Книга „социални дейности" Том 102 annuaire de l’universite de sofia "ST. Kliment ohridski"



страница1/4
Дата19.01.2018
Размер0.55 Mb.
#48394
ТипКнига
  1   2   3   4
ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ”СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА
КНИГА „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”
Том 102
ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE DE SOFIA “ST.KLIMENT OHRIDSKI”
FACULTE DE PEDAGOGIE
Tome 102

EВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ТРАНСПОНИРАНЕТО Й В БЪЛГАРИЯ1

ЛИЛЯНА СТРАКОВА

Lilyana Strakova. European Social Policy of Equal Opportunities and its Transposition in Bulgaria.
The study is focused on the main European policies and regulations in the area of equal treatment and non-discrimination, which are at the heart of the European Social Model. In the recent years European legislation has significantly raised the level of protection against discrimination across the EU. The study elaborates and interprets the transposition and implementation in Bulgarian legislation the prohibition of any discrimination based on any ground such as sex, race, color, ethnic or social origin, genetic features, language, religion or belief, political or any other opinion, membership of a national minority, property, birth, disability, age or sexual orientation.

Живеем в свят, в който в резултат на процесите на интеграция и глобализация непрекъснато нарастват връзките и взаимозависимостите между развитите и по-бедните страни. Въпреки напредъка, за който много се говори в началото на третото хилядолетие и към който всички реално се стремим, не трябва да се забравят някои реалности. Например, това, че над един милиард души по света живеят в условия на непрекъсната несигурност и бедност, социално неравенство и болести, в условия на лошо управление и безправие. Според експертите «от морална гледна точка такива нива на човешко страдание са неприемливи и налагат решителна намеса на муждународната общност в името на хуманността и справедливостта»[1, с. 7]. В обществата се осъзнава във все по-голяма степен, че «няма сигурност без развитие, развитие без сигурност, а нито едното от двете не е възможно, ако не са надеждно гарантирани и защитени правата на човека» (пак там).

С подписването на Договора за присъединяване към ЕС, България пое редица ангажименти както по хармонизирането на националното законодателство, норми и практики, така и по отношение на участието си в международното сътрудничество за развитие. Изкореняването на бедността и устойчивото развитие никога досега не са били по-важни цели и в основата на европейския консенсус. Целите на хилядолетието за развитие (2008) и икономическите, социалните и екологичните измерения на изкореняването на бедността, включват множество дейности за развитие. Към тях се отнасят: от демократично управление до политически, икономически и социални реформи, предотвратяване на конфликти, социална справедливост, насърчаване правата на човека и равен достъп до образование, здравеопазване, в т.ч. сексуално и репродуктивно здраве; права, определени в Дневния ред на Международната конференция по народонаселението и развитието в Кайро – околна среда и устойчиво управление на природните русурси, икономически растеж в полза на бедните, търговия и развитие, миграция и развитие, безопасност на храните, права на децата, равнопоставеност на половете, насърчаване на социалното сближаване, достойна работа.

Общите ценности, които се подкрепят в рамките на Съюза и в диалога с трети страни са по посока на: спазване правата на човека, основните свободи, мира, демокрацията, доброто управление, равнопоставеност на половете, върховенството на закона, солидарността и справедливостта.


Изследването на европейската социална политика през втората половина на XX век и началото на XІ век насочва към открояването на един динамичен ценностен подход, включващ набор от множество въпроси и конструирани „в движение” релевантни отговори, свързани със заетостта, социалните проблеми и равните възможности. От създаването на Европейската общност през 1957 г. до сега могат да се откроят „два основни етапа – на пазарна интеграция и социално интегриране чрез гражданското общество” [9, с.4]. Социалната политика на Общността е синтезирана в директиви, които включват въпроси от областта на трудовото право, здравето и безопасността при работа, борбата с дискриминацията по всички признаци.

Антидискриминационнтата политика е основен приоритет на ЕС. Тя се отнася до всички основни сфери на обществения живот и е в процес на напрекъснато развитие - обогатяване и усъвършенстване.

Тя е в основата и на разработваните национални политики на страните-членки – в т.ч. и у нас след като България стана член на ЕС. Налице е стремеж към хармонизиране на българското законодателство и управленските документи с европейската социална и антидискриминационна политика, гарантираща равни възможности и равно третиране на хората в различните сфери на икономическия и социален живот.

Актуални проучвания на социалната практика предимно в съдебната практика и държавната администрация през последните години показват, че съществуването на антидискриминационни правни норми не винаги гарантира ефективна реакция на институциите и на обществото като цяло при защита правата на определни лица или групи от хора. Откроява се потребността от целенасочени и постоянни образователни и възпитателни дейности за повишаване информираността на гражданите и администрацията относно човешките права, развитието на нормативната база и добрите практики за борба с дискриминацията.

Познаването на антидискриминационната политика (европейска и национална) и нейните базисни ценности, принципи и норми – е съществена част от подготовката на студентите по социална работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Постигането на синхрон в теоретичната и практическата подготовка на социалния работник е едно от необходимите условия за осъществяването на неговата мисия – „постигането на социален баланс в един свят на неравноправие”.

Принципът на равенството е задължителен елемент на съвременното международно хуманитарно право.
Как се стига до принципа на равноправието ?
Известно е, че в исторически аспекг революциите поставят началото на модерността, отхвърлят социалната йерархия на традиционните общества и провъзгласяват естествените права на човека и гражданина. Първата френска декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. създава формулировката, че хората се раждат свободни и равни в правата си.
Принципът за равенството може накратко да се дефинира по следния начин – равните в правата, задълженията и гаранциите си индивиди имат право на равно третиране пред закона и еднаква защита от държавните институции.

Тъждествени ли са юридическото и социалното равенство? Отговорът е отрицателен. Съдържанието на принципа обхваща равенство на възможностите, а не на резултатите. И в най-развитата правова държава юридическото равенство гарантира равен старт и равен достъп на индивидите, които постигат различни резултати в зависимост от нееднаквите си способности.

В този план социалната политика, програми и мерки целят да минимизират, да неутрализират, доколкото позволяват ресурсите и условията, несъответствието между даденостите (заложби, психически и физически дефицити, неблагоприятна икономическа, физическа, социална, емоционална и пр. среда) и минималните стандартни изисквания за благоприятни и здравословни условия на живот и оптимално развитие на индивида.

Каква систематизация на правата доминира в международните документи за правата на човека и по силата на примата на международното право е отразена и в глава ІІ на Конституцията на РБългария от 1991 г.?


  • Личните права гарантират неприкосновеността на индивида и осигуряват автономията му от държавната власт.

  • Политическите права защитават възможността за участие на личността в политическия процес.

  • Социалните, културните и икономическите права защитават реализацията на индивидуалните интереси по повод на благата в съответната област.

Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г. съдържа списък на човешките права за всички хора по света, независимо от тяхната раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, националност, социален произход или състояние. Декларацията не е правнозадължителна, но човешките права залегнали в нея проникват в правния ред на отделните държави-членки на ООН посредством националните им конституции и международните договори за човешките права.

В отговор на необходимостта от съществуването на правнозадължителен международен договор в областта на човешките права са приети:



Международният пакт за икономически, социални и културни права и Пактът за граждански и политически права.

Според Международния пакт за икономически, социални и културни права страните участнички се задължават да признаят собствената си отговорност за подобряване на условията на живот на своите граждани. В областта на правата на отделната личност страните гарантират тяхното спазване, независимо от всякакво различие, основано на признака расова, религиозна, полова или друга принадлежност.

Международният пакт за граждански и политически права има за цел да гарантира спазването на основните човешки и политически права, без каквато и да е дискриминация.
Кои са основните права-ценности, включени в международните актове за правата на човека?
Една от съвременните класификации на основните права - К. Васак [ 6, с. 71-75] е известна като „диференциация на поколения права”. Главното й предимство в областта на човешките права е отчитането на хронологията в развитието на правата и ценностите.

Първото поколение обхваща основните права, чрез които се реализира свободата. Те включват неприкосновеността на личността, провъзгласена в хартите, декларациите и пр. още от времето на борбата за ограничаване на монархическия абсолютизъм. Тук се отнасят такива права и свободи като: забраната на мъченията, насилствената асимилация и медицински и научни опити, личната свобода, неприкосновеността на личността, дома и кореспонденцията, правото на защита (защитата на интимната сфера) свободния избор на местожителство, свободата на съвестта, мисълта, вероизповеданието или атеизма, забраната за преследване или ограничаване в правата поради убеждения.

Второто поколение обхваща основните права, възникнали в междувоенния период и утвърдени в конституционализма след края на Втората световна война. Конституцията на Ваймарска Германия от 1919 г. и основният закон на Мексико от 1917 г. провъзгласяват широк кръг от основни социални, икономически и културни права. От всички конституционни ценности това поколение е най-тясно свързано с принципа на равенството.

Тези основни права предполагат взаимодействие между индивида, от една страна, и институциите на гражданското общество и държавата, от друга. Второто поколение обхваща позитивните права, които придобиват изключително значение в социалната държава. В условията на съвременната демокрация разширените държавни функции са средство, чрез което политическите институции съдействат на гражданите при упражняване на правата и създават корективи на социалното неравенство. Тук се отнасят: правото на частна собственост и нейното наследяване, правото на труд и забраната на принудителния труд, правото на синдикално обединяване и правото на предприемачите да се сдружават, правото на стачка, правото на обществено осигуряване, социално подпомагане, здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване, правото на образование, което в установените от закона случаи е безплатно, автономията на университетите, възможността за създаване на частни средни и висши училища.



Правата от третото поколение изискват действия от страна на индивида, гражданското общество, частните и публичните корпорации, държавните органи, международните организации и институции и пр. В тази група основни права се включват: правото на мир, правото на развитие, правото на комуникация, правото на здравословна и благоприятна природна среда, правото на общо културно наследство. Това е правото на всеки да се ползва от националните и общочовешки ценности и да развива културата си в съответствие с етническата си принадлежност, свободата на художественото, научното и техническото творчество, а така също правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти (уредени в чл. 54 и чл. 55 от Конституцията на Р България).
Историческо развитие на европейската антидискриминационна политика

Харта на основните права на човека в Европейския съюз (2000)

Основните права са представени в няколко части:



  • Дял І – Достойнство

  • Дял ІІ – Свободи

  • Дял ІІІ – Равенство

  • Дял ІV - Солидарност

  • Дял V – Гражданство

  • Дял VІ – Правосъдие

  • Дял VІІ – Общи разпоредби относно тълкуването и прилагането на Хартата

В Хартата „достойнството на човешката личност се определя като основно право не само по себе си, а като фундамент на основните права”, дефинира се още „като част от правото на Съюза”. От това следва, че нито едно от записаните в настоящата харта права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в настоящата харта.То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право” (Харта на основните права на Европейския съюз. Разяснения относно хартата на основните права).(2007/С303/02)

Други права, визирани в Хартата: право на живот; право на неприкосновеност на личността; забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание; забрана на робството и на принудителния труд.

Към дял втори: право на свобода и сигурност (законно лишаване от свобода е налице по силата на постановена от компетентен съд присъда); всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция; свобода на изразяване на мнения; право на образование; свобода на събранията и сдруженията; право на собственост и пр.

Към дял трети – равенство пред закона (чл.20). „Този член съответства на общия принцип на правото, който е записан във всички европейски конституции и признат от Съда като основен принцип на правото на общността”. Чл.21 – недискриминация. В него са изброени изчерпателно формите й; „...предоставя се компетентност на Съюза да приема законодателни актове, включително да хармонизира законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки с цел борба с определени форми на дискриминация” (Разяснения към Хартата на основните права на Европейския съюз, с. 8).

През 1997 г. държавите-членки единодушно приемат Договора от Амстердам. Чл. 13 от Договора предоставя на Комисията нови правомощия в борбата срещу дискриминацията по признаците пол, расов или етнически произход, религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Настоящият договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите. Формулираните антидискриминационни идеи са следствие от процесите на демократизиране на обществата в Европейския съюз.


Договор от Амстердам. Чл.13.
Без да се засягат останалите разпоредби от настоящия договор и в рамките на правомощията, които той поверява на Общността, Съветът, като се произнася с единодушие по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да приеме необходимите действия за борба с всяка дискриминация основана на пола, на расовия или етнически произход, на религията или убежденията, на увреждане, възраст или сексуална ориентация.”
Лисабонска стратегия (2004 г.) - очертава глобална стратегия за растеж и заетост, както и целите на процеса на социална закрила и социално включване в ЕС.
Лисабонски договор - (2007), издаден на български език на 9 май 2008 г.; консолидирани текстове на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на ЕС.

Без да се засягат другите разпоредби на Договорите и в рамките на правомощията, които те предоставят на Съюза, Съветът може с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след одобрение от Европейския парламент, да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на различията в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация.


Признаци на дискриминация. Основни понятия и дефиниции
Антидискриминацията е една от основните ценности на Европейския съюз. В същото време практиката показва, че нивото на правната закрила е различно в различните държави-членки. Какъв е резултатът от това?

Лицата, изложени на дискриминация, често се чувстват недостатъчно готови да участват пълноценно в обществения и икономическия живот, което влече след себе си неблагоприятни последици, както за отделния индивид, така и за по-широк кръг от обществото.



Пряката дискриминация се заключава в третирането на определено лице по различен начин, единствено поради неговата възраст, увреждане, религиозна принадлежност или убеждения и сексуална ориентация.

Ярък пример на случай на пряка дискриминация е отказът на частна фирма да приеме на работа младеж-ром заради произхода му: „Ние с роми не работим”.



Непряката дискриминация е по-сложна в смисъл, че едно привидно неутрално правило или практика в действителност има особено неблагоприятно въздействие върху дадено лице или група лица, които притежават специфична характеристика. Авторът на правилото или практиката може и да няма никаква представа за практическите последици, поради което в този случай не може да се говори за намерение за дискриминация.

Като пример може да се посочи, когато държавно висше училище забранява достъпа на момичета – студентки с покрити глави.



Тормозът е форма на дискриминация. Нежелателното поведение може да приеме различни форми – от словесни или писмени бележки до жестове или държание, но трябва да бъде достатъчно сериозно, за да създаде смущаваща, унизителна или обидна обстановка.

Отказът да се предприеме разумно приспособяване се смята за форма на дискриминация. Това е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и с Директива 2000/78/ЕО. Някои различия в третирането, основано на възрастта, могат да бъдат законосъобразни, ако са обусловени от легитимна цел и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими (критерий за пропорционалност).
Институции, ангажирани с прилагане на антидискриминационната политика в т.ч. и на ЕС

Международните механизми за приемане и осъществяване на универсалните стандарти за правата на човека (По-подробно: Основни права на човека, 2002 г.) се делят на уставни (уредени в Устава на ООН), договорно установени (установени с универсални конвенции) и действащи в рамките на специализираните организации от системата на ООН ( МОТ, ЮНЕСКО и СЗО).



Например Съветът за сигурност като орган, носещ основната отговорност за запазване на световния мир, е компетентен да решава всички случаи на тежки и масови нарушения на правата на човека (например резолюциите на съвета във връзка с нарушаването на човешките права в Босна и в Косово), включително и да предприема принудтелни мерки.

Към Икономическия и социален съвет са създадени специализирани органи: Комисията по правата на човека, Подкомисията за предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата и Комисията за положението на жените.



По-голяма част от работата на Комисията по правата на човека се извършва чрез дейността на тематичните и географските работни групи и специални докладчици (например по проблемите на изтезанията от 1985 г., по проблемите на религиозната нетърпимост от 1986, по проблемите на правата на детето от 1990 г., по проблемите на насилието срещу жените от 1994 г. и др. Същите не само установяват случаи на системни и тежки нарушения на правата на човека, но и разглеждат индивидуални жалби, което им дава възможност да препоръчват конкретни действия.
Договорно установени органи:


  • Комитетът по правата на човека в своя 18-членен състав е избран от подписващите страни да осъществява мониторинг върху съблюдаването на нормите на Международния пакт за граждански и политически права. Той разглежда доклада на страните-членки за изпълнението на задълженията, произтичащи от пакта, както и жалбите на другите членки за нарушението на задълженията по него.

  • Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените, създаден от Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

  • Комитетът за премахване на расовата дискриминация.

  • Комитетът против изтезанията.

  • Комитетът по правата на децата, учреден с Конвенцията за правата на детето.


Международен съд в Хага
Международният съд е главният юридически орган на ООН. Петнадесетте съдии, които служат в него, се избират от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН. Съдът решава спорове между държави. Участието на държава в съдопроизводство на Международния съд е доброволно, но веднъж съгласила се да участва, държавата се задължава да изпълни решението на Съда. Международният съд дава също юридически становища при поискване от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН.

Европейски институции, ангажирани с антидискриминацията


  • Европейски парламент

  • Европейска комисия

  • Съвет на европейския съюз

  • Съд на европейските общности

  • Европейски омбудсман

  • Европейски съд за правата на човека в Страсбург



Основни антидискриминационни актьори на ЕС равнище


  • Социална платформа на ЕС (EU Social Platform)

  • Европейски форум за уврежданията (European Disability Forum - EDF)

  • Европейско лоби на жените (European Women's Lobby - EWL)

  • Европейска мрежа срещу бедността (European Anti-Poverty Network - EAPN)

  • Европейска мрежа срещу расизма (European Network Against Racism - ENAR)

  • Европейска платформа на възрастните хора (European Older People's Platform - AGE)

  • Европейски младежки форум (European Youth Forum - YFJ)

  • Европейски регион на международната лесбийска и гей асоциация (European Region of the International Lesbian and Gay Association - ILGA)

  • Европейска конфедерация на професионалните съюзи (European Trade Union Confederation - ETUC)

  • UNICE (EU business umbrella organisation)

Върху основата на Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (European Monitoring Centre of Rasism and Xenofobia) на 15 февруари 2006 г. e създадена Агенцията на ЕС за основни права (FRA – European Union Agency for Fundamental Rights). Целта на агенцията е да осигурява институциите и властите в Общността и страните-членки с подкрепа и експертиза относно основните права, когато се прилага законодателството на ЕС и да ги подкрепя при вземането на мерки и формулиране на подходящ курс на действие.

Агенцията за основни права, както и нейния предшественик ЕЦНРК, координира Европейска информационна мрежа по проблемите на расизма и ксенофобията (РАКСЕН), която се състои от национални координатори във всяка държава-членка на ЕС.

От 2006 г. Национален координатор на РАКСЕН за България е Центърът за изследване на демокрацията.


Антидискриминационни директиви
Задължителното законодателство на Европейския съюз в областта на социалната политика е под формата на директиви и разглежда въпроси в областта на трудовото право, безопасността и здравето при работа, равнопоставеност между мъже и жени, борба с дискриминацията по всички признаци.

Директивата е правният инструмент, който най-добре осигурява единно минимално ниво на защита срещу дискриминация в целия ЕС, като в същото време позволява на отделните държави-членки, които желаят да излязат извън рамките на минималните стандарти, да направят това. Той също им позволява да изберат най-подходящите средства за принуда и санкции. Според експертите (П. Кирчев и др.) предишният опит в областта на недискриминацията сочи, че най-подходящият инструмент е директивата.


След влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г., съгласно чл. 13, ЕС приема стратегия за борба с дискриминацията в три части:

  • Директива за расово равенство /2000/43/ЕО;

  • Рамкова директива за равенството в областта на трудовата заетост 2000/78/ЕО;

  • Програма за действие на Общността 2001-2006 (Решение 2000/750/ЕС) изброени в Чл. 13 (с изключение на пола).

Приетите през 2000 г. две антидискриминационни директиви гарантират на гражданите на Европейския съюз общо минимално ниво на защита срещу дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия и вярвания, увреждания, възраст и сексуална ориентация.

Директивата за равенство в областта на трудовата заетост (2000/78/ЕО) предвижда защита в следните области:



  • достъп до заетост, самонаемане и професия (включително повишение);

  • достъп до професионално съветване и обучение;

  • наемане и условия на труд, включително уволнение и заплащане;

  • членство в организации на работници, служители и работодатели.

Директивата (2000/78/ЕО) изисква от работодателите да осигурят необходимите условия за хората с увреждания, които имат квалификация да участват в обучението и платения труд.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница