Книга за цезарите" от „съкратена история"
Изтегляне 139.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- SEXTI AURELII VICTORIS EX LIBRO DE CAESARIBUS AURELII VICTORIS „ HISTORIAE ABBREVIATAE “
- Росен МИЛАНОВ
| СЕКСТ АВРЕЛИЙ ВИКТОР1
ИЗ „КНИГА ЗА ЦЕЗАРИТЕ“ ОТ „СЪКРАТЕНА ИСТОРИЯ” НА АВРЕЛИЙ ВИКТОР – от Октавиан Август, т.е. от края на Тит Ливий, до десетото консулство на августа Констанций и третото консулство на цезаря Юлиан 40. 1 И така, когато техните2 места заемат Констанций3 и Арментарий4, за цезари се определят Север и Максимин5, родом от Илирик: първият за Италия, а вторият – за онези области, които бил управлявал Йовий6. 2 Като не можел да се примири с това, Константин, чийто могъщ и силен дух още от детство бил обхванат от страстно желание да командва, замислил бягство (понеже той под благочестив предлог бил държан като заложник от Галерий) и стигнал Британия; за да попречи на преследвачите си, навсякъде, където минавал пътят му, той убивал общия добитък. 3 А случайно там в същите дни неговият баща или родител – Констанций, бил постигнат от смъртта. 4 След като той умира, Константин взема властта с помощта на всички, които присъствали на мястото. 5 Междувременно в Рим народът и преторианските отряди обявяват за император Максенций, въпреки дългите протести на баща му Херкулий. 6 Щом Арментарий разбрал това, заповядал срещу врага бързо да се устреми в бой цезарят Север, който случайно бил близо до града. 7 Но докато действал при стените, той бил напуснат от своите войници, които Максенций бил привлякъл с примамливи обещания за награди; при бягството си пък Север бил обсаден в Равена и убит. SEXTI AURELII VICTORIS EX LIBRO DE CAESARIBUS AURELII VICTORIS „HISTORIAE ABBREVIATAE“ ab Augusto Octaviano, id est a fine Titi Livii, usque ad consulatum decimum Constantii Augusti et Iuliani Caesaris tertium 40 1 Igitur Constantio atque Armentario his succedentibus Severus Maximinusque Illyricorum indigenae Caesares, prior Italiam posteriorque, in quae Iovius obtinuerat, destinantur. 2 Quod tolerare nequiens Constantinus, cuius iam tum a puero ingens potensque animus ardore imperitandi agitabatur, fugae commento, cum ad frustrandos insequentes publica iumenta, quaqua iter egerat, interficeret, in Britanniam pervenit; nam is a Galerio religionis specie ad vicem obsidis tenebatur. 3 Et forte iisdem diebus ibidem Constantium patrem vel parentem vitae ultima urgebant. 4 Quo mortuo cunctis qui aderant, annitentibus imperium capit. 5 Interim Romae vulgus turmaeque praetoriae Maxentium retractante diu patre Herculio imperatorem confirmant. 6 Quod ubi Armentarius accepit, Severum Caesarem, qui casu ad urbem erat, arma in hostem ferre propere iubet. 7 Is circum muros cum ageret, desertus a suis, quos praemiorum illecebris Maxentius traduxerat, fugiens obsessusque Ravennae obiit. 8 Като обмисля това по-добре и се съветва с Йовий, Галерий прави август Лициний, с когото се познавал поради старото си приятелство с него; и след като оставил Лициний да защитава Илирик и Тракия, Галерий насочил всичките си усилия към Рим. 9 Там той се забавил в обсадата на града и понеже войниците започнали да се съблазняват по същия начин, както и предишните, от страх да не избягат, Галерий напуснал Италия; скоро той умрял от рана от отровна стрела, след като направил земята на панонците достатъчно подходяща за земеделие, изсичайки огромни гори и изпускайки езерото Пелзон7 в Дунав. 10 Във връзка с това нарекъл провинцията с името на жена си – Валерия. 11 Той бил император пет години, а Констанций – една година, след като пък двамата имали цезарската власт в продължение на тринадесет години. 12 Те били толкова удивителни по своите природни дарования, че ако тези дарования бяха съчетани с просветеност и не се възпрепятстваха от безвкусие, те, без съмнение, биха били смятани за изключителни владетели. 13 От това се потвърждава, че за владетелите е особено необходимо да притежават образованост, галантност, учтивост – без тях естествените дарования са сякаш неизгладени или дори груби на вид, а на персийския цар Кир, обратно, тези качества били донесли вечна слава. 14 Доколкото си спомням пък, Константин, макар да бил ревностен и към другите добродетели, все пак с общите молитви на всички се въздигнал чак до звездите. 15 Навярно той едва ли щял да бъде много далеч от Бога, ако бил поставил мярка на разточителността и честолюбието си и на тези качества, с които главно силните характери, напредвайки в стремежа си към слава, падат в нещо противоположно. 8 Hoc acrior Galerius ascito in consilium Iovio Licinium vetere cognitum amicitia Augustum creat; eoque ad munimentum Illyrici ac Thraciae relicto Romam contendit. 9 Ibi cum obsidione distineretur, militibus eadem, qua superiores, via attentatis, metu ne desereretur, Italia decessit; pauloque post vulnere pestilenti consumptus est, cum agrum satis reipublicae commodantem caesis immanibus silvis atque emisso in Danubium lacu Pelsone apud Pannonios fecisset. 10 Cuius gratia provinciam uxoris nomine Valeriam appellavit. 11 Huic quinquennii imperium, Constantio annuum fuit, cum sane uterque potentiam Caesarum annos tredecim gessissent. 12 Adeo miri naturae beneficiia, ut ea si a doctis pectoribus proficiscerentur neque insulsitate offenderent, haud dubie praecipua haberentur. 13 Quare compertum est eruditionem elegantiam comitatem praesertim principibus necessarias esse, cum sine his naturae bona quasi incompta aut etiam horrida despectui sint, contraque ea Persarum regi Cyro aeternam gloriam paraverint. 14 At memoria mea Constantinum, quamquam ceteris promptum virtutibus, adusque astra votis omnium subvexere. 15 Qui profecto si munificentiae atque ambitioni modum hisque artibus statuisset, quis praecipue adulta ingenia gloriae studio progressa longius in contrarium labuntur, haud multum abesset deo. 16 След като узнал, че градът8 и Италия се опустошават и че войската и двамата пълководци са разбити или подкупени, Константин, установявайки мир в Галия, се насочил срещу Максенций. 17 В това време сред пуните9 Александър, който изпълнявал длъжността префект, безразсъдно се бил добрал до властта, макар че заради възрастта си сам бил слаб и глупав, произхождайки от родители-селяни от Панония, и неговите войници били набързо събрани и едва въоръжени. 18 Накрая, изпратените от тиранина – Руфий Волузиан, преториански префект, с немногобройни кохорти и другите военачалници – лесно го убили в сражение. 19 Максенций – див, безчовечен и поради силната си похот още по-ужасен, след победата над Картаген заповядал да опустошат, разграбят и опожарят това украшение на земите заедно с други хубави градове на Африка. 20 Освен това той бил боязлив, плах и в бездействието си бил дотолкова склонен към съюз, че когато в Италия бушувала война и неговите войници били обърнати в бягство при Верона, той никак не изменил своите навици и не се развълнувал от смъртта на баща си. 21 Понеже Херкулий, по природа невъздържан и заедно с това страхувайки се от бездействието на сина си, необмислено се върнал към властта. 22 И когато под вид на услужливост, замисляйки обаче коварство, той нападнал жестоко зетя си Константин, получил справедливо смърт. 23 Но Максенций, ставайки от ден на ден по-жесток, излязъл с много труд от града до Сакса рубра10, на приблизително девет мили; когато пък след поражението на неговата войска, той, бягайки, се върнал в Рим, попаднал в засадите, които враговете му били разположили при Милвийския мост и при преминаването на Тибър бил заловен в шестата година на своето управление като тиран. 16 Is ubi vastari urbem atque Italiam comperit pulsosque seu redemptos exercitus et imperatores duos, composita pace per Gallias Maxentium petit. 17 Ea tempestate apud Poenos Alexander pro praefecto gerens dominatui stolide incubuerat, cum ipse debili aetate, agrestibus ac Pannonicis parentibus vecordior, milites tumultuarie quaesiti, armorum vix medium haberetur. 18 Denique eum a tyranno missi paucissimis cohortibus Rufius Volusianus praefectus praetorio ac militares duces levi certamine confecere. 19 Quo victo Maxentius Carthaginem, terrarum decus, simul Africae pulchriora vastari diripi incendique iusserat, ferus inhumanusque ac libidine multa tetrior. 20 Adhuc pavidus et imbellis atque in desidiam foede pronus, usque eo, ut flagrante per Italiam belle fusisque apud Veronam suis nihilo segnius solita curaret neque patris exitio moveretur. 21 Namque Herculius natura impotentior, simul filii segnitiem metuens inconsulte imperium repetiverat. 22 Cumque specie officii dolis compositis Constantinum generum tentaret acerbe, iure tandem interierat. 23 Sed Maxentius atrocior in dies tandem urbe in Saxa rubra milia ferme novem aegerrime progressus, cum caesa acie fugiens semet Romam reciperet, insidiis, quas hosti apud pontem Milvium locaverat, in transgressu Tiberis interceptus est tyrannidis anno sexto. 24 Невероятно е с колко голямо щастие и радост ликувал сенатът и народът по повод на неговото убийство; той ги бил притеснявал толкова, че дори някога бил дал разрешение на преторианците да убиват хора от народа и първи принудил на основание на лош обичай сенаторите и земеделците под вид на дар да събират пари за неговото разточителство. 25 Поради омразата към тях преторианските легиони и техните подкрепления, по-подходящи за смутове, отколкото за защита на град Рим, били напълно разпуснати и заедно с това било отменено тяхното особено въоръжение и военно облекло. 26 Освен това всички постройки, които Максенций бил направил по великолепен начин, светилището на града и базиликата сенаторите посветили на заслугите на Флавий11. 27 Впоследствие от Флавий бил чудесно украсен Циркус максимус и били направени бани, които едва ли отстъпвали с много на другите постройки. 28 На най-оживените места били поставени статуи, много от които златни или сребърни; после – в Африка било учредено жречество за рода на Флавий и на град Цитра, който бил разрушен при обсадата на Александър, а сега – възстановен и украсен, било дадено името „Константина”. 29 Няма нищо по-обичано и по-превъзходно от освободителите от тирани; и уважението към тях ще бъде още по-голямо именно ако са умерени и въздържани. 30 Нали човешките умове, излъгани в надеждата си за нещо добро, изпитват по-голямо разочарование, ако след смяната на позорния управник остава тежестта на бедите. 41 1 Докато се случвало това в Италия, на Изток Максимин след две години власт като август, разбит и обърнат в бягство от Лициний, умрял в Тарс. 24 Huius nece incredibile quantum laetitia gaudioque senatus ac plebes exsultaverint; quos in tantum afflictaverat, uti praetorianis caedem vulgi quondam annuerit primusque instituto pessimo munerum specie patres aratoresque pecuniam conferre prodigenti sibi cogeret. 25 Quorum odio praetoriae legiones ac subsidia factionibus aptiora quam urbi Romae sublata penitus, simul arma atque usus indumenti militaris. 26 Adhuc cuncta opera, quae magnifice construxerat, urbis fanum atque basilicam Flavii meritis patres sacravere. 27 A quo etiam post Circus maximus excultus mirifice atque ad lavandum institutum opus ceteris haud multo dispar. 28 Statuae locis quam celeberrimis, quarum plures ex auro aut argenteae sunt; tum per Africam sacerdotium decretum Flaviae genti, Cirtaeque oppido, quod obsidione Alexandri conciderat, reposito exornatoque nomen Constantina inditum. 29 Adeo acceptius praestantiusque tyrannorum depulsoribus nihil est, quorum gratia eo demum auctior erit, si modesti atque abstinentes sint. 30 Quippe humanae mentes frustratae boni spe asperius offenduntur, cum mutato rectore flagitioso aerumnarum vis manet. 41 1 Dum haec in Italia geruntur, Maximinus ad Orientem post biennii augustum imperium fusus fugatusque a Licinio apud Tarsum perit. 2 Така властта над Римската империя останала в ръцете на двама души; те, макар че били в родствена връзка помежду си чрез сестрата на Флавий, омъжена за Лициний, поради различния си нрав все пак можели да бъдат в мир едва три години – 3 понеже нали единият, освен всичко друго, имал големи планове, а другият се грижел само да спестява, и при това – изключително грубо. 4 Накрая, Константин защитил и приел всички свои врагове, отдавайки им чест и оставяйки имуществото им; той бил така благочестив, че дори първи отменил стария ужасен начин за наказание чрез разпъване и счупване на коленете. 5 Ето защо той бил считан за основател12 или за бог. У Лициний пък нямали край мъчителните наказания, които като за роби прилагал дори и към невинни и знаменити философи. 6 След като той бил разбит в твърде много битки и когато изглеждало, че е съвсем притиснат от трудности, веднага по силата на родството им били възстановен съюзът между двамата воюващи и цезарската власт била получена от техните синове: Крисп и Константин – синове на Флавий, и Лициниан – син на Лициний. 7 Но че този съюз едва ли щял да бъде дълготраен и едва ли щял да донесе щастие на сключилите го, показало случилото се през онези месеци слънчево затъмнение посред бял ден. 8 И така, шест години след това в Тракия този мир бил нарушен и разбитият в битката Лициний отстъпил към Халкидон. 9 Там той бил сразен заедно с повикания му на помощ Мартиниан, с когото избрал да раздели властта. 10 По този начин в държавата се установила еднолична власт, макар че синовете запазили различните си титли „цезари”: понеже нали в това време прозвището „цезар” било дадено на нашия император Констанций. 2 Ita potestas orbis Romani duobus quaesita, qui quamvis per Flavii sororem nuptam Licinio conexi inter se erant, ob diverses mores tamen anxie triennium congruere quivere. 3 Namque illi praeter admodum magna cetera, huic parsimonia et ea quidem agrestis tantummodo inerat. 4 Denique Constantinus cunctos hostes honore ac fortunis manentibus texit recepitque, eo pius, ut etiam vetus teterrimumque supplicium patibulorum et cruribus suffringendis primus removerit. 5 Hinc pro conditore seu deo habitus. Licinio ne insontium quidem ac nobilium philosophorum servili more cruciatus adhibiti modum fecere. 6 Quo sane variis proeliis pulso, cum eum prorsus opprimere arduum videretur, simul affinitatis gratia refectum consortium ascitique imperio Caesarum communes liberi Crispus Constantinusque Flavio geniti, Licinianus Licinio. 7 Quod equidem vix diuturnum neque his, qui assumebantur, felix fore defectu solis foedato iisdem mensibus die patefactum. 8 Itaque sexennio post rupta pace apud Thracas Licinius pulsus Chalcedona concessit. 9 Ibi ad auxilium sui Martiniano in imperium cooptato una oppressus est. 10 Eo modo respublica unius arbitrio geri coepit, liberis Caesarum nomina diversa retentantibus: namque ea tempestate imperatori nostro Constantio insigne Caesaris datum. 11 Най-големият от тях13, неизвестно по каква причина бил убит по заповед на баща си; тогава изведнъж водачът на стадата от камили – Калокер, завладял остров Кипър и постъпвайки неразумно, обявил себе си за нещо като цар. 12 След като той бил наказан мъчително като роб или разбойник, за да се изпълни законът, Константин с голямо увлечение се отдал на строежа на града14 и на разрешаване на религиозни въпроси, а заедно с това и на обновяване организацията на войската. 13 А междувременно били разгромени готските и сарматските племена и най-малкият от всички синове, на име Констант, станал цезар. 14 Че заради него в държавата ще станат смутове, показали удивителни знамения; понеже през онази нощ, следваща деня, в който му била предоставена властта, на небесния свод непрекъснато горял огън. 15 После, след като изминали около две години, Константин, в присъствието на много войници, обявил за цезар своя племенник15, който носел същото име като баща си – Далмаций. 16 Така на тридесет и втората година от своето управление, след като владеел цялата земя сам в продължение на тринадесет години, на шейсет и втората година от живота си, при похода срещу персите, които били започнали война, Константин умрял в село, близко до Никомидия, на име Ахирона, и смъртта му била предизвестена от появяването на страшна за царствата звезда, която наричат комета. 17 Неговото тяло било пренесено в града, носещ името му. Римският народ наистина понесъл неговата смърт с много скръб, понеже смятал, че чрез неговото оръжие, закони и милостиво управление град Рим е сякаш обновен. 18 Бил построен мост на Дунав; на много удобни за това места били въздигнати крепости и укрепления. 11 Quorum cum natu grandior, incertum qua causa, patris iudicio occidisset, repente Calocerus magister pecoris camelorum Cyprum insulam specie regni demens capessiverat. 12 Quo excruciato, ut fas erat, servili aut latronum more, condenda urbe formandisque religionibus ingentem animum avocavit, simul novando militiae ordine. 13 Et interea Gothorum Sarmatarumque stratae gentes, filiusque cunctorum minor, Constans nomine, Caesar fit. 14 Cuius gratia reipublicae permixtionem fore ostentorum mira prodidere; quippe ea nocte, quae commissi imperii diem sequebatur, igni continuo caeli facies coliflagravit. 15 Abhinc consumpto fere bieimio fratris filium, cui ex patre Dalmatio nomen fait, Caesarem iussit obsistentibus valide militaribus. 16 Ita anno imperii tricesimo secundoque, cum totum orbem tredecim tenuisset, sexaginta natus atque amplius duo, in Persas tendens, a quis bellum erumpere occeperat, rure proximo Nicomediae — Achyronam vocant — excessit, cum id tetrum sidus regnis, quod crinitum vocant, portendisset. 17 Funus relatum in urbem sui nominis. Quod sane populus Romanus aegerrime tulit, quippe cuius armis legibus clementi imperio quasi novatam urbem Romam arbitraretur. 18 Pons per Danubium ductns; castra castellaque pluribus locis commode posita. 19 Били отменени извънредните доставки на олио и жито, от които Триполис и Никея били притеснявани особено тежко. 20 Тях предците16 принасяли от благодарност на Север, като на техен съгражданин, а другите владетели, сякаш без да знаят това, превърнали това благодарствено приношение в тежест за следващите поколения. На другите17 пък Марк Бионий18 бил наложил това голямо приношение за тяхното незнание, че видният учен Хипарх19 е родом от техния град. Данъчните бремена, свързани с държавната хазна, били силно занижени и всичко изглеждало като божествено дело, ако само той не бил дал достъп до обществените длъжности на хора, които не били достойни за тях. 21 Макар това да се случва често, но все пак при толкова високи способности20 и превъзходни нрави в държавата дори малките пороци се проявяват ясно и затова се забелязват лесно; нещо повече: нерядко те носят по-голямо зло, тъй като поради доблестта на извършващия ги е много възможно да бъдат сметнати за добродетели и да привлекат към подражание. 22 И така, веднага21, неизвестно по чие внушение, Далмаций е убит; и после, най-много след три години, в съдбоносната война22 Константин23 умира. 19 Remotae olei frumentique adventiciae praebitiones, quibus Tripolis ac Nicaea acerbius angebantur. 20 Quorum superiores Severi imperio gratantes civi obtulerant, verteratque gratiam muneribus in perniciem posterorum dissimulatio. Alteros Marcus Boionius afflixerat mulcta, quod Hipparchum praestanti ingenio indigenam fuisse ignoravissent. Fiscales molestiae severius pressae, cunctaque divino ritui paria viderentur, ni parum dignis ad publica aditum concessisset. 21 Quae quamquam saepius accidere, tamen in summo ingenio atque optimia reipublicae moribus, quamvis parva vitia, elucent magis eoque notantur facile; quin etiam acrius saepe officiunt, cum ob auctoris decus in virtutes potissimum accipiuntur atque ad imitandum invitamento sunt. 22 Igitur confestim Dalmatius, incertum quo suasore, interficitur; statimque triennio post minimum maximumque fatali bello Constantinus cadit. 23 Констант се възгордял от тази победа и поради възрастта си същевременно бил непредпазлив и с буен нрав, а освен това се поддал на порочното влияние на своите подчинени и сам станал гнусен, бил крайно алчен и пренебрегвал войниците си; ето защо на десетата година след триумфа той станал жертва на престъплението на Магненций, макар че бил успял да потуши бунтовете на съседните племена. 24 Констант си купил от заложниците красиви момчета за любовници, които ухажвал, понеже се смятало за сигурно, че го изгаряла такава похот. 25 О, все пак да беше си останал да живее с тези пороци! Понеже грубият и жесток характер на Магненций – той произхождал от варварски род – заедно със случилото се след това накарало да се забрави всичко, така че справедливо жадували за управлението на Констант; 26 и друго утежнило положението – властта над дивата Горна Мизия била дръзко завзета от Ветраний, човек напълно необразован и глупав, а поради това и много лош, със селско безразсъдство, който командвал пехотата в Илирик. 42. 1 Със силата на своето красноречие за десет месеца Констанций убедил Ветраний да се откаже от властта и му предоставил възможност за покой далеч от обществения живот. 2 Откакто съществувала империята, тази слава се паднала единствено на Констанций, благодарение на неговото красноречие и милост. 3 Понеже, когато се събрало болшинството войници от двете войски, било проведено нещо подобно на събрание и той с красноречие получил това, което едва ли не само с много кръв можел да спечели. 4 Този случай достатъчно ясно показал, че убеждаването с много думи е за предпочитане не само в мирно време, но и на война: с него именно се решават по-лесно дори спорните въпроси – ако то победи с умереност и безкористност. 23 Qua Constans victoria tumidior, simul per aetatem cautus parum atque animi vehemens, adhuc ministrorum pravitate exsecrabilis atque praeceps in avaritiam despectumque militarium anno post triumphum decimo Magnentii scelere circumventus est externarum sane gentium compressis motibus. 24 Quarum obsides pretio quaesitos pueros venustiores quod cultius habuerat, libidine huiuscemodi arsisse pro certo habetur. 25 Quae tamen vitia utinam mansissent! Namque Magnentii, utpote gentis barbarae, diro atrocique ingenio, simul his, quae post accidere, adeo exstincta omnia sunt, ut illud imperium haud iniuria desideraretur; 26 tum quia Vetranio litterarum prorsus expers et ingenio stolidior idcircoque agresti vecordia pessimus, cum per Illyrios peditum magisterio milites curaret, dominationem ortus Moesiae superioris locis squalidioribus improbe occupaverat. 42 1 Eum Constantius cis mensem decimum facundiae vi deiectum imperio in privatum otium removit. 2 Quae gloria post natum imperium soli processit eloquio clementiaque. 3 Nam cum magna parte utrimque exercitus convenissent, habita ad speciem iudicii contione, quod fere vix aut multo sanguine obtinendum erat, eloquentia patravit. 4 Quae res satis edocuit non modo domi, verum militiae quoque dicendi copiam praestare; qua demum vel ardua proclivius eo conficiuntur, si modestia atque integritate superet. 5 Това се вижда особено ясно от примера на нашия принцепс, когото обаче суровата зима и непроходимостта на Алпите забавили и не му позволили да се отправи незабавно срещу другите си врагове в Италия. 6 Междувременно в Рим тълпата е подкупена и вследствие на омразата към Магненций Непоциан, роднина на Флавий по майчина линия, става император, след като префектът на града бил убит и гладиаторите били въоръжени. 7 Неговата глупост причинила толкова беди на римския народ и на сенаторите, че навсякъде домовете, площадите, пътищата и храмовете се напълнили с кръв и трупове, подобно на местата, където изгаряли мъртъвците. 8 И това станало не само заради него, но и поради идването на поддръжниците на Магненций, които след двадесет и седем дни сразили врага. 9 Но и преди това още, когато се очаквало нападение на външни противници, Магненций поръчал управлението на Галиите24 на брат си, цезара Деценций, а Констанций поверил Изтока на цезара Гал, чието име бил променил на същото, което носел и той. 10 Самите те25 три години воювали ожесточено помежду си; накрая Констанций, преследвайки бягащия в Галия Магненций, с различни наказания принудил двамата26 да се самоубият. 11 Междувременно бил потушен бунтът на юдеите, които незаконно създали нещо като царство и поставили начело на него Патриций. 12 Не след дълго и Гал поради жестокостта и необуздания си нрав бил убит по заповед на августа. 13 Така след дълго прекъсване – почти седемдесет години – управлението на държавата останало в ръцете на един човек. 14 Току-що било настъпило успокоение от гражданското вълнение, когато редът в империята пак започнал да се подлага на изпитание, след като Силван завзел властта. 5 Quod maxime cognitum e nostro principe; quem tamen, quo minus statim in hostes alios ad Italiam contenderet, hiems aspera clausaeque Alpes tardavere. 6 Interim Romae corrupto vulgo, simul Magnentii odio Nepotianus, materna stirpe Flavio propinquus, caeso urbi praefecto armataque gladiatorum manu imperator fit. 7 Cuius stolidum ingenium adeo plebi Romanae patribusque exitio fuit, uti passim domus fora viae templaque cruore atque cadaveribus opplerentur bustorum modo. 8 Neque per eum tantum, verum etiam advolantibus Magnentianis, qui tricesimo die triduo minus hostem perculerant. 9 Sed iam antea cum externi motus suspectarentur, Magnentius fratri Decentio Gallias, Constantius Gallo, cuius nomen suo mutaverat, Orientem Caesaribus commiserant. 10 Ipsi inter se acrioribus proeliis per triennium congressi; ad extremum Constantius fugientem in Galliam persecutus vario ambos supplicio semet adegit interficere. 11 Et interea Iudaeorum seditio, qui Patricium nefarie in regni speciem sustulerant, oppressa. 12 Neque multo post ob saevitiam atque animum trucem Gallus Augusti iussu interiit. 13 Ita longo intervallo annum fere post septuagesimum relata ad unum cura reipublicae. 14 Quae recens quieta a civili trepidatione Silvano in imperium coacto tentari rursus occeperat. 15 Понеже този Силван, роден в Галия, с родители-варвари, в реда на военната служба бил преминал от Магненций при Констанций и едновременно с това, много млад, бил заслужил да стане началник на пехотата. 16 Когато той, подбуждан от страх или пък от безумие, се добрал до още по-висока служба, бил убит след около двадесет и осем дни при въстанието на легионите, на чиято поддръжка се надявал. 17 По тази причина, за да не стане някаква промяна у галите, бързи на решения, и особено поради това, че германите разорявали много техни земи, Констанций назначил за управител на Задалпийските провинции своя близък родственик цезара Юлиан. Той бързо умирил дивите племена, след като хванал в плен прославените им предводители. 18 Макар всичко това да станало с неговата сила, но все пак се извършило благодарение на съдбата и замисъла на принцепса. 19 А замисълът има толкова голямо значение, че Тиберий и Галерий, действайки в подчинение на други, си спечелили повече слава, а когато действали самостоятелно и по своя воля, не били така добри. 20 Юлий Констанций27 пък, управлявайки империята двадесет и три години като август, едва успявал да си почине от войни, занимавайки се ту с външните нападения, ту с гражданските смутове. 21 Той свалил много тирани и междувременно удържал нападението на персите, а после, прекарвайки известно време сред народа на сарматите, им поставил за тяхна прослава цар. 22 По този начин бил постъпил и Гней Помпей, възвръщайки Тигран28 на престола му, и доколкото знаем, така са правили само малцина от предците. 15 Is namque Silvanus in Gallia ortus barbaris parentibus ordine militiae, simul a Magnentio ad Constantium transgressu pedestre ad magisterium adolescentior meruerat. 16 E quo cum altius per metum seu dementiam conscendisset, legionum, a quis praesidium speraverat, tumuitu octavum circa ac vicesimum diem trucidatus est. 17 Qua causa ne quid apud Gallos natura praecipites novaretur, praesertim Germanis pleraque earum partium populantibus Iulianum Caesarem cognatione acceptum sibi Transalpinis praefecit, isque nationes feras brevi subegit captis famosis regibus. 18 Quae quamquam vi eius, fortuna principis tamen et consilio accidere. 19 Quod adeo praestat, ut Tiberius Galeriusque subiecti aliis egregia pleraque, suo autem ductu atque auspicio minus paria experti sint. 20 At Iulius Constantius, annos tres atque viginti augustum imperium regens, cum externis motibus, modo civilibus exercetur, aegre ab armis abest. 21 Quis tyrannide tantorum depulsa sustentatoque interim Persarum impetu genti Sarmatarum magno decore considens apud eos regem dedit. 22 Quod Gnaeum Pompeium in Tigrane restituendo vixque paucos maiorum fecisse comperimus. 23 Констанций бил спокоен и милостив – в зависимост от обстоятелствата, прекрасно се ползвал от знанията си и говорел плавно и приятно, в труда бил търпелив и удивително изкусно владеел стрелбата с лък; той лесно преодолявал страстта към всяка една храна и всички похоти; с голямо благочестие почитал баща си и се грижел да бъде почитан и сам; Констанций съзнавал, че спокойствието на държавата зависи от живота на добрите владетели. 24 Всички тези многобройни и толкова високи и славни качества обаче били опетнени от малкото старание, което той прилагал за избор на достойни управители на провинциите и военачалници, и освен това – от неуместните нрави на по-голямата част от служителите му и от пренебрежителното му отношение към всичко добро. 25 А за да кажа накратко истината: както нямало нищо по-светло от самия император, така и нищо не било по-отвратително от повечето държавни чиновници. Превод от латински и бележки: Росен МИЛАНОВ 23 Placidus clemensque pro negotio, litterarum ad elegantiam prudens atque orandi genere leni iocundoque; laboris patiens ac destinandi sagittas mire promptus; cibi omnis libidinis atque omnium cupidinum victor; cultu genitoris satis pius suique nimis custos; gnarus vita bonorum principum reipublicae quietem regi. 24 Haec tanta tamque inclita tenue studium probandis provinciarum ac militiae rectoribus, simul ministrorum parte maxima absurdi mores, adhuc neglectus boni cuiusque foedavere. 25 Atque uti verum absolvam brevi: ut imperatore ipso praeclarius, ita apparitorum plerisque magis atrox nihil. Textus Latinus: http://www.thelatinlibrary.com 1 Секст Аврелий Виктор (ок. 320 – ок. 390) – римски политически деец и историк. Съчинението „За цезарите“ („De caesaribus“) е написано вероятно около 360 г. 2 На Диоклециан и Максимиан Херкулий. 3 Констанций Хлор, бащата на император Константин Велики. 4 Става въпрос за Галерий, чието прозвище било Арментарий. 5 Флавий Север и Максимин Даза. 6 Прозвище на Диоклециан. 7 Днес – езерото Балатон в Унгария. 8 Рим. 9 Т.е. картагенците. 10 Сакса рубра (букв. „Червени камъни”) се намирала на север от Рим. 11 Става дума за Константин, тъй като той принадлежал към рода на Констанций Хлор и втората династия на Флавиите. 12 Поставящ ново начало в империята. 13 Крисп. 14 Очевидно на Константинопол. 15 Сина на неговия брат. 16 Става дума за жителите на Триполис. 17 На жителите на Никея. 18 Император Марк Аврелий Антонин (161–180). 19 Хипарх от Никея (190–125 г. пр.Р.Хр.) – известен в древността астроном. 20 На владетеля. 21 След смъртта на Константин. 22 С Констант. 23 Синът на Константин Велики, носещ същото име като баща си – Константин II. 24 Галия се разделяла на няколко отделни провинции. 25 Магненций и Констанций. 26 Магненций и Деценций. 27 Това е отново император Констанций (II), синът на Константин Велики, който управлявал от 337 до 361 г. 28 Тигран ΙΙ – цар на Армения от 95 до 55 г. пр.Р.Хр., когото Помпей, вместо да убие, направил съюзник на Рим. Каталог: 1430 -> pub pub -> Филологически факултет, катедра „Класически и източни езици и култури pub -> Росен Миланов, вту „Св св. Кирил и Методий“, България светът на чудесата в „животът на отците“ от св. Григорий туронски pub -> Медиоланският едикт (според лактанций1 – „за смъртта на гонителите“, глава 48) pub -> Fiedrowicz, Michael, Gerhard Krieger, Winfried Weber (Hrsg.) 1430 -> „Произход, еволюция и характеристика на финансите pub -> Росен миланов посланието на църквата в съвременния свят pub -> Росен миланов православните свещенослужители и духовната просвета на младите хора – позиции и дискусии в българския църковен печат pub -> Полупелагианство” в православно догматическо осветление Изтегляне 139.82 Kb. Сподели с приятели:
|