Книга за целия свят

Християнско тримесечно списание

за търсещи читатели

Есен 2002

Брой 2

Издава, отпечатва и разпространява:

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Коректор на брайл:

Керанка Милушева

Използваните стихове от Библията са от издание 1938г. и от New international version.

Издава се на брайл, на аудио касети, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрителнозатруднени.

Изданието се финансира чрез доброволни дарения. Който желае да го притежава в личната си библиотека, може да получи копие на цена 2 лв.

Адрес:

Тел./факс: (032)68-20-55

GSM: 098-620-156

E-mail: grace@bul.evro.net

От редакцията........................................................................4

С божието слово /псалми/.....................................................5

По-близо до Исус..................................................................10

Как можем да следваме Исус..............................................10

Да прочетем заедно..............................................................13

Божият човек Костадин Томов............................................13

Химни за Господа.................................................................27

Светлина на пътеката ми......................................................27

Книга за целия свят..............................................................28

Новини и свидетелства от Държавата Гана.......................29


От редакцията

Наближава светлият празник Рождество Христово. Ден, в който символично празнуваме раждането на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Той дойде на света като малко безпомощно бебе. Роди се в семейство на обикновени евреи, за да ни покаже Бог, че не земната, а Небесната сила е могъща. За да видим, че Неговата слава е вечна. Бог избра обикновеното момиче Мария да роди Неговия Син и заедно с дърводелеца Йосиф да Го отгледат.

Огромна е радостта на Бога, когато в сърцето на някой човек се роди желанието за промяна чрез Христовото учение. Когато отвори вратата, на която Исус стои и чука, и Го приеме да вечерят заедно. Отворете на Исус и Го поканете да дойде в сърцето ви и да царува в живота ви "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16).


С Божието слово

Псалми

(Продължение)

(За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом)

1 Господи, не ме изобличавай в гнева Си, нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

3 Също и душата ми е твърде смутена; но Ти, Господи, докога?

4 Върни се, Господи, избави душата ми; спаси ме заради милосърдието Си;

5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; в преизподнята кой ще те славослови?

6 Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.

7 Окото ми вехне от скръб, старее поради всичките ми противници.

8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, защото Господ е чул гласа на плача ми;

9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

(Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус).

1 Господи Боже мой, на Тебе уповавам: спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

2 Да не би да скъса като лъв душата ми и я раздере без да се намери избавител.

3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - ако има в ръцете ми беззаконие,

4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

5 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

6 Стани, Господи, в гнева Си; подигни се срещу яростта на противниците ми, и събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.

7 И нека събраните племена те обикалят; и ти се върни да седнеш нависоко над тях.

8 Господ съди племената; съди и мене, Господи, според правдата ми; и според моето незлобие нека ми бъде.

9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; а праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

11 Бог е праведен съдия, Да! Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.

12 Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; запънал и приготвил е лъка Си.

13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; прави стрелите Си огнени стрели.

14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, зачна нечестие и роди лъжа.

15 Изкопал е ров и направил го дълбок; но той сам ще падне в ямата, която направи.

16 Нечестието му ще се върне на самата негова глава, и насилието му ще слезе на самото негово теме.

17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, и ще възпявам името на Всевишния Господ.
Псалом 8

(За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом)

1 Иеова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.

2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

4 Казвам си: що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?

5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест си го увенчал.

6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му,

7 Всичките овце и говеда, още и животните на полето,

8 Въздушните птици, морските риби, и всичко, що минава през морските пътища.

9 Иеова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
Псалом 9

(За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом)

1 Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни;

3 Понеже неприятелите ми се връщат назад, падат и гинат пред Твоето присъствие.

4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове.

6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.

7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съда,

8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.

10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, изявете между племената делата Му;

12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, не забравя викането на кротките.

13 Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта;

14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, в портите на Сионовата дъщеря, и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Села).

17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, всичките народи, които забравят Бога.

18 Защото бедният няма да бъде забравен завинаги, нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

19 Стани, Господи; да не надделява човек; да бъдат съдени народите пред Тебе.

20 Господи, докарай страх върху тях; нека познаят народите, че са само човеци (Села).

(По славянски, част от 9).

1 Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които ония измислят.

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Неговите пътища всякога са упорити; ТВОИТЕ съдби са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

7 Устата му са пълни с проклинане, и угнетяване, и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 Нечестивият защо презира Бога, и казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; на сирачето Ти си помощник.

15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 За да отсъдиш за сирачето и угнетения, тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

Джон и Изабел Селфридж

Превод от английски: Стефка Стойчева

Предишният път ние разбрахме, защо трябва да следваме Исус, а сега идваме до въпроса: как можем да Го следваме?

Когато Той беше в света и призова учениците си да Го следват, беше лесно, защото те можеха да Го виждат с очите си и да Го чуват с ушите си. Но как можем ние да Го следваме сега, когато Той е в Небето?

Когато Исус призова учениците си да Го следват, това не означаваше само да вървят след Него из селищата на Палестина, а означаваше нещо много повече - те трябваше да изпълняват заповедите му и да Му се покоряват напълно дори когато това им се виждаше много трудно и беше против тяхната воля. (Йоан, 15:10-14) Някои не пожелаха да Го следват, когато разбраха, че трябва да бъдат покорни. Исус им казваше какво ще им струва това и ние четем, че много от тях се върнаха и не ходеха вече с Него. (Йоан 6:66)

Веднъж един богат млад човек дойде при Исус и Го попита какво добро нещо да направи за да получи място в Божието царство. Той си мислеше, че Исус ще му каже как да купи място за себе си там. Но ако Исус беше му позволил да направи това, то той щеше да бъде много горд човек в Небесното царство. Щеше да казва, че е направил много добри неща, за да получи това място. Затова Исус му каза да отиде да продаде всичко, което има, да го раздаде на сиромасите и тогава да се върне при Него и да Го следва. (Матей, 14:16-22)

Младият човек беше изненадан. Той си мислеше, че може да получи място в Небесното царство, вършейки добри дела, но обичаше светските неща. Той обичаше своята ферма, хубавата си къща, говедата си, приятелите си и най-много от всичко обичаше своите пари, защото с тях можеше да си купи всичко, което поиска и не желаеше да се откаже от тези неща. Тях обичаше повече отколкото Исус, затова се отдалечи натъжен и отказа да се покори. Колко е тъжно да се отвърнеш от Исус, Който те обича толкова много. Младият човек си помисли, че заповедите на Исус са много тежки.

Може би никой от нас, които изучаваме този урок, не е богат колкото този човек, но и ние си задаваме почти същия въпрос. Дали обичаме толкова Исус, че да Му се покоряваме във всичко, или ще се отдалечим натъжени и ще продължим да вървим по старите си пътища. Можем ли да отхвърлим плановете, които сме правили занапред и да приемем Неговите планове за нас? Удоволствията, които сме обичали повече от Исус трябва да останат назад. Парите и богатствата ни трябва да бъдат предадени за управление на Него.

Но Исус сега е на Небето и ние имаме заповедите Му, написани в Библията. Като приемаме и се покоряваме на тези заповеди, ние Го следваме. Преди да напусне този свят, Той каза на учениците си, че ще изпрати Святия Дух за техен учител. (Йоан, 14:26) Каза им, че Святият дух ще донася заповедите Му в техните умове и ще им показва как да Му се покоряват. И наистина Святият Дух дойде при учениците Му на Петдесятница (Деяния, 2:4) и е тук и днес да ни учи как да следваме Исус.

Една от най-важните заповеди дадена от Исус се намира в Лука, 9:23. Там Той ни казва, че никой не може да Го следва ако не се отрече от себе си и не носи кръста си всеки ден.

Веднъж видяхме човек на велосипед по пътя, а на гърба му имаше голям дървен кръст. Той беше приел тази заповед буквално, но Исус съвсем не искаше да каже това. Според Него кръста означава да преминем от стария начин на живот в новия, който е в съгласие със заповедите Му. Да загърбим светските неща и да поемем по пътя на освещението. Това означава да носим кръста си. Той самия се отрече от себе си и изостави волята си. В Гетсиманската градина Той се молеше: "Не както аз искам, но както Ти искаш" (Матей, 26:39). Кръстът означава страдание и смърт. Разбира се ние не трябва да умираме разпънати на дървен кръст, но да можем да кажем като Исус: "Не както аз искам, но както Ти искаш, Отче." Това е отричането от себе си всъщност. Да можем да се откажем от неща, които искаме и обичаме и да изберем неща, които Исус обича. Всеки ден като правим този избор, ние Го молим да ни разкрие Своята воля. Това може да ни струва много понякога. Ние четем, че когато Исус се молеше, потта Му се превърна в кръв и големи капки падаха от лицето Му на земята. (Лука, 22:44) Така и ние ако не можем да носим кръста си, не можем да бъдем Негови последователи. (Лука, 14:33).

В следващите уроци ще научим повече за заповедите на Исус и ако Му се покоряваме ще бъдем Негови истински последователи.

Да прочетем заедно

Божият човек Костадин Томов

Тодор Димитров

(продължение)

- Отдели се, Костадине, напусни ме в тежката ми работа, но да знаеш, нищо не ще ти дам! Иди, където искаш и там гладувай по чуждите къщи!

- Бог ще ми даде подслон и храна - отговорих аз.

Но един грях сторих аз тогава към своя добър родител, един тежък грях, за който дори и сега, когато прескочих осемдесетте години, си мисля притиснат от разкаяние. Но какво можех да сторя тогава, когато с моята другарка нямахме дори един хляб за вечеря, дори една счупена керемида за подслон? А баща ми, с когото дружно работих, беше богат. Същата година в хамбара си имаше стотици крини жито. И аз в отчаянието си, на излизане от бащиния си двор, влязох в хамбара и без позволение от баща си отгребах 15 крини жито. Този голям грях сторих аз. Дано Бог не ми го вмени в часа, когато ще трябва да давам ответ за целия си живот.

Нямахме с моята другарка подслон да се приберем - безпомощни кръгли бедняци. Но ето, Божията ръка се протегна към нас в този час. Дойдоха дядо и баба - родителите на жена ми.

- Синко Костадине, дъще, елате да живеете при нас. Сами сме, стари сме, без млад човек не можем вече. (Те бяха по на осемдесет години.)

Но аз имам баджанак - съпруг на голямата сестра на жена ми. Нали трябва да попитам най-напред него, мисля си. Защо да съм натрапник в чужд дом, накриво да ме гледат своите? Попитах го:

- Искаш ли да отидеш при старите да ги гледаш?

- Не, имам си къща, нямам намерение. Иди ти при тях, гледай ги, живей там. Ти си без стряха.

Тогава се съгласих да отида при старите. Заживях с хора кротки, мили и добри. А взеха да ми подрекват:

Отговорих аз на стареца:

- Не може то така, тате. Не бива, не е право. Ами баджанакът, ами това невръстно момиче? (Имаха те още една седемнадесетгодишна дъщеря.) Не, не съм съгласен. Ще се съберем, ще обсъдим, общо ще решим.

И един ден, след малък домашен съвет, разделихме всичко, по Бога. След ден-два отидохме със стария и баджанака в Станимъка, подписахме и узаконихме спогодбата. Всички останахме доволни един от друг. Така заживяхме с моята

другарка на новото място, между нови за мене, но любещи хора.

1905 година. Вече ни се народиха деца - три момичета. Животът ни охолен, имахме имот - 60 декара ниви, 15 декара лозя, двуетажна къща, покъщнина. Щастливи, много щастливи бяхме под благата Божия ръка. Децата поотраснаха и трябваше да помислим за образованието им. Не исках да им оставям в наследство нашата селска слепота. И взехме решение с моята другарка да се преселим в града, в Станимъка. Но я да попитам баща ми! Бащиния си съвет, макар да бях и аз баща, не пренебрегвах. Съвестно ми беше да не знае баща ми какво съм решил. Беше есента на 1909 година, събота вечерта. Хората се бяха прибрали по домовете си. Къщата се беше смълчала. Аз влязох - баща ми миеше последните чаши от тезгяха.

- Татко, решил съм да се изселя от това село. В Станимъка ще отида. Отраснаха децата, слепи не искам да ги оставя. Родител си ми, живот си ми дал на тази земя, почитам те, дойдох с поклон съвет от тебе да получа.

Баща ми беше умен, разсъдлив и спокоен човек. Остави си работата. Подпря се на тезгяха, затвори очи и мълча, мълча, стори ми се повече от час. Мълчах и аз, навел глава, като пред съдия. Ще ме нахока ли, ще ме разубеди ли, ще ме насърчи ли? Каквото изрече той, моят баща, това ще сторя, колкото и да не искам да бъде така. О, като че ли цяла година стоях там, очаквайки съдбоносните бащини думи! Най-после татко се помръдна, вдигна глава и впери в мен поглед. В очите му забелязах топлота и обич:

- Синко Костадине, не си намислил лошо. И на мене ми дотегна този кръчмарски селски занаят. Нали виждаш - от сутрин до петляно време вечер на крака. Бягай и на пияни хора угаждай. Някои пищови вадят. Ще се махна и аз. Но слушай, синко - ти в Станимъка. сестра ти в София, брат ти в казармата, аз също някъде. Ще се разпилеем, ще отслабнем, ще се стопим в това човешко море. Почакай, искам пак да сме заедно един до друг, да се крепим, да си помагаме. Днес е събота, утре неделя. В понеделник ще тръгна за София. Като се върна, ще ти кажа какво съм намислил.
Каквото рече, баща ми го стори. В четвъртък се върна и веднага ме повика.

- Синко, аз купих къща в София, голяма е - за мене и тебе.

Веднага след нашия разговор татко взе от един търговец от Бачково 12 000 лева и ги изпрати телеграфически в София. Той имаше тогава дамазлък 300 кози, през лятото ставаха една-две хиляди. Търговецът ги взе. Аз също така имах 120 кози и 30 овце. Изгледах ги през зимата и пролетта ги продадох.

Лятото на 1910 година. Баща ми вдигна целия си кръчмарски инвентар и замина за София. Там пак стана кръчмар. Аз останах да прибера неговото и моето земеделие. Есента заминах и аз за София. Жената и децата останаха на село, докато намеря работа в града. Ха тук, ха там - работа трудно се намира. Отворих месарско дюкянче, но не ми провървя. След това на ул. "Гробарска" 9 (сегашна "Козлодуй") наех кръчма и гостилница. Там работих до 1911 година.

Балканската война... Макар и неслужил, без военна подготовка, взеха ме войник в 21 пехотен полк - Пловдив. Поехме за Чепеларе. На върха на планината стана голямо сражение с турците. Те отстъпиха и ние след тях с боеве стигнахме Скеча, Дедеагач, Узункюпрю, та чак до Булаир. Там до пролетта чакахме падането на Одрин, след което ни качиха на кораб и през Бяло море с нашия полк се намерихме на Петричка поляна. Там стана голямо сражение със сърбите. Дойде холера... Там пламна тя в нашата армия.

Страшни сцени! Върви до рамото ти другар, пребледнее, затрепери, посинее и се строполи мъртъв. Настана голям страх от зараза. Всеки се боеше от собствения си другар, всеки го подозираше, всеки го отбягваше, всеки се боеше от всички. Около падналия се образуваше празнина, разбягваха се като от експлодирал в средата им снаряд.

Но аз носех на гърдите си кръста Божий. На него уповавах и не се боях от куршуми и болест. Вървим и някой пресипнал глас вика: "Вода, водица, братя!" Кой ще му даде вода? Разбягват се всички от него. На хълбока ми пълна манерка. Откачам я и право към нещастника. "На, братко, пий, ще оздравееш!" - казвам. От същата вода пия и аз. Но Бог ме пази! Не се заразих от холерата аз, не позволи Той, Светият Небесен Баща, да проникне болестният микроб в тялото ми. Не са в истината онези, които мислят, че от причастната чаша може да се разнесат болести. Не виждат те стоящият до рамото на свещеника Божий пратеник, блестящият ангел, не виждат те изгарящите от огнения му поглед микроби.

Дойде краят на Балканската война. Който оживя, тръгна за дома. Нас ни отправиха за Пловдив и ни уволниха.

Тръгнах за дома. Месец юли беше. Тъжно нещо е да се завръщаш след война. Почернял бях от студове, от глад, от нечовешки мъки. Само душата си гледах да отнеса в Родината, костите си да не оставя в чужда земя.

Влязох в двора отпаднал, немощен. Поседях с последни сили на камъка пред къщи. Дрехите ми кални, скъсани, просяшки, изгнили. Излезе едно от децата и вика:

- Мамо, един човек седи на камъка вънка, просяк е!

На прага се показа жена ми.

- Костадине, Костадине, ти ли си братко, мъжо?! - хвърли се тя, запрегръща ме. - Баща ви, бре! Какво гледате? Елате му целувайте ръка. Скоро бягайте, викайте леля си, баба си.

Ей тъй се прибрах в дома си - като чужденец, като сбъркал пътя си скитник. Но какво заварих в къщи? Жена ми болна, децата невръстни, полугладни, нивите непожънати. Паднахме същия час на молитва цялото семейство. Плакахме и се молехме със силен глас. И Бог стори чудо - жена ми скоро оздравя и се привдигна. Подредихме стопанството, ожънахме нивите. Помагаха и малките, колкото им позволяваха слабите детски ръчици. Нямахме добитък, воловете реквизирани, овцете и козите също. Принудих се да взема един катър. А той се случи един зъл, рита, хапе, човек не може да се приближи до него. Моля се на Бога да ми помогне. За всичко, каквото ми се случваше, аз не се гневях. Обръщах се винаги с молитва към Бога. И всякога получавах помощта му. Така стана и сега. Край дома ми мина военен обоз. Харесаха злосторника ми и го замениха с едно кротко и добро добиче. С него прибрахме и овършахме.

Напуснахме селото си Лясковец и се прибрахме в софийската къща, която купихме с баща ми. По това време ни се роди друго дете - момиче. В големия град трябваше да се търси препитание. От старата, преди войната, кръчма и гостилница помен нямаше. Принудих се да наема в централния битпазар едно магазинче за зеленчук, заградено с четириетажни богаташки къщи. Там бяха малките магазинчета: вехтошарски, колониални, манифактурни, зеленчукови, месарски и какви ли не още от онова време. На същото място е изграден сегашният грамаден ЦУМ. С тази скромна търговийка започнах да печеля хляба на семейството си.

Беше към края на деня. Някои от съседите затваряха магазинчетата си, трещяха вече ролетките, тракаха ръждясали кофари. Помислих си, че е време и за мене. Точно в този момент откъм улицата се зададе един скромно, почти бедно облечен мъж. Под мишницата му една дебела, дебела книга. Не бях виждал такава дотогава. Задмина човекът всички от площадчето и право при мене. Пък за първи път го виждам, съвсем непознат. Изправи се, взе книгата с двете ръце, (видно бе, че е много тежка) подаде ми я и каза:

- На, вземи тази книга, за тебе е.

Мисля си аз: "От къде на къде този човек на мене книга ще ми носи?" Още се колебая да посегна ли да я взема.

- Вземи, вземи! Това е добра книга, добро ще сполучиш с нея.

- Защо ми е книга на мене, приятелю? На, виж, аз тук се занимавам не с книги, а с ябълки, зеле и пипер. Какво ще я правя твоята книга?

- Вземи, вземи я, ти казвам. Ще сполучиш...

Посегнах и поех книгата. А тя тежи, тежи, току-речи два килограма, че и повече. Питам човека:

- Е, ами каква е тази книга, приятелю?

- Ти по-добре я дай на някой попски син тази книга. Аз съм кръчмарско чедо. Защо ми е?

Той тъй, аз тъй - не отстъпва човекът, стои, не мърда от мене. В това време ме налетя една мисъл: "Господи, защо този човек така упорито ми натрапва книгата си? Дали не го чакат дома гладни дечица и жена? Колко пъти и при мене, и при съседите е идвал някой гладен нещастник - часовник залага, дрехи от гърба съблича." Може би! И сърцето ми се нажали.

- Е, добре, приятелю, ще я взема. Колко струва?

- Четири лева.

- На ти пет - и подавам му петолевка.

- Не, четири лева струва, повече не.

Не взе това, което му предлагах, точно четири лева взе.

Занесох книгата дома. Оставих я на полицата и няколко дена не я погледнах. Но една мисъл започна да ме безпокои. "Тази книга е за тебе" - все чувам човекът да ми казва, покой не ми дава. Една вечер поех книгата от полицата. Взех да чета. Чета, а взе да ми се чете все повече и повече. Чета в къщи вечер до късно, при тръгване на работа я взема под мишница и в свободното време чета, чета. Цялата, от кора до кора я прочетох. Имахме стара привичка, още от село останала, да си погулваме вечер в бащината кръчма. Отказах се от тая моя слабост.

1914 година. Започнах книгата втори път отначало. Свърших четенето през месец ноември. Един ден се усамотих в размишления. Какво придобих аз от тази книга? Каква полза, какви знания ми донесе тя? Много от прочетеното аз не разбирам: сътворението на света, Мойсей, Содом и Гомор, потоп... Много неизвестни, непонятни неща. Стоя и мисля, мисля - цели три часа в съсредоточение. Точно в този момент, като че ли някой ми внуши да прочета 11 глава от Евангелие на Матея, 25 стих: "Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го дал на младенците".

И веднага в мисълта ми: "Ще се моля Синът Божий да ми се открие. Ако не, ще захвърля тази книга, в огъня ще я изгоря." Тъй и сторих. Денем, нощем все повтарям: "Открий ми се, открий ми се." Нощно време жена ми и децата спят, а аз ставам от леглото и с часове: "Открий ми се, открий ми се..."

И една нощ, както се молех, чух на ухото си съвсем ясно и отчетливо човешки шепот: "Няма Бог! Яж, пий и умри!" Уплаших се. Всички спят. Наоколо няма никой. Събрах сили и смелост. Рекох: "Добре, това го знам. Но ти кой си? Кажи кой си?"

Вместо отговор видях пред себе си силует на човешки образ - не светъл, а нечист, отблъскващ, с цвят на извадено от огън гаснещо парче желязо. "Я, това е дявол! Това е дявол! Има нечисти духове значи! Щом има дяволи, има и Бог! Бог има!" Това ме насърчи. С нови сили започнах аз пак: "Господи, открий ми се. Господи, открий ми се. Ето, даде ми се да видя врага, изяви ми Твоето присъствие..." Така цели двадесет дни непрекъснато ден и нощ се моля. Точно по това време дойде у нас един непознат дотогава за мен човек. Убеден съм, че това не беше никаква случайност, а по Божие внушение. Заговори ме той:

- А бе, Костадине, четеш Библия, а виждам - малко я разбираш. Защо не идеш на улица "Осоговска"? Там се събират неделен ден хора - четат Библията, пеят, говорят за Бога, за светци, за пророци. Иди, иди, братко, там много неща ще научиш.

В неделя сутринта отивам на адреса, който ми даде непознатият. Един старец мете малко салонче, колкото стая.

- Още е рано, братко - каза ми той. - Ако искаш, поседни и почакай, ако пък не ти се стои на едно място, поразходи се десетина минути.

Помислих си: "Ако изляза, може и да не се върна. Я по-добре да стоя тук". Застанах на едно кюше и се замолих пак: "Открий ми се..."

Надойдоха хора. Протестанти бяха. За първи път срещах такива християни. Започна службата им. Един мъж, пасторът, прочете нещо от голямата книга - Библията. Молиха се, пяха химни, възхвала на Исуса Христа. А аз, свит в кюшето до вратата, все повтарям: "Открий ми се..."

Отпреде ми, точно насреща, електрическа лампа. В същото време откъм ъгъла на стаята с особена яркост неочаквано заблестя друга светлина. Удари ме право в очите. "Боже, ако тая светлина е от Тебе, усили я, усили я." Лампата заблестя по-силно и по-силно. Стана голяма като златист облак, тръгна като блясъкът на диадемата на иконата на Св. Богородица право към мене. Открои се напреде ми блестяща фигура на загърнат в плащеница човек. Протегна ръка, отметна наметалото, взе показалеца на ръката ми - право в неговата длан. Пръстът ми мина отвъд дупка. Същото и на другата длан - и тя пробита. После ме наведе надолу и направи същото на краката си. И те бяха пробити. След това чух да ми казва: "Изправи се!" Взе ръката ми, сви четирите ми пръста и ги пъхна в дълбоката рана на гърдите си. Бях вцепенен от видението. Колко време съм стоял в кьошето не зная, но по едно време чух над главата си гласа на един от братята:

- Хайде, братко, службата свърши, време е да си вървим.

Събранието беше свършило и хората се разотиваха. Станах да си вървя. На улицата съм, изпълнен с голяма радост. Искам да викам, да скачам, да хвърча! Искам пак Христос да бъде до мене!

Отидох си у дома на улица "Средна гора". Влязох в стаята си, цялата покрита с плътно долепени една до друга икони. Спрях се и се вглъбих в мислите си. Прочетох пророк Исая и 116 псалом и всичко ми се откри. Една мисъл проблясна в съзнанието ми - защо ми са наредените в стаята икони? Не са ли те дело на човешката ръка? Бог е Дух, безплътен, неосезаем. Ще ги изхвърля... И започнах - грабя от стената и хвърлям навън. Милата ми жена се уплаши. Отвори широко очи, вдигна глава и с две ръце закри лицето си: "Костадине, какво правиш?" Нейната ангелска доброта не й позволи да изрази нещо повече от уплаха и сълзи. А аз отговорих: "Бог е Дух, Той ми се откри. Той не е в иконите!" - повтарям и хвърлям навън. Бях пушач. В къщи имах голям запас от скъпи цигари. Прибрах всичко - и в огъня. Пистолет си бях купил - нов, много пари бях дал за него. Влязох в стаята си, взех го и на големия камък с тежкия чук удрях, удрях, докато се разпиляха и смачкаха всичките му части. Децата ме гледат с неспокойно любопитство. Какво ли става с техния баща? Никога не е бил пиян, никога не е вършил такива неща. Събрах всичко в шепата си и го подадох на големия си син:

- Иди, синко, хвърли това в дерето!

Така се очистих от всички за мене тежки товари. Олекна ми, искаше ми се да хвръкна. И къщата ми се проветри. Сега съм свободен да служа на Бога! Беше неделен ден, празник - ден за почивка, за вкусен обяд. Баща ми дойде от кръчмата си:

- Костадине, днес е неделя, ще обядваме заедно. Сготвили сме тлъста гъска. Иди в избата и наточи от най-хубавото вино, там в дъното, от голямата бъчва.

- Не, татко, - отговорих аз. - Не искам да дойда.

- Защо бе, синко Костадине? - разтвори от учудване баща ми ръце.

- Защото съм вече християнин.

- Та ние не сме ли християни, бе синко? Ти не беше ли по-рано християнин? Ние турци никога не сме били!

- Не, татко, не искам да ям и да пия. Няма да дойда.

Баща ми наведе натъжено глава и си отиде. След разговора с баща си се уединих. И ето пак чудо. Като че от доближил се до ухото ми човек чух ясен, тих, приятен, отчетлив глас: "Иди в дома на улица ... номер... Стопанинът се казва Трендафил. От него ще научиш много неща." Отидох на посочения адрес.

Стопанинът беше наистина Трендафил. Запита ме:

- Имаш ли Библия?

- Имам.

- Ами като четеш, разбираш ли я?

- Ха сега да четем двамата. Аз ще те науча как да четеш Библията, Словото Божие.

Аз чета, той чете и обяснява. Върнах се у дома. От този ден не престанах да говоря за Бога. Не се спрях, не се уморих. Не се уплаших от глада, от куршумите, от болестите. Навсякъде бях с отворена уста за Бога.
Божий ратник

И започна Духът Божий вече да ме ръководи, да ми говори. Горните случаи станаха септември месец 1914 година. Тогава беше моето посвещение.

1915 година. Бог действа в мен навсякъде и по всяко време. Нов живот започнах аз. Словото ясно, Божият глас познат, смелостта ми непоколебима. Напред, напред, Костадине, ръката Му е над тебе, ще видиш Неговите чудеса.

Есента ме мобилизираха в гр. Пловдив. Зачислиха ме като келнер в лекарски стол. Той се намираше под едно от Пловдивските тепета.

Вечер след работа обикалях войниците и им говорех за Бога. Но началникът на болницата, човек невярващ, ми забрани всякаква проповед. Какво да правя? Помолих фелдфебела да ме смени на друго място.

- Не може, Костадине, нямам основание - отговори той.

Тогава на молитва ден и нощ! През деня на работа - тайно, вечер - горе на тепето. Цяла седмица продължи моята молитва. И ето Божията чудесна сила! Съвсем неочаквано дойде до болницата едно писмо: "Сменя се и командирова другаде целия команден болничен състав, заедно с командира." Дойде нов началник с нови лекари. Един от тях, македонец беше, навярно чул беше за моята набожност и ми подхвърли:

- Костадине бе, кажи нещо за Бога.

- Ех, господин капитан, началникът ми забрани да говоря за Бога...

- Не, Костадине, сега вече си напълно свободен. Говори, говори, колкото искаш. Хайде, обикаляй палатките, работи за Бога. Бог с тебе!

Насърчих се аз, започнах проповеди и молитви. Обикалям палатките и началниците ме насърчават и подкрепят. И Бог се изяви! Там стана следното чудо.

Една вечер, като обикалях палатките, се чу страшен, нечовешки, животински вик. Потръпнах. Може би някого убиваха. Приближи се до мене един войник:

- Не влизай в палатката, бай Костадине. Полудя момчето, Стоянчо. Луд е, беснее, тръшка се, някого ще разкъса.

На следната вечер казах на началника:

- Господин капитан, ще ида при Стоянчо в палатката.

(Бях го лекувал, но полза нямаше.)

- Какво приказваш, Костадине? Господи, Света Богородице, той ще те убие, ще те разкъса! Чуден човек си, жена и деца имаш бе, войник.

Капитанът замина нататък, а пък аз се отправих към палатката на Стоенча. Влязох вътре. Няколко войнишки глави надничаха иззад платнището. Приближих се до болния.

- Я, слушай, Стоянчо, поспри да те науча аз тебе една песничка. Ама внимавай да я запомниш, да я научиш!

И наведен над Стоенчовата глава, запях аз: "Исусе, Сине Божий, помилвай ме..."

Стоянчовият поглед беше мътен, разпилян. Но ето, нещо стана в тоя човек. Завъртя глава, леко повдигна ръце и като от пробуда, кротко ме погледна.

- Сега оставете Стоенча да си спи! - обърнах се аз към влезлите войници.

Излязохме от палатката. Цяла нощ не чухме нищо от там. Сутринта минавам и се зачудих. Гледам Стоянчо разговаря с един от войниците. Той ми вика:

- Бай Костадине, ти ли беше снощи при Стоенча?

- Аз, зер.

- Ами я го виж де, оздравя.

А Стоянчо се ухилил.

- Бай Костадине, сега всички ви виждам, всички ви познавам. Да знаеш колко ми олекна снощи. Какво съм правил по-рано, нищо не помня.

Минава лекарски преглед и войникът води Стоянчо.

- Господин капитан, лудият оздравя. Ето го Стоянчо, дето беснееше. Здрав е и си хортува момчето редовно. Бай Костадин му направи снощи нещо и на, оздравя...

Началникът-лекар се обърна към мене:

- Ти ли ходи снощи при лудия?

- Тъй вярно, господин капитан, аз ходих.

- Ами какво му направи, бе войник?

- Нищо не му давах. Само му попях една песничка. Ето тази: "Исусе, Сине Божий, помилвай ме..."

- Слава Богу, слава Богу! - вика началникът и се прекръсти. - Слави Бога, с песен си го излекувал. Боже, Боже, какво можеш да сториш!

Дадоха на Стоенча след ден-два отпуска две седмици. Той оздравя окончателно.


Химни за Господа
Ти Господи, бе слязъл нявга на земята
чрез Девата пречиста изявен във плът

и на Отца изпълнил волята пресвята

показа на света спасителния път.

Учението Твое, просто, но велико

навеки ще затрогва чистите сърца.

От тях великата всемирна обич блика

и те щастливи са като деца.

Уви, не всички человеци Те обичат.

Едни във Твое име вършат грехове,

а други Твойто съществуване отричат -

тъй както бе и в миналите векове.

И днес със имена различни Те наричат.

Но Твоето едничко име е любов.

Затуй, онези само които като Теб обичат,

чрез Теб ще претворят света като във образ нов.
Светлина на пътеката ми
Какво осветява моята пътека - Господ Исус Христос, Неговото Слово, знанието за Него. Това ще разберете, ако четете тази рубрика.
Какво са говорили знаменитите хора за Библията?

Гьоте: "Ако ме осъдеха на затвор и ми разрешаха да взема със себе си само една книга, то аз бих взел Библията."

Лютер: "Библията не е антична, не е и съвременна - Тя е Вечна."

Проф. Бетекс: "Библията е книга, която отговаря на въпросите на малко и се надсмива на мъдростта на мъдрите."

Уолтър Скот: (Знаменитият английски поет и писател е автор на много книги със световна слава.)

Когато лежал на смъртния си одър, той се обърнал към зет си: "Сине мой, донеси ми Книгата."

В дома имало много голяма библиотека, затова зетят се обърнал към него и попитал: "Каква книга, татко?"

Умиращия Скот отговорил: "Сине мой, на земята има само една книга, която може да се нарече Книгата - Това е Библията."

Когато Мартин Лютер издал своята генска Библия, в момента били в ход 15 превода. В 1600 година имало 40, в 1700 година само петдесет и два превода на Библията. След това по цяла Европа се създали мисионерски общества. Изпратените от тях мисионери, които проповядвали по цялата земя Евангелието, имали силно желание да притежават Библията на съответния местен език. Цяла армия лингвисти се заела с тежката работа за превода на Библията. В 1661 година се появила Библията в Нипмук, на северно-американско-индиански език. След това е излязла и етиопска Библия, след нея тамилската. В 1744 година ескимосите в Гренландия получили на свой ред Библията. Един преводач може да изпълни своята работа по превода на Библията средно за 3 години, някои работят над нея през целия си живот, тъй като езикът й е много труден и най-напред трябва да се изследва. При преработка на преводни образци в последно време се използват компютри. Изискващото много време за преписване на преведения текст изключва грешките. В 1800 година Библията или части от нея били преведени на 75 езика. В 1900 година имало вече 567 превода, в 1953 те били 1167, в 1978 година - 1660, а днес на повече от 1800 езика!

Библията е станала най-разпространената книга в световната литература.

Иво Петров

Аиан и Клер Грей започнаха работа в Тампулма през 1967 г. Превеждането на Библията на езика на Тампулма беше възможно само с помощта на посветени местни хора подпомагани и от други.

По време на празника, две хиляди души слушаха как децата четяха от преведената Библия. Копията минаваха от ръка на ръка и всички искаха да получат Библия - дори и тези, които още не можеха да четат.

"Днес е голям празник за църквата - каза пастора Соломон Нйааба. - Ще се укрепят вярващите и ще получат литература за четене."

Аиан и Клер си спомниха за дните в началото, преди много години. Тогава имаше само четирима християни и шепа деца на събранията в неделя. С напредването на превода, нещата започнаха да се променят. Днес половината от 40-хилядния народ на Тампулма са християни. Вече има хиляда грамотни ученика и 70 учители-доброволци. Има функционираща клиника, хотел, центрове за ограмотяване, добре оборудвани училища - първа и втора степен, клиники за деца, страдащи от катаракта и трахома.

След 35-годишна успешна работа в Гана, Аиан и Клер са канени като консултанти при преводите на Библията и на други говорими езици в тази страна.

Аиан беше помолен да помогне при проверката на преведените Стари завети преди да бъдат отпечатани. Клер ще трябва да пропътува много километри с координаторите, за да проверят как работят групите за ограмотяване на 29 езика из страната. Оборудвана с камера, видео и касетофон, тя обикаля да разказва как Библията променя живота на хората. Тази работа й харесва много.

Всички благославят труда на преводачите и работата им за разпространението на Божието слово в тази африканска страна.