Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"



страница16/16
Дата03.01.2017
Размер2.59 Mb.
#11597
ТипКнига
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


С други думи, едно послание, идещо от покойник, кого­то те са познавали, едно явление, което те ще могат да доло­вят, било наяве или насън както става най-често, ще ги впечатлят много повече, отколкото четенето на някой стар текст. Този аргумент има своята сила: колко пъти сме го чу­вали!

XIII


31: „И ТОЙ МУ КАЗА: АКО НЕ СЛУШАТ МОИСЕЯ И ПРОРОЦИТЕ, ТО И ОТ МЪРТВИТЕ ДА ВЪЗКРЪСНЕ НЯ­КОЙ, ПАК НЯМА ДА СЕ УБЕДЯТ."

Отговорът на патриарха, който е и отговорът на Хрис­тос, е от първостепенно значение. Авраам, който преди мал­ко е казал: „Небето u Хадес не могат да се докоснат, тъй като са разделени от огромна бездна", не твърди, че общуването между небето и земята е невъзможно или забранено от Бога.

Той казва само: „Едно подобно общуване е ненужно, тъй като онези, за които то е предназначено, са закоравели. Дори ако Бог извършеше чудо заради тях, те не биха били убедени. Дори ако някой покойник се върнеше, за да ги призове да проме­нят начина си на живот, те не биха го послушали. Безразли­чието и неверието са толкова големи, че и най-удивителните явления не успяват да убедят онези, които отказват да бъдат убедени."53

Петимата братя не искат да слушат за другия свят, кой­то им додява. Защо едно явление би успяло там, където Бо­жието слово се е провалило? Явленията се изпращат само на чисти и добронамерени хора. Дори най-красивите, най-ис­тинските и най-възвишени послания няма да могат да убедят онези, които самият Христос не е успял да убеди.

Без нито да настояваме, нито да насилваме текста, а са­мо като се опирахме от една страна върху многобройни па­сажи от Новия Завет, а от друга - върху логическата дедукция и обикновеното здравомислие, ние открихме в прит­чата за богаташа и Лазар следните твърдения:

I. Троичност на духовния свят:

а) Хадес или чистилище, или Свят на Духове.

б) Ад или геена, или пропаст.

в) Небеса или вечен олтар, или Дом на Отеца.

Всяко от тези места - състояния е множествено и се под­разделя на многобройни обители: има много отвъдни свето­ве.

II. Съществуване на духовно тяло, позволяващо на покой­ниците да живеят, т. е. да чуват, да познават и дори да страдат.

Богаташът страда в пламъци, защото още в този свят в него е пламтял гневът, горчивината и амбицията са го изга­ряли. Обкръжението ни в отвъдното съответства на нашето съзнание.

III. Необходимост да се дава сметка за онова, което сме вършили на този свят.

IV. Надживяване на съзнателната личност с нейните споме­ни, желания и чувства.

Всяка човешка личност е неповторима. И скоро всеки преценява сам себе си.

V. Изключителна възможност за контакти между невиди­мите светове и Земята: вдъхновения, явления, послания.

VI. Роля на ангелите и на духовете, които приличат на тях при преминаването от този свят в другия.

VII. Незабавно възкресение.

И наистина, основният момент в този основен разказ е възкресението на третия ден в духовния свят.

Привържениците на възкресението в края на всички вре­мена така добре са усетили това, че се отървават от тази прит­ча, като отъждествяват богаташа с еврейския народ, а Лазар - с християнския. Те, които обикновено приемат всичко бук­вално, внезапно се понасят във вихъра на алегорията.

Тълкуването на Светото Писание се колебае между две крайности: „Всичко е в писмото" и „Всичко е в духа".

„Всичко е в писмото": така например спасените са само 144 хиляди, нито повече, нито по-малко; а това наистина не е много, съотнесено с милиардите хора, които са живели и ще живеят на земята.

„Всичко е в духа" е много удобно за премахване на обез­покоителните неща; на онова, което противоречи на личното богословие, на което са държи повече, отколкото на Писани­ето; за пренебрегване на онова, в което не може да се повяр­ва поради липса на езотерични познания.

Ето няколко примера: ангелите съществуват само „в ду­ха" - това са нашите добри мисли; чудесата стават „в духа", т. е. в съзнанието на зрителите; мъртвите оживяват „в духа", т. е. в нашите спомени; Христос е възкръснал „в духа", т. е. в духа на своите ученици от всички векове.

„Всичко е в духа" позволява да бъдат изпразнени думите и делата от тяхното обективно и конкретно съдържание. Това е елегантна и сложна форма на съмнението. Това е върховната хитрост на един скептицизъм, който не смее да се на­зове.

За да бъде плодотворен, един прочит на Светото Писа­ние трябва да се прави на няколко нива, като срещу всяка ду­ма от пълното и уважавано слово се поставя духовно същество или предмет, които съществуват независимо от на­шето съзнание.

Плодотворният прочит на Библията трябва да се опира върху верен превод, който предава правилно глаголните вре­мена. Не бива да имаме доверие на онези, които поради сво­ята неприязън към схващането за незабавното възкресение превеждат Лука, XX, 36 по следния начин: „Те няма да мо­гат вече да умрат, понеже ще бъдат равни на ангелите", ко­гато оригиналът е: „И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите."

IV

САДУКЕИТЕ (ОТ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА)



ТВЪРДЯТ, ЧЕ НЯМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ НИТО АНГЕЛИ, НИТО ДУХОВЕ

Такива са реалностите, които под претекст за демитологизиране много бихме искали да премахнем от Новия Завет. Проповедниците, които приемат този вид богословие, успя­ват да четат от амвона разказа за ходенето по водата или за Преображението, без да споменат нито дума за свръхестест­вените реалности, които те крият; а ако все пак го направят, те приписват всички тези факти на смущението, наивността или лошата памет на учениците. Но всичко това е било каза­но преди тях от Ренан, на много по-хубав език, с повече ува­жение и много носталгия.

Нека да проследим мисълта на богословите от новата вълна (вече не чак толкова нова и доста изтощена), които за­почнаха да „демитологизират" Новия Завет, с други думи, да отстраняват от него всичко, което намеква за невидимия свят.

В такъв случай би трябвало да се отстрани всичко, да се премахне всичко: Благовещението, чудотворното раждане на Исус, неговото изкушение (след като Сатаната не съществу­ва), властта му над злите духове (които също не съществува­ли... Де да беше така!), безбройните му чудотворства, преображението му (което, разбира се, било символична сце­на), възкресенията, предизвикани от него, неговото собстве­но Възкресение. Неговите слова: „Щом живея аз, ще живеете и вие", ще трябва да бъдат отново написани така: „След ка­то съм умрял, и вие ще умрете."

Ще трябва също така да се премахне и Петдесетница и нейните огнени езици (това също било символично), видени­ето на разтворените небеса, дадено на Стефан (небеса, отво­рени към празнотата), билокацията на Филип (не по-реална от тези на Падре Пио), видението на Павел по пътя към Да­маск (толкова топло било времето този ден), неговите екста­зи и видения; виденията и екстазите на Петър, освобождаването му от ангела; постоянното и действено при­съствие на духа на Исус край апостолите.

Ще трябва също да се премахне и злощастният Апока­липсис, в който се говори само за демони, фантастични жи­вотни, архангели и възкръснали, които би трябвало изобщо да не напускат гробовете си!

И нека повече не ни говорят за ангелите, които се появя­ват на Рождество Христово за радост на децата! Премахнете онези ангели, които след изкушението идват на мястото на дявола; които утешават Исус в Гетсимания (утешение - то­ва е стара дума, да я задраскаме от речника) и които оповес­тяват възкресение, което се е случило само в умовете на жените и учениците. Ангели! Та всеки знае още от появата на холандския катехизис, че те са само дума: „дума, която озна­чава, че Бог бди над нас по хиляди различни начини."

Колкото до протестантите, те също не остават по-назад, тъй като и при тях съществува движение за общност на унищожителите.

Един пастор тълкува изречението: „Ще видите небето да се разтвори и Божиите ангели да се качват и да слизат над човешкия син" по следния начин: Ангелите, които се възнасят, са нашите въпроси; онези, които слизат, са отговорите. А кол­кото до Човешкия син, това е човешкото съзнание.

„Техните ангели виждат постоянно лицето на моя Отец, който е на небето" трябвало да се разбира така: техните мис­ли, начините им на получаване на информация са в постоян­на връзка с Бога. Когато Исус казва: „Бдете", трябвало да се разбира „останете открити към света, възприемчиви". Ко­гато той казва: „Молете се", това значело „търсете, анализи­райте". Когато казва: „Аз сам се освещавам", разбирайте „Стремя се да бъда обективен".

Разбира се, думи като „царство" и „вечен живот" изоб­що не говорят за някакво си отвъдно. Когато е било писано: „ Човешкият Син ще въздаде всекиму според делата му", в ни­какъв случай не бива да си представяме някакъв съд в няка­къв друг свят. Става въпрос за мисловни дела и всичко ни се въздава в земното съществуване, единственото, в което сме сигурни.

Друг проповедник чете пред паството си все по-рядко в неделя разказа за екстаза на свети Павел. Нито дума за небе­сата или за рая. За сметка на това цялата проповед е изгра­дена върху отрицателната част: изпитанието, тресчицата в плътта. Добрата стара тресчица: все така остра, все така бод­лива, след двадесет века проповеди във възхвала на страда­нието.

Трети пък взима за тема разказа за Възнесението такъв, какъвто е даден в началото на Деянията на апостолите. Не обелва нито дума за това събитие, което, ако беше разбрано, би трябвало да стане най-големият християнски празник. Напротив, той се захваща за думите на двата ангела; този път ангелите съществуват за нуждата на каузата, защото трябва да съучастват в деянието: „Галиляни, защо стоите та гледа­те към небето?" (Деяния, I, 11). И в продължение на дваде­сет минути ви се доказва чрез алфа и омега, че невидимият свят никога не е съществувал. Не гледайте небето! В никакъв случай! Няма друго небе освен атмосферата. Не гледайте и природата: нейните чудеса биха могли да ви напомнят за рая. Гледайте света, мислете, изразявайте се и действайте като не­го: ще доставите удоволствие на неговия повелител.

След като добре демитологизират, стерилизират и раз­венчаят всичко, след като грижливо затворят небето, „къде­то впрочем няма нищо и никой", от християнството ще остане само една обществена дейност, много по-малко ефикасна от тази на профсъюзите, и която винаги ще им се струва подоз­рителна; ще остане само една философия, която други, по-добре въоръжени от нея, винаги ще могат да оспорят и победят. Ще останат само списанията с красиви снимки и лъс­кави цветни корици, които разказват за делата на този свят с по-малко компетентност и увлечение от онези, чиято работа е това.

На онези, които жадуват за свръхестественото и за надживяването на смъртта, а те са мнозина, ще им остане само да се обърнат към източните доктрини, украсени с всички престижи на екзотиката, към окултните науки, които предс­тавят материалния (и тъй доходоносен за онези, които ги практикуват!) аспект на невидимите реалности.

Добронамерени, но разочаровани от християнството, ко­ето се самоотрича и самоотхвърля, хиляди хора се обръщат към Зен, докато апостоли в шафранени роби стъпват на бре­говете ни, т. е. на летищата ни; Западна Европа е станала зе­мя за мисионери. А в същото време колко селски църкви се продават! Откриването към света не е привлякло във вярата същия този свят, и засрамени християни ще бродят в обезлюделите светилища.

Прогонете свръхестественото от Евангелията: ще остане само историята за един религиозен смутител, осъден както от проповедниците на своята страна, така и от властващите в нея завоеватели, тъй незначителна история, че латинските и еврейски историци от I век не са сметнали за нужно да раз­кажат за нея, ако, разбира се, допуснем, че са я знаели.

Какво остава от тази свещена книга, когато от нея се изхвърлят ангелите и демоните, явленията, виденията, екстази­те, предсказанията и чудотворствата?

Бедните чудотворства! Те днес нямат добра репутация. Някога бяха оспорвани от материалистите, а сега няколко бо­гослови водят атаката. Също както вече не е необходимо да имаш глас, за да направиш певческа кариера, днес вече не е нужно да вярваш в Исус Христос, за да се изявиш на богос­ловското поприще. Това би било по-скоро недостатък, защо­то тогава няма да се говори нито за вас, нито за книгата ви.

Един от онези, за които се говори, пише следното: „Не можем да използваме електричеството и радиоапаратите, да търсим при заболяване помощта на съвременни медицински и клинични средства, и в същото време да вярваме в света на духовете и чудотворствата от Новия Завет."

Това е инфантилен и ограничен рационализъм. Напом­ня за забележката на Гагарин след първия му космически по­лет: „Не срещнах ангели." Гагарин все пак имаше оправданието, че е израснал при материалистически режим, Гагарин не беше християнин! Въпреки че трябваше да се срещ­не със същите тези ангели, които тогава са отсъствали, точ­но три години след изявлението си.

Колкото до по-горе цитирания автор, той дочаква края на дните си в една от онези съвременни клиники, самото съ­ществуване на които му пречеше да вярва в чудотворствата. По времето, когато можеше да мисли и да пише, той се смя­таше за твърде авангарден. Всъщност той просто подемаше старите като света рационалистични теории. Стари като све­та, защото в случая става въпрос за садукеите. Те не чакали напредналите богослови (някои - „напреднали" като месо­то в стадий на напреднало разложение!), за да отрекат изоб­що съществуването на духовете, ангелите и бъдния живот. Лука ни разказва за това:

„ И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. Защото садукеите каз­ват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да нап­равим, ако му е говорил дух или ангел? И понеже разпрята ста­на голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта." (Деяния, XXIII, 7-10)

В този разказ има един интересен момент: фарисеите, за които се говорят толкова лоши неща от двадесет века насам, застават на страната на Павел, именно защото са убедени в съществуването на духовния свят и на реалността на възкре­сението. Блажено време, в което тези проблеми така разпал­вали публиката, че трябвало да се намесват войници за въдворяване на реда!

Тъй като садукеите нямали какво повече да кажат в ду­ховната област, те се прехвърлили върху политиката; общес­твените науки още не били на мода. Обикновено когато „духовните хора" се занимават с политика, те избират онези, които са с попътния вятър. И така садукеите просто ухажва­ли тогавашните власти - римляните. Садукеите се движели по вятъра. Вятърът на I век духал от Рим; тогавашният вятър бил западен.

Който отхвърля съществуването на духовете, трябва по силата на логиката да отхвърли и съществуването на ангели­те. Онзи, който отхвърля съществуването на духовете, не мо­же да приеме живота след смъртта, тъй като, както вече видяхме, днешните духове са вчерашни хора. А днешните хо­ра ще станат утрешни духове. Нито духове, нито ангели, ни­то възкресение: има много здрава връзка между тези три отрицания. А онзи, който отрича съществуването на духове­те, чудотворствата, ангелите, безсмъртието, накрая просто отрича обективното съществуване на Христос.

Именно това е станало във факултетите по протестантс­ко богословие отвъд Рейн, преминали по пътя, който някои католици се смятат за длъжни също да прекосят. В първия етап се започва с отрицанието на свръхестествените намеси и на чудотворствата от всякакъв род: те биват украсени с име­то „символични сцени". Във втория етап се нападат думите на Христос, като се твърди, че не може да се докаже автен­тичността на нито едно от неговите слова.

Естествено, та тогава не е имало магнетофони! А дори да притежавахме магнетофонни ленти от онова време, вина­ги щеше да може да се каже: „Те са подправени!" Ако запи­сът на Христовата проповед за Блаженствата съществуваше, той не би убедил никого.

Сигурно е, че сведенията за всички слова и деяния на Христос се основават само на свидетелствата на апостолите и на техните ученици. А още от времето на Волтер и Ренан се знае, че Петър, Йоан, Марко са били добри, но простовати и доверчиви хорица; хора без образование, както казвали още книжниците - техни съвременници.

Онова, което не можем да разберем, е как тези прими­тивни хора са успели да съчинят текстовете, които от две хи­ляди години насам подхранват и насърчават цялата духовност на Запада, как тези наивници са могли да измис­лят една така сложна, така удивителна личност като Исус.

И наистина, процесът на верижното разрушаване про­дължава. След като са нападнати чудесата, после Христови­те думи, сега нападат самото му съществуване.

Един абат, популярна личност в светските салони и те­левизионни кръгли маси, заявява в своите сказки: „Не е важ­но дали Христос е съществувал исторически."

Колкото до протестантския богослов, от който той се вдъхновява, неговата мисъл може да бъде резюмирана по следния начин: Исус не е съществувал наистина. Неговият жи­вот изглежда така пригоден да бъде възхитителен, че не мо­же да е нещо друго освен мираж, фантастичен сън на вярващите. Неговият живот е една прекалено красива леген­да, прекалено изключителна, за да е вярна. Тази легенда е би­ла вдъхната от Бога на онези, които се наричат апостоли: Петър, Павел, Йоан.

Евангелието е антология от алегорични приказки. Еван­гелието е мит, с който Бог си е служил през I век, защото то­гавашните хора не разбирали други езици54. Митът за Месията, митът за Божия Син, който се жертва, за да изкупи греховете на хората, митът за Спасителя, който умира, за да заличи техните грехове, били най-добре пригодени към умо­вете на времето. Накратко, Исус не е съществувал наистина, но все пак е бил пратен от Бога под формата на легенда.

Исус не е живял на тази земя, но само фактът, че всички хора съгласуват деянията си с неговата мисъл, е съвсем дос­татъчен. Исус е камък в основите, дори главният камък в тях. Нищо че не е бил човек от плът и кръв. Основното е, че той съществува в човешката мисъл и е съществувал в Божията. Бог е измислил Христос и го е пратил на хората под форма­та на тази красива измислица.

В съседна област един остроумен човек успя с великолеп­ни аргументи да докаже, че Наполеон не е съществувал наис­тина. Наполеон - заявява този симпатичен шегаджия - е един слънчев мит, а дванайсетте маршали са зодиакалните знаци.

През XXX век някой педант ще твърди без усмивка: Жи­вотът на Наполеон е прекалено красива легенда, прекалено изключителна, за да бъде вярна. Животът на Наполеон изг­лежда така пригоден да бъде възхитителен, че не може да е нещо друго освен мираж, фантастичен сън на недоволните. Легендата за Наполеон е била вдъхната от Бога на онези, ко­ито се наричат поети и историци.

Какво остава, след като се изхвърлят чудотворствата, съ­новиденията, явленията, пророчествата, посланията, екстази­те, всички появи на невидимия свят? Остава един безцветен Бог, много далечен и много самотен в небе, в което няма ни­то Христос, нито ангели, нито светци, нито възкресени. В края на краищата този отделен, отстранен, абстрактен Бог също се отрича. И ето последната брънка на верижното разруша­ване - смъртта на Бога. Садукеите от историята са живели отдавна, но садукейството все така съществува и неусетно во­ди по наклона към атеизма. Противно на вчерашните и днеш­ни садукеи, ние можем да твърдим, че днес е по-лесно от всякога да включим свръхестественото в нашата мисъл. С напредъка си науката продължава да налива вода в мелница­та на онези, които вярват в обективността на духовния свят.



Издателство „Гутаранов и син“


1 Това бе темата на лекциите, които Жан Прийор изнесе в България през м. юни т. г. Отпечатваме пълния текст, превод на Вера Генова, специално за настоящото издание. (Бел. ред.)

2 Става дума за Симона (Вж. „Нощта се превръща в светлина; какво Да кажем на хората, загубили скъпо същество? 1992.) (Бел. ред.)

3 А също и в книгата: „L' ame des animaux", 1991 („Душата на животните"), която се подготвя за печат на бълг. език. (Бел. ред.)

4 Вж. „Живот след живота" на д-р Муди. (Бел. авт.)

5 Принцът на Холандия заболял от круп на 2 май 1807 г. и починал в полунощ на 4 май 1807 г. (Бел. авт.)

6 Императрица Жозефина. (Бел. авт.)

7 Те се срещнали в Брюксел. Всяка била изминала половината път. (Бел. авт.)

8 Госпожа Дюрок. (Бел. авт.)

9 Мани - роден в Персия, основател на манихейската секта, според която в сътворението има две начала - добро (Бог, дух, светлина) и лошо (Дявол, материя, мрак). (Бел. прев.)

10 Впрочем, често този последен случай се обърква с първия, който е много рядък. Виж главата за обсебванията. (Бел. авт.)

11 Той загина заедно с още един мой приятел на 12 юли 1977 г. при автомобилна катастрофа. (Бел. авт.)

12 Metapsychical Magazine октомври 1893 г, цитиран от Боцано в „Явленията на билокацията“

13 В смисъла, в който св. Тома Аквински влага в тази дума. Agilis (лат.) – лекота, подвижност, сръчност.

14 Книга от същия автор.

15 Подобен факт се разказва и от Платон в книга V на неговата „Република“: разказ на памфилеца Ер, който се събудил навреме върху погребалната клада. Вж „Антология на отвъдното“ от Белин.

16 Сил, на латински Soli, киликийско пристанище, разположено близо до Тарс; жителите на Сол говорели твърде лошо гръцки и от името на града им произхожда терминът „солецизъм“. Солецизъм – погрешна синтактична употреба на иначе съществуващи езикови форми.

17 Не можем да не си помислим за хилядите нещастници, които през вековете са дошли на себе си на дъното на гроба. Трябва да се внимава с прибързаните погребения! (Бел. авт.)

18 Свети Йоан (около 10 – около 105); Плутарх (около 45 – около 125). Бел. авт.

19 Става въпрос за френския вариант на Синодалната Библия.

20 Този характерен детайл е верен.

21 Вярно.

22 „Виждам го" - казваше тази жена с незрящи физически очи. Тя го виждаше с духовните си очи, вече отворени още в този живот. Тя виждаше чрез предизвестие метафизичния свят, където понастоящем се намира. Да можеха всички незрящи да бъдат убедени, че тяхното нещастие ще трае само известно време, само земното време! (Бел. авт.)

23 Освен при злополуката, той изобщо беше с много светла кожа, нещо рядко в наши дни, когато хората са и искат да бъдат загорели от слънцето. (Бел. авт.)

24 Явил се е с тях, за да бъде разпознат.

25 Точно и далеч не очевидно описание. Не всички младежи са красиви, мускулести и изправени. В този конкретен случай медиумът не е можел да извлече информация от дадената му снимка.

26 Г-жа А. го е сънувала в подобна роба.

27 Въпросното куче, което по онова време беше живо, носеше метален жетон на нашийника си. Тук не става въпрос за невъплътено животно, а за проекция.

28 Този термин не беше от умствения му багаж, обаче присъстваше в този на Люси, която беше католичка.

29 Вярно.

30 И наистина, към кого другиго бихме могли да се отправим? Пътят е от отъпкана пръст, а не асфалтиран: напредването по него е бавно и трудно.

31 По онова време всичките ми трудове от духовно и психично естество бяха ръкописни.

32 Съобразно вкуса му към пътешествия и упоритостта му.

33 „Не съжалявам за нищо“, а положението му на този свят беше изключително благоприятно и той бе получил всичко.

34 От 33 чудотворства на Христос 24 са изцеления. Последните му думи преди Възнесението са според Марко: „На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“

35 Тератология – наука, изучаваща аномалиите и изражданията у живите същества.

36 Идиоматични изрази на френски, немски и италиански език, означаващи буквално „имам зелени пръсти“и чието преносно значение е „имам дарба на градинар“.

37 Общият поток на излъчване, за който говори Сведенборг, и онова, което аз наричам „общото животинско несъзнателно". (Бел. авт.)

38 Виж в „Мъртвите“ дадоха признаци на живот“ разказа „Хулио от Тонкин“.

39 „Де Гол", който замести предходните личности, е изключително популярен в момента. (Бел. авт.)

40 Интегристката доктрина цели да запази целостта на дадена религия; у католиците тя отхвърля всяко развитие на католическата вяра.

41 Често шарлатани от другия свят се представят за извънземни. (Бел. авт.)

42 С изключение на американските духове, които без колебание участват в телевизионни предавания.

43 Transe англ.

44 Гласът на Иисус

45 Шабат – съботна почивка при евреите, ден, посветен на Бога.

46 „Апокрифен" означава просто „таен". (Бел. авт.)

47 Ксеногласия – говорене на чужд език.

48 В противен случай това би означавало смърт: раздвояване без възможно завръщане. (Бел. авт.)

49 Шеол - обител на мъртвите според старозаветните еврейски схващания. (Бел. прев.)

50 Например „славен“ вместо „слава“.

51 В българския превод „пъкъл“

52 Йов XVII, 13-16: „Ако очаквам Шеол за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината, ако съм викнал към тлението, Баща си ми ти,- към червеите, Майка и сестра ми сте, то де е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми? При вратите на Шеол ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта." Псалом LXXXVIII, 6-13: „Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места в бездните. Натегна на мене твоя гняв, и с всичките си вълни ти си ме притиснал. Отдалечил си от мене познайниците ми; направил си ме гнусен на тях; затворен съм, и не мога да изляза. Окото ми чезне от скръб; Господи, тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към теб ръцете си. На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще те хвалят? В гроба ли ще повествуват твоето милосердие, или в мястото на погибелта верността ти? Ще се познаят ли в тъмнината чудесните ти дела, и правдата ти в земята на забреите? Но аз към тебе, Господи, извиках: и на ранина молитвата ми ще те предвари."

Еклесиаст, IX, 4-6: „Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето." (Бел. авт.)



53 Един съвременен философ бе казал, че ако на улицата му бъде извършено чудо, той няма да си направи труда да отиде да го види.

54 Върховната наивност е в това да се смята, че всички хора от миналите векове са били наивници. (Бел. авт.)

Сканирана за www.spiralata.net от Иван Андреев

Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница