва в Литературния институт "Максим Горки". През 1965-1967г. специализира в Лондон. Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова – САЩ през 1980г.

Автор е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи за възрастни и на книгите за деца: „Катеричке моя”(1981) - стихове, „Момчета от крайморските градчета”(1981) - стихове, „Веселата къща”(1983) - стихове и поеми, „Смешен котарак”(1986) - стихове, „Паток рисува ракета”(1988) - стихове и поеми, „Пакости и смешки”(1989) - стихове, „Веселата къща 2” (1996) - стихове, „Вече карам колело”(2010) - избрани стихове.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра.

Носител е на много награди и отличия между които: Орден „Кирил и Методий” 1-ва степен (1969); Награда на Съюза на българските писатели (1964), (1981), (2009); Димитровска награда за литература (1971); Награда „София” (1975); Наградата „Станка Николица Разградска” за поезия (1976); Голямата награда за поезия на Бургас (1977); Национална награда за поезия „П. К. Яворов” (1983); Награда на Съюза на московските писатели (2008); Национална награда „Дора Габе” за значителни художествени постижения и цялостен принос в националната литература(2008).

Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932г. в с. Марча, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършване на университетското си образование е изпратен от Съюза на Българските писатели в Тирана(Албания ) да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Работил е като редактор във в. „Народна култура”, „Стършел”, „Съвременник”, главен редактор на алманах за хумор и сатира „Апропо” и на в. „Литературен форум”. От 1993 до 1999г. е посланик на Република България в Република Беларус.

Той е поет и преводач, автор на много стихове, поеми и приказки за деца, публикувани в над 15 книги. Сред тях са: „Страшния Мъркот” (1971), „Кое как се прави”(1971), „Сбогом на таласъмите”(1974), „По малкият брат на крокодила”(1976), „Кесия с пуканки”(1977), „Книжка с бинокъл” (1978), „Кълбовидна мълния”(1980), „Големите и малките” (1980), „Панчови песни”(1983), „Имате ли гъдел”(1984), „Изгубената кукла”(1984), „Чанта за утре”(1987), „Таласъмът Хайде Холан”(1990), „Магарешки работи”(2004), „Последната хитрина на лисицата”(2009), „Кой как реве”(2012).

През 2002г., за изключителен принос към българската култура получава Орден „Стара планина”- I степен. Носител е на Националната литературна награда „П. Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно творчество за деца и юноши (2001) и на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2008).
ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в гр.Сливен и Българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Дългогодишен журналист във в. “Труд”, в. “Отечествен фронт”, сп.”Родна реч” и др. От 1975 г. живее и работи в гр. София.

Петя Александрова е автор на поезия за възрастни и приказки и стихове за деца. Книгата й с приказки “Почивен ден за ескалатора” (1985) получава награда за дебютна книга от Министерството на просветата и Министерството на културата. Следват стихосбирките: “Висулки-присмехулки”(1990), “Диета без мишлета” (1994), “Нямам страх от пердах”(1995), “Караконджо”(1998); приказките в проза “До немай къде и обратно”(1997); повестта за юноши “Смокиново момиче”(2001); сборникът със стихове и приказки „Чадърче от коприна” (2007) от поредицата “Златно перо” на Издателска къща “Хермес”, приказките „Когато феите сънуват”(2007), „Кученцето Чарли”(2009) и „Приказки незабравими в рими - Вълчи патила”(2009), „Какво прави вятърът, когато не духа”(2011).

Носител е на наградата „Петко Рачов Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостно детско творчество (2007), на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2008), на специалната статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка” – Свиленград (2009).

Румен Николов е роден на 9 декември 1951г. Той е драматург, автор на много известни ТВ предавания за деца, книги със стихове, пиеси за деца, текстове за песни. Работил е като главен редактор на „Детски и младежки програми” в БНТ от 1993 до 2011 г.

Неговите пиеси са носители на много награди от международни фестивали – „Мускетарят с маратонките”, „Монета във въздуха”, „Мой скъпи жабчо”, „Надникни”, „Нова приказка за стари вълшебства”, „Магия земна” както и мюзикъла – „Зеленият кон”. През 2009 г. филмът му „Серенада” получава най-голямата награда в историята на БНТ – „Златен Кайро” в конкуренция с повече от 280 филма.

Театърът за деца, драматургията и по-специално кукленото изкуство обаче е най-голямото изкушение на Румен Николов. През годините е създал повече от 15 пиеси, три от които са носители на награди от национални и международни конкурси: „Звън - звън” - втора награда на фестивала и втора награда на националния конкурс „Михаил Лъкатник” в гр. Ямбол, „Розовото змейче” първа награда за драматургия на международния фестивал „Златният делфин” гр. Варна.

Пиесите „Снегопад”, „Полет с ръкавица”, „Имало сега”, „Феите - Ах феите”, „Приказка за доизмисляне” са поставяни в различни театри у нас и в чужбина.

През 2011г. е издадена книгата му „Звън Звън”, в която са включени десет от най-интересните му пиеси за деца.

Весела Николова Фламбурари е родена през 1967г. в гр. Добрич. Завършва Езикова гимназия “Гео Милев”, специалност “Немски език” в Добрич и НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “Куклено актьорско майсторство” при проф. Николина Георгиева. Специализира културология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Автор и водещ на детското неделно предаване ”Тинтири-Минтири” в програма “Хр. Ботев” на БНР в периода 1993-2000. Автор на тринадесет епизода – “Приказчици” от телевизионната поредица на БНТ “Лека нощ, деца!” (2008).

Книги за деца: “Приказки за мъничета” (2000), фантазийния роман “Приказки от Горната земя, кн. 1: Мина, магиите и бялата стъкленица” (2005), “Приказки от горната земя, кн. 2: Мина и магията за предсказание” (2007), “Приказчици” (2006), “Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина” (2009), “Приказки за театър” (2009), „Приказчици, приказчици” (2010), „Коледни приказчици” (2010), „Майска нощ с феята-Кандилка” (2012).

Носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (2010) и на Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване в категория „Автор” (2011).

Живее в гр. Упсала, Швеция.

Виктор Самуилов е роден в София на 10 май 1946 г. Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е в различни младежки, литературни, хумористични вестници и списания и като редактор в Студия за анимационни филми „София”. Той е един от издателите и редакторите на хумористичния вестник „Тримата глупаци” (от 1991 до 1999г.) и на излизалото две години (до 2001г.) забавно списание „Фарс”. Автор е на книги за деца и възрастни. Сценарист е и на анимационни филми. Превежда от руски език.

Книгите му за деца са: „Безсърдечен грамофон” (1982), „Домашно море” (1984), „Ей така”(1987), „Между нас да си остане”(1989), „Вдън прогледния мрак”(2001), „Ние мушмороците”(2004), „Опако дете”(2005), „Чудовище в къщи“(2009), “През 9 локви в 10-а” (2011).

Носител на Националната литературна награда „П. Р. Славейков” на Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца (2005), на Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване, категория „Автор” (2005) и на Наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши (2007).

На 10 май, от 11.30ч. в Художествена галерия „Димитър Добрович” ще бъде открита изложба - илюстрации на изтъкнатия български илюстратор – Петър Станимиров. Изложбата включва 150 илюстрации и комикси и може да бъде посетена до 14 май.

През 80-те години на XX век работи в областта на плаката и приложната графика и участва в множество национални и международни изложби.

През 1988 г., по поръчка на вестник „Септемврийче”, създава концепция, екип от художници и сценаристи и организира издаването на вестник за комикси „Разкази в картинки” (по-късно „Пулсар”).

От 1989 до 1994 г. е съсобственик на издателство „Плеяда”. Издателството е специализирано в издаване на художествена литература, богато илюстрирани издания за деца и комикси. Заедно с колегата си Димитър Стоянов създават нов жанр литература - „книги-игри” и започват издаването на такива издания за пръв път в България. Станимиров отговаря за издателската политика на „Плеяда” и организира оформянето и издаването но стотици заглавия от български и чужди автори.

През 1995 г. основава издателство „Мега” - специализирано издателство за книги-игри.

Художник е на комиксите: „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ , „Янтар“ и „Двубой с Касандра” в списание „Дъга” ; „Бор” и „Радул“ (в съавторство с Евгений Йорданов) в списание „Чуден свят”; „Неотера“ и „Пулси“ във вестник „Разкази в картини”; „Мечо Пух“ във вестник „Знаме на мира”; „Алтес” и „Тер Дая” в списание „Плеяда”.

Негови са илюстрациите на детските книги: „Най-златното злато“(1986), „Сабята на щурчето”(1986), „Йойо”(1987), „Ох, Зъбчо“(1989), „Учениците на д-р З“(1989), „Огнивото“(1990), „Бодливко”(1991), „Хитър Петър и змеят”(1991), „Български народни приказки“(том 1 и 2) на Ангел Каралийчев(1993), „Сабята на щурчето“(2003), „Български приказки”(2009), „Шегите на Бодливко“ (2011), „Зайко”(2011), „Приказки от цял свят”(2009),„Китайски легенди и разкази за необичайното”(2011), „Еврейски легенди и разкази”(2012), „Мечо”(2012) и др.

Илюстрира и книги на авторите на българска фантастика: Светослав Славчев, Иван Мариновски, Любомир Николов, Петър Кърджилов и Елена Павлова.

Художник е на кориците на книги на Стивън Кинг, Дийн Кунц и много други чужди и български автори.

От 2000 до 2011 г. е водещ художник и арт директор в „Хемимонт Геймс” – студио за компютърни игри. Допринесъл е за създаването на игрите: „Келтски крале“(Celtic Kings)/2002/; „Картаген“(The Punic Wars) /2004/; „Imperivm (Great Battle of Roma)“ /2005/; „Вълшебни кралства“(Rising Kingdoms) /2005/; „Glory of the Roman Empire“ /2006/; „Imperivm Romanvm“ /2008/; „Grand Ages: Rome“ /2009/; „Tropico 3“/2009/; „The First Templar“/2011/; „Tropico 4“/2011/.

През 2009 г. е поканен от издателство „Рийдърс Дайджест” да илюстрира българската част на изданието "Приказки от цял свят". За илюстрацията "Angry Dwarf in the Tavern" списанието "Art Creations Magazine" му присъжда специална награда. През същата година, заедно с 16 художника от цял свят, е представен в американското супериздание "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King" на Centipede Press.

През 2011г. е издаден колекционерският албум "Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг" - лимитирано издание.

Изложби през 2011г.:

• "Вдъхновен от Стивън Кинг" в American Corner, площад „Славейков” 44;

• "61 портрета +" - дигитални постери, живопис и рисунки - СБХ, „Шипка” 6.

Носител е на наградата „Гравитон” - за принос в българската фантастика - "За добро въображение и доброта на въображението".

Наред с многобройните прояви включени в програмата на Четиринадесетия Национален фестивал на детската книга важен момент е провеждането на кръгла маса с международно участие на тема: „Табутата в детската литература”. Участници в нея са автори, литературни критици, университетски преподаватели, библиотечни специалисти, педагози, от България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария, Италия, Македония. Ще бъдат представени 14 доклада.

Стояща в абсолютна зависимост от спецификата на своите читатели, детската литература е принудена да се съобразява както с редица възрастово обусловени ограничения, така също и с определени норми, наложени в общественото съзнание с цел да се предпази крехката детска психика от болезнени теми. В същото време детската литература органично съдържа необходимостта от преодоляване на възрастовата дистанция и от осветляване на табутата, защото една от целите й е да подготвя децата за онова, което евентуално може да им се случи в реалния живот.

Целта на тазгодишния форум е да се проследи в исторически аспект процеса на налагане на табута в детската литература и тяхното разрушаване и демистифициране. В част от докладите е представена еволюцията в общественото приемане на редица табу теми в различните национални литератури. Разгледани са някои особени форми на цензура в литературата за деца и юноши. Дадени са примери за разбиване на теми табу като тайната на раждането на дете, любовта, целувката, първия физически контакт, ранната бременност и емоционалните и психични проблеми свързани с нея, изоставянето и сирачеството, насилието над деца, педофилията, приемането на различните, ксенофобията и др. Специално място е отделено на темата за смъртта в детската литература и в различните медии, както и причините за нейното табуиране. Анализира се най-подходящият от комуникативна гледна точка език за споделяне на проблемите на смъртта с детската аудитория и най-подходящата форма за изграждане на евфемистичния й образ. Разгледана е темата за канибализма като едно от най-старите и дълбоко вкоренени в човешката култура табута и представянето му в литературата за деца. Значително място е отделено на темата за секса и има ли място в детската литература, и в частност в поезията за деца. Разглеждат се рядко застъпени в детската литература теми свързани с обичайни и съвременни форми на изключеност на децата от действителния живот. Представен е нов феминистки писателски стил акцентиращ върху забавното и поучително сексуално възпитание на момичетата. Анализират се произведения на известни автори – рушители на табута, техните стилове и специфична творческа образност. Предлага се интересен психоаналитичен прочит на българската литература за деца и се развенчават някои митове свързани с детския психичен живот. Отделено е място на тенденциите и основните издателски политики в представянето на „забранени” теми в днешните издания за деца. Чрез „непредубеден прочит” на учебното съдържание по български език и литература в началния етап на основната образователна степен се анализира оскъдното присъствие на литературни и фолклорни произведения, в които се интерпретират теми табу, което от своя страна противоречи на процеса на успешна социализация на учениците.

Основният извод, който се налага е, че съвременната детска литература успешно преодолява дидактичността, освобождава се от стереотипите и традиционното разбиране на норми и правила. Днес авторите по-смело пишат на „забранени” теми, а издателите експериментират с издаването им, защото в крайна сметка целта на детската книга не е да затъмни чрез фалшиви очаквания представата на детето за заобикалящия го свят, а да го подготви за житейските реалности.

С финансовата подкрепа на Министерството на културата докладите от кръглата маса са издадени в сборник на български и английски език, който ще се предоставя в дните на фестивала.

Кръглата маса ще се проведе в зала за мероприятия на РБ ”Сава Доброплодни” на 9 май 2012г. - от 13.30ч. до 16.30ч. и на 10 май 2012г. - от 9.00 до 12.30ч.
БАЗАР НА КНИГИ И ОТКРИТА СЦЕНА

Най-новите книги на издателствата Хермес”, „ФЮТ”, „Пан”, „Егмонт България”, „Посоки”, „Дамян Яков”, „Персей”, „Захарий Стоянов”, „Жанет 45”, „Театър ПАН”, ще се предлагат с отстъпка на специално уредения базар на книги до Стария бряст.

„В една вълшебна звездна нощ”

За четиринадесета поредна година в рамките на Националния фестивал на детската книга бе организиран Национален литературен конкурс. Темата на тазгодишния конкурс привлече много участници от цялата страна и от българските общности в чужбина. В него взеха участие над 1050 деца и юноши млади автори от страната и от българските общности в чужбина, представени с по една или две творби - великолепни стихове, разкази или приказки.

Творбите на участниците в конкурса ни пренасят в енигматичната територия на техните желания и фантазия. Изумително е колко всеобхващаща може да бъде детската идея за вълшебство! Във вълшебната звездна нощ се случват забавни, тайнствени и романтични приключения. Децата стават принцове и принцеси, герои в космически пътешествия, пазители на най-големите завоевания на човечеството... Проявяват храброст и благородство, поемат рискове, извършват подвизи,... влюбват се. В нощта на вълшебствата децата се справят и с проблеми, които живо интересуват и тревожат всички хора: борят се за чисти въздух и природа, за зелени градове, за толерантно отношение към другите етноси и към онеправданите, бедните, болните, за сговор и любов в семейството, за подкрепа за различните от нас.

Творбите впечатляват с поетичния си език, с оригиналността, с деликатността, с любовта, която е всепобеждаваща. Във всяка от тях откриваме интересно хрумване, тънък усет към общочовешките ценности, различно послание.

Наличието на толкова много и така сполучливи текстове очарова и смая, възхити и ... затрудни журито. Всички творби са прекрасни, но като във всяко състезание, са отличени най-добрите автори–онези, които по своему, наивно и затрогващо, но и много талантливо, изразяват желанията си за повече радост, за по-хармоничен свят, по-сърдечни отношения, по-милосърдно човечество....

Награждаването на участниците в Националния литературен конкурс ще се състои на 11 май 2012г. от 10.30ч на специална церемония в Драматичен театър „Стефан Киров”.
НАЦИОНАЛЕН ПЛЕНЕР ЗА ДЕТСКА РИСУНКА

Над 250 млади художници на възраст от 7 до 14г.от цялата страна ще се включат в Националния пленер за детска рисунка на тема ”На гости в страната на сбъднатите желания”. Пленерът ще се проведе на 10 май от 10,30 до 14,30ч. Организаторите на фестивала благодарят на ръководствата на Национална художествена гимназия ”Димитър Добрович”– гр. Сливен, Детски комплекс и III ОУ „Д-р Иван Селимински”, които предоставят помещения за провеждане на пленера. Част от децата ще рисуват в РБ”Сава Доброплодни”. С най-добрите творби ще бъде уредена изложба във фоайето на ДТ „Стефан Киров”. Отличените участници ще бъдат наградени на специална церемония на 11 май от 10:30 часа в ДТ „Стефан Киров”.

На 9 май в 17:00ч. в Зала „Май” ще се открие изложба „Театрални кукли на любими литературни герои” и ще бъдат наградени отличените участници в Първия Национален конкурс за изработване на театрални кукли.

Наградите на отличените участници в конкурса ще бъдат връчени от Кмета на гр.Сливен инж.Кольо Милев.

Очакваният от всички пъстър весел карнавал ще премине по главната улица на 10 май от 16,30ч. В него ще се включат над 300 ученици от : ІІ ОУ „Христо Ботев” – Сливен; ІІI ОУ „Христо Ботев” – Сливен; V ОУ „Пейо Яворов” – Сливен; XI СОУ „Константин Константинов” – Сливен; ХІІ ОУ „Елисавета Багряна” – Сливен; НУ „Васил Левски” – Сливен, както и деца-гости на фестивала. Дефилето ще бъде водено от Мажоретен състав при читалище „Просвета”-гр.Поморие, Мажоретен състав „Селимински Силуетс” при III ОУ "Д-р Иван Селимински", актьори от Театър „Цвете” и Духов оркестър „Карандила Джуниър” с ръководител Ангел Тичалиев.

Церемонията по връчване на Националната награда «Константин Константинов» ще се проведе на 10 май от 17,30ч. в ДТ «Стефан Киров» по време на тържествен концерт-спектакъл със специалното участие на: актьорите Руслан Мъйнов и Антоанета Добрева-Нети, танцьорите от Клуб по спортни танци „Сливен”, Детски балетен театър „Капка” - гр.Бургас, Балет „Авангард” към Военен клуб – гр. Сливен и на изпълнителите от Вокална формация към детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас, Китарен ансамбъл и квартет „Класика” към Национално училище за музикално и сценично изкуство "Проф. Панчо Владигеров"-гр.Бургас, Детска театрална студия "Приказен Театър” - гр.Бургас.

Националната награда „Константин Константинов

Церемонията по връчване на наградите на участниците в Националния литературен конкурс и Националния пленер за детска рисунка ще се проведе на 11 май от 10,30ч. в ДТ «Стефан Киров». Детска театрална студия "Приказен Театър” – гр. Бургас ще представи постановката „Приключения опасни с герои сладкогласни”.

За изпълнителите в тържествения концерт-спектакъл:

Клуб по спортни танци „Сливен” с ръководител Цанка Иванова: Клуб по спортни танци „Сливен” – гр.Сливен има състезатели във всички възрастови групи от 9 до 19 години. Двойките са многократни носители на Купа „Сливен”, Купа „Габрово”, Купа „България” и др. На международния подиум значими успехи са постигнали в Чехия, Германия, Австрия, Македония, Молдова и Германия. Клуб „Сливен” – гр.Сливен е дългогодишен организатор на Държавни първенства и национални турнири и единственото в страната – отборно първенство.
Детски балетен театър „Капка” - гр.Бургас с ръководител Капка Роглева: Детски балетен театър „Капка” е единственият лицензиран детски балетен театър в България. Изключително талантливите деца от театъра всяка година участват в национални и международни конкурси. Носители са много награди и медали. Представят самостоятелни концерти съвместно със звезди на българския балет и участват в балетни и оперни спектакли на Бургаската опера. Хореограф: Гриша Роглев. Балетен педагог и ръководител: Капка Роглева
Вокална формация от детски хор „Милка Стоева” – гр. Бургас: Детският хор е създаден през 1947г. от известния педагог, композитор и диригент Борис Ибришимов. Със своята богата творческа биография, бургаският детски хор се нарежда сред най-добрите български хорове в страната. През годините хорът прераства в хорова школа, възпитала и създала много известни музиканти, певци и ценители на музиката. Огромен дял за високото ниво, за големите международни отличия и активен културен живот на състава има дългогодишният диригент и ръководител на хора - Милка Стоева, заради което през 2003 г. детският хор приема нейното име.

Бургаският детски хор има важен дял и основен творчески ангажимент при подготовката и реализацията на първия по рода си в България Национален конкурс за детска песен “Сладкопойна чучулига”. Провеждан ежегодно от 1980 г. до днес, в него, чрез изпълненията на малките бургаски певци, са представени над 400 нови песни за деца от български композитори.

Хорът е носител на много международни отличия и награди от престижни хорови конкурси и фестивали. Осъществени са множество концертни турнета в Сърбия, Русия, Чехия, Унгария, Полша, Италия, Германия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Гърция, Турция.
Китарен ансамбъл към Национално училище за музикално и сценично изкуство "Проф. Панчо Владигеров" – гр.Бургас с ръководител Стоян Маринов: Китарният ансамбъл към Национално училище за музикално и сценично изкуство "Проф. Панчо Владигеров" – Бургас съществува от 14 години. Негов създател и ръководител е Стоян Маринов, преподавател по китара в училището. През годините в ансамбъла са участвали над 40 млади китаристи. В настоящия си състав: Ивайло Нинчев, Жеко Жеков, Васил Бошев, Деница Йорданова, Еля Акопян, Мартина Попова, ансамбълът е изнесъл над 50 концерта. Учениците са носители на множество индивидуални награди от престижни наши и международни конкурси.
Квартет “Класика” към Национално училище за музикално и сценично изкуство "Проф. Панчо Владигеров" – гр. Бургас съществува от 14 години. През годините в квартета са участвали над 40 млади класически музиканти. В настоящия си състав: Елизабет Ефтимова – цигулка, Иван Петров - кларинет, Ралица Димова – виола, Кристина Иванова – виолончело, квартетът е изнесъл над 50 концерта. Учениците са носители на множество индивидуални награди от престижни наши и международни конкурси.
Детска театрална студия "Приказен Театър”- гр. Бургас с ръководител и режисьор Христо Симеонов: Детската театрална студия "Приказен Театър” е създадена през 1993г. в гр.Бургас от Христо Симеонов – актьор и режисьор. В студията се обучават деца на възраст от 5 до 19г. Изучава се актьорско майсторство, техника на говора, сценична реч, вокална подготовка, пантомима и танцово изкуство. Програмата включва усвояване на широк спектър познания в областта на изкуствата, както и формирането на полезни умения и навици, чрез театър. Трупата има множество театрални постановки, представени успешно на фестивали в България и чужбина.

за контакти: 0886090712 – Росица Петрова